Решение № 204 от 25.07.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. гр. Д., 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. А. при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20243200500321 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба на Г. В. М. от гр.Д., чрез особения му представител по чл.47 ал.6 от ГПК, срещу решение ***6/01.03.2024г. по гр.д.№1155/2023г. на Д.кия районен съд, с което е признато за установено в отношенията между „БАНКА ***“АД – гр.С. и Г. В. М., че Г. В. М. дължи на „БАНКА *** “ АД по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК с №1411/10.11.2022г. по ч.гр.д.№ 3215/2022г. на ДРС следните суми: 1 833.63 лева - главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 22.06.***г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 03.11.2022г. до окончателното плащане; 133.28 лева - възнаградителна лихва за периода 10.10.***05.07.2022г.; 61.12 лева - законна лихва за периода 06.07.2022 г. - 03.11.2022 г.;

15 лева - заемни такси и Г. В. М. е осъден да заплати на „БАНКА ***“АД р а з н о с к и за заповедното и за исковото производство пред първоинстанционния съд.

В жалбата се възразява, че съдът не е обсъдил посочения и от двете насрещни страни факт на липса предвидените в чл.415 ал.1 т.2 от ГПК 1 предпоставки за предявяване на иска. В съобщението за връчване на длъжника на заповедта за изпълнение не било отбелязано от връчителя, че длъжникът не живее на адреса и от кого е получил тези сведения. Отбелязаното, че „живущи не са установени“, не отговаряло в пълнота на изискванията, за да се приеме, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и не създавало предпоставка за предявяване на иска. Счита решението за неправилно и настоява то да бъде отменено, а предявеният иск по чл.422 от ГПК да бъде отхвърлен.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата „БАНКА ***“АД, чрез упълномощения юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна и иска решението на районния съд да бъде потвърдено.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с вх.

№8325/11.05.2023г., с която „Банка ***”АД е предявила срещу Г. В. М. искове по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията си от ответника, за които по ч.гр.д.№3215/2022г. на ДРС е издадена заповед №1411/10.11.2022г. за незабавно изпълнение на парично задължение, а именно: сумата 1 833.63 лева - главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 22.06.***г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 03.11.2022г. до окончателното плащане; сумата 133.28 лева възнаградителна лихва за периода 10.10.***- 05.07.2022г.; сумата 61.12 лева законна лихва за периода 06.07.2022г. - 03.11.2022 г.; сумата 15 лева - заемни такси

Претенцията е обоснована с твърдения за инициирано заповедно производство по ч.гр.д.№3215/2022г. на ДРС и издадена в полза на заявителя - ищец на заповед по чл.417 от ГПК за незабаво изпълнение на парично задължение, произтичащо от облигационни отношения, породени от договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ ефект от 22.06.***г. между кредитор „Банка ***”АД и кредитополучател Г. В. М.. С договора, сключен при общи условия, кредиторът предоставил на кредитополучателя револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1 000 лева, увеличен на 2 000 лева с допълнително споразумение от 03.09.***. Уговорен 2 бил променлив лихвен процент, формиран от референтен лихвен процент и фиксирана надбавка от 21.84%; при сключване на договора референтният лихвен процент бил 0.11% и, ведно с фиксираната надбавка, договорната лихва била в размер на 21.95%. Достъпът до кредита се осъществявал с кредитна карта, която кредиторът предоставил на кредитополучателя.

Кредитът бил предоставен за ползване за срок от три години, колкото била и валидността на кредитната карта. Уговорена била падежна дата 10 - то число на месеца, като кредитополучателят имал задължение на револвира кредита с минимална вноска от 30 лева, а след увеличаването на кредитния лимит – 60 лева. Кредитополучателят усвоявал суми и първоначално възстановявал суми по кредита. Последно извършената от него вноска за възстановяване на кредитния лимит била извършена на 09.05.2022г. След като кредитополучателят не револвирал кредита четири поредни месеца, кредиторът предприел действия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението за това било връчено на кредитополучателя чрез частен съдебен изпълнител по реда на чл.47 ал.5 от ГПК на 05.08.2022г. За непогасените задължения на кредитополучателя ищецът се снабдил с горепосочената заповед за незабавно изпълнение.

Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, без връчителят да е удостоверил, че длъжникът не живее на адреса и от кого е получил тези данни. Следователно предпоставките по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК не били налице, но заявителят се съобразил с дадените му от заповедния съд указания и предявил иска, по който е образувано делото.

Особеният представител по чл.47 ал.6 от ГПК на ответника Г. В. М. е оспорил исковете. Възразил е, че ответникът не дължи изпълнение на задълженията, за които е издадена заповедта, тъй като ищецът не е доказал преди подаване на заявлението за издаване на заповедта кредитът да е станал предсрочно изискуем – с надлежно извършено от кредитора и надлежно съобщено на длъжника волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост. Възразил е още и, че заповедта за незабавно изпълнение не е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, защото връчителят не е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, с посочване от кого е събрал тези данни.

Прието е в обжалваното решение въз основа на писмените доказателства, 3 че на 22.06.***г. между „Банка ***“ АД и Г. В. М. е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта, в изпълнение на който банката предоставила на ответника за срок от три години кредитна карта с лимит от 1 000 лева, увеличен на 2 000 лева с допълнително споразумение от 03.09.***г.

Въз основа на заключението на съдебно-икномическа експертиза е прието, че кредитополучателят е усвоявал суми от предоставените му по кредитната карта, но, считано от 10.11.***г. спрял да револвира кредита. След като кредитът не бил револвиран с шест броя дължими вноски по 60 лева, същият бил обявен от кредитора за предсрочно изискуем. Прието е, че дължимата от кредитополучателя сума за главница е в 1 833.63 лева, дължимата договорна лихва е в размер на 133.28 лева, обезщетението за забава за периода от 06.07.2022г. до 03.11.2022г. върху усвоената и невърната главница от 1833.63 л е в а в размер на законната лихва върху нея възлиза на 61.12 лева, а дължимата заемна такса за нереволвиране на кредитната карта е в размер на 15 лева. Въз основа на писмените доказателства в приложеното ч.гр.д.

№3215/2022г. на ДРС е прието, че кредитът е обявен от кредитора за предсрочно изискуем, уведомлението за което достигнало до длъжника с връчване по реда на чл.47 от ГПК от частен съдебен изпълнител, а така също и, че издадената по ч.гр.д.№3215/2022г. на ДРС заповед за изпълнение на задълженията е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

По тези съображения с обжалваното решение е постановен горният резултат, с който предявените искове са удовлетворени, като е признато за установено съществуването на вземанията на „Банка ***“АД от Г. В. М., за които по ч.гр.д.№3215/2022г. на ДРС е издадена заповед №1411/10.11.2022г. за незабавно изпълнение.

Решението е валидно, постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо.

Изложените във въззивната жалба доводи срещу решението са относими към неговата допустимост, предпоставена от допустимостта на исковете, по които то е постановено.

Установява се от приложеното ч.гр.д.№ 3215/2022г. на ДРС, че от ищеца „Банка ***“АД е подадено заявление с вх.рег.№19266/07.11.2022г. /изпратено по пощата на 03.11.2022г./ за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от 4

ГПК за парични вземания въз основа извлечение от счетоводни книги на банката по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ ефект от 22.06.***г., а именно: 1 833.63 лева - главница, ведно със законната лихва от 03.11.2022г. до окончателното плащане;

133.28 лева възнаградителна лихва за периода 10.10.***- 05.07.2022г.; 61.12 лева - законна лихва за периода 06.07.2022г. - 03.11.2022 г.; 15 лева - заемни такси . Съответно на поисканото със заявлението, издадена е заповед за незабавно изпълнение №1411/10.11.2022г.

С определение №895/13.04.2023г., след като установил връчването на заповедта на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и липсата на действащ трудов договор, сключен от длъжника, на осн.чл.415 ал.1 т.2 и ал.2 от ГПК заповедният съд указал на заявителя в едномесечен срок да предяви иск относно съществуване на вземането си и спрял принудителното изпълнение по издадения изпълнителен лист.

Указанията на съда са съобщени на заявителя на 19.04.2023г. и в указания срок заявителят е депозирал исковата молба, по която е образувано производството по гр.д.№1155/2023г. на ДРС.

Исковете са предявени в изпълнение на дадените указания по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, в определения на заявителя едномесечен срок и предметът им е идентичен с предмета на издадената заповед за незабавно изпълнение на парични задължения.

Преди разглеждането им по същество исковият съд дължи да извърши преценка за тяхната допустимост, като, независимо от преценката, направена от съда в заповедното производство, следва да съобрази не само пълната идентичност на предмета на заповедното и исковото производство и предявяването на исковете в указания на заявителя срок, но и това дали са били налице предпоставките на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за тяхното предявяване - връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл.47 ал.5 от ГПК с надлежно удостоверяване, че длъжникът не живее на адреса .

В настоящия случай заповедният съд е приел, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника редовно по реда на чл.47 ал. 5 от ГПК, както и, че това е достатъчно, за да укаже на осн.чл.415 ал.1 т.2 от ГПК на заявителя да предяви иск.

Всъщност, разпоредба на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК предвижда като 5 предпоставки за даване на указание на заявителя , не само заповедта да е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, н о о щ е и връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

От книжата, приложени по ч.гр.д.№3215/2022г. на ДРС, се установява, че връчването е извършено от служител на частен съдебен изпълнител , при когото е образувано изпълнителното производство. Според приложените покана за доброволно изпълнение и уведомления, служителят на частния съдебен изпълнител посетил адреса на 02.12.2022г., 10.12.2022г. и 22.12.2022г., не установил живущи и на последната дата залепил уведомление на входната врата; после служителят отново посетил адреса на 01.02.2023г., 10.02.2023г. и 19.02.2023г., не установил живущи и на последната дата залепил уведомление на входната врата.

Ако се приеме, че с осъществените от връчителя в рамките на два отделни месеца общо шест посещения на адреса, две от които в почивни дни, са изпълнени изискванията на първата хипотеза чл.47 ал.1 от ГПК /длъжникът живее на адреса, но не е намерен, за да му бъдат връчени книжата/, то с изтичането на двуседмичен срок от залепването на второто уведомление съобщението трябва да се счита за връчено и с неподаването в едномесечен срок на възражение заповедта за изпълнение ще е влязла в сила. Влязлата в сила заповед подлежи на безусловно изпълнение и води до отпадане на правния интерес на кредитора от провеждане на исково производство за проверка дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта, респ. прави едно такова производство недопустимо. Друг е въпросът, че длъжникът има интерес срещу влизането в сила на заповедта за изпълнение, защото невлязлата в сила заповед е предпоставка за допустимо провеждане на исково производство, в което да бъдат проверени задълженията, за които е издадена заповедта за изпълнение и, в което производство длъжникът би могъл да постигне установяване, че няма тези задължения.