Определение № 3930 от 21.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3930 гр. София, 21.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002102351 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по допустима касационна жалба от Р. Н. С. и Д. Г. С., за двамата подадена чрез общия им пълномощник адв.Б. М., срещу въззивно решение № 92 от 24.02.2023 г. по в. гр. д.

№ 3/2023 г. на ОС – Смолян.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Молят въззивното решение да се отмени и да бъде постановено решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответните страни по касационната жалба – ищци в производството С. Н. С. и В. А. С., чрез общия си пълномощник адв.Н. П., с писмен отговор оспорват касационната жалба.

Претендират разноски по списък по чл.80 ГПК.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното въззивно решение, поправено с решение по чл.247 ГПК с № 156/15.05.2023 г., е потвърдено първоинстанционното решение № 103/17.11.2022 г. по гр.д. № 141/2022 г. на РС – Девин. С решението на първоинстанционния съд е признато за установено по иск с основание чл.109 ЗС, че С. Н. С. и В. А. С. са съсобственици с Р. Н. С. и Д. Г. С. на пригоден за живеене избен етаж, части от който са коридор и килер, намиращ се в жилищна сграда с идентификатор ***, в [населено място], кв. Н., [улица] построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], придобит в режим на „СИО“, с договор за покупко продажба, извършен с нотариален акт № 141, том III, рег. № 4171, Д № 1

495/29.06.2007г., на нотариус вписан с №*в рег. на НК на Република България при равни права, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, и са осъдени ответниците Р. Н. С. и Д. Г. С. да прекратят неоснователните си действия, изразяващи се в премахване на врата на килер в избения етаж на горепосочената сграда и затваряне със стена от тухли итонг, и в преграждане на коридора в същия избен етаж със стена от тухли итонг, с които действия пречат на ищците да упражняват правото си на съсобственост върху коридора и килера от избения етаж на горепосочената жилищна сграда, отредени за общо ползване между съсобствениците, като премахнат изградената от тях стена от тухли итонг, преграждаща достъпа до килера и изградена от тях стена от тухли итонг, преграждаща коридора в избения етаж от жилищната сграда, повдигнати в син цвят, а стената на килера, на която е зазидана вратата - в червен цвят, на приложената към заключението на вещото лице скица, която е неразделна част от решението, на основание чл.109 ЗС. С решението си първоинстанционният съд е указал на ищците да впишат решението в 6-месечен срок от влизането му в сила, в противен случай вписването на исковата молба губи своето действие.

И първоинстанционният, и въззивният съд, са осъдили ответниците да заплатят на ищците разноски по делото.

Въззивният съд, макар да е споделил на основание чл. 272 ГПК изводите на първоинстанционния съд в обжалваното пред него решение, по повод направените оплаквания с въззивната жалба, е подложил на собствена преценка събраните по делото доказателства, изложил е и собствени мотиви по спорните факти и по приложението на закона, и по възраженията на въззивниците. Приел е, че ответниците, в съсобствения с ищците избен етаж, пригоден за жилище, са зазидали с тухли итонг вратата на стената на килер на този етаж /под стълбищната клетка/, приобщавайки го така към ползваната от тях част от този общ избен етаж, както и са издигнали в общия коридор на същия етаж преградна стена от тухли итонг, катопо този начин са затруднили достъпа на ищците до ползваната от тях част на общия етаж и са променили квадратурата на тази част, с което са причинили изключителни неудобства на ищците да упражняват правото си собственост върху етажа. За да достигне до този извод въззивният съд е кредитирал показанията на свидетеля З. С., който е посочил, че ищците му възложили извършването на СМР и е работил на същия етаж в продължение на 3-5 месеца преди около година - две, и тогава коридорът е бил общ, без стена, която да го разделя, и има врата към стълбището.

Свидетелят посочва, че коридора е бил широк около 2 метра и с площ от около 7-8 кв.метра, а при по-скорошно посещение видял, че в същия коридор е изградена стена от итонг, която стеснява подхода на ищците към ползваните от тях южни стаи, така, че той става вече само около 70 см. и двама души там не могат да се разминат, като е почти невъзможно през този коридор да се внасят и изнасят мебели, като свидетелят изтъква, че това е много неудобно и е имал чувството, че се намира в пещера. Също така, свидетелят видял и че вратата на килера в този коридор вече е зазидана и стената е измазана.

Въззивният съд е кредитирал и приетата по делото съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, с която вещото лице е констатирало, че входът на процесния етаж е ог западната страна на сградата, следва стълбищна клетка с площадка и стълбище за горните нива на къщата, като 2 под едното рамо е имало килер с врата към него, която понастоящем е зазидана и измазана.

Има обособено общо предверие, като частта на ищците представлява коридор непосредствено след преддверието /без ограждане помежду им/ и две стаи, а частта на ответниците е затворена с входна врата, разположена отляво на антрето. След тази врата следва антре и кухненски бокс, свързани с отворен портал, задънен коридор в общо пространство с антрето, стая, от която се влиза във втора преходна стая. Между коридора на ищците и коридора на ответниците е изпълнена стена от тухли „Итонг“, която разделя избения етаж на две части. Стената, която затваря помещението под стълбището /килер/ е с размери - ширина 0,90 м и височина 2,65 м., като вещото лице предполага, че на това място е имало врата, която е зазидана. Площта на килера, преустроен в санитарно помещение от страната на ответниците, е 3,15 кв.м. като към него е приобщено и пространството под другото рамо на стълбището, което е скосено с височина - от 0. м до 2,52 м. Площта на тази скосена част е 2,85 кв.м. Съответно разделителната стена между двете обособени части, ползвани от на страните, е със Z - образна форма и с размери: дължина - 1,03 м. /при входа за частта на ответниците/ + 1м. /срещу входната врата на етажа/ + 2.14м. /по дължина между двата коридора/, и височина - 2.65м., дебелина - 0,15м. Разстоянието между разделителния зид и южните стаи на избения етаж /ширината на коридора на ищците/ е 1,00 м. Площта на общото преддверие след главния вход за етажа е 1,02 кв.м. При изслушване на вещото лице по реда на чл.202, ал.2 ГПК в открито съдебно заседание на 17.10.2022 г., същото е изяснило, че коридорът след преграждането е по-тесен от стандартния коридор, може да минава човек, но мебели – не, като при ответниците има по-голямо антренце, където могат да развъртят мебели, за да ги изкарат. Според вещото лице преграждането е можело да стане по друг, поудобен начин за двете страни.

При така установените факти, въззивният съд е приел, че в резултат на стесняването на коридора от ответниците чрез преграждането му, не е възможно ищците да вкарват по него мебели, нито двама души да се разминат по него, което категорично обосновава извода, че са създадени пречки, по-големи от обикновените. Съдът е изтъкнал, че зазиждането на килерната врата и по този начин приобщаването на килера към ползваните от ответниците северни помещения, прави напълно невъзможно килерът да се ползва и от другите съсобственици.

Въззивният съд е обсъдил и направените с въззивната жалба оплаквания на ответниците, и ги е счел за неоснователни. По оплакването за необсъждане възражението им за наличие на уговорка между двете страни за преграждане на коридора и зазиждане на килера, е прието, че то е направено за първи път едва с въззивната жалба, а и събраните по делото доказателства и становища на страните /конкретно посочени/ не сочат на постигане на такова споразумение. По оплакването, че не е взето предвид обстоятелството, че откъм страната на помещенията в спорния етаж, ползвани от ищците, те са направили пристройка и така чрез създаване на допълнителни жилищни помещения са разширили жилището си, а същевременно не допускат ответниците да си направят тоалетна и баня, е прието, че първо, същото не е било надлежно въведено в процеса пред първата инстанция, и второ, че то се явява неотносимо към настоящия спор, защото законът не прави корелация на обусловеност 3 между такова пристрояване и направеното от ответниците процесно преграждане, и трето, няма и доказателства, че ищците са се съгласили ответниците да ги направят, в замяна на съгласие на ответниците ищците да си направят пристройката, за която и няма твърдение да пречи на ответниците С. да ползват съсобствения етаж. Тези мотиви са посочени от въззивния съд и като обосноваващи отказът му да уважи искането на въззивниците за допълнителна СТЕ, съотв. за изслушване на ищците по въпросите, зададени във въззивната жалба и относими към горните оплаквания. Добавено е още, че в случая не е налице и необходимост от специални знания – допълнителна СТЕ, за установяване дали ширината на преградения коридор отговаря на техническите изисквания, тъй като е доказано, че в резултат на стесняването на коридора от ответниците чрез преграждането му, не е възможно ищците да вкарват по него мебели, нито двама души да се разминат по него, което категорично обосновава извода, че това са пречки, по-големи от обикновените, преценката за които пречки се прави при съвкупното съобразяване на имащите значение обстоятелства по всеки конкретен спор, не непременно и само въз основа на заключение по експертиза.

Въззивният съд е обсъдил подробно и направените в откритото съдебно заседание по въззивното производство нови оплаквания за пороци на обжалваното решение, които не са залегнали във въззивната жалба, а и част е счетено да не могат да се въвеждат в предмета на делото след подаване на въззивната жалба. За неоснователно и опровергано от събраните по делото доказателства е прието възражението, че страните не били съсобственици на процесния етаж, с оглед твърденията на всички страни, че между същите тях се води делбено гр.дело № 373/2021 г. на Девинския районен съд по иск от С. срещу С., за делба на същия етаж, и по което дело с решение № 17/21.02.2022 г. /л.30 и сл.от делото на РС, представено в препис и от настоящите ответници С.,/ е допусната делба на този етаж именно като придобит от страните по силата на продажба от родителите на сестрите Р. и С..

Съответно по възражението за нищожност на тази сделка с родителите на двете сестри поради липса на годен предмет- етажът не бил самостоятелно обособен жилищен обект, а изба и за него нямало одобрени строителни книжа за преустройство, въззивният съд, позовавйки се на ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК и на ТР № 3/28.06.2017 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2014 г., ОСГК, е приел, че от посочения нотариален акт за покупко-продажба от 2007 г. пряко сочената от въззивниците нищожност не произтича, а доказателства за правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти) – което също би довело до извод за нищожност на сделката, поради непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част не са събирани по делото именно защото такъв въпрос не е бил въведен в процеса своевременно по надлежния ред. Възражението за недопустимост на първоинстанционното решение като постановено по нередовна искова молба, защото процесният етаж не бил индивидуализиран с отделен идентификатор, а само като част от сграда с посочен идентификатор по кадастралната карта и регистри, също е прието за неоснователно от въззивния съд, с мотив, че за редовността на исковата молба в случая по иска по чл.109 ЗС е достатъчно индивидуализиране на мястото, където са извършени неоснователните действия на ответниците, чрез посочването на идентификатора 4 на жилищната сграда, в която е етажът и посочването на самия етаж и по делото липсва каквато и да е неяснота или колебание, нито спор между страните, къде точно в сградата с идентификатор **** са твърдените с исковата молба зазиждане и преграждане.