Решение № 260067 от 23.02.2021, Районен съд - Лом

Р Е Ш Е Н И

Е № .... гр. Лом, 23 февруари, 2021 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, пети състав, в публично заседание на 26.01.2021 г. /двадесет и шести януари, две хиляди двадесет и първа година/, в състав:

Районен съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА при участието на секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова гражданско дело № 744 по описа за 2020 година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 7250/15.06.2020 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт М.М., с адрес: ***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4, срещу С.Ю.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 456,23 лева, от които:

299,67 лева, представляваща главница по сключен на 01.04.2017 г. между „Аксес Файнанс” ООД – кредитор и длъжника – кредитополучател, договор за кредит „Бяла карта“ с № 500058, 74,48 лева договорна лихва за периода от 09.04.2017г. до 06.02.2018г., 82,08 лева – обезщетение за забава за периода от 06.02.2018 г. до 14.02.2020 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.02.2020 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 185/2020 г. по описа на Ломски районен съд. Претендират се съдебни разноски за заповедното и исковото производство.

Твърди се в исковата молба, че на 11.09.2018 г. е подписано Приложение № 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ № 500058 от 01.04.2017 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника С. Т., е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. От своя страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019г.

Съгласно сключения Договор за кредит кредиторът се е задължил да предостави па кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 300,00 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Card/Visa, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне. В случай, че кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Кредитополучателят е усвоил сума в общ размер па 396,54 лева като са посочени конкретните суми и дати, на които са усвоени – от 08.04.2017г. до 28.10.2017г.включително. Страните са договорили, че върху усвоената сума по кредита, кредитополучателят дължи договорна лихва в размер, посочен в Договора, която се начислява ежедневно. На това основание и поради забава при заплащането на текущото задължение на кредитополучателя е начислена договорна лихва в размер на 74,48 лв., за периода от 09.04.2017 г. до 06.02.2018 г. На длъжника е начислена и лихва за забава в размер на 82,08 лева за периода от 06.02.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда /14.02.2020г./. По искане на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 185/2020г. на ЛРС, връчена на ответника, който в срок подал възражение. За ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите искове.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез адвокат Л.Г. от МАК. В отговора е заявено, че предявеният иск е недопустим, респ. неоснователен. Твърди се, че вземането по настоящото производство е било предмет на заповедно производство по ч.гр.дело № 121/2019г. на ЛРС, образувано по Заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с ЕИК *********.

След своевременно подадено в срок възражение от длъжника съдът е постановил Определение № 1798/19.06.2019г., с което на основание чл. 415, ал. 2 ГПК е обезсилена заповед по чл.410 ГПК от 31.01.2019г. и е прекратено производството по делото. Твърди се, че видно от обезсилената Заповед по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 121/2019г. и Заповед по чл. 410, издадена по ч.гр.дело № 185/2020г. за претендираните вземания от „Агенция за събиране на вземания“ се въвеждат едни и същи основания, от които произтичат същите – сключен на 01.04.2017г. между „Аксес файненс“ ООД /първоначален цедент/- кредитор и С.Т., кредитополучател, Договор за кредит Бяла карта. Твърди се, че поради факта, че заявителят не е предявил в законоустаовения преклузивен едномесечен срок установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК по издадената Заповед за парично вземане от 31.01.2019г. същата е обезсилена. Поради изложеното ответникът счита, че за ищеца е погасено правото на специалния установителен иск по чл. 422 вр. чл.415 ГПК за процесното вземане, тъй като прехвърлителят на вземането не се е възползвал от дадената му от закона възможност за установяване на претендираното вземане в спорно исково производство. Моли да бъде постановено определение, с което да бъде обезсилена Заповед по ч.гр.д. № 185/2020г. и производството по гр. дело № 744/2020г. да бъде прекратено. Претендира разноски по двете производства – ч.гр.д. 185/2020г. и гр.д. №744/2020г. на ЛРС.

На следващо място в отговора се излагат съображения за неоснователност на иска, тъй като ищецът не е посочил конкретното договорно основание, на което е основал претенциите си.

Единствената клауза от договора, която му дава това право, е чл. 22, ал. 1, изр.

2, обявяване на задължението за предсрочно изискуемо. Това не се твърди, а и липсват доказателства за обявяването й, така както е предвидено в договора. Въведените в заявлението и исковата молба твърдения за неизпълнение на договорни отношения не дават яснота кои точно задължения по договора не са изпълнени от ответника и кои клаузи от договора дават основание за съдебна защита. Липсват твърдения за пропуснати падежни дати. Признава се единствено факта, че е в сила приложеният Договор за бяла карта, сключен на 01.04.2017г. за срок от 6 години, считано от подписването му между „Аксес Файненс“ ООД в качеството му на кредитодател и ответника в качеството на кредитополучател.

Въвеждат се и възражения за нищожност на клаузите на „Договор бяла карта“ като противоречащи на закона – чл. 33 от ЗПК.

Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца. Претендират се разноски, направени от ответника, в заповедното и в исковото производство.

В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща процесуален представител. Поддържа исковата молба и моли за уважаването ѝ с молба – писмена защита по делото вх. № 265245/08.12.2020 г. и молба с вх. № 261160/25.01.2021г. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът не се явява в проведените открити съдебни заседания. Упълномощения от него адвокат Л.Г. от МАК в открито съдено заседание поддържа представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По заявление на

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК против С.Ю.Т. за исковата сума по ч.гр.дело № 185/2020 г. по описа на Районен съд - Лом, приложено към настоящото. С разпореждане на съда от 17.03.2020г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си против длъжника, предвид подаденото от длъжника възражение и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Изложеното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявения установителен иск, като същият е допустим, като подаден в законовия месечен срок от съобщаване на съдебното разпореждане.

Приети като доказателства по делото са договор за кредит “Бяла карта”, сключен между “Аксес Файнанс” ООД и С. Т. на 01.04.2017 г. и приложение № 1 към него, от съдържанието, на които се установява, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на заем на ответника сумата от 300 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Бяла карта Access Finance/iCard. Ответникът се е задължил да заплаща на кредитора договорна лихва за ползвания кредит, която се начислява ежедневно, както такси и неустойки при неизпълнение на задълженията по договора.

Представен е

Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД и Приложение № 1/11.09.2018г., от съдържанието, на които става ясно, че вземането на „Аксес Файнанс“ ООД към ответника по кредит № 500058 е било прехвърлено „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД.

Съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019г. и Приложение № 1/03.05.2019г. към същия „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД прехвърля процесното вземане на ищеца „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД с ЕИК ********* към ответника С.Ю.Т..

Приложени са и пълномощни, по силата на които „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, а „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” /АСВ/ ЕАД с правото да се уведомят длъжниците по цедираните вземания.

По делото са приети за връчване на ответника уведомителни писма за цедиране вземанията на първоначалния кредитор „Аксес Файнанс“ ООД и последващия кредитор-цесионер “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, изходящи от представител на ищеца-цесионер - „АСВ“ ЕАД .

От приетото по делото заключение на извършената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че след сключване на процесния договор за кредит “Бяла карта” от страна на първоначалния кредитор - „Аксес Файнанс“ ООД на ответника е отпуснат револвиращ кредит в максимален размер на 300 лева. Съгласно заключението на вещото лице ответникът е усвоил заемни суми за периода от 08.04.2017г. до 28.10.2017г. възлизащи общо на сумата от 299,67 лева, предвид което договорната лихва е в размер на 74,65 лева за периода 09.04.2017г. до 06.02.2018 г., а мораторната лихва е 61,52 лева за периода от 06.02.2018г. до 14.02.2020г. или общо претендираната сума за главница, договорна и мораторна лихва възлиза на 435,84 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От обсъдените по-горе писмени доказателства, се установява, че между ищеца, в качеството на цесионер и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, в качеството на цедент, е сключен валиден договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019 г. и приложение № 1/03.05.2019г., с които е прехвърлено вземането на цедента към ответника по договор за кредит № 500058. Установява се наличие и на валиден договор за цесия и между първоначалния кредитор „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /впоследствие ЕООД/ от 11.11.2016г., както и извършено упълномощаване с правото за уведомяване на ответника за двата договора за цесия от страна на двете дружества – цеденти по веригата в полза на ищеца – цесионер.

С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице, е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл.

Разпечатката съдържа 37 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0525256-0a83-4fdf-bf96-5704811d28fc