Решение № 35 от 09.03.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Варна, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500588 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Р. С., чрез назначения й по ЗПрП особен представител адв. М., против решение № 485/04.05.2025 г. на ОС – Варна, постановено по гр. д. № 2472/2022 г. и с което по предявен против въззивницата иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 187 ЗЗД е прието за установено, че същата дължи на ищеца „Спедия“ ЕООД, ЕИК 200835319, предаване на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр.

Варна, ул. “Хан Аспарух“ № 26, ет. 3, ап. 5, ведно с прилежащото му избено помещение № 6, 1/3 ид. ч. от общо избено помещение и 1/6 ид. ч. от общите части на сградата, което задължение е поето с договор за покупко-продажба от 11.05.2021 г., обективиран в нот. акт № 132, том 2, рег. № 4238, д. № 286/2021 г. и за което е издадена Заповед № 5995/12.09.2022 г. за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 ГПК в производство по ч. гр. д. № 10553/2022 г. на РС – Варна, както и въззивницата е осъдена да заплати съдебни разноски за исковото и заповедното производство.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност на така обжалваното решение като постановено при съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и при 1 необоснованост на направените фактически изводи. Сочи се, че независимо от указаната й доказателствена тежест, съдът не е допуснал провеждането на съдебно-оценителна експертиза относно пазарната стойност на процесния апартамент към датата на договора за покупко-продажба, с което правото й на защита е било нарушено. Счита, че изводът за неоснователност на възраженията й по чл. 29 ЗЗД и чл. 33 ЗЗД са неправилни, съдът не е събрал и обсъдил релевантни доказателства, в частност посочената съдебно-оценителна експертиза. Твърди, че съдът не е изследвал и обсъдил обстоятелството дали заплащането на продажната цена е било надлежно извършено на продавача.

Излага доводи по съществото на спора.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения срещу нея иск.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Спедия“ ЕООД, с който по подробно изложени доводи въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

В с.з. въззивната жалба, съответно подаденият отговор, се поддържат.

За да се произнесе по спора, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна взе предвид следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено по предявен от „Спедия“ ЕООД против въззивницата иск с правно основание чл.

422 ГПК вр. чл. 187 ЗЗД за приемане за установено съществуването на задължение на ответницата за предаване на подробно описан недвижим имот, произтичащо от договор за покупко-продажба от 11.05.2021 г., обективиран в нот. акт № 132, том 2, рег. № 4238, д. № 286/2021 г., за което задължение по ч. гр. д. № 10553/2022 г. на РС – Варна е издадена заповед по чл. 417 ГПК.

Така предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът – въззиваемото дружество, е закупило от Р. Р. С. процесния недвижим имот, като съгласно т. 4 от сключения за това договор, обективиран в нот. акт № 132/2021 г. на нотариус с рег. № 549, продавачката се е задължила да предаде владението на купувача в срок до дванадесет месеца, считано от датата на подписване на договора, т. е. до 11.05.2022 г. Това задължение не е било изпълнено, поради което дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 10553/2022 г. по описана РС – Варна. В срока по чл. 414 ГПК Р. С. е подала възражение срещу заповедта, с което обстоятелство обосновава и правния си интерес от предявяването на настоящия иск.

С подадения в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор въззивницата е оспорила предявения срещу нея иск като неоснователен, навеждайки възражения за недействителност на сключения между нея и „Спедия“ ЕООД договор за покупко-продажба. Твърди, че до 14.03.2020 г. е упражнявала активна търговска дейност чрез притежаваното от нея дружество „Трапезица 71“ ЕООД, която била принудена да преустанови поради наложените мерки 2 вр. пандемията от Ковид. В резултат на това и в условията на усложнена икономическа обстановка, се появили финансови затруднения, което наложило да сключи договор за заем от 14.04.2020 г. с „Ново финанс“ ООД, обезпечен с договорна ипотека върху процесния недвижим имот. Поради допусната от нейна стана забава в погасяването на заема и за да не бъде продаден имота й от обезпечения кредитор, била принудена да сключи договора за покупко-продажба със „Спедия“ ЕООД, като между двете дружества е налице свързаност. Твърди, че разпореждането с единственото й жилище за нея е било крайна мярка, а уговорената продажна цена е съществено по-ниска от действителната. Твърди също така, че умишлено е била въведена в заблуждение от купувача „Спедия“ ЕООД, с когото на 10.06.2021 г. са сключили предварителен договор за покупко-продажба за обратното прехвърляне на собствеността в срок до една година, но за цена от 218 120 лева, при знание на дружеството, че в този срок тя няма да може да събере тази сума. С оглед на така изложените фактически твърдения релевира възражение, че този договор е унищожаем като сключен при крайна нужда и при явно неизгодни условия, евентуално като сключен при измама. Относно последното, в първото по делото с. з., въззивницата е заявила, че не може да конкретизира каква е невярната представа/заблуждението, което е било създадено у нея от ответната страна. Сочи, че след като й е било отказано разсрочване на задължението по договорите за заем, е била изправено пред избор „продажба или продажба“, като тя се е съгласила да продаде имота си на въззиваемото дружеството, с което после е сключила предварителен договор.

От приобщеното ч. гр. д. № 10553/2022 г. по описа на РС – Варна е видно, че въз основа на разпореждане № 32929/12.09.2022 г. в полза на „Спедия“ ЕООД е издадена заповед № 5995/12.09.2022 г. за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 ГПК, съгласно която въззивницата е осъдена да предаде на дружеството недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр. Варна, ***, ет.3, с идентификатор ***, ведно с прилежащите му избено помещение, ид. ч. от обща изба и съответните ид. ч. от общите части на сградата, поето с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 132, том 2, рег. № 4238, д. № 286/2021 г. на нотариус с рег. № 549. В срока по чл. 414 ГПК същата е подала възражение.

Възражението е бланкетно и не съдържа конкретни възражения по оспорване на задължението, които да следва да бъдат съобразени в настоящия исков процес.

Между страните не е налице спор, че на 11.05.2021 г. са сключили така описания договор за покупко – продажба и по силата на който, в качеството й на продавач, Р. Р. С. се е задължила в срок 12 месеца, считано от датата на подписване на договора, да предаде на купувача – „Спедия“ ЕООД владението върху продадения имот, както и че към настоящия момент това задължение не е изпълнено.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че на 3

14.04.2020 г. между въззивницата и трето за настоящия процес лица – „Ново финанс“ ООД е бил сключен договор за заем № 718-ВН-14.04.2020 г., съгласно който й е бил предоставен заем в размер на 106 500 лева за срок от 120 месеца, при крайна дата на връщане – 14.04.2030 г. и възнаградителна лихва в размер на 25% годишно. Уговорено е погасяването на заема, ведно с лихвата да се извършва на анюитетни /равни/ месечни вноски от 2 442.80 лева, платими до 14-то число на месеца. Предвидени са неустойки за забава и за неизпълнение, както и условия за настъпване на предсрочна изискуемост. Вземането на заемодателя е било обезпечено с договорна ипотека върху процесния недвижим имот, учредена с нот. акт № 60, том 2, рег. № 3092, д. № 230/15.04.2020 г. Видно от така посочения нот. акт ипотеката обезпечава и друго вземане на „Ново финанс“ ООД, произтичащо от договор за заем с № 716-ВН-13.04.2020 г. на стойност 3 500 лева, със срок на връщане – 14.04.2030 г. и годишен лихвен процент в размер на 25 %, както и аналогични на предходния договор санкции при забава и неизпълнение.

Установено е и това, че към датата на сключване на процесния договор за покупко-продажба въззивницата е била в просрочие на задълженията си по двата договора за заем, като съгласно спогодба от 11.05.2021 г. между „Ново финанс“ ООД и Р. С. размерът на дълга й по тях е 189 095.28 лева, включващ дължим непогасен остатък от главниците, възнаградителна и наказателна лихва, дължими разноски за заличаване на законната ипотека. Постигнато е споразумение заемателката, чрез трето лице, да заплати на заемодателя сумата от 175 000 лева, с което последният ще се счита изцяло удовлетворен и няма да предприема действия по съдебно събиране на вземанията си.

Уговорената в сключения между „Спедия“ ЕООД и Р. С. в същия ден договор за покупко-подажба продажна цена е съответна на дължимото по спогодбата – 175 000 лева, като страните са постигнали съгласие плащането на цената да се извърши чрез плащане от продавача по банкова сметка на „Ново финанс“ ООД за погасяване задълженията на продавачката по двата договора за заем, както и че продажната цена включва ползването на продавания имот от продавачката за срок от една година /т. 2 от нот. акт № 132/2021 г./.

Съгласно влязлото в сила в хода на процеса решение № 248/06.06.2023 г. на ОС – Варна по т. д. № 633/2022 г., постановено по предявен от въззивницата иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на процесния договор поради неплащане на цената, купувачът е изпълнил това си задължение по уговорения в договора начин.

На 10.06.2021 г. /един месец след сключване на договора за покупкопродажба/ между страните е бил сключен предварителен договор, по силата на който приобретателят „Спедия“ ЕООД се е задължил да продаде на продавача си – въззивницата, същия недвижим имот за сумата от 218 120 лева, платима наведнъж в срок до 10.06.2022 г., едновременно със сключване на окончателния договор, която дата е и срокът за сключване на последния.

Предвидена е възможност за удължаване на срока по инициатива на купувача с една година, при условие, че бъде заплатена неустойка в размер на 20%.

4

Между страните не е налице спор, че окончателен договор, по силата на който въззивницата да е придобила отново собствеността върху имота, не е сключван.

От коментираните доказателства се установява, че двете дружества – „Ново финанс“ ООД и „Спедия“ ЕООД имат един и същ управител и представляващ – лицето Б.П., който е и съдружник в „Ново финанс“ ООД /видно от публичните вписвания в ТР по партидата на това дружество/.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, настоящият състав приема, че страните са обвързани от валиден договор за покупко – продажба, като не се установява същият да страда от твърдените от въззивницата пороци.

Досежно твърдението, че договорът е сключен с измама, следва да бъде отчетено, че конкретни фактически обстоятелства за умишлено създадени от купувача или от трето лице неверни представи за характера, съдържанието или последиците на договора не са наведени, в т. ч. и по реда на чл. 143 ГПК.

Поради това и изложеното в отговора на исковата молба, че е била безалтернативно притисната от ответното дружество и заемодателят й „Ново финанс“ ООД да сключи процесния договор, както и позоваването на сключен впоследствие предварителен договор между нея и „Спедия“ ЕООД, при твърдение за знание у дружеството, че уговорената в този договор продажна цена не може да бъде заплатена от нея, както и установената свързаност между двете дружества, се явят без значение към възражението за сключване на процесния договор при измама. Изложените във въззивната жалба аргументи за наличието на измама са хаотични, част от тях са несвоевременно заявени /представяне на заблуждаващи документи относно действителния характер на сделката/ и по-скоро сочат на други отношения между страните и евентуално други пороци на процесния договор, които не са въведени в предмета на спора.