Решение № 608 от 08.02.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. София, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Теодора Иванова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100510557 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ответника „С. Г. Г. и П.“ ООД, чрез представителя му, срещу решение № 20118159/17.05.2021 г. на СРС, 113 с - в по гр. д.

№ 28286/2020 г., с което „С. Г. Г. и П." ООД, ЕИК **** да заплати н а А.

Дружество „Д.Л.", вписано в регистъра на адвокатските дружества при Софийска адвокатска колегия под № 2200035910, с БУЛСТАТ ****, на основание чл. 79, ал. 1, предл.1 ЗЗД сумата от 9387,98 лв. с ДДС, представляваща дължима цена по договор за предоставяне на правни услуги от 30.11.2017 г. съгласно фактура № 0000000651/12.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 01.07.2020 г. до плащането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 2 049, 71 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 27.04.2018 г. до 29.06.2020 г. С решението иска по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за 26.04.2018 г. и за разликата до пълния предявен размер от 2 073, 18 лв. Страните са осъдени съразмерно за разноски по делото.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно и необосновано.

Ответникът сочи, че не е даден отговор на решаващите възражения на ответника по иска, а съдът е анализирал превратно всички събрани писмени доказателства.

Поддържа, ч е никъде в договора не е уговорено фиксирано възнаграждение от 4 000 евро, а „ориентировъчно" такова от 4 000 евро, като допълнително е уточнено, че часовата ставка е 80 евро на час. Поддържа, че в противоречие с чл. 20 ЗЗД първоинстанционният съд не е тълкувал отделните уговорки в договора във връзка една с друга, а се е позовал единствено на част от клауза та на чл. 4 от договора. Съдът 1 не се е произнесъл по възражението, че вземане в размер на 4 000 евро без ДДС не е станало изискуемо, доколкото не е доказано сбъдването на условието в чл. 4, ал. 3 от договора, съгласно което изискуемостта на възнаграждението настъпва в 14 - дневен срок от достигане на фактура, издадена от ищеца в полза на ответника. Сочи, че не са събрани доказателства фактура № 0000000651 от 12.04.2018 г. да е достигнала до „С.Г.Г. и П.“ ООД. Дори да се приемат изводите на районния съд, че Б.Б. е имал право да получава документи от името и за сметка на ответника, не се са представени доказателства посочената фактура да е изпратена на Б.Б.. В отговора на исковата молба това обстоятелство е било оспорено и в тежест на ищеца е било да установи посочения положителен факт. Поддържа, че в нарушение на чл. 185 ГПК, първостепенният съд е основал решението си на доказателство, представено на чужд език, доколкото цитирания от районния съд електронен документ - представлява e-mail на английски език, който не е преведен на български език до приключване на съдебното дирене пред първа инстанция. По същите съображения се явява неоснователен и целият иск за мораторна лихва за забава, доколкото по делото не бе доказано „С. Г. Г. и П." ООД да е изпаднало в забава. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора - фактурите са дължими и платими при доставянето им, поради което изискуемостта на главното вземане е предпосавена от достигане на фактура до поръчващия по договор. Твърди, че такава фактура не е достигала до ответника, за да изпадне поръчващият в забава, съгласно чл.

4, ал. 3 от договора. Сочи още, че след като вземането не е ставало изискуемо и ответникът не е изпаднал в забава, искът по чл. 86 ЗЗД е неоснователен. Излага и съображения, че ищецът не е изпълнил своите съществени задължения по договора, като провеждане на интервюта със служители на ответника, преглед и анализ на съответстващи правила и политики, преглед и анализи на съществуващи форми и практики, идентифициране на категориите получатели на лични данни, преглед на ключови процеси, свързани с обработка на лични данни, анализ на засегнатите от регламента части на процесите, идентифициране и анализ на техническите и организационни мерки, които ответникът бил прилагал, обучение на персонал, оказване на съдействие при преговори, оказване на съдействие при комуникация с КЗЛД и на съдействие при извършване на проверки от КЗЛД, обжалване административно или съдебно на санкции на ответника и т. н. – по чл. 2, ал. 3 от договора. Оспорват се изводите на районния съд, че работата е приета, тъй като не може да се приеме работа, която не е извършена. Понеже не е доказано да е уговорено фиксирано възнаграждение от 4 000 евро без ДДС, нито е установено изпълнение на съществените задължения на ищеца по договора, както и че издадената от него фактура е достигнала до ответника, исковете незаконосъобразно са уважени. Моли да се отмени решението и исковете да се отхвърлят. Претендира разноски, съгласно списък.

Въззиваемата страна – ответникът А. Д. „Д.Л.“, чрез представителя си, в срока по чл. 263 ГПК е подал писмен отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата. Поддържа, че решението на СРС е законосъобразно постановено, при съобразяване на събраните доказателства в цялост. Счита, че ищецът е изпълнил задължението си по договора да извърши предварителен анализ, а размерът на сумата по издадената фактура № 651/12.04.2018 г. съответства на договорената между страните дължима сума за предоставената услуга. Сочи, че страните ясно са уговорили дължимата от поръчващия сума за изготвяне на първоначалния анализ, както и обстоятелството, че всяка допълнителна дейност се фактурира, съобразно часовата ставка от 80 евро. Поддържа, че допълнителна работа не е извършвана към изготвения доклад, поради което ищецът е фактурирал само сумата от 4 000 евро, без 2

ДДС (4 800 евро, с включен ДДС, или 9 387, 98 лв.), за която искът е уважен.

Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че издадената в изпълнение на извършените правни услуги фактура е получена от „С. Г. Г. и П.“ ООД, съгласно условията на договора от 30.11.2017 г., тя е изпратена по електронен път на основното лице за контакт, посочено в договора - Б.Б.. Фактурата е изпратена и на български език - приложение № 14 към Становище с вх. № 25024712 от 11.02.2021 г. Тъй като падежът на фактурата е настъпил на 26.04.2018 г., след този момент дружеството е изпаднало в забава и дължи обезщетение за забава, както приема и СРС. Моли да се потвърди решението по изложените съображения, като законосъобразно и обосновано.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът се произнася и без довод за допуснати нарушения на императивните материалноправни норми.

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, а при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни норми.

По отношение законосъобразността на решението, съдът е обвързан от доводите изложени във въззивната жалба.

Районният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за предоставяне на правни услуги и лихви за забава. СРС е разгледал всички факти, относими към спорните договорни отношения между страните. Основателно съдът е приел, че, за да бъде уважен иска за заплащане на претендираното възнаграждение, следва да бъде установено, на първо място, валидно правоотношение по договор за правни услуги, по което ищецът е изпълнил задълженията си - предоставил е съответните услуги (интелектуален труд в случая) и е изправна страна, че е уговорено възнаграждение в определен размер, с определен срок за плащане, което не е платено от ответника.

В тежест на ищеца, по общите правила на чл. 154 ГПК, е да установи какви са били основните параметри на договора - предмет, договорено възнаграждение, срок за плащане. В тежест на ответника е да установи, че е платил уговореното възнаграждение, както и до докаже правоизключващите и провопогасяващите си възражения срещу иска.

Договорът за правни услуги не е изрично уреден от закона, поради което правната му природа следва да се извежда от всеки конкретно сключен договор , като може да има смесени характеристики - на договор за поръчка и изработка, в зависимост от уговорките на страните. Съгласно твърденията на ищеца, той се е задължил да изготви първоначален анализ за съответствието на „С. Г. Г.и П." ООД с изискванията на Общия регламент (ЕС)2016/679 за защита на личните данни.

В случая ищецът дължи на възложителя престиране на резултат от трудова/интелектуална/ дейност, а като цяло трудовият резултат е предмет на договор за изработка. Съгласно чл. 258 ЗЗД изпълнителят дължи изработването на нещо съгласно поръчката на възложителя, т. е. договорът за изработка има за предмет веществения труд на изпълнителя, който може да бъде резултат, както на вложен физически, така и на вложен интелектуален труд. С договора за правни услуги 3 довереникът се задължава за извърши интелектуални (правни) услуги за сметка на доверителя. Довереникът е длъжен да осъществи възложените дейности с грижата на добър стопанин според дадените му нареждания, за което е предвидено заплащането на възнаграждение.

Следователно процесният договор за правни услуги, представлява вид договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултати от умствен труд на изпълнителя. Този договор е консенсуален и неформален и за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между насрещните страни относно същественото му съдържание. Законът не обуславя действителността на договора от спазване на определена форма на обективиране на това съгласие. Предпоставка за възникване на задължение за заплащане на възнаграждение, по чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, е поръчващият да приеме съответната работа. Законът предвижда освен това, че ако възложителят не направи възражения, работата се счита приета - чл. 264, ал. 3 ЗЗД, а наличието на възражения дава възможност на възложителя да упражни правата си по чл. 265 ЗЗД.

В случая по делото е установено, че между страните е сключен договор за предоставяне на правни услуги от 30.11.2017 г., по силата на който ищецът е поел задължение да извърши първоначален анализ за съответствието на „С. Г. Г.и П." ООД с изискванията на Общия регламент (ЕС)2016/679 за защита на личните данни, за което ответникът е поел задължение да заплати ориентировъчно възнаграждение в размер на 4 000 евро. Ответникът не е оспорил автентичността на договора, а съдът е направил констатация по оригинала му в първото съдебно заседание на 18.02.2021 г. и е установил, че отговоря на приетото като доказателство копие. Договорът е подписан от Илия Геров, който е управител на ответното дружество, съгласно справката в ТР.

Следователно, като частен документ, подписан от представител на ответника договорът съставлява доказателство за постигнатите между страните уговорки, както по отношение предмета на договора, така и по отношение възнаграждението на изпълнителя и начините му на заплащане.

Съгласно раздел трети от договора, ориентировъчното възнаграждение на изпълнителя е базирано на презумпцията, че първоначалният анализ за съответствието на „С. Г. Г. и П.“ ООД, е част от анализа за съответствие с Регламента на другите дружества от същата Г.а, за които също са сключени отделни договори с ищеца, а именно „К.“ ООД, „И.ф.х.“ АД, „Ф.П.К.“ ООД, „С. Г. Г.“ ООД, „БГ Т.Ц.“ ООД и „С.б.с.“ АД. В процесния договор е предвидено, че по предварителна преценка на изпълнителя, продължителността на извършване на първоначалния анализ ще бъде от два до три месеца.

Във връзка с възраженията на ответника в жалбата следва да се посочи, че всички останали действия на изпълнителя като : провеждане на интервюта със служители на ответника, преглед и анализ на съответстващи правила и политики, преглед и анализи на съществуващи форми и практики, идентифициране на категориите получатели на лични данни, преглед на ключови процеси, свързани с обработка на лични данни, анализ на засегнатите от регламента части на процесите, идентифициране и анализ на техническите и организационни мерки, които ответникът бил прилагал, обучение на персонал, оказване на съдействие при преговори, оказване на съдействие при комуникация с КЗЛД и на съдействие при извършване на проверки от КЗЛД, обжалване - административно или съдебно на санкции на ответника и т. н. са свързани с крайния резултат - изготвяне на първоначалния анализ.