Решение № 56 от 23.05.2022, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. гр. Лом, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Рангелова като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20221620200062 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят ЦВ. В. Р. от с. Игнатово, ******, обл. Монтана, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление № 21-0294-002087 от 21.01.2022 г., с което на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 6 /шест/ месеца и обжалва същото.

В с. з. жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. В.И. от МАК, която поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Подробни съображения излага в писмена защита.

Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № 21-0294-002087 от 21.01.2022 г. на 1 жалбоподателя Ц.Р. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ от 200,00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца за това, че управлява лек автомобил ******, собственост на ****** от гр. Лом, като при направена справка с ОДЧ се установява, че МПС-то е с прекратена регистрация и не е регистрирано по надлежният ред.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

По същество се явява основателна.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

На 16.08.2021 г. св. Д****** /син на жалбоподателя/ закупил лек автомобил „Нисан Алмера“, който бил регистриран с № ****** Поради неспазване на изискването за пререгистрация на автомобила в двумесечен срок след покупко-продажбата, регистрацията му била служебно прекратена на 18.10.2021 г. На 22.10.2021 г. жалбоподателят Ц.Р. взел от сина си въпросния автомобил и отишъл до гр. Лом да закупи лекарства. Около 15:00 ч. в гр. Лом, на ул. „Пристанищна“ служителите на РУ - Лом – З.З. и М.Г. спрели за проверка лекия автомобил ******, с водач Ц.Р.. При направена справка с ОДЧ установили, че автомобилът е с прекратена регистрация. На Р. е съставен АУАН от св. З. за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред. Материалите са изпратени на РП – Монтана, като на 12.01.2022 г. с Постановление на мл. прокурор при МРП е отказано да се образува досъдебно производство, а преписката е изпратена на Началника на РУ – Лом за налагане на административно наказание. Въз основа на съставения АУАН и Постановлението на прокурора, АНО е издал атакуваното НП № 21-0294-002087/21.01.2022 г., с което наложил съответните административни наказания.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените в закона срокове. По същество съдът констатира, че Ц.Р. не е извършил административното нарушение, за което му е издадено наказателно постановление.

Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и 2 ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“.

За да е налице нарушение на ЗДвП обаче, действието или бездействието на едно лице следва да е виновно. В случая, за да понесе жалбоподателят административнонаказателна отговорност, следва да е безспорно доказано, че същият е ползвал автомобил, за който знае, че не е регистриран, но въпреки това го е управлявал. Безспорно е, че Р. е управлявал въпросният лек автомобил. Безспорно е, видно от събраните по делото писмени доказателства, както и от разпитаните в съдебно заседание свидетели, че автомобилът е бил с прекратена регистрация. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на контролните органи като такъв с прекратена регистрация, не води автоматично до извода, че жалбоподателят е знаел за това. Въпросният лек автомобил не е негова собственост, а е бил закупен от сина му. Затова Р. е бил с представата, че МПС-то е с редовна регистрация, тъй като е било с поставени регистрационни табели и той е разполагал и със съответните документи за регистрация. Според чл. 143, ал. 15 ЗДвП: „Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство“. За това служебно прекратяване на регистрацията собственикът не се уведомява. А собственик на автомобила, както беше посочено, не е жалбоподателят. Както се установява от писмените доказателства по делото /а и от разпита на св. Димитър Р. в съдебно заседание/, автомобилът е закупен от сина на жалбоподателя – Димитър Цветанов Р.. Същият е имал задължението по чл. 143, ал. 15 ЗДвП да пререгистрира автомобила, но е пропуснал да го направи. МПС-то е било с поставени на съответните места регистрационни табели и с изрядни документи за собственост. При това положение, няма как жалбоподателят да знае, че автомобилът, който е използвал, е с прекратена регистрация, след като е с редовни регистрационни табели. Ц.Р. е бил само водач на МПС-то, за него няма задължение нито да регистрира превозното средство, нито да следи дали не е прекратена регистрацията му. Следователно Р. не е предвидил, но не е и бил длъжен да предвиди, че управляваният от него автомобил е служебно отрегистриран. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН:

3

„Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“ В случая описаното в АУАН и НП не осъществява състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като липсва субективният елемент от състава: вината. Не е налице умисъл като форма на вината, но също така не е налице и непредпазливост, в никоя от формите .

Жалбоподателят не е целял, нито допускал настъпването на общественоопасните последици, не е и могъл, нито е бил длъжен да ги предвиди. Чл. 14, ал. 1 от НК гласи, че „Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление“. Този текст е субсидиарно приложим и по отношение на административните нарушения – аргумент от чл. 11 от ЗАНН. Подобна теза и заета и от прокурора в постановлението, с което е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Преписката е изпратена на АНО с оглед преценката за наличие на административно нарушение. АНО обаче е следвало да извърши проверка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички обстоятелства и събраните по делото доказателства и едва тогава, при безспорна доказаност на нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде НП. В случая това не е сторено, тъй като не е доказано нарушението да е извършено от Р. виновно. Затова и не е следвало да се издава НП, а производството да бъде прекратено. Вместо това на Р. са наложени административни наказания на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление се явява незаконосъобразно издадено, ето защо същото следва да бъде отменено.

С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0294-002087 от 21.01.2022 г. на Началника на РУ - Лом, с което на ЦВ. В. Р. от с. Игнатово, ******, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 6 /шест/ месеца като 4

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН РУ - ЛОМ да плати на ЦВ. В. Р.

ЕГН ********** разноските, направени за съдебното производство в размер на 300,00 лв. /триста лева/, съгласно представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие

Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр.

Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5