Решение № 144 от 07.08.2024, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Административно наказателно дело 129/2024
- Вид
- Решение № 144
- Подписан
- 07.08.2024
- В сила
- 26.08.2024
- Състав
- Веселин Христов Коларов
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.38а ал.1 т.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 40 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.2 т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 103 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.1 т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 144 гр. Харманли, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно наказателно дело № 20245630200129 по описа за 2024 година
Производството е по Глава III Раздел V, чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания.
Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателя Е. С. Е. ЕГН ********** от с. Крепча, ул. „Ч*Л*№*, обжалва наказателно постановление № 23-0271-000225 /29.ІІІ.2023г. на ВПД Началник група в ОДМВР – Хасково,
РУ-Харманли, като счита че постановлението е неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения в административно – наказателното производство.
Твърди се, че Акта и НП не съдържали всички задължителни законови реквизити, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушителят не бил извършил посоченото нарушение, а отговорността погасена по давност.
Моли съда да постанови решение за отмяна изцяло на наказателното постановление и да се осъди ответника да заплати адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателя - редовно призован, чрез защитника си, не се явява. Представлява се от процесуалния си представител адв. Д.А. от АК Хасково, който поддържа жалбата и писменото становище, като посочва, че от събраните по делото доказателства се установявало безспорно, че е обективно невъзможно доверителят му да е извършител на деянието, въпреки, че в декларацията не било посочено на кого е предоставил автомобила, това било установено, а именно, че автомобилът бил предоставен на собственика на заложна къща, където бил заложен срещу 1000 лева и че собственикът на тази заложна къща го предоставил на трето, неустановено от органите на полицията лице, поради което нямало как доверителят му обективно да е извършил деянието и да е автор на същото.
Административно наказващия орган - Началник група към ОД МВР РУХарманли, редовно призован не се представлява. В придружителното писмо към административно наказателната преписка изразява становище в случай на отмяна на наказателното постановление да бъде обстойно разгледан определения размер на възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар като същият бъде определен в 1 минимален размер.
Районна прокуратура Хасково, ТО - Харманли – редовно призована, не изпраща представител и не вземат становище по жалбата.
Факти от съдебното дирене.
С Наказателно постановление № 23-0271-000225/29.ІІІ.2023г. на ВПД Началник група към ОД МВР- Хасково, РУ-Харманли, издадено въз основа акт сер. GA № 901608/ 09.ІІI.2023г. на Е. С. Е. ЕГН ********** от с. Крепча, ул. „Ч*Л*№*, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание: “Глоба” в размер на 200лв. и „ Лишаване от право да управлява МПС” за 3месеца, за това, че:
”На 21.I.2023г. в 22:15ч. в общ. Харманли на път Втори клас №76 като водач на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ***, държава България при обстоятелства:
По път втори клас 76 в с.Българин до кметството в посока към гр. Тополовград, управлява собствения си лек автомобил лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ***, като при подаден сигнал за спиране със стоп палка образец МВР-С8 от служител на РУ Харманли, не спира плавно в най- дясната част на платното за движение или на посоченото от служителите място, а подава рязко газ и се отправя към гр. Тополовград, с което осуетява полицейска проверка. АУАН е съставен във връзка със справка номер 271р-6569/27.ІІ.2023г. и попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП, е извършил:
1.Не спира плавно на посоченото място, или в най- дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.
103 от ЗДвП.”
В Акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 901608/ 09.ІІI.2023г. са отразени идентични обстоятелства.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Харманли, която се оспорва по делото се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.XII.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност.
В хода на настоящото производство, в качеството на свидетел се разпитаха: С. Г.
С. – актосъставител и В. Г. Г.- свидетел по акта -служители на РУ Харманли.
От показанията на св. С. С. се установява, че на 21.І.2023г. за времето от 20.30ч. до 08.30ч. на 22.І.2023г. бил определен в наряд – нощна смяна. По това време колегите му С*К* и М*И*, които били на пост в с. Българин на път II 76. Там те подали сигнал със стоп палка по образец на МВР на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №***, който не спрял на посоченото от тях място и продължил движението си. По - късно вечерта - в 22.50ч., същия автомобил самокатострофирал в с. Черепово на път втори клас 76, километър 41 в частен дом, където била съборена и оградата. Св.С. посетил ПТП-то, като заварил автомобила бил на място, но водача го нямало. По образуваната преписка бил призован собственика на автомобила Е. С* Е., който на 09.ІІІ.2023г. се явил и му бил съставен акт. Е. заявил, че бил в чужбина и не можел да посочи кой е управлявал автомобила му, тъй като го оставил в заложна къща.
От показанията на св. В. Г. се установява, че същият е свидетел при съставяне на акта в РУ-Харманли. Била предоставена възможността на жалбоподателя да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП и обяснение, но той не могъл да посочи кой е управлявал автомобила, написал, че не знае, защото бил в чужбина и затова съставили актовете на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното, свидетелят С. С. приел, че с поведението си жалбоподателят Е. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП и съставил АУАН сер. GA № 901608/ 09.ІІI.2023г., който бил подписан без възражения и подробни такива не били депозирани и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, ВПД Началник на група в ОДМВР – 2
Хасково РУ-Харманли, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а и за това нарушение на чл. 103 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени административни наказания "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца и "Глоба" в размер на 200 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН с е р . GA
№ 901608/ 09.ІІI.2023г., Наказателно постановление № 23-0271-000225/29.ІІІ.2023г. на ВПД; Заповед № 8121з-1632/02.XII.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Докладни записки, Обяснение от Е. С. Е.; Декларация по чл.188 от ЗДвП от 09.III.2023г.; Справка с рег.№271р-6569/27.II.2024г., ведно с протокол за ПТП №1752761 от 22.I.2023г.; Справка от РУ- гр. Попово, Сведение от Ф*С*С*, Справка за задграничните пътувания на лицето Е. С. Е., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите С*М*К* – актосъставител и В. Г. Г..
При кредитиране на показанията на свидетелите С. С. и В. Г. съдът взе предвид, че нито един от свидетел не е очевидец на случилото. Актът е съставен от С. С., въз основа на докладна записка, изготвена от колегите му С*К* и М*И*, след призоваване на жалбоподателя, който заявил, че не може да посочи кой е управлявал автомобила на въпросната дата, защото го бил оставил в заложна къща.
Правни съображения.
Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 05.II.2024г., като жалбата е депозирана пред Административно наказващия орган на 19.II.2024г. и входирана под вх.№ 271000-3637/19.II.2024г. Като подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима. Преценена по същество според състава на съда е основателна.
При извършената служебна проверка, настоящия състав на съда намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до опорочаване на процедурата по съставяне на процесния АУАН, а от там и до порок в обжалваното наказателно постановление.
Съгласно нормата на чл. 40 ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели - очевидци (каквито не следва да бъдат самите участници в нарушението), актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това съобразно разпоредбата на чл. 40 ал.3 от ЗАНН следва изрично да бъде отразено. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи – хипотезата на чл. 40 ал.4 от ЗАНН. От събраните в хода на настоящото производство гласни доказателства по категоричен начин се установява, че както актосъставителя, така и свидетеля посочен в акта, не са очевидци на нарушението. Дори в конкретния случай, да е имало основателна причина, поради която актосъставителя да е възпрепятстван да състави акта в присъствие на свидетели-очевидци на установяване на нарушението, то в този случай той е следвало да спази разпоредбата на чл. на чл. 40 ал.3 от ЗАНН.
Предвид посоченото по-горе нарушение на процесуалните правила, обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на опорочен АУАН.
Допуснатото нарушение на правилата за съставяне на АУАН освен, че е процесуално недопустимо, е довело и до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. За жалбоподателя като санкционирано лице не съществува възможност да се защити като се позове на показанията на свидетел, присъствал при констатиране на нарушението, в извършването на което е обвинен. Административно наказващият орган от своя страна, не е изпълнил задълженията вменени му съгласно нормата на чл. 52 ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде НП, да провери АУАН 3 с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства особено в случая, макар в настоящия случай при предявяването на акта, да не са направени възражения от жалбоподателя.
Наред с изложеното по-горе съдебния състав счита, че от събраната в хода на съдебното дирене доказателствено съвкупност - както писмени, така и гласни доказателства, вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано по несъмнен начин. Съобразно разпоредбата на чл.53 от ЗАНН, наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В административно наказателното производство тежестта на доказването лежи върху административно наказващия орган. Жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушението, че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията си.
Не е спорно, а и от изготвените от РУ Харманли справки се установява, че към датата на нарушението лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № *** е собственост на жалбоподателя Е. С. Е..
Не е спорно, че към датата на нарушението лекия автомобил не е бил във владение на Е., който още на 08.Х.2021г. го е заложил в заложната къща в гр. Попово на Ф*С*С*- което се установява от дадените пред полицейски служители сведения (заверени като препис ксерокопия). Самия С* през м. октомври 2022г. продал автомобила на неизвестно за него лице, но тъй като нямал пълномощно за това не съставил надлежен договор за това.
От друга страна се установява, че жалбоподателя Е. Е. към 21.І.2023г. се е намирал извън границите на страната , като от приобщената справка се установява , че на 19.ІІІ.2022г. той е напуснал страната и до момента на изготвяне на справката (27.ІІ.2023г.) няма данни да е влизал в страната.