Решение № 14 от 07.02.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14 гр.Пловдив, 07.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав, в открито заседание на 16.01.2019г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА секретар:Антоанета Калайджиева след като разгледа докладваното от съдия Елена Арнаучкова възз.гр.д. № 639/2018г. по описа на АС - Пловдив, намира следното:

Повторно въззивно производство по реда на чл.258 и сл. ГПК, във вр.чл.294 ГПК, след като с Решение № 302/03.12.2018г., постановено по т.д.№ 2764/2017г. по описа на ВКС, е отменено Решение № 147/28.07.2017г., постановено по възз.гр.д.№ 570/2016г. по описа на АС - Пловдив, и делото е върнато за ново въззивно разглеждане от друг състав на същия съд - от фазата на устните състезания, с указания за произнасяне по предмета на въззивното производство.

Повторното въззивно производство е по въззивна жалба, вх.№ 102/12.08.2016г., подадена от Ч.Т.М., ЕГН **********, против Решение № 94/20.07.2016г., постановено по гр.д.№ 256/2015г. по описа на ОС - к., с което се отхвърля предявеният от него частичен отрицателен установителен иск против М. „Д.А.Д.“ АД, ***, ЕИК *********, за признаване за установено, че не се дължи парично вземане в размер на сумата 26 000лв., представляващо част от общо парично вземане в размер на сумата 291 186.44лв., ½ част (половината) от изпълняемото парично вземане, за което М.“Д.А.Д.“ АД, *** е конституирано като взискател по отношение на Ч.М. с Постановление на ПЧСИ по изп.д.№ */****г. по описа на ЧСИ М.О., рег. № ** КЧСИ и район на действие ОС – П., на осн. чл.429, ал.1 ГПК, във вр. чл.49 и чл.54 ЗЗД, въз основа на молба от М. „Д.А.Д.“ АД от 25.11.2014г.

Във въззивната жалба са поддържани оплаквания за неправилност на изцяло обжалваното решение, а искането е за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което искът да се уважи и за присъждане на разноски.

Не е подаден в срок писмен отговор от насрещната въззиваема страна М. „Д.А.Д.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор д-р Т. Ч..

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.294 ГПК, новото разглеждане на делото пред съда е по общия ред, като съдебното производство започва от незаконосъобразното действие, което е дало основание за отмяна на решението (чл.294, ал.1 изр.1 ГПК).За съда при новото разглеждане на делото са задължителни дадените указания от касационния съд, съдържащи се в отменителното решение, по прилагането и тълкуването на закона(чл.294, ал.1 пр.2), както и са задължителни дадените указания от касационния съд по тълкуване на установените по делото факти и правните им последици.

С оглед коментираната процесуално-правна уредба на новото разглеждане на делото от съда и дадените указания от касационния съд в отменителното решение, настоящото въззивно разглеждане на делото е ограничено от указаната в отменителното решение на касационния съд фаза - фазата на устните състезания.

С оглед дадените задължителни указания от касационния съд в отменителното решение за произнасяне по предмета на въззивното производство и разпоредбата на чл.269 ГПК, в настоящото въззивно разглеждане следва да се упражнят контролните правомощия за служебна проверка за валидност и допустимост на изцяло обжалваното решение и за правилно приложение на императивни правни норми; да се извърши ограничена проверка за правилност на обжалваното решение - само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, както и, като инстанция по същество, следва да се изложат самостоятелни фактически и правни изводи за разрешаване на поставения материално-правен спор.

Производството, в което е постановено изцяло обжалваното решение, е образувано въз основа на искова молба/ИМ, вх.№ 4200/11.12.2015г., подадена от ищец Ч.Т.М., ЕГН **********, срещу ответник М. „Д.А.Д.“ АД, ЕИК *********, с която е предявен частичен отрицателен установителен иск/ОУИ, на осн.чл.124, ал.1 ГПК, с предмет отричаното от ищеца парично вземане на М. „Д.А.Д.“ АД по отношение на него в размер на сумата 26 000лв., която е количествена част от общо парично вземане в размер на 291 186.44лв., представляващо ½ част от изпълняемото парично вземане по изп.д.№ */****г. по описа на ЧСИ М.О., за което ответникът М. „Д.А.Д.“ АД, въз основа на негова молба от 25.11.2014г., с постановление на ПЧСИ допълнително е конституирано, на осн. чл.429, ал.1 ГПК, като взискател по отношение на ищеца Ч.М..

В ИМ са въведени следните твърдения: С влязла в сила присъда № 47/07.04.2011г. по НОХД № ***/****г. по описа на РС – к., ищецът Ч.М., който бил лекар при ответника М. „Д.А.Д.“ АД, бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.134, ал.1, т.1, във вр. чл.128, ал.2. НК.По предявени от пострадалия от престъплението осъдителни искове с влязло в сила решение по гр.д.№ 208/2011г. по описа на ОС – П. ищецът и ответникът били осъдени солидарно да заплатят, на осн. чл.45 и 49 ЗЗД, обезщетение за репариране на причинените неимуществени вреди в размер на 400 000лв., ведно със законната лихва от 15.04.2010г.до окончателното изплащане на сумата, както и разноски.По издадения въз основа на влязлото в силарешение в полза на пострадалия изпълнителен лист било образувано изп.д.№ */****г. по описа на ЧСИ М.О., по което на 14.01.2014г. ответникът заплатил изцяло изпълняемото вземане в размер на 582 372.88лв., а на 22.01.2014г. ищецът му превел по банков път сумата 100 000лв. на същото основание.На 10.02. и 12.02.2014г. ответникът депозирал молби до ЧСИ по изп.д.№ */****г. с искане за встъпване в правата на първоначалния взискател по изпълнителния лист, с правно основание чл.429, ал.1 ГПК.С постановление на ЧСИ от 12.02.2014г., което не било обжалвано от ответника, изпълнителното производство по отношение на ответника било „приключено“ и същият бил конституиран като взискател спрямо ищеца за сумата 291 186.44лв. След това по искова молба, подадена от ответника срещу ищеца, било образувано гр.д.№ 184/2014г. по описа на ОС - к., с предмет парично вземане на ответника в размер на 191 186.44лв., представляващо част от изпълняемото вземане по изп.д.№ */****г., което било прекратено със стабилизирано Определение № 983/21.11.2014г., поради липса на правен интерес за ответника, с оглед даденото тълкуване в ТРОСГК № 59/1974г.С молба до ЧСИ от 25.11.2014г. по изп.д.№ 4/2014г. ответникът поискал да бъде конституиран като взискател спрямо ищеца и за другата ½ от заплатеното от него изпълняемо вземане.Независимо, че към този момент изпълнителното производство било прекратено, с постановление без дата на ПЧСИ, искането на ответника за конституирането му като взискател по делото спрямо ищеца било уважено.Ищецът поискал ЧСИ да отмени конституирането на ответника като взискател спрямо него за другата ½ от дълга, но получил отказ, а жалбата му била оставена без разглеждане със стабилизирано Определение № 811/23.03.2015г., постановено по гр.д.№ 694/2015г. по описа на ОС – П..

В ИМ са въведени доводи, че, заплатилият изпълняемото вземане ответник „не можел да претендира повече от съдлъжника си, ищеца“, тъй като страните били солидарни длъжници, а, съгласно установената презумпция в чл.127, ал.1 ЗЗД, това, което е заплатено от единия от солидарните длъжници на кредитора, трябва да се понесе от двамата по равно.Тъй като ответникът не обжалвал постановлението на ЧСИ за приключване на изпълнителното производство по отношение на него и за конституирането му като взискател по отношение на ищеца за ½ част от заплатеното от ответника изпълняемо вземане, а към момента на подаване на молбата от 25.11.2014г. за конституиране на ответника като взискател спрямо ищеца изпълнителното производство спрямо ответника вече било приключено с Постановление на ЧСИ от 12.02.2014г., искането на ответника за допълнително суброгиране в правата на взискателя за вземането в размер на сумата 291 186.44лв. било след крайния срок, в който е можело да се направи.Въведени са в ИМ и твърдения, че пострадалото лице/ пациент/ „било лекувано с неизправен инструмент в състояние да предизвика увреждане, който не бил своевременно прегледан за неговата техническа изправност, което било задължение на болничното заведение“, поради което следвало да се ангажира и отговорността на болничното заведение, което отговаряло за това, „че е привлякло в своята дейност лекари и медицински специалисти, доверило им се е и е допуснало те да работят за него, в неговите помещения, с неговата апаратура, под негово име, за негова сметка и в негова полза“.

Заявеният петитум е за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника парично вземане в размер на 26 000лв., част от общо вземане в размер на 291 186.44лв, представляващо ½ част от изцяло заплатеното от ответника изпълняемо вземане, за което ответникът е конституиран като взискател спрямо ищеца по изп.д.№ */****г. по описа на ЧСИ М.О. с постановление без дата на ПЧСИ.

В постъпилия в срок писмен отговор, вх.№ 171/14.01.2016г., от ответника М.

„Д.А.Д.“ АД, ***, искът се оспорва, като недопустим, евентуално неоснователен.Оспорва се твърдението, че пострадалият М.Ч. е бил лекуван с инструмент, който бил в състояние да предизвика увреждане, поради неизправност, и не бил своевременно прегледан за техническа изправност.Инструментът, с който е бил лекуван пострадалият, бил изправен, а единствена причина за увреждането било поведението на ищеца, което било установено от доказателствата по НОХД№ ***/****г., по което ищецът е признат за виновен и осъден за извършеното престъпление с влязла в сила присъда.След като изплатил цялото изпълняемо вземане, подал молба от 12.02.2014г. за встъпване в правата на взискателя за целия дълг по отношение на ищеца, но, тъй като ЧСИ не се произнесъл по цялото заявено искане в молбата от 12.02.2014г., поискал това с допълнителна молба от 25.11.2014г., депозирана преди приключване на изпълнителното производство по отношение на него, след което бил конституиран като взискател по отношение на ищеца и за останалата част от изпълняемото вземане в размер на 291 186.44лв.. За него е липсвал друг ред за защита, освен да иска изпълнение срещу ищеца въз основа на издадения в полза на пострадалия изпълнителен лист, тъй като с влязло в сила Определение № 983/21.11.2014г., постановено по гр.д.№ 184/2014г. по описа на ОС - к., бил отречен правният му интерес от иск по чл.54 ЗЗД за ½ част от изплатеното вземане.

От фактическа страна е прието за установено, не се оспорва и следва да се възприеме следната фактическа обстановка:

Ищецът Ч.Т.М. е лекар при ответника М. „Д.А.Д.“ АД, ***.С влязла в сила на 27.04.2011г. осъдителна присъда, постановена по НОХД № ***/****г. по описа на РС - к.

(л.9), той е признат за виновен и осъден за това, че на 15.04.2010г. в М. „Д.А.Д.“ АД, ***, като лекар - началник на урологично отделение - е причинил на малолетния М. З. Ч. тежка телесна повреда, изразяваща се в детеродна неспособност, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като е нарушил правилата на добрата медицинска практика, съгласно Медицински стандарти по хирургия, утвърдени със Заповед на МЗ № **-*-*** от 18.03.2002г…., показал е липса на практическо владеене на оперативните техники, увредил е пациента, не му е осигурил безопасност, а именно: преди операцията не е направил проба на апаратурата в здрава тъкан и не е положил усилия за прецизно боравене с апарата за електрокоагуация, като е докоснал върха на накрайника на работещия електрокоагулатор до металния защипващ хирургически инструмент, в резултат на което се е получило електрическо изгаряне и необратима некроза на кожата и целия полов член на детето, престъпление по чл.134, ал.1, т.1 вр. чл.128, ал.2 НК.С влязло в сила на 15.10.2013г.съдебно решение, постановено по гр.д.№ 208/2011г. по описа на ОС - к.

(л.10-22), страните по делото: ищецът Ч.Т.М. и ответникът М. „Д.А.Д.“ АД са осъдени солидарно, на основание чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, да заплатят на малолетния М. Ч., чрез неговите родители и законни представители, обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от извършеното на 15.04.2010г. електрическо изгаряне и небратима некроза на кожата и целия полов член и мъдниците и претърпените след това хирургически интервенции и болки и страдания, в размер на 400 000 лв., ведно със законната лихва от 15.04.2010г., както и разноски в размер на 4 161.11лв.По издадения въз основа на влязлото в сила осъдително съдебно решение, по молба на малолетния М. Ч., чрез родителите му, като негови законни представители(л.23), е образувано изп. дело № */****г. по описа на ЧСИ М.О. за принудително изпълнение на присъденото парично вземане за обезщетение за репариране на вреди срещу длъжници: ищеца Ч.Т.М. и ответника М. „Д.А.Д.“ АД.Съгл. кредитен превод от 13.01.2014г.(л.28), ответникът М. „Д.А.Д.“ АД е заплатил по сметката на ЧСИ М.О. сумата 581 824.46лв. за „цялостно плащане по изп.д.№ */****г.“, а съгласно преводно нареждане от 22.01.2014г.(л.29) ищецът Ч.Т.М. е заплатил на ответника сумата 100 000лв. на основание „изп.д.№ */****г.“.С две напълно идентични молби, вх.№№ 2780/10.02.2014г. и 3023/12.02.2014г.(л.30-31), адресирани до ЧСИ по изп.д.№ */****г., ответникът е заявил, че като солидарен длъжник е изплатил цялото задължение по изпълнителното дело, поради което, на осн. чл.429, ал.1 ГПК, е поискал да встъпи в правата на първоначалния взискател и с Постановление на ЧСИ от 12.02.2014г. (л.32) е „приключено“ изпълнителното производство по отношение на ответника М. “Д.А.Д.“ АД“, същият е конституиран като взискател по отношение на ищеца, другия солидарен длъжник, Ч.М., но само за ½ част от заплатената от него сума за пълно погасяване на дълга, за сумата 291 186.44лв., на осн. чл.429, ал.1, във вр. с чл.127 ЗЗД, както и е разпоредено - след влизане в сила на постановлението - вдигане на наложените обезпечителни мерки върху имуществото на ответника.Постановлението на ЧСИ от 12.02.2014г. е връчено на страните по делото по делото както следва: на 12.02.2014г. на ответника, а на 13.02.2014г. – на ищеца(л.34, 35), като същото не е обжалвано.Със стабилизирано на 04.12.2014г.определение, постановено по гр.д.№ 184/2014г. по описа на ОС - к.(л.268-273), е прекратено, като недопустимо, поради липса на правен интерес, образуваното от ответника М. “Д.А.Д.“ АД срещу ищеца Ч.М. съдебно производство, с предмет регресно материално право на ответника за парично вземане, с правно основание чл.54 ЗЗД, за сумата в размер на 191 186.44лв., представляваща част от общо вземане в размер на 582 372.88лв., ведно със зак. лихва от 12.02.2014г., представляващо изпълняемото вземане по изп.д.№ */****г. по описа на ЧСИ М.О..Подадена е молба, вх.№ 20 186/25.11.2014г.(л.47), с която ответникът М. “Д.А.Д.“ АД е поискал да бъде конституиран като взискател спрямо ищеца и за другата ½ част от изпълняемото парично вземане в размер на сумата от 291 186.44лв., уважена с постановление на ПЧСИ (л.49), с което ответникът е конституиран като взискател спрямо ищеца и за другата ½ част от дълга, на осн. чл.429, ал.1 ГПК, във вр.с чл.49 и 54 ЗЗД.С молба до ЧСИ, вх. № 21 494/17.12.2014г.(л.52), ищецът е поискал отмяна на действието на ЧСИ по молбата на ответника от 25.11.2014г., по която е постановен отказ от ЧСИ, а жалбата на ищеца против отказа на ЧСИ да отмени конституирането на ответника като взискател е оставена без разглеждане със стабилизирано на 22.05.2015г.Определение № 811, постановено по гр.д.№ 694/2015г. по описа на ОС – П. (л.55-58).