Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 632 от 13.02.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 17578/2024
Вид
Решение № 632
Подписан
13.02.2026
В сила
19.03.2026
Състав
Кристина Янкова Табакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Пловдив, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330117578 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. Д. К., ЕГН **********, против „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № *** от *

Предявен е и от „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, против М. Д. К., ЕГН **********, насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, с който се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 750 лева, представляваща незаплатена главница /чистата стойност/ по Договор за потребителски кредит № *** от *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 17.03.2025 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба и уточняваща молба от 04.11.2024 г. се твърди, че на * между страните бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 750 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 41.00 % и годишен процент на разходите – 49.65 %. Заемната сума следвало да бъде върната в срок до 16.08.2025 г., ведно с договорената възнаградителна лихва, на 24 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 60.62 лева. Общата сума за погасяване възлизала на 1454.88 лева.

В чл. 10, ал. 1 от договора било предвидено заплащане на неустойка от 6.90 лева плюс 0.230 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0.230 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Сочи се, че в чл.

10, ал. 2 от договор бил предвиден друг вид неустойка. В погасителния план обаче заемодателят изчислил неустойката, която се равнявала на сумата от 1576.80 лева, като посочил и общата сума при необезпечен кредит, която следва да заплати заемателят, а именно – сумата от 3031.73 лева. Изтъква се, че посочената сума надвишавала над три пъти предоставената по договора заемна сума. Така изчислената неустойка била разпределена към месечните вноски по кредита, към които се кумулирала и месечната вноска за неустойка.

1

Твърди се, че по процесния договор за кредит ищецът заплатил наведнъж сумата от 500 лева, т.е. не била погасена цялата получена от него в заем сума.

Излагат се съображения за недействителност на договора за кредит на основание чл.

22 ЗПК. Твърди се, че в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. В случая същият бил фиксиран, но въпреки това следвало да е налице яснота относно начин на изчисляване на възнаградителната лихва – на база на целия размер на кредита към датата на неговото сключване, на база остатъчната част от главницата при нейното последователно плащане или др. Подобна разбивка в процесния договор не била налице.

Относно съдържанието на договора за кредит се посочва, че само формално били изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗПК за точно посочване на ГПР, който да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва. Твърди се, че в нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР. От страна на кредитора били посочени единствено абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита и кои компоненти са включени в него. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, с оглед извършване на преценка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитора. Тази неяснота ограничавала правата на ищеца като потребител и представлявала основание за недействителност на договора за кредит.

Поддържа, че поради липсата на конкретизация относно начина на формиране на ГПР била налице неяснота относно включените в него компоненти, което препятствало възможността на ищеца да прецени дали да сключи договора при определените условия за връщане на заетата сума и обуславяло нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за потребителя начин /чл. 10, ал. 1 ЗПК/.

Счита, че неспазването на разписаното в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изискване, представлявало самостоятелно основание за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК. Твърди, че посоченият размер на ГПР не бил действително приложеният от кредитора, тъй като при изчисляването му не било включено вземането за неустойка. Предвидената в чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит неустойка представлявала допълнителна печалба за кредитора, която значително надхвърляла размера на договорената възнаградителна лихва. Посочените договорни клаузи били нищожни, тъй като неустойката била предназначена да санкционира кредитополучателя за виновно неспазване на задължението за предоставяне на обезпечение. Изтъква, че само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди от кредитора.

Поддържа, че уговорената неустойка излизала извън присъщите си функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото същата се дължала дори при редовно изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума. Отделно от това се сочи, че заемът се оскъпявал значително и се утежнявало финансовото състояние на длъжника. Твърди се нищожност на клаузите на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗПК от договора за кредит, поради заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Предвид изложеното, искането е да се уважи предявеният иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Макроадванс“ АД е подал писмен отговор.

Заявява, че признава основателността на иска, но твърди, че сочените от ищеца суми в исковата молба и уточняващата молба, включително и цената на иска, не отговаряли на действително дължимите такива, съгласно договора.

Признава, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит 2 от *, по силата на който ищецът е получил сумата от 750 лева. По отношение на останалите, посочени от ищеца суми, се твърди, че такива не са били дължими, а още по-малко са били претендирани от ответника.

Твърди, че видно от съдържанието на процесния договор, погасителния план, Общите условия и Стандартния европейски формуляр, договорът бил сключен за срок от 5 месеца и заемната сума следвало да бъде върната в срок до 16.01.2024 г.

На следващо място посочва, че възнаградителната лихва за целия период била в размер на 74.59 лева, а размерът на неустойката за целия срок на договор бил 331.90 лева.

Сочи, че дължимата по договора сума била в общ размер на 1156.49 лева, от която: 750 лева – главница; 74.59 лева – възнаградителна лихва и 331.90 лева – неустойка. Твърди, че за погасяване на задължението по кредита няма извършвани плащания. В този смисъл, оспорва твърденията на ищеца за извършено плащане в размер на 500 лева.

Направено е искане, съдът да постанови решение, с което да уважи като основателен предявения от ищеца установителен иск, като се вземат предвид възраженията на ответната страна относно размера. Претендират се разноски.

Ответникът счита, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.

В срока за отговор на исковата молба е предявен от „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, против М. Д. К., ЕГН **********, насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, с който се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 750 лева, представляваща незаплатена главница /чистата стойност/ по Договор за потребителски кредит № *** от *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 17.03.2025 г. до окончателното й изплащане.

В насрещната искова молба и уточняваща молба от 11.04.2025 г. се поддържа, че ищцовото дружество е предоставило на ответника М. К. заем в размер на 750 лева по Договор за потребителски кредит № *** от 16.08.2023 г. Заемната сума била усвоена от потребителя на дата * в 16.26 ч., чрез услугите на „Изипей“ АД. Твърди се, че за погасяване на главницата по договора няма постъпили плащания по сметка на кредитора. Предвид изложеното и с оглед направеното от „Макроадванс“ АД признание на първоначално предявения установителен иск за прогласяване недействителността на договора за кредит, то от страна на дружеството – кредитор се предявява насрещна искова претенция за сумата от 750 лева, представляваща незаплатена главница /чистата стойност/ по договора за потребителски кредит от * Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск е подал писмен отговор, с който признава предявения насрещен иск.

Заявява, че е заплатил претендираната от ищеца по насрещния иск сума в размер на 750 лева и представя документ за извършено плащане в полза на „Макроадванс“ АД.

Сочи, че от страна на дружеството не е изпратена извънсъдебна покана до ответника по насрещния иск, с която последният да бъде поканен да заплати сумата, а е предявен направо насрещен иск. В този смисъл ответникът К. счита, че не е дал повод за предявяване на насрещната искова претенция и с оглед направеното от него признание на иска, моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца по насрещния иск. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи 3 се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е сключен Договор за потребителски кредит от *, по който кредиторът „Макроадванс“ АД е предоставил на кредитополучателя М. Д. К., сумата от 750 лева, която е усвоена от кредитополучателя; в договора за кредит се съдържа клауза за заплащане на неустойка. /виж Определение по чл.

140 ГПК от 04.11.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства – договора потребителски кредит.

От приетия като писмено доказателство по делото, Договор за потребителски кредит № *** от */л. 51-56/, се установява, че между страните е подписан Договора за потребителски кредит.

Следователно, съдът приема, че между М. Д. К. и „Макроадванс“ АД е бил подписан Договор за потребителски кредит *** от *., за сумата от 750 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 38.95 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49.65 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 5 месечни вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 824.59 лева.

Съгласно чл. 20 от Договора, вземането по Договора се обезпечава с поръчителство за пълния размер на кредита. Кредитополучателят се задължава в срок от 3 работни дни от сключването на Договора, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от Кредитора. Физическото лице – поръчител следва да отговаря на описани в чл.

20, ал. 3 изисквания, като Кредиторът не може да откаже необосновано одобрение на физическо лице, а именно: да е дееспособно физическо лице с брутен осигурителен доход над 1400 лева, работещо по трудов договор, с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; да няма активни експозиции в ЦКР с просрочие над 30 дни и да не е страна по договор за кредит, сключен с „Макроадванс“ АД. Според чл. 10 от договора за потребителски кредит, страните се споразумяват, че Кредитополучателят дължи неустойка, в случай, че не представи обезпечение, съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от Договора и същата е в размер на 6.98 лева плюс 0.310 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0.310 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен, като видно от приложения погасителен план към Договора /л.56/, неустойката е в общ размер на 331.90 лева, разсрочена на пет месечни вноски, съвпадащи с датите на погасителните вноски по кредита.