Решение № 3568 от 13.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3568 гр. В. 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. 39 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20243110114921 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от К. П. А. срещу М. Д. М., иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за постановяване на решение, с което бъдат изменени постановените по гр.д. № 13580/2015г. по описа на РС-В.мерки досежно родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката на детето С.К. А., род. на **********

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: по гр.д.

№ 13580/2015г. по описа на ВРС, е одобрено споразумение между родителите, като родителските права по отношение на детето С. са предоставени на майката. На бащата е определен режим на лични контакти с детето и е задължен да плаща издръжка. Сочи, че е налице промяна в обстоятелствата, която налага изменение на мерките досежно детето. От 04.11.2024г. детето живее при бащата, като той полага преките и непосредствени грижи за него и осигурява издръжката му. Счита, че не е в интерес на детето да живее с майка си.

Заявява желание да полага занапред грижите за детето, като твърди, че разполага с необходимите качества и условия. Затова, при променените обстоятелства, исканата промяна е в интерес на детето. Моли за положително произнасяне по предявения иск, като родителските права спрямо детето му бъдат предоставени за упражняване, а на майката бъде определен режим на лични контакти, съобразно параметрите посочени в молбата, както и да бъде осъдена да заплаща издръжка в законоустановения минимален размер.

В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва заложените в исковата молба фактически твърдения. Оспорва, че не предоставя необходимите грижи за пълноценно отглеждане и възпитание на детето.

Заявява, че притежава родителски капацитет, налице е силна емоционална връзка между нея и детето. Твърди, че не е в интерес на детето да живее с баща си, същият не притежава необходимите качества за отглеждане и възпитание на детето. Моли за отхвърляне на иска.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ********** страните са родители на детето С.К. А., род. на ********** По гр.д.№ 13580/2015г. по описа на ВРС е одобрено постигнато между страните 1 споразумение по чл.127, ал.1 СК, като родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните дете – С.К. А., род. на **********са предоставени на майката.

От служебна бележка с изх.№ ***********, издадена от Второ ОУ Н.Й. В., гр. В.се установява, че детето С. към 08.11.2024г. е ученик в четвърти клас през учебната 2024/2025г..

По делото е събрана информация от ТД на НАП-В.за действащи трудови договори на страните, както и данни за осигурителния доход на същите. От приложените справки се установява, че и двамата родители към настоящия момент са в трудови правоотношения с приблизително сходен размер на месечен осигурителен доход около 2000 лева.

По делото е изготвен Социален доклад от контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ В. От доклада се установява, че Отделът за закрила на детето при Дирекция "Социално подпомагане"-В.познава семейната история на детето С.К. А. от 2016 година. Спрямо детето е предприета мярка за закрила в семейна среда за периода 12.04.2016 г.- 27.06.2017 г. Причините за предприемане на мярката за закрила са били наблюдаваните конфликтни взаимоотношения между родителите, ограничаване от страна на бащата на достъпа на майката до детето и упражняване на психически и физически тормоз от бащата към майката. По този повод е бил заведен от майката М. М., иск по Закона за защита от домашно насилие и е издадена заповед за защита само по отношение на нея. В периода на предприетата мярка за закрила, с родителите са работили екип от специалисти от Център за обществена подкрепа "Владиславово" по направление за предоставяне на социална услуга "Семейно консултиране и подкрепа за преодоляване на житейска криза и конфликт между родителите. Предоставяне на психо - социално и психологическо консултиране. Наблюдение в семейна среда". От социалната услуга е извършвано и наблюдение над детето С., което е било в изключително ниска възраст. В периода на предприетата мярка за закрила, родителите са урегулирали своите взаимоотношения по съдебен ред. Случаят е бил приключен, след като са били налице индикации за подобряване на диалога между тях и установяване на липса на риск за правилното развитие на детето. През 2023 година, отношенията между двамата родителите отново се влошават. Майката е инициирала иск пред Районен съд- В.по Закона за защита от домашно насилие. Има издадена нова заповед за защита по ЗЗДН, съгласно решение на 48-и състав на ВРС № ********** като за срок от 6 месеца бащата не е имал право да приближава майката. Оттогава в ОЗД към ДСП - В.са постъпили поредица от сигнали от страна на бащата, в които се твърди, че майката ограничава контактите между него и детето. В резултат на проведени проучвания се установило, че детето прекарва достатъчно време с бащата си, включително и извън рамките на определения режим на лични отношения. От своя страна, в края на 2024 година майката подала сигнал, в който посочва, че след възникнало спречкване между нея и детето, то е реагирало агресивно. Поради това тя се е обърнала към бащата с молба той да поеме грижата за С. за срок от един месец, като е постигната устна уговорка между родителите, детето да бъде върнато след изтичането на този срок. По информация на майката, бащата не е спазил уговорката и детето все още пребивава при него. В резултат на проведени проучвания се установява, че за детето се полагат добри грижи в семейната среда на бащата и към настоящия момент не са наблюдавани рискове за физическото и психическо развитие на детето, както и за неговото емоционално състояние. Във връзка с настоящото съдебно производство е проведена среща с майката на детето, която споделя, че към момента С. продължава да живее в семейната среда на бащата. По нейни данни, при направени опити за осъществяване на контакт, детето не проявява интерес. Последният контакт между нея и С. е бил преди няколко седмици при случайна среща. По думите й, по време тази среща детето се е държало студено и дистанцирано, като е отказало нейното предложение да прекарат време заедно - да отидат на плаж или на разходка. С. категорично е заявил, че предпочита да прави това с баща си, а не с нея. По данни на бащата, през месец ноември 2024 година С. му се обадил и го помолил да го вземе при себе си, тъй като майка му искала отново да го остави сам и да излезе с новия си партньор. Той твърди, че не е имало конкретна уговорка с майката за връщане на детето през месец декември 2024 година. Бащата информира, че от този момент детето отказва да поддържа контакт с майка си, като малкото срещи между тях са осъществени единствено по негова инициатива. По думите му въпреки положените усИ.та не успява да убеди С. да възстанови връзка с нея. Като основни причини за нежеланието на детето да се вижда с майка си, бащата посочва прояви на грубо отношение и неглижиране от нейна страна. По негово мнение негативно влияние върху нагласата на С. оказва и настоящият партньор на майката. Детето С. споделя, при срещата със социални работници от ОЗД към ДСП гр. В. че в дома на майка си не се е чувствал добре. По негови думи майка 2 му не се е грижила добре за него, а баба му и дядо му по майчина линия, често са се отнасяли грубо. Детето изразява ясно желание да живее при баща си, защото там се чувства добре и спокойно. Разказва, че с баща си имат общи интереси, прекарват много време заедно, като често играят футбол, баскетбол и се занимават с други любими за двамата неща.

С. споделя още, че при баща си има приятели, с които може да играе, да кара колело и да общува. Разказва също за близката си връзка с баба си по бащина линия, която се грижи за него, готви му и прекарва време с него. Към този момент основните грижи за детето се полагат от неговия баща. Двамата живеят сами, като получават частична подкрепа от бабата по бащина линия. Бащата споделя, че когато е трудово ангажиран, майка му поема грижите за С.. Бащата К. А. и детето С. живеят в собствено жилище в ***************.

Обзавеждането на жилището е функционално, с всички необходими електроуреди за едно съвременно домакинство. За детето е осигурена самостоятелна стая, обзаведена в съответствие с неговата възраст и интереси, което му предоставя подходяща среда за учене, почивка и игра. Майката към момента живее в жилище под наем, което също се намира в гр.

В. Жилището е обзаведено функционално, за детето е обособена самостоятелна стая, което му осигурява лично пространство. Налице е разширено семейство за детето, както по бащина, така и по майчина линия. С. е в четвърти клас за учебната 2024/2025 г. в ОУ "Н. Й.

В." - В. От получената информация от учебното заведение е установено, че С. е ученик със специални образователни потребности, изразяващи се в затруднения при усвояването на учебния материал. Посещава редовно училище и има значителен напредък по отношение на учебната дейност. Бащата подържа връзка с класния ръководител по отношение на успеваемостта и дисциплината му в училище. Бащата проявява заинтересованост и отговорно отношение към детето и има значителен принос за неговия напредък. При посещението в дома на бащата се наблюдава, че детето поддържа топли и близки отношения с баща си. То демонстрира привързаност към него и към разширения семеен кръг по бащина линия. Разказва за добри взаимоотношения с всички членове на семейството на баща си и изразява желание да живее с него. С. споделя, че не иска да се вижда с майка си, защото и е обиден. Към настоящия момент комуникацията между двамата родители е силно ограничена. Налице е устойчив родителски конфликт, който затруднява директния контакт и координация между страните по отношение на детето. Всеки от тях желае да упражнява родителските права. В конкретния случай от съществено значение е намирането на възможности за изграждане на ефективна комуникация и диалог между родителите, свързан с въпроси, касаещи отглеждането и развитието на детето. В хода на социалната работа родителите са консултирани за възможността да ползват социални услуги в общността, финансирани от държавния бюджет. Майката на детето е подала заявления с вх. № СУЗД/ДВ/160/15.05.2025 година, на база на което и е издадена предварителна оценка на потребностите за ползване на социална услуга в общността. Отдел „Закрила на детето" към Дирекция „Социално подпомагане" - В.счита, че всяко дете има потребност от пълноценна връзка с двамата си родители, дори когато те живеят разделено, при условие че това не застрашава неговото физическо и емоционално състояние.

От заключението на вещите лица д-р К. Д. К. и Клиничен психолог Р. С. Г. по допуснатата Съдебно-психологична експертиза се установява, че родителският капацитет на всеки от родителите е достатъчен, като този на бащата е свързан с по-конкретни данни в това отношение, тъй като той, конкурирайки се с майката за детето, проявява повече старание и усИ. да го впечатли и да разнообразява ежедневието му, да стои по-плътно до него, да показва мъжки образец на поведение. Майката е по-импулсивна и не предвиждаща последиците от начина си на реагиране спрямо детето когато е ядосана на бащата и реагира на принципа: стимул/реакция, като по този начин изнася негативните си емоции и отношение към последния върху детето. Посоченият начин на поведение на двамата родители е в контекста на необработените емоции от партньорските им отношения, което от своя страна оказва влияние и понижава техния родителски капацитет. При така изведените данни относно родителския капацитет на двамата родители, емоционалната връзка на последните с детето не е формирана пълноценно. Бащата е осъществил по-надеждна емоционална връзка с детето С., но тя е недостатъчно ефективна и пълноценна, поради конкурентните отношения на последния с майката, а последната, от своя страна, реагира поемоционално и пренася/изнася агресията и отношението си към бившия си партньор върху детето. И двамата родители обичат детето си, но привързаността на всеки един от тях към детето не е формирана качествено и пълноценно, така че да подсигурява спокойствие, увереност и сигурност в детето С.. То от своя страна е привързано приоритетно към баща си, като елиминира майката, започва да я очерня и показва в това отношение признаци на начален СРО. Възрастта на детето - ранна училищна възраст, предполага едно конкретно3 образно мислене и начало на абстрактно такова, но поради ограничения житейски опит, последното е твърде крехко и недостатъчно изградено и закрепено, на този етап. При така посочената причина, детето може да бъде по-лесно манипулируемо. В този смисъл, бащата има приоритетно влияние в това отношение. Към момента има поставено начало на СРО при детето С. спрямо майката. Причините, съдействали за формиране на този синдром могат да се търсят предимно както в непреработените емоции от партньорските отношения, така и в поведението и отношението на всеки един от родителите към детето. Майката е поимпулсивна и пренася/изнася вина и съответно агресия към детето, като несъзнавано иска да накаже бащата, а последният се конкурира с майката за детето. В този контекст, макар и не толкова съзнавано, но в някои отношения и съзнавано, той манипулира отношението на последното към майката. Бащата е грижовен и всеотдаен родител, полага много усИ. и има правилен подход към детето си, който е качествен, при условие, че същият е приложен само при едно хармонично семейство, но в конкретния случай, за да го спечели детето на своя страна, бащата го поставя в условия на формиране на СРО. Необходимо е двамата бивши партньори да потърсят професионална помощ чрез посредничество и да разрешат проблемите в партньорските си отношения, които фрустрират родителският им капацитет, за да могат впоследствие да осъществяват една цивилизована и изградена на достатъчно качествено ниво, родителска роля, която да не ощетява детето и/или да довежда до увреждането на психо-емоционалното му състояние. С. е формирал, постепенно, едно негативно и отричащо отношение спрямо майка си, което е подкрепено, съзнавано или не, от бащата и близкото му обкръжение, като по този начин е поставено и началото на синдрома на родителско отчуждение спрямо майката.