Определение № 374 от 22.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 374 гр. София, 22.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Красимира Райчева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20261000600478 по описа за 2026 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440, ал. 2 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Д. Т., като защитник на лишения от свобода Е. Н. Б., срещу протоколно определение от 27.03.2026 г по нчд № 609/26 г. СГС, с което е оставено без уважение предложението на Началник на затвора, гр. София за условно предсрочно освобождаване /УПО/ от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по нчд № № 3869/24 г. СГС. В жалбата се поддържа оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на отговор на съществени доводи, изложени от страна на защитата. Релевира се оплакване за материална незаконосъобразност на съдебния акт поради неправилно приложение на закона и необсъждане дали осъденото лице е дало доказателства за своето поправяне. Според защитата неправилно и неаргументирано съдът е зачел за фактически изтърпяна част от наказанието лишаване от свобода 4 години, 6 месеца и 2 дни, а не посочения в справката от затворническата администрация период от 5 години, 6 месеца и 5 дни.

Изразява несъгласие с констатацията на първостепенния съд за дублиране на задържането на осъдения на територията на Република Италия в размер на 11 месеца и 24 дни по присъда № 2234/13 г. на Апелативен съд, гр. Милано, призната и приета за изпълнение в България, с предварителното задържане по нохд № 1030/10 г. СГС, като по този начин недопустимо е засегнал стабилитета на влезли в сила съдебни актове по неблагоприятен за осъдения начин, довел до утежняване на правното му положение. Намира, че осъденият Б. е изтърпял повече от ½ от наложеното му общо наказание в размер на 10 1 години и 6 месеца лишаване от свобода, в какъвто смисъл е и представената справка от Началника на затвора, София. Сочи, че неправилно СГС не е обсъдил въпроса дали осъденото лице е дало доказателства за своето поправяне, за какъвто процес, според защитата, са налице непротиворечиви данни. Подчертава, че осъденият Б. покрива изцяло критериите за УПО, визирани в чл. 70, ал. 1 НК, указанията, посочени в т. ІІ, т. 6, - т. 11 от Препоръка № 2003/22 на Съвета на Европа относно условното предсрочно освобождаване, приета от Комитета на държавите-членки на ЕС, условията, заложени в Постановление № 7/06.10.1975 г. на Пленума на ВС на РБ. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново такова, с което да се уважи изцяло предложените на Началника на затвора, София за УПО на осъдения Е. Б..

В становище от 06.04.2026 г. ИФ Началник на затвора гр. София се сочи „възникнало процесуално несъответствие“ между позицията, застъпена в съдебно заседание от упълномощения служител и действителната позиция на Началника на затвора към момента на изготвяне на становището, че категорично не се поддържа предложението за УПО на лишения от свобода Е.

Н. Б., тъй като не са налице предпоставките по чл. 70, ал. 1 НК.

В становище от 14.04.2026 г. защитникът на лишения от свобода намира позицията на Началника на затвора за недопустим опит за оттегляне на предложението за УПО, подписано от старши комисар Б. Ч., Началник на затвора, София, към момента на изготвянето му. В съдебно заседание от 27.03.2026 г. процесуалният представител на Началника на затвора, София категорично и недвусмислено е поддържал така депозираното предложение.

Намира становище от 06.04.2026 г. ИФ Началник на затвора гр. София за ирелевантно, неотносимо към настоящото производство, то съставлява вътрешен документ за сведение на администрацията на затвора, поради което моли да не бъде ценено от съда.

СГП, след изпълнение на процедурата по чл. 342, ал. 2 НПК, не изразява становище по частната жалба.

Апелативен съд, София, като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и доказателствата по делото, преценява въззивната частна жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а първостепенният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, потвърден по следните съображения:

Не е спорно между страните, установено е и от доказателствата по делото, че лишеният от свобода Е. Н. Б. е осъждан както следва:

С присъда № 60/15.02.2013 г. по нохд № 10302010 г. СГС, в сила на 26.04.2018 г., е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 321, ал.

3, вр. ал. 2 НК /редакция ДВ бр. 92 от 2002 г./, за това че за времето от 17.10.2002 г. до 30.05.2005 г., на територията на Република България, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Британски вирджински острови, Съединени американски щати, Конфедерация 2

Швейцария и Република Австрия участвал в организирана престъпна група заедно със С. П. К., М. А. Д., К. В. Д. /починал/, създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 НК – извършване на финансови операции с пари, за които знаят или предполагат, че са придобити чрез незаконен трафик на наркотични вещества /придобиване, разпространение, държане, превозване и пренасяне на високорискови наркотични вещества в големи размери без надлежно разрешително/, поради което е осъден на 6 години лишаване от свобода. Зачетено е и приспаднато предварителното задържане на подсъдимия Б. за времето от 17.04.2007 г. до 11.07.2007 г., от 17.05.2012 г. до влизане на присъдата в сила, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ от 11.07.2007 г. до 13.11.2007 г.

С решение № 438/20.07.2024 г. по нчд № 3927/24 г. СГС, влязло в сила на 16.07.2024 г., е отказано изпълнението на Европейски заповеди за арест, издадени от съдебните власти на Република Италия и на Република Румъния за българския гражданин Е. Н. Б. за изпълнение на наложени наказания лишаване от свобода, съответно, съобразно решение № 2234/2016 г. на АС, Милано, влязло в законна сила на 08.06.2017 г. в размер на 20 години лишаване от свобода и присъда № 1311/25.05.2016 г. на Трибунала в Букурещ по дело № 1410/3/2013 г., влязла в сила на 21.06.2017 г. с наказателно решение № 986/А/21.06.2017 г. на АС, Букурещ, на 10 години и 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 44, ал. 8, вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА е прието да се приведат в изпълнение от СГП наказанията лишаване от свобода, наложени на българския гражданин Е. Н. Б. съгласно посочените съдебни решения. На основание чл. 44, ал. 9 от ЗЕЕЗА е отменена взетата по отношение на българския гражданин Е. Н. Б. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

С присъда № 1311 от 25.05.2016 г. на Трибунал, Букурещ, Първо Наказателно отделение, потвърдена с решение № 986/21.06.2017 г. на Апелативен съд, Букурещ, Република Румъния, българският гражданин Е. Н.

Б. е признат за виновен в извършени две престъпления: по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Закон 143/2000 на Република Румъния и по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закон 143/2000 на Република Румъния, с прилагане на чл. 38, ал. 1 и чл. 5 от НК на Република Румъния и е осъден на 10 години и шест месеца лишаване от свобода.

С решение по протокол № 2175/28.04.2025 г. по нчд № 3869/24 г. СГС, е прието, че посочените престъпления съответстват на престъпления по българския НК по чл. 242, ал. 2 НК – пренасяне през границата на страната на вискорискови наркотични вещества /кокаин/ без надлежно разрешително, поради което и на основание чл. 12 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, посоченото по-горе решение на Апелативен съд, гр. Букурещ, Република Румъния, е признато и прието за изпълнение. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

3

Е. Н. Б. е признат за виновен с присъда № 2234/2013 г. на Апелативен съд, гр. Милано, влязла в сила на 08.06.2017 г., в извършване на три престъпления: по чл. 74, ал. 1 от Президентски указ 309/1990, чл. 74, ал. 3 от Президентски указ 309/1990, чл. 80, ал. 2 от Президентски указ 309/1990; по чл. 110 НК, чл. 73, ал. 1 от Президентски указ 309/1990, по чл. 80, ал. 2 от Президентски указ 309/1990; по чл. 110 НК, чл. 56 НК, чл. 73, ал. 1, чл. 73, ал.

6, чл. 80, ал. 2 от Президентски указ 309/1990, по чл. 4 от Закон 146/2006 г. и осъден на едно общо наказание от 20 години лишаване от свобода.

С решение по протокол № 2175/28.04.2025 г. по нчд № 3869/24 г. СГС, е прието, че деянието по пункт първи, съобразно описаните факти /участие на Б. като организатор/ръководител на организирана престъпна група за трафик, контрабанда и търговия с наркотици за времето 2006-2008 г./, осъществява признаците на престъпния състав по чл. 321, ал. 1 НК /ДВ бр. 92 от 2709.2002 г./, а тези по пункт втори и трети – осъществяват признаците на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 НК /редакция ДВ бр. 92 от 2709.2002 г./, за които българският наказателен закон предвижда наказание от три до десет години лишаване от свобода. На основание чл. 13, ал. 1 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода наложеното в издаващата държава наказание е намалено до максималния размер на предвиденото за престъпленията по чл. 321, ал. 1 и чл. 321, ал. 3, т. 2 НК на Р България наказание от десет години лишаване от свобода. На основание чл. 12, ал. 9 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода е приспаднато времето, през което осъденият Е. Б. е търпял предварително задържане на територията на Република Италия в размер на 11 месеца и 24 дни или 354 дни. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

По същото нчд № 3869/24 г. СГС са кумулирани осъжданията на Е. Б. по посочените по-горе присъди: тази на СГС и признатите и приети за изпълнение 2 бр. съдебни актове за налагане на наказания лишаване от свобода, постановени в други държави членки – Република Румъния и Република Италия. Определено е едно общо най-тежко наказание от 10 години и шест месеца лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Със съдебния акт, на основание чл. 25, ал. 2 НК, от така определеното общо най-тежко наказание, е приспаднато времето, през което осъденият е търпял наказание „лишаване от свобода“ по някое от кумулираните осъждания.

С протоколно определение от 29.05.2025 г. по вчнд № 648/2025 г. на АС, София, било изменено протоколно решение № 2175/28.04.2025 г. по нчд № 3869/2024 г. СГС в частта, в която е призната и приета за изпълнение присъда № 2234/2013 г. АС, Милано от 21.03.2016 г., влязла в сила на 08.06.2017 г., като квалифицирал деянията по пунктове 2 и 3 като престъпления по чл. 321, ал. 1 НК, вместо по чл. 321, ал. 3, т. 2 НК. Решението в останалите му части, 4 ведно с извършеното групиране по реда на чл. 23-25 НК и приложението на чл. 25, ал. 2 НК, било потвърдено.

От изисканата в хода на изпълнителното производство от прокурор при СГП, чрез Националното бюро на България в Евроюст, допълнителна информация от Апелативен съд, Милано, Италия, било установено, че предварителното задържане на Е. Б. в затвора в Италия е продължило от 26.07.2012 г. до 18.07.2013 г. /общо 11месеца и 24 дни/. С писмо, вх. № 18459/04.08.2025 г. Затвора, София, прокурор при СГП указал, че периодът от 26.07.2012 г. до 18.07.2013 г. не следва да се приспада като период на предварително задържане по нохд № 3010/10 г. СГС, а като задържане от 11 месеца и 24 дни по присъда № 2234/2013 г. на АС, Милано, Италия.

С писмо, вх. № 111-30-776-1/16.01.2026 г. на Затвор, София, прокурор при Апелативна прокуратура, София, намерил, че „в действащия процесуален закон и в специалния Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода няма предвиден механизъм, по който прокурорът да променя или допълва влязъл в сила съдебен акт и в този смисъл Началника на Затвора, гр. София, при изчисляване размера на наказанието следва да се съобрази само с издадения съдебен акт“.