Определение № 2456 от 19.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2456 гр. Варна, 19.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20263100500828 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №99330/27.11.2025г. от В. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***********, срещу решение №3943/06.11.2025г. по гр.д. №20243110107465 на РС – Варна, В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище гр. София срещу жалбоподателя установителни искове по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, за вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2057/17.04.2024 г. по ч.гр.д.

№3374/2024 г., по описа на ВРС, а именно: 138,18 лева представляваща сбор от неплатени суми за електронни съобщителни услуги за периода от 12.07.2021 г. до 25.01.2021 г., по договор системен партиден № ***********, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер ***********, вземането, по който е индивидуализирано по размер и основание във фактури, подробно описани в заявлението, ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 36,25 лева – обезщетение за забава, начислено върху главницата от 138,18 лева, за периода от 28.07.2021 г. до 19.03.2024 г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно тълкуване на закона, неправилен анализ на доказателствата. Твърди се, че съдът е допуснал процесуални нарушения, изразяващи се в отлагане на производството при неявяване на ищеца без основателна причина, както и недопускане на поискана от ответника съдебна експертиза без излагане на мотиви за отказа.

Сочи се, че съдът не е приложил относимите към случая разпоредби на Закона за електронните съобщения. Твърди се, че съдът неправилно е основал извода си за дължимост на исковите суми на ОУ на ищцовото дружество, въпреки противоречието им с разпоредбите на чл.260, ал.5 и чл.260а, ал.3 от Закона за електронните съобщения. Твърди се също, че въпреки липсата на проведено доказване първоинстанционният съд е приел за доказан факта на предоставяне на фактурираните услуги в пълен размер. Твърди се неправилно 1 изчисление на дължимите суми за разноски, като с уточнителна молба жалбоподателят изрично заявява, че не отправя искане по чл.248 от ГПК. В жалбата не са направени доказателствени искания.

Отправената към съда молба е за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на предявения иск в обжалваната част, като се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „А1 България” ЕАД, с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се изразява становище за правилност и законосъобразност на решението.

Твърди се, че от приетите заключения по назначените в производството съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза е доказано, че процесните услуги са предоставени на ответника и че цената им е правилно изчислена.

В рамките на срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от „А1 България” ЕАД, с която се обжалва решение №3943/06.11.2025г. по гр.д. №20243110107465 на РС – Варна, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2057/17.04.2024 г. по ч.гр.д.

№3374/2024 г., по описа на ВРС, а именно: 75,83 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор системен партиден № ***********, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер ***********, включваща вземанията за: обезщетение за обработка на просрочени задължения, в размер на 2 лв., начислено с фактура №556283710/30.07.2021 г., неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, в размер на 27,48 лв., начислена с фактура№ 55764366/25.01.2022 г., и неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, в размер на 46,35 лв., начислена с фактура №557614367/25.01.2022 г., както и сумата от 16,59 лева обезщетение за забава, начислено върху сумата от 75,83 лева, за периода от 31.07.2021 г. до 19.03.2024 г.

В насрещната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като от една страна е основано на неправилен извод, че процесният договор подлежи на разваляне, а от друга страна, че неустоечната клауза е нищожна поради противоречие на добрите нрави. Твърди се, че неустойката е ясно и конкретно определена, съгласувана с КЗП в съдебна спогодба, с която е извършена проверка на нейната действителност, и също така размерът й зависи от поведението на абоната.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна по насрещната жалба В. В. Ч., с която оспорва въззивната жалба като неоснователна и необоснована. Твърди се в жалбата, че съдът е отхвърлил претенциите за сумите 75,83 лева - неустойка за предсрочно прекратяване и 16,59 лева обезщетение за забава, като в същото време ги е включил в общия сбор на присъдените суми. Същевременно жалбоподателят с уточнителна молба заявява, че не желае и не отправя искане за поправка на ОФГ.

Отправеното искане е за оставяне на насрещната въззивна жалба без уважение.

Съдът намира, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, съответно 2 насрещната въззивна жалба в срока по чл.263, ал.2 от ГПК, подадени са от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, спазени са и останалите изисквания за редовност съобразно разпоредбите на чл. 260 и чл.

261 ГПК, поради което производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане допустима и редовна въззивна жалба вх.

№99330/27.11.2025г. от В. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***********, срещу решение №3943/06.11.2025г. по гр.д. №20243110107465 на РС – Варна, В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище гр. София срещу жалбоподателя установителни искове по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, за вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2057/17.04.2024 г. по ч.гр.д. №3374/2024 г., по описа на ВРС, а именно:

138,18 лева представляваща сбор от неплатени суми за електронни съобщителни услуги за периода от 12.07.2021 г. до 25.01.2021 г., по договор системен партиден № ***********, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер ***********, вземането, по който е индивидуализирано по размер и основание във фактури, подробно описани в заявлението, ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 36,25 лева – обезщетение за забава, начислено върху главницата от 138,18 лева, за периода от 28.07.2021 г. до 19.03.2024 г.

ПРИЕМА за разглеждане допустима и редовна насрещна въззивна жалба от „А1 България” ЕАД, с която се обжалва решение №3943/06.11.2025г. по гр.д. №20243110107465 на РС – Варна, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2057/17.04.2024 г. по ч.гр.д. №3374/2024 г., по описа на ВРС, а именно:

75,83 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор системен партиден № ***********, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер ***********, включваща вземанията за: обезщетение за обработка на просрочени задължения, в размер на 2 лв., начислено с фактура №556283710/30.07.2021 г., неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, в размер на 27,48 лв., начислена с фактура№ 55764366/25.01.2022 г., и неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, в размер на 46,35 лв., начислена с фактура №557614367/25.01.2022 г., както и сумата от 16,59 лева обезщетение за забава, начислено върху сумата от 75,83 лева, за периода от 31.07.2021 г. до 19.03.2024 г.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с.з. на 08.07.2026г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение. На въззивниците да се изпратят и преписи от отговорите на въззивната жалба/насрещната въззивна жалба.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4