Решение № 1048 от 13.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1048 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000502496 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК).

С решение № 520/16.09.2025 г. по гр.д. № 2714/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, е отменено въззивно решение № 329/15.11.2024 г. по в.гр.д. № 1674/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд. Приети са за основателни доводите на касационния жалбоподател, че макар и лично придобито от лице във фактическо съжителство с проверяваното лице, имотът попада в обхвата на чл. 141 от ЗОНПИ. Предходния състав на въззивния съд не е обосновал извода си за недоказано значително несъответствие от 150 000 лв. при посочен в заключението размер на несъответствието от 191764,88 лв. и неизвършена проверка на средствата, послужили за погасяване на усвоени от проверяваното лице банкови кредити. Не са обсъдени и наведени във въззивната жалба доводи за превишение в пъти на пазарната цена на придобития имот спрямо отразената в нотариалния акт и не е съобразил правилата за разпределение на доказателствената тежест при оспорване на договор за антидатиране и последиците от бездействието на ответницата. Прието е, че липсата на мотиви 1 по наведените във въззивната жалба доводи препятства проверката от касационната инстанция и делото е върнато с указания за обсъждане доводите на страните въз основа на самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като и за произнасяне по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

С решение № 260648 от 26.04.2023 г. по гр. д. № 14318/2018 г. на СГС са отхвърлени изцяло предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество искове с правно основание чл. 153, ал. 5 от ЗПКОНПИ съответно срещу А. С. С. за отнемане в полза на държавата на парични суми, а срещу А. Т. П. за отнемане в полза на държавата на поземлен имот с площ от 278 кв.м., находящ се в с. ***.

С определение от съдебно заседание на 20.03.2024 г. производството по делото е прекратено досежно исковете за отнемане на парични суми, поради което и предмет на настоящото производство остава отнемане единствено на недвижимия имот.

Първоинстанционното решение е обжалвано от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – ищец в първоинстанционното производство и въззивник в настоящото. Първоинстанционният съд е упрекнат, че не е зачел установена с чл. 108, ал. 1 ЗОНПИ презумпция, задължаваща проверяваното лице да разкрие източниците си на доход.

Застъпва теза, че при изследване на значително несъответствие следва да бъде отчетена дефинитивната норма на § 1, т. 4 ДР на ЗОНПИ при отчитане на преминалите през банковите сметки парични средства. Навежда довод, че в тази насока законът очаква изследване на период от 10 години, а не установяване на фактическото положение към конкретен момент – края на проверявания период. Изразява становище, че отнемането на незаконно придобито имущество не противоречи нито на Конституцията на Република България, нито на чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към КЗПЧОС, защитаващи законно придобитото имущество. Определя института не като санкция за неправомерно поведение, а средство за отнемане на необяснимо богатство при изключване на възможностите за правомерно забогатяване.

Връзката с наказателното производство намира за гаранция срещу произволно възбуждане на проверки, предпоставено от акт на независим орган на съдебната власт – прокурор. Предвид актуалната редакция на закона намира 2 за неотносими в случая и решенията „Д. срещу България“ (жалба № 12655/09) и „Т. и други срещу България“. Изразява становище, че в конкретния случай не е доказан законен източник на средствата, послужили за придобиване на имущество при установено несъответствие от 191764,88 лв.

Застъпва се и теза, че установени в ревизия по ДОПК приходи не следва да бъдат зачетени, понеже това е станало в производство, в което КОНПИ не е страна и предвид специфичните правила за осъществяване на предвидената от специалния закон проверка законността на имуществото. Приема, че от доходите следва да бъдат изключени внасяните и теглените от ответниците суми по банкови сметки, приходите от продажба на движимо и недвижимо имущество и даренията от трети лица. Поддържа и теза, че при неустановен законен източник на средствата за погасяване на кредит, получените суми също не следва да бъдат отчитани като законен доход. Иска се решението да бъде отменено, а искът уважен. Претендират се разноски.

В отговор по жалбата ответниците в първоинстанционното производство – А. С. С. и А. Т. П., представлявани от адв. М. И. П. от САК, я оспорват.

Поддържа се възприетата от съда фактическа обстановка. Оспорва се да е налице несъответствие в имуществото на ответницата, нито връзка между това имущество и престъпна дейност. Оспорва да е установена и връзка между придобитото имущество от ответника с престъпна дейност, поради което смятат за невъзможен извод, че е придобито незаконно.

Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок, а въззивникът не дължи да внесе държавна такса при иницииране на съдебното производство.

В хода на въззивното производство процесуалният представител на КОНПИ – старши инспектор М., конкретизира, че престъплението, за което е повдигнато обвинение, се характеризира като тежко и в повечето случаи се извършва от организирана престъпна група с умисъл за генериране на редовни печалби от престъпната дейност. Приоритетно тези дейности се осъществяват чрез многократни актове в рамките на продължителен период от време и предизвикват значителни вреди на функционирането на финансовата, данъчната и осигурителна система. Противодействието на такива престъпни дейности следва да е посредством последователни действия на държавните органи с оглед предотвратяване на разрастването им. Поради това, с намесата 3 в правото на собственост на извършителите на такъв тип деяние, не се нарушава необходимия справедлив баланс. Престъплението води до генериране на значителни финансови облаги, които могат да бъдат източник за придобиване на имущество, което подлежи на отнемане. Предвид и спецификата на повдигнато обвинение и по чл. 321 НК смята за възможно предположението, че процесното имущество е придобито в резултат от тази дейност. По същество заявява, че поддържа жалбата. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представен е списък. Наведени са доводи и в писмени бележки.

Процесуалният представител на ответниците – адв. П., пледира за потвърждаване на решението. Намира депозираното допълнително заключение за установяващо законен източник на имуществото. Твърди, че през 2006 г. представените по делото фишове са били единствения начин за изплащане на печалбите от спортни залагания и предвид обстоятелството, че ответникът ги притежава, следва да се приеме, че той е получил съответните суми. Претендира се възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.

Въззивният съд е овластен служебно да извърши проверка за валидност на решението и за допустимост в обжалваната му част. При служебната проверка не се установява порок от очертаното естество.

Проверката на решението по същество обуславя служебна проверка за приложението на императивна норма, а извън тази хипотеза обхватът на изследване бива ограничен до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Повдигнатият спор по отношение значителното несъответствие налага самостоятелен фактически извод досежно обуславящите го факти.

Предмет на спора

В исковата молба в частта й, относима към висящия предмет на спора, се твърди КПКОНПИ да била уведомена за привличане на ответника С. като обвиняем за престъпление по чл. 255 НК – избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери чрез съставяне и използване на неистински документи и на документи с невярно съдържание и 4 потвърждаване на неистина в данъчни декларации през периода януари 2008 г.

– 03.12.2012 г. В хода на проверката, извършена за периода 07.01.2003 г. – 07.01.2013 г. било установено значително несъответствие в имуществото на ответника С.. Ищецът признава доходи от трудови правоотношения в размер на 39339,18 лв., получени обезщетения в размер на 1888,59 лв., доход от продажба на недвижим имот в размер на 48406,79 лв., приход от продажба на МПС – 1200 лв., получени кредити – 78233,2 лв., ползвани кредитни продукти 11516,77 лв., други доходи 6124,53 лв. и суми от начални салда 4420,50 лв.

Твърди през проверявания период да е придобито имущество на обща стойност 629974,76 лв. в това число недвижими имоти, МПС, дялове от капитала на ТД, внесени суми по банкови сметки и погасителни вноски по ипотечен кредит и кредитни карти. Иска се да бъде отнет ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл. № 888, целия с площ от 278 кв.м., попадащ в УПИ ХІ-530,533 от кв. 51 по плана на с. ***, собственост на ответницата, за която се твърди да е във фактическо съжителство с ответника.

В отговор по исковата молба ответникът оспорва предявения иск.

Твърди в рамките на осъществена ревизия през периода 01.01.2008 г. – 31.12.2011 г. да е установено несъответствие в размер, различен от твърдяния от ищеца, който не отчел редица факти, отразени в ревизионния доклад.

Твърди да са пренебрегнати получени от него печалби от Еврофутбол, през годините бил подпомаган финансово и от майка му, която имала бизнес.

Оспорва да е налице пряка, а и косвена връзка между повдигнатото му обвинение и имуществото на ответницата П., а и да са ангажирани доказателства то да е придобито със средства от незаконен източник.

По правото

Законът овластява държавата в лицето на специализирания държавен орган – инициатор на първоинстанционното производство, да отнеме незаконно придобито имущество. С оглед нормата на § 9 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество (според актуалното му понастоящем наименование – ЗОНПИ), утвърдените с него критерии и правила са относими и към имущество, придобито преди влизането му в сила. Ето защо съдът дължи да прецени съществуването на предявеното право с изводимите от този закон постановки.

5

Естеството на иска произтича от спецификата на правото, към чиято реализация е насочен. Отнемане на собственост предполага наложена промяна в чужда правна сфера без оглед волята на засегнатото лице. Това е възможно при упражняване на потестативно право, средство за което е конститутивният иск. С влизане в сила на съдебното решение настъпва и предписаната от закона промяна в правната сфера на ответника. Характерно за осъдителния иск е, че правото съществува независимо от съдебното решение.

Решението предпоставя единствено възможност за принудителната му реализация. Следователно принудителната трансформация на право на собственост, към каквато е насочен ЗОНПИ, е възможна единствено с конститутивен иск. В прерогативите на законодателната власт е да идентифизира легитимен интерес и да определи условията и средствата за неговото удовлетворяване. Ангажимент на съдебната власт обаче е да гарантира осъществяването на резултат, който е правно защитим – отговаря на принципите и ценностите, заложени в действащия правов ред, според прокламирания от чл. 4, ал. 1, изр. първо от Конституцията на Република България принцип. Това изисква изследване съдържанието на ЗОНПИ в контекста на цялостния правопорядък. Непрецизната законодателна формулировка не оправдава игнориране на защитимия обществен интерес, но и задължава правоприлагащите органи да вложат в изграждащите го норми смисъл, произтичащ както от целта на акта, така и от основните начала на правото на Република България.

Освен това, с присъединяването на държавата към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България (наричана впослествие Конституцията), утвърдените на международно ниво ценности и стандарти стават част от националния правов ред. Оттук следва и задължение както за законодателя, така и за съдилищата, ангажирани да приведат в изпълнение нормативно утвърденото правило за поведение, да осигурят приложение на утвърденото от ЕСПЧ разбиране за допустима намеса на държавата в правото на собственост.