Решение № 148 от 29.12.2023, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Панагюрище, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Нонка Цв. С.ова като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20225230100021 по описа за 2022 година взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. О. Я. от гр. П. срещу Н. В.

С. от с. Б., общ. П., за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания и емоционален стрес, претърпени в резултат от удар по лицето, нанесен му от ответника.

В исковата молба се твърди, че на 28.10.2021 г. около 19,00 ч. ищецът излязъл от градската баня в гр. П., качил се в автомобила си, който бил паркиран пред банята в посока към нея, и като се убедил, че зад него няма никого, потеглил на заден ход. При маневра за включване в главния път ищецът чул силни викове, спрял, слязъл и отишъл зад автомобила си, където на разстояние около 50 см бил спрян друг автомобил. Неговият шофьор също слязъл и започнал да обижда ищеца, след което неочаквано му нанесъл удар с юмрук по лявата буза. Ищецът се обадил на телефон 112 и на място дошли служители на МВР, които установили самоличността на ответника. На следващия ден ищецът отишъл на преглед при съдебен лекар в Пазарджик, който установил кръвонасядане и оток. Твърди, че нападението е безмотивно и непредизвикано и му е причинило болки, страдания и уплаха в известен период от време, както и унижение. Претендира се законната лихва от датата на деянието и разноски.

Постъпил е отговор от ответника, който счита иска за напълно неоснователен. Според него на тази дата около 18,30 ч. той чакал на знак "Стоп", като пред него имало друг автомобил. Чакайки, видял в огледалото за обратно виждане, че от паркинга на банята на заден ход излиза бус и се приближава към него. Подал продължителен звуков сигнал, но 1 бусът продължил движението си и ударил с бронята си автомобила на ответника в задното дясно колело. Излязъл, за да огледа щетите, а в този момент ищецът дошъл при него и му казал: "Като ме видя, че давам назад, защо не се помести да мина?", както и го напсувал.

Това афектирало С. Той искал да извика полиция, но не успял да намери телефона си и тръгнал пеш към районното управление. При връщането му патрулната кола вече била пристигнала, а на мястото се били събрали и много хора, които започнали да го заплашват.

По съвет на полицаите, за да избегне конфликт, той си тръгнал. След удара бил извършен преглед на автомобила и била установена и отстранена повреда - били сменени заден мост и два носача на обща стойност 1004,88 лв. За тази стойност предявява насрещен иск за сумата 1004,88 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, със законната лихва от предявяването на иска. Насрещният иск е оспорен на свой ред от ищеца - ответник по него, който отрича да е имало контакт между автомобилите.

И двата иска са с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, главният - и във връзка с чл. 52 от ЗЗД.

В хода на делото, вкл. в открито заседание, страните поддържат исканията и становищата си лично и чрез упълномощените от тях адвокати.

По делото от фактическа страна от писмените доказателства (съдебномедицинско удостоверение и заключение на вещо лице - съдебен лекар, фактура за ремонт на автомобила на С., жалби на страните и актове на разследващи полицаи и прокурор по приложеното досъдебно производство) и от показанията на разпитаните в открито заседание свидетели се установява следната фактическа обстановка:

На 28.10. 2021 г. около 18,30 ч. Н. С. бил спрял с лекия си автомобил "БМВ" на кръстовище, на път без предимство, за да изчака движещите се по пътя с предимство. Пред него имало още един автомобил, управляван от свидетеля Т. У. Към задната дясна част на автомобила на С. се приближил бавно на заден ход микробусът на В. Я. Виждайки движението му, С. подал звуков сигнал, но въпреки това автомобилът на Я. успял да удари неговия със задната си броня или теглича си около задното дясно колело.

И двамата водачи слезли от автомобилите си и след разменени реплики, чието съдържание не е чуто от никой от свидетелите и не може да се счита за установено, С. ударил с юмрук Я. в областта на лявата буза и скула. Ушев заявява, че е чул разпра, но не е запомнил или не е обърнал внимание на точните думи. Б. и Т. са се намирали на разстояние от около десетина метра, преди да видят удара с юмрук и да се приближат.

Еднозначно за сблъсък между автомобилите свидетелства само свидетелят А. Б. Другите две лица, намирали се по това време в близост - З. Т. и Д. К. - отричат да е имало сблъсък, а Т. У. от местоположението си не е можел да види дали е имало и не се очаква непременно да е чул и разпознал евентуален звук от слаб удар при общия уличен шум. Въпреки това съдът кредитира показанията на Б. като най-правдоподобни. Б. заявява, че е стоял и е ядял дюнер заедно с Т. до павилион срещу мястото и е възможно Т. изобщо да не е гледал в тази посока - самият Б. му обърнал внимание с думите: "Гледай как ще го удари". К., в чиито 2 показания са налицe известни противоречия с показанията на останалите, сам заявява, че не е видял движението на микробуса към другия автомобил, а е спрял и е отишъл на мястото, когато "вече бяха слезли и двамата", и макар автомобилите да се намирали на разстояние един от друг, той не знае какво е станало, преди да види от своя автомобил, че някакъв мъж удря "бай В.", когото свидетелят познавал по лице, както и почти цяло П., защото някога В. управлявал автомобила за почистване на канали и септични ями. Допълнителен довод, убеждаващ съда в правдоподобността на показанията на Б. за удара, е житейски известното обстоятелство, че афект у водач на автомобил може, разбира се, да предизвика и само отправена към него псувня или дръзка реплика, но още по-сигурно това става с удар, дори лек, по автомобила му по непредпазливост. Възможно е Я. да е отправил към С. изказване от типа на: "аз не те видях, ти като ме видя, защо не се помести" (както се посочи, това не може да се установи от доказателствата), при положение, че такова поместване на кръстовище не само не се очаква, но и не винаги е възможно или може да застраши движението, а изцяло Я. е този, който е трябвало да положи грижа за избягване на удар.

Въпреки това е малко вероятно подобно силно раздразнение да е било предизвикано само от думи или от невнимателно доближаване до спрелия автомобил, без удар, ето защо съдът напълно кредитира показанията на Б. в тази част.

С., като не успял да намери телефона си, тръгнал пеш към намиращото се наблизо управление на МВР, за да съобщи за произшествието. В това време някой (в съдебно заседание Я. отрича да е лично той) се обадил на телефон 112, а самият Я. се обадил на своите роднини. Когато С. се върнал заедно с фактическата си съпруга, свидетелката Г. К., на мястото вече имало двама полицаи - свидетелите К. и Л., както и група близки на Я., в това число тримата му зетьове, по думите на З. Т., също по-далечен роднина на семейството им. Поведението им по отношение на С. го накарало да си тръгне бързо.

Според всички свидетели, вкл. полицаите и Г. К., по автомобила нямало видими повреди или следи от удар, с изключение на Б., който си спомня ("мисля"), че по калника и гумата на лекия автомобил имало следи с различен цвят ("гумата е по принцип черна..., по вертикала се виждаше следа"). Съдът не счита това за съществено противоречие - от една страна изминалото време може да е заличило точния спомен, от друга, напълно възможно е следа от боя или драскотина да се оцени субективно от един свидетел като липса на повреда, а от друг - като следа или повреда.

На следващия ден В. Я. посетил съдебен лекар в гр. П., който констатирал по кожата на лявата му скула и буза мораво кръвонасядане с размери 6/5 см и изразен оток около него, което отговаря добре да е получено, както съобщава пострадалият - на предходния ден с удар с юмрук. Според изслушаното по делото вещо лице, също съдебен лекар, такова кръвонасядане отшумява без следа за 10-13 дни и по всяка вероятност е причинено с удар с юмрук, а не с вътрешната част на дланта (шамар).

Няколко дни след инцидента С. закарал автомобила си в автосервиз, където били установени повреди - за отстраняването им били сменени заден мост и горен и долен напречен носач, с обща стойност на резервните части и труда за услугата 1004,88 лв., за 3 което е издадена фактура. Не се спори за собствеността на автомобила, който е с регистрация в гр. София (ДКН ***).

По данни на свидетелката К. след инцидента при возене в автомобила се усещало тресене и нестабилност. Въпреки това съдът не счита за напълно доказана причинната връзка между произшествието и описаните във фактурата повреди, макар да не подлага на съмнение тяхното наличие и стойност. Лице без специални знания не знае какво представляват, къде се намират и каква функция имат в един автомобил носачът и задният мост, нито дали те могат да бъдат повредени от подобен удар с подобна скорост и ако отговорът е положителен, дали сблъсъкът между автомобилите е единственият фактор, или е била налице предходна неизправност. Експертиза не е поискана от ищеца по насрещния иск въпреки дадените в съдебно заседание указания за разпределянето на тежестта на доказване.

В същото време в практиката на Пазарджишкия окръжен съд се приема, че употребеният в чл. 195 от ГПК израз "служебно" се отнася само за случаите на чл. 162 - когато искът е доказан по основание, но не и по размер. В процесния случай вредата не е напълно доказана дори по основание. Ако беше установено от другите доказателства, че ударът във всички случаи е имал решаваща роля за възникването на повредите, би могло да се счете, че искът е установен по основание, и да се назначи служебно експертиза, която да установи дали има съпричиняваща роля и на други фактори, като предходно състояние на автомобила, с което да се уточни размерът на дължимото обезщетение. Както обаче се посочи, лице без специални знания не знае какво е носач и заден мост и при какви условия те се повреждат, следователно показанията на К. за това, че тресене и нестабилност са се появили непосредствено след инцидента, дори да бъдат изцяло кредитирани (а тя е във фактически съпружески отношения с ищеца по този иск и би могла да бъде предубедена), не са достатъчни за категоричен извод, че ударът между двата автомобила е причинил повредите.

По жалби и на двете страни било образувано досъдебно наказателно производство с оглед престъпление по транспорта и лека телесна повреда по хулигански подбуди. Впоследствие то било прекратено поради липса на престъпление от общ характер - липса на значителна стойност на имуществените вреди, евентуално претърпени от С., и личен, а не хулигански мотив за нанасяне на телесна повреда.

При така направените фактически изводи съдът намира от правна страна следното:

Първоначалният иск е доказан по основание, доколкото се установява удар с юмрук, нанесен на ищеца и довел до кръвонасядане и оток на лицето му. Ударът, отокът и кръвонасядането във всички случаи водят до усещане за физическа болка и дискомфорт в момента на удара и в някаква степен и до отшумяването на отока и кръвонасядането, т.е. около 10-тина дни. Ситуацията, при която е нанесен - умишлено - ударът и донякъде и мястото, на което е нанесен, лицето, обосновават известно увеличаване на обезщетението, определено по справедливост. Унизително и стряскащо е да се понесе юмручен удар заради леко удряне на чужд автомобил по непредпазливост при шофиране, дори ако конфликтът е ескалирал в резултат на двустранно разменените реплики. С. е с повече от 20 години помлад от Я., който е над 70-годишен и може да се очаква, че силен удар с ръка може дори да 4 го събори, независимо от телосложението му. Все пак нанесената телесна повреда, освен че има характеристиките на лека по смисъла на НК, е получена от еднократен удар, не е довела до друго нараняване извън кръвонасядането и отока, не е свързана със сериозни и продължителни болки и е отшумяла в рамките на дни без последици. Затова съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер около 700 лв., като следва да се присъди и законната лихва от момента на увреждането, а за разликата искът да се отхвърли.