Решение № 23 от 09.01.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

Гр. София,

……………..2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Наказателно отделение, VI въззивен състав в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ

АЛЕКСАНДРИНА

ДОНЧЕВА при секретаря Таня Митова и с участието на прокурор Мартин Бешков, като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВА ВАНД № 3056 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от

НПК.

С решение от 10.06.2019г. по НАХД № 9411/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 110 с-в, обвиняемият Г.Б.Т. е признат за виновен в това, че на 08.04.2017 г., около 14:45 часа, в гр.София, чрез нанасяне на множество удари с ръце /юмруци/ в областта на главата и тялото на В.С.Р., причинил на последния лека телесна повреда, изразяваща се в отоци и кръвонасядания по лицето, шията, лявата ушна мида и лявата задушна област, охлузване на лявата ушна мида, кръвонасядания и охлузвания по лигавицата на горната устна двустранно, отоци и кръвонасядания по гърба и лявата хълбочна област, оток, кръвонасядане и охлузване на дясната предмишница и китка, контузия на дясната киткова става, изразена с болезнени и ограничени движения в рамките на общото кръвонасядане, които увреждания в съвкупност са реализирали медико-биологичния квалифициращ признак „Временно разстрайство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди /при липса на личен мотив, без да е предизвикано от пострадалия, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила и норми, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност/, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1, във вр. с ал.1 от НПК, във връзка с чл.78а от НК, съдът го е освободил от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.

Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил обвиняемия Г.Б.Т., да заплати направените разноски на досъдебното производство в размер на 95,22 лева /деветдесет и пет лева и 0,22 ст./, в полза на СДВР.

Срещу така постановеното решение е постъпила жалба и допълнение към нея от защитника на обв. Т. – адв. М., в която се релевират доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че от събраните доказателства не може да се направи категоричен извод, да са налице хулигански подбуди.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия, на свидетели или вещи лица или събирането на нови писмени доказателства.

В откритото съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът при СГП счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и моли да бъде потвърден. Не споделя съображенията, изтъкнати в жалбата и допълнението към нея, за допуснати съществени процесуални нарушения, както и за превратна оценка на събраните доказателства.

Защитникът на обв.

Т. – адв. М. поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея и допълнението съображения. Прави искане от въззивната инстанция да отмени решението на СРС, като постанови ново, с което да оправдае обв. Т. или алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Посочва, че не са налице категорични доказателства за виновността на обвиняемия, както и че е налице съставомерността на деянието по чл.131, ал.1, т.12 от НК.

Подсъдимият

Г.Т. редовно уведомен, се явява пред въззивната инстанция, поддържа изложеното от защитника му, и в предоставеното му право от съда на последна дума изразява съжаление.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, афиширани от страните в съдебно заседание и след като провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Фактическата обстановка е подробно изяснена от районния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на събраните и проверени по реда на процесуалния закон доказателства и доказателствени средства са направени и правилни фактически изводи. Съобразявайки събраните по делото доказателства, настоящия съдебен състав прие за установена идентична фактическа обстановка, възприета от решаващия съд:

Обвиняемия

Г.Б. Т.е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, със завършено висше образование, работи като управител на „К.“ ЕООД, неосъждан,с ЕГН **********.

На

08.04.2017 г., около 14:45 часа, в гр.София, свидетелят В.С.Р. се движел по ул.

„Ген. Михаил Г. Скобелев“, в посока от площад „Руски паметник“ към НДК, управлявайки личния си автомобил марка „Субаро“, модел „Легаси“ с рег. № ******. Същият се движел в лявата пътна лента на платното за движение в тази посока. Обвиняемият Т. управлявал лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ******в същата посока на движение, но в дясната пътна лента, движейки се успоредно и непосредствено до автомобила на свидетеля Р.. Внезапно, обвиняемият предприел маневра с автомобила си за престрояване от дясната лента на платното за движение в лявата, респективно да премине пред автомобила, управляван от Р., но тъй като нямало достатъчно място за осъществяване на маневрата, а Р.не могъл да отреагира и да спре, чрез задействане на спирачната уредба, между двете коли настъпил удар и възникнало леко пътно-транспортно произшествие. Обвиняемият Т. и свидетелката Златарева излезли от автомобила, като и двамата се държали агресивно. Обвиняемият започнал да псува и обижда Р., който от своя страна се опитвал да обясни на обвиняемия, че не е подал светлинен сигнал /мигач/, преди да извърши предприетата маневра, поради което вината за възникналото ПТП е изцяло негова. В този момент обвиняемият Т., без конкретна причина и мотив, започнал да нанася множество удари с ръце, свити в юмруци в областта на главата и тялото на пострадалия, след което се качил в своя автомобил и напуснал местопроизшествието. Свидетелят Р.подал сигнал на тел.112, като съобщил за възникналото ПТП и упражнената спрямо него физическа агресия от страна на обвиняемия. На място пристигнали служители на О“ПП“-СДВР и на 06 РУ-СДВР.

Заключението на съдебно-медицинската експертиза изготвена в хода на досъдебното производство, установява, че на св. Р.са му били причинени следните увреждания: отоци и кръвонасядания по лицето, шията, лявата ушна мида и лявата задушна област; охлузване на лявата ушна мида; кръвонасядания и охлузвания по лигавицата на горната устна двустранно; отоци и кръвонасядания по гърба и лявата хълбочна област; оток, кръвонасядане и охлузване на дясната предмишница и китка; контузия на дясната киткова става, изразена с болезнени и ограничени движения в рамките на общото кръвонасядане; отоци и кръвонасядания на лявото бедро. Съгласно експертното заключение се касае за мекотъканни травми, в съвкупност причинили на пострадалия и реализирали медико-биологичния признак: временно разстройство на здравето, неопасно за живота, при ненастъпили усложнение в оздравителния период.

Установените телесни увреждания на Р.са с характер на травматични и се дължат на действието на твърди тъпи предмети, каквито са човешки ръце и крака, по механизма на удари с или върху такива предмети, като по време и начин съответстват да са получени при възникналия инцидент на посочената дата, както се съобщава в материалите по досъдебното производство и данните от медицинската документация. Вещото лице прави извод, че оздравителния период е за срок от около 15 дни или повече дни от датата на травмата, в зависимост от дълбочината, разпространеността им, общото здравословно състояние на пострадалия и някои външни или вътрешни фактори.

Така установената фактическа обстановка въззивният съд възприе въз основа на събраните и приобщени гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: показанията на свидетелите В.Р., А.З., С.И.И., Б.Е.Й.и В.И.В.; обсненята на обв. Г.Т.; от протокол за разпознаване на лица по снимка №102 от 14.03.2018 г., ведно със приложен фотоалбум към него; от приложените писмени доказателства - протокол за ПТП от 08.04.2017 г.; съдебно-медицинско удостоверение №92.04/2017 г.; договор за финансов лизинг №1100Т001/07.04.2017 г.; договор за финансов лизинг №1133Т001/28.08.2017 г.; приемо-предавателен протокол от 07.04.2017 г.; два броя протоколи за предупреждение от 09.05.2017 г. на основание чл.65 от ЗМВР - на Е.В.З.и Г.Б.Т.; справка- отговор на запитване от УМБАЛСП-ДИ.Пирогов“ ЕАД-София; справка-отговор на запитване от Дирекция „Национална система 112“ към МВР, Районен център 112-гр.София; справки от мобилни оператори; заключение на вещо лице по изготвена съдебно-медицинска експертиза по отношение на В.С.Р. и справка за съдимост на обвиняемия.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя задълбочения анализ на доказателствената съвкупност от страна на проверявания съд, както и подробно изложените мотиви кои доказателства кредитира и кои не. Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията изложени във въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на решението в цялост, да посочи следното:

Първостепенният съд правилно е дал вяра на показанията на свидетеля Р.. Същите се явяват еднопосочни, последователни и непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. Противоречие в доказателствата са налице между обясненията на обв. Т. и показанията на св. В.Р.по отношение на фактите касаещи възникването и протичането на конфликта помежду им, както и това, че обвиняемият отрича да е нанесъл травматичните увреждания на Р..

Въззивният съд изцяло се солидаризира с изводите на първоинстанционния да кредитира в тази част показанията на св. Р., които съдът правилно е възприел като обективни, житейски логични, подробни и подкрепящи се от останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията на св. Р.относно поведението на обв.Т. съответстват напълно и на констатираните по пострадалия телесни увреждания, отразени подробно в приобщеното към доказателствения материал по делото СМУ и обсъдено в СМЕ. Правилно СРС не е дал вяра на обясненията на обвиняемия в тази част, приемайки ги за противоречащи с останалите събрани по делото доказателства.

По категоричен начин се доказва авторството на деянието, чрез проведеното разпознаване на лица при спазване на процесуалните изисквания.

Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и надлежно приобщени по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира заключението на изпълнената СМЕ, като компетентно изготвено и отговарящо на поставените задачи. Описаните травми са причинили на пострадалото лице и реализират медико-биологичния квалифициращ признак на „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.

След така направения анализ на доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че първостепенния съд е направил правилни правни изводи относно съставомерността на инкриминираното деяние.

Телесната повреда е типично престъпление против здравето, чийто непосредствен обект са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и физическа цялост на личността. Касае се за резултатно увреждащо престъпление, изразяващо се в противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек, чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка и страдание.