Решение № 692 от 20.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 692 гр. Пловдив, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20255330201583 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 3/14.02.2025 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив /ОДБХ-Пловдив/, с което на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 130007884, със седалище гр. София, адрес на управление гр.София Район „Триадица“ бул.

„България“ № 55, представлявано от управителите ...., .... и ...., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 7000 /седем хиляди/ лв. за нарушение на чл.80 ал.2 вр. ал.1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/ на основание чл.80 ал.2 вр. ал.1 от ЗУАВ.

Жалбоподателят „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Чрез жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните и материалноправни разпоредби. Твърди, че деянието е следвало да бъде подведено като административно нарушение по смисъла на чл.4 ал.1 от Закона за храните /ЗХ/, а не по чл.80 ал.2 вр. ал.1 от ЗУАВ. Оспорва се компетентността на лицата съставили процесните АУАН и 1

НП. Излагат се и доводи за маловажност на случая. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител – главен юрисконсулт .... Чрез становище, изложено в писмото, съпровождащо административнонаказателната преписка, и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител се иска от съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Също се претендират разноски – за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от санкционираното лице, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Дружеството жалбоподател „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. София стопанисва търговски обект – супермаркет с топла точка, намиращ се в гр.

Стамболийски на ул. „Клокотница“ № 2. За този обект имало издадено Удостоверение за регистрация по Закона за храните – с № 25751/02.12.2021 г.

На 30.09.2024 г. в ОДБХ-Пловдив постъпил сигнал, подаден до КЗП РД Пловдив от потребител, заведен с вх. № 6349/30.09.2024 г. по описа на ОДБХПловдив, касаещ продажбата на продукт „Ароматизирано мляко за пиене ягода UHT“ с изтекъл срок на годност, в горепосочения супермаркет в гр.

Стамболийски, стопанисван от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

По повод на подадения сигнал на 02.10.2024 г. била извършена проверка в същия търговски обект от служители към ОДБХ-Пловдив, сред които и свидетелката С. Ц. .... – главен инспектор в Отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ-Пловдив.

В хода на проверката служителите на ОДБХ-Пловдив установили, че в търговския обект към момента имало наличност на четири броя от посочения в сигнала продукт „Ароматизирано мляко за пиене ягода UHT“ от по 0,200 ml, с партиден № L 23319 и срок на годност до 15.06.2024 г. Продуктът бил изложен за продажба в търговската част на супермаркета заедно с продукти в срок на годност. Въпреки че срокът на годност на този продукт бил изтекъл с приблизително три месеца и половина, „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като 2 оператор на храни извършвал търговия на храни с животински произход – каквото било предлаганото за продажба „Ароматизирано мляко за пиене ягода UHT“, с изтекъл срок на годност.

Констатациите при проверката били обобщени в протокол – Констативен протокол № 020586/02.10.2024 г., подписан и от управителя на търговския обект – .....

С оглед установеното при проверката до управителя на дружеството била изпратена покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. На 09.10.2024 г. св. .... съставила срещу „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД акт – АУАН № 001156/09.10.2024 г., за приетото за извършено от дружеството жалбоподател административно нарушение по смисъла на чл.80 ал.2 вр. ал.1 от ЗУАВ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощено от дружеството лице, което при предявяването не посочило възражения. Писмени възражения против АУАН не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Спрямо търговеца „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД св..... издала на основание чл.24 ал.1 от ЗУАВ и чл.138, §.2, буква „г“ от Регламент (ЕС) 2017/625 по повод конкретния случай Разпореждане за забрана № 0000212/02.10.2024 г. за продажба на хранителни продукти с изтекъл срок на годност, с което били забранени за продажба намерените в проверения обект четири броя „Ароматизирано мляко за пиене ягода UHT“ от по 0,200 ml, стерилизирано 1,4%.

Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка административно-наказващият орган издал атакуваното НП, с което наложил на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД административно наказание имуществена санкция в размер на 7000 лв. за извършеното на 02.10.2024 г. административно нарушение по чл.80 ал.2 вр. ал.1 от ЗУАВ.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелката С. Ц. ...., от приобщените по делото писмени доказателства – АУАН № 001156/09.10.2024 г., Констативен протокол № 020586/02.10.2024 г., известие за доставяне ИД PS 4040 О13YDH 9, покана за съставяне и връчване на АУАН, Разпореждане за забрана на продажба на хранителни продукти с изтекъл срок на годност № 0000212/02.10.2024 г., писмо № П-03-1412/30.09.2024 г. на КЗП ГД „КП“ до 3

ОДБХ-Пловдив, извлечение от уебсайт на подаден сигнал с вх. № 6349/30.09.2024 г., Заповед № РД 11-1883/17.08.2020 г. на Изпълнителния директор на БАБХ.

Съдът кредитира показанията на св. .... като последователни, подробни, обективни, логични, кореспондиращи си с доказателствата по делото и неоспорени от страните по делото. В показанията си св. .... описва повода за извършената проверка, установеното в хода на същата, обстоятелствата при съставяне и предявяване на АУАН и действията, които контролните органи предприемат при установяване на нарушение като процесното.

Актосъставителката потвърждава констатираното от нея предлагане и търговия на четири броя ароматизирано мляко за пиене ягода със срок на годност до 15.06.2024 г.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка и след анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие от правна страна, че дружеството жалбоподател „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД към 02.10.2024 г. в гр. Стамболийски е осъществило елементите от състава на административно нарушение по см. на чл.80 ал.2 вр. ал.1 от ЗУАВ, тъй като в стопанисван от него търговски обект – супермаркет с топла точка, намиращ се в гр. Стамболийски ул. “Клокотница“ № 2, е предлагало на пазара и извършвало търговия на храни от животински произход – налични в обекта четири броя продукт „Ароматизирано мляко за пиене ягода UHT“ в разфасовки от по 0,200 ml, с партиден № L 23319, с изтекъл срок на годност – продуктът бил годен до 15.06.2024 г.

В конкретния случай деянието на дружеството жалбоподател е подведено под състав на административно нарушение по см. на чл.80 ал.2 вр. ал.1 от ЗУАВ. Според чл.80 ал.1 от ЗУАВ „Който предлага на пазара или извършва търговия с храни от животински произход с изтекъл срок на минимална трайност или срок на годност, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв.“, а при повторно нарушение – от 5000 до 7000 лв.“, а според чл.80 ал.2 от ЗУАВ „Когато нарушението по ал.1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв.“.

Несъмнено е за съдебния състав, че въпросният продукт „Ароматизирано мляко за пиене ягода UHT“ в разфасовки от по 0,200 ml е 4 продукт от животински произход и е бил изложен за продажба в търговската част на супермаркета, стопанисван от жалбоподателя. Не се оспорва и обстоятелството, че процесното мляко за пиене е било с изтекъл срок на годност към датата на проверката, категорично потвърдено и от актосъставителя в дадените от него в хода на настоящото производство показания, и от констативния протокол. Предвидено е в чл.24 на Регламент (ЕС) № 1169/2011, че за храните, които от микробиологична гледна точка са бързо развалящи се и по тази причина след кратък период от време могат да представляват непосредствена опасност за човешкото здраве, срокът на минимална трайност се заменя със срок на годност. След крайната дата на „срока на годност“ се счита, че дадена храна не отговаря на изискванията за безопасност в съответствие с чл.14, §. 2—5 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

Съответният срок се представя съгласно приложение X, в което е посочено, че срокът на годност се предхожда от думите „използвай до...“, които се съпровождат или от самата дата или се прави препращане към мястото на етикета, където е посочена датата. В случая предлагания за продажба продукт е бил със срок на годност до 15.06.2024 г., който към датата на извършената от инспекторите при ОДБХ–Пловдив проверка – 02.10.2024 г., категорично е бил изтекъл, а с това и жалбоподателят не е спазил предвидената в чл.80 ал.2 вр. ал.1 от ЗУАВ забрана. Без значение е, предвид и ангажираната обективна, безвиновна отговорност спрямо юридическото лице жалбоподател, причината за неизпълнение на задължението на търговеца – дали се касае до липсата на достатъчно персонал или друга причина. Отговорност на дружеството е да организира работния процес и служителите си по начин, по който да обезпечи спазване на законовите норми и поддържане на предлаганите хранителните продукти в търговския обект в срок на годност, което в случая не е сторено.

Нарушението на чл.80 ал.2 вр. ал.1 от ЗУАВ според настоящата инстанция е подведено правилно от актосъставителя и от административно – наказващият орган към уреждащата състава му съответна правна норма. В тази връзка съдът не споделя изложените в жалбата доводи за квалифициране на случая като нарушение по см. на чл.4 ал.1 от Закона за храните /ЗХ/, санкционирането на което се извършва на основание чл.128 ал.1 т.1 от ЗХ.

Разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗХ въвежда общо изискване храната да е годна за консумация от хора по отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не 5 представлява опасност за човешкото здраве. От своя страна чл.80 от ЗУАВ урежда специална хипотеза, касаеща само случаите, в които се предлага на пазара или извършва търговия единствено на храни от животински произход с изтекъл срок на минимална трайност или срок на годност, и в този смисъл разпоредбата се явява специална норма. Общото правило за поведение, предвидено в чл.4 ал.1 от ЗХ, касае всички видове храни, включително и тези от животински произход, както и други форми на дейност освен включените в чл.80 от ЗУАВ - предлагане на пазара или извършване на търговия, като например производството на храни. Доколкото разпоредбата на чл.80 от ЗУАВ се явява специална спрямо общата норма на чл.4 ал.1 от ЗХ, то и приложението на общата норма се изключва от специалната. Изложените съображения и установената по казуса фактология формират у съда извод за правилно квалифициране на установеното противоправно поведение на жалбоподателя като приложената в случая норма на чл.80 ал.2 вр. ал.1 от ЗУАВ предписва едновременно както правило за поведение, забраняващо предлагането на пазара и търговия с храни с животински произход с изтекъл срок на годност, така и санкция за нарушение на тази забрана.

Правилно е определен вида на наложеното наказание – имуществена санкция, който съответства на субекта на административната отговорност – юридическо лице. При индивидуализиране размера на наказанието административно-наказващият орган е взел предвид смекчаващото обстоятелство – извършено е за първи път и е наложил имуществена санкция в предвидения от законодателят минимален размер /предвижда се имуществена санкция в размер от 7000 до 10000 лв. /, като съдът не би могъл да го промени този размер в насока евентуално на неговото намаляване.