Решение № 116 от 21.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. П., 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20235000500611 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№23560/24.07.2023г. от Д. А.

В., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН **********, двамата от гр. П., ул. "А." № * против Решение №966/05.07.2023г. по гр.д. № 2492/2021г. на Окръжен съдП., в частта му, с която се осъждат Д. А. В., ЕГН **********, и С. Г. В., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес гр. П., ул. "А." № *, да заплатят солидарно на Н. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. М. *, бл. ***, вх.

*, ет. *, ап. **, обезщетение за имуществени вреди в размер на 92 025 лв.

/деветдесет и две хиляди и двадесет и пет лева/, претърпени в резултат на унищожаване на имущество на ищцата, а именно: първи жилищен етаж от жилищна сграда, находящ се в гр. П., ул. "А." № *, състоящ се от кухня, две стаи, коридор и санитарен възел, ведно с ½ идеални части от сутерена на сградата, представляваща еднофамилна двуетажна сграда с идентификатор № ************* по КККР на гр. П., със ЗП от *** кв.м., разположена в ПИ с идентификатор № ************* по КККР на гр. П., с площ от 175 кв.м 1

В жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.

Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че действията на ответниците са били съзнателно насочени към премахване на съществуващата, съсобствена с ищцата, сграда и че по този начин те са причинили вреда на ищцата. Излагат се съображения, че вреда, съгласно съдебната практика, може да бъде нанесена с действие или бездействие. В случая, ставало въпрос за действие, като нямало абсолютно никакви доказателства за извършени такива от С. В., поради което неоснователно е ангажирана нейната отговорност.

Посочва се, че що се отнася до предприетото от Д. В., то действията му са били в изпълнение на административна заповед за премахване на незаконно строителство, при което процесната, безспорно стара сграда, с необитаем от години жилищен етаж, била рухнала. Счита се, че противоречи на елементарната логика, че такъв ефект бил търсен съзнателно, предвид обстоятелството, че именно В. бил направил редица подобрения в имота, в който е живеело семейството му по силата на съсобственически права.

Твърди се, че някои от подобренията, квалифицирани от районната общинска администрация като незаконно строителство, са били за укрепване на сградата - бетонова плоча върху гредоред между приземния и първи етаж, укрепване на основите. Според вещото лице инж. Ж., премахването на плочата между етажите засягало носещата конструкция на процесната сграда и дори е съществувал риск за съседната на калкан сграда, а не само тотално увреждане на двата етажа на процесния жилищен имот. Поддържа се, че експертното мнение било в подкрепа на твърденията на ответника В., че сградата не е издържала и е паднала в процеса на премахване на незаконното строителство, предприето в изпълнение на административна заповед, както и че крайният резултат не е вследствие на виновни действия, целящи да увредят ищцата и че е нелогично В. съзнателно да нанесе имуществени вреди на себе си и семейството си.

Ето защо, според жалбоподателите, Д. В. не е причинил виновно вреда на ищцата чрез действията си, а С. В. не е извършила никакви действия, а като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно и необосновано съдебно решение.

2

Излагат се също съображения, че предявеният иск е недоказан и по размер. Посочва се, че по този въпрос, първоинстанционният съд се доверил безрезервно на заключението на вещото лице Г., въпреки че съгласно закона и константната съдебна практика, съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори когато страната не е направила възражение срещу него. Поддържа се, че заключението на експертизата, относно неговата пълнота, яснота и обоснованост, следва да се преценява съобразно всички доказателства по делото, респ. че съдът следва да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Този принцип обаче не бил спазен по отношение заключението на вещото лице Г.. Предлаганата оценка по метода на вещната стойност включвала елементи, които не са вреда за ищцата. При сравнителния метод били ползвани сгради от друг регион на града, с прилежащ двор и нормални жилищни етажи, а не каквато е била процесната сграда. Счита се, че приемането на предложената оценка като вреда води до неоснователно обогатяване на ищцата.

По изложените съображения, се иска да бъде отменено обжалваното решението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, да се и отхвърли предявения срещу ответниците иск, като неоснователен и недоказан.

В законния срок, от ищцата е подаден отговор на жалбата с вх.

№31143/13.10.2023г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно, като се присъдят на въззиваемата разноски, на основание чл.38 от ЗА.

П.ският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в аспекта на нормата на чл.269 ГПК и в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Ищцата Ищцата Н. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. М. *, бл.

***, вх. *, ет. *, ап. **, е предявила иск с правна квалификация по чл.45 ЗЗД за осъждане на ответниците Д. А. В., ЕГН **********, и С. Г. В., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес гр. П., ул. "А." № *, солидарно да й 3 заплатят обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 000 лв., претърпени в резултат на унищожаване на имущество на ищцата, а именно: първи жилищен етаж от жилищна сграда, находящ се в гр. П., ул. "А." № *, състоящ се от кухня, две стаи, коридор и санитарен възел, ведно с ½ идеални части от сутерена на сградата, представляваща еднофамилна двуетажна сграда с идентификатор № ************* по КККР на гр. П., със ЗП от *** кв.м., разположена в ПИ с идентификатор № ************* по КККР на гр.

П., с площ от 175 кв.м. Доколкото искът е бил отхвърлен за разликата над сумата от 92025 лв, до пълния предявен размер от 100 000 лв и решението е влязло в сила в тази част поради необжалването му от ищцата, предмет на делото пред настоящата инстанция е искът й за солидарно осъждане на двамата ответници до уважения размер от 92025 лв.

По делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че ищцата е собственик на следния недвижим имот: първи жилищен етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. "А." № *, състоящ се от кухня, две стаи и коридор и санитарен възел, ведно с ½ ид.ч от сутерена на сградата, представляваща еднофамилна двуетажна сграда с идентификатор ************* по КККР на гр. П., със ЗП от *** кв.м., разположена в ПИ с идентификатор ************* с площ от 175 кв.м., който имот е частна общинска собственост, а ответниците са собственици на ½ ид. част от сутерена на описаната жилищна сграда.

Нe е спорно също, а и се установява от събраните доказателства, че в процесната сграда е извършено преустройство от ответника Д. В., което представлява незаконен строеж по смисъла на ЗУТ. В тази връзка, от администрацията на район „З.“ – Община П. е извършена проверка, като работна група от служители от общинската администрация е констатирала по надлежния ред извършеното незаконно строителство в имота, за което е издаден Констативен акт № */********г. Съгласно същия, незаконният строеж представлява: 1/ Дървен навес върху новопостроена тераса с размери 5м/ 3м/ 2.20 м; 2/ Новопостроено помещение /кухня/ в приземен етаж с размери 4.5м/ 2м/ 2м; 3/ Подменен гредоред с бетонна плоча Н-12 см между приземен и първи етаж с обща площ 90 кв.м.; 4/ Съществуваща стая в приземен етаж е подкопана с 1м под основите и е изпълнен бетонов пояс; 5/ Удължаване на коридор в приземен етаж с размери 2.15м/ 1м/ 2м.

Констатирано е, че преустройството е извършено без необходимите 4 строителни книжа, като извършител на строежа е Д. А. В., който към момента на извършването му не е носител на право на собственост или друго вещно право.

Въз основа на извършената проверка и констативен протокол№ */********г., е издадена Заповед № **-**-**/********г. на кмета на Район „З.“ – Община П. за премахване на незаконния строеж „Преустройство на жилищна сграда“, представена по делото. Видно от съдържанието й, адресат на властническото волеизявление за премахване на незаконния строеж е само извършителят на същия Д. А. В.. Определен е 3-месечен срок от датата на съобщаването на заповедта за доброволното й изпълнение, в който срок извършителят да извърши премахването при взимане на всички мерки по охрана и безопасност на труда, като вземе мерки за освобождаване на незаконния строеж от хора, пожароопасни и взривоопасни материали, а отпадъците бъдат извозени на определените от община П. места.

Не е спорно между страните, че към датата на подаване на исковата молба (29.09.2021г.), цялата процесна сграда, в която е било извършено незаконното строителство, е съборена в резултат на предприети от страна на Д. В. действия, поради което понастоящем вече не съществува. В подадения отговор на ИМ, от ответниците се признава, че сградата е паднала през м.август 2021г., след предприети от Д. В. действия по премахване на незаконното строителство. Обстоятелството, че сградата вече не съществува, е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото пред първата инстанция. Че сградата вече не съществува свидетелства и издаденото Удостоверение от 07.09.2021г. от кмета на район „З.“ – Община П., представено пред първата инстанция.

По делото е представен от ответниците и приет като писмено доказателство План за управление на строителните отпадъци по проект „План-прогноза за управление на строителните отпадъци от поземления имот с идентификатор ************* кв. ***, парцел ***-*** по плана на „З. б.“, с адм. адрес гр.П., ул."А." № *, с възложители Д. В.и и С. В.. От обяснителната записка към същия се установява, че проектът представя план на управление на строителните отпадъци за разрушаване на съществуващата сграда и получените отпадъци при строителството на нова сграда, монолитно строителство, за жилищни нужди. Видно е, че въпросният плат е изготвен от 5 инженер с пълна проектантска правоспособност и е одобрен от кмета на Район „З.“– Община П. на 05.08.2021г. Възложители на проекта са Д. В. и С.

В..

В тази връзка, според поддържаната от ответниците теза, действията на Д. В., довели до срутване на цялата сграда, са извършени със знанието и одобрението на районната администрация, за което свидетелствал одобрения план за управление на отпадъците и издаденото удостоверение, че сградата не съществува. Поради това, ответниците не били извършвали виновно неправомерни действия, причинили щета на ищцата. Дори напротив, ответникът В. със собствени сили и средства предприел действия, които са били задължение на двете страни и дори можел да претендира заплащане от ищцата на припадащата й се част от разноските.

С оглед основанието на предявения иск по чл.45 ЗЗД, с който се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане и доколкото, както се посочи по-горе, не е спорно, че процесната еднофамилна двуетажна сграда с идентификатор № ************* по КККР на гр. П., със ЗП от *** кв.м., разположена в ПИ с идентификатор № ************* по КККР на гр. П., с адм. адрес гр. П., ул.

"А." № *, от която ищцата е била собственик на първи жилищен етаж, състоящ се от кухня, две стаи, коридор и санитарен възел, ведно с ½ идеални части от сутерена на сградата, е съборена в резултат на предприети от страна на Д. В. действия за премахване на незаконно строителство в същата сграда и вече не съществува, следва да се даде отговор, на първо място, на въпроса дали действията му са били правомерни, както и има ли съпричастност другия ответника С. В. към тези действия, доколкото ищцата е ангажирала отговорността на двамата ответници при условията на пасивна солидарност.