Решение № 1185 от 29.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1185 гр. Бургас, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20222120104738 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на “Кей Би Си Банк България” ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк (България)” ЕАД), ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление: ........................, чрез пълномощник юрисконсулт П.Т., срещу Т. В. Г., ЕГН **********, адрес: ..............................., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от общо 9704.27 лв. лева /девет хиляди седемстотин и четири лева и двадесет и седем стотинки/, включващи сумата от 9343,22 лева /девет хиляди триста четиридесет и три лева и двадесет и две стотинки/ - главница, от която 332,48 лева редовно падежирали главници за периода от 15.09.2021г. до 15.02.2022г. вкл. и 9010,74 лева - предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване - 19.02.2022г., сумата от 332.69 лева /триста тридесет и два лева и шестдесет и девет лева/ - редовна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.08.2021г. до 18.02.2022г., сумата от 8,34 лева /осем лева и тридесет и четири стотинки/ обезщетение за забава, върху редовно падежирали главници за периода от 15.09.2021г. до 18.02.2022г. вкл., сумата от 20, 02 лева /двадесет лева и две стотинки/ - обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница, за периода от 19.02.2022г. до 28.02.2022г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 01.03.2022г. до изплащане на вземането, като за същите суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1314/2022г. на БРС. При условията на евентуалност се иска осъждане на ответника да заплати сумите.

В исковата молба се излагат твърдения за това, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения, основаващи се на договор за студентски кредит сключен на 25.07.2016 г., по който ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит в размер на 8000 лв. с цел заплащане на такси за обучение, с краен срок на кредита до 15.07.2031г.

Съгласно условията на договора кредитополучателят заплаща на банката фиксирана 1 годишна лихва от 7%, като считано от датата на сключване до края на предвидения гратисен период от 60 месеца не се дължи плащане по договора. След изтичане на гратисния период сумата по кредита следва да бъде върната на 120 анюитетни месечни вноски. Поради забава на длъжника и неизпълнение на задлъжението за плащане на анюитетни вноски с настъпил падеж банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с изпратено до ответника писмо. Твърди се, че считано от 19.02.2022г. вземанията са изискуеми. В случай, че съдът приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост се предявява при условията на евентуалност осъдителен иск за същите суми.Ангажирани са писмени доказателства. Направено е искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, с който претенцията се оспорва като неоснователна. Твърди се, че вземането не е обявено надлежно за предсрочно изискуемо. Посочва се, че е извършено неправомерно капитализиране на лихви по кредита и че погасителният план е некоректно съставен, като се посочва недобросъвестност на ищеца.

Не са ангажирани доказателства.

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79 ал., 1 във вр. чл. 240 ЗЗД - по отношение на претендираните главница и възнаградителна лихва и чл. 86 ал.1 ЗЗД по отношение на претендираната лихва за забава.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че по силата на договор за студентски кредит от 25.07.2016 г. ищецът "Райфайзенбанк (България)" ЕАД е предоставил на Т. В. Г. кредит в размер на 8 000 лева за заплащане на 8 броя такси за обучение с краен срок на погасяване на кредита – 15.07.2031г., при годишна лихва от 7%.

Съгласно условията на договора кредитополучателят може да усвоява суми по кредита за всеки семестър от всяка година на обучението, след представяне на документите, съгласно чл. 2 от договора, като всички отпуснати суми се превеждат по сметката на .............................

Уговорен е гратисен период за погасяване на задължението от 60 месеца, считано от датата на сключване на договора до 15.07.2021 г. Посочено е, че кредитът ще бъде погасен на 120 равни анюитетни месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва по представен погасителен план с размер на погасителна вноска от по 109,11 лв. на месец, с падеж- 15-то число от съответния месец. Съгласно чл. 6. 2 от договора при неплащане на минимум 3 последователни месечни вноски, банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. При забава в плащането на уговорените суми по кредита се дължи заплащане на лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума.

Видно от ангажираните искания за усвояване на средства от студентски кредит от страна на длъжника са отпрявани искания за плащане на семестриални такси от 2016 г. до 2019 г. вкл.

Представен е Типов договор за кредитиране на студенти и докторанти от 29.06.2010г., сключен между министъра на образованието, младежта и науката и "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, на основание чл. 6 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), с който се уреждат отношенията по повод кредитирането на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа.

Ищецът е представил изпратено уведомление до длъжника, с което са обявени за предсрочно изискуеми вземанията по договора поради бездействието на длъжника за 2 плащане на 5 поредни месечни вноски в периода от 15.09.2021г. до 04.02.2022г., на основание чл. 6.2 от договора за кредит. Видно от обратната разписка същото е получено на 19.02.2022г. от В. Т. – ......................

По делото е прието заключението на в.л. Б. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява, че за периода от 26.07.2016г. до 26.09.2019г. ответникът е усвоил кредит в размер на 7 500 лева. От страна на кредитополучателя последно е платена сума към банката на 27.08.2021г., която е в размер на 106,61 лева и с нея са погасени следните задължения: възнаградителна лихва с падеж 16.08.2021г. – 52,15 лв.; главница с падеж 16.08.2021г. – 54,29 лв. и обезщетение за забава - 0,17 лв. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.03.2022г. и към дата на подаване на исковата молба – 08.03.2023г. неизплатените суми са установени от вещото лице в следните размери: главница – 9 343,22 лв., от която 332,48 лв. – редовно падежирали вноски и 9 010,74 лв. – предсрочно изискуема главница, възнаградителна лихва – 332,69 лева, лихва за забава – 28,36 лева. Според експерта размерът на дълга без да се взема предвид клаузата на чл. 4.4 от договора, която предвижда, че по време на гратисния период банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, която се капитализира веднъж годишно, е както следва: главница – 7 456,67 лв., от която 265,34 лв. – редовно падежирали вноски и 7 191,33 лв. – предсрочно изискуема главница, възнаградителна лихва – 1 996,89 лева, лихва за забава – 6,66 лева

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прави следните правни изводи:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че страните са били във валидни облигационни правоотношения, основани на подписания помежду им договор от 25.07.2016 г., по които банката-кредитор, като изправна страна е предоставила на длъжника студентски кредит при посочените условия. За периода от 26.07.2016г. до 26.09.2019г. ответникът е усвоил кредит в размер на 7 500 лв., което се установява като от представените искания за усвояване на средства от студентски кредит, които не са оспорени, така и от приетото заключение на вещото лице Б., което следва да бъде кретидитирано като пълно и обективно изготвено. От допълнителното заключение на вещото лице безспорно се установи, че сумите за семестриалните такси са били превеждани първо по разплащателната сметка на ответника, след което са били нареждани по сметка на учебното заведение.

Предвид изложеното, съдът намира за доказано реалното усвояване на кредита.

Относно настъпването на предсрочната изискуемост, съобразявайки задължителната съдебна практика на ВКС и указанията по прилагането на закона дадени в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Безспорно се установи по делото от приетото заключение на вещото лице, че за периода от 15.09.2021г. до 04.02.2022г., ответникът не е заплащал в полза на банката - ищец падежиралите вноски по кредита – 5бр., като конкретно по чл. 6. 2 от договора е достатъчно неплащане на три 3 последователни месечни вноски. При тези изводи съдът приема, че с неплащането на три последователни погасителни вноски от страна на ответника в полза на Банката – ищец е възникнало право на основание чл. 6. 2 от договора за кредит да обяви кредита за предсрочно изискуем. На следващо място, съдът приема, че предсрочната изискуемост е надлежно съобщена на ответната страна. По делото е представено писмо изх. № ИЗХ- 0015817 от 04.02.2022 г., с което банката - ищец е уведомила ответника, че поради неплащане на месечните вноски за периода 15.09.2021 г. – 04.02.2022 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Уведомлението е изпратено и е получено на 19.02.2022 г. на адреса, посочен от кредитополучателя и като получател е посочено друго лице – В. Т., с отбелязването че е баба на ответника. От приложеното пълномощно по ч. гр. дело № 1314/2022 по описа на Бургаски районен съд, приобщено към настоящото дело се установява, че ответникът е упълномощил своята баба В. Т. да получава парични записи, колетни пратки и писма от негово име. Ето защо следва да се приеме за редовно връчен от външна страна и достигнал до длъжника документът, който е предаден на неговия пълномощник срещу подпис. Изложеното налага извода, че са спазени изискванията по чл.

60, ал. 2 от ЗКИ и т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, при наличието на които банката може за предизвика предсрочното настъпване на падежа на цялото задължение по договора за кредит и длъжникът е бил надлежно уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.

По отношение на възражението за неравноправност на чл. 4.4 от процесния договор в частта й, в която предвижда капитализиране на лихвата към главницата съгласно погасителния план, настоящият състав намира същото за основателно. От заключението на вещото лице се установява, че възнаградителната лихва по кредита е капитализирана веднъж годишно от Банката чрез присъединяването й към усвоената главница по кредита до изтичане на гратисния период на 15.07.2021 г., след което върху така новосформираната главница е начислявана възнаградителна лихва съобразно договора в размер на 7 %.