Решение № 38 от 25.01.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Велико Търново, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Йордан Воденичаров

Илина Гачева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело № 20214100500941 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК, във вр. с чл.150 СК.

Предмет на подадената от В. Д. М. с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Г.Б. - АК - Перник, въззивна жалба, е Решение № 1091/27.09.2021г. по гр.д. № 2078/2021г. по описа на РС- Велико Търново, с което първоинстанционният съд на основание чл. 150 СК, е изменил размера на присъдената с Решение № 118/02.02.2018г. по гр.д. № 3813/2017г. по описа на РС- Велико Търново, в полза на малолетното дете В.В. М. с ЕГН **********, издръжка от 200 лв./ двеста лева/, на 350 лв. /триста и петдесет лева/, заплащана чрез нейната майка и законен представител - Л.. АЛ. М. с ЕГН **********, считано от 13.07.2021г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа, до окончателното й изплащане, до настъпването на законна причина за изменението или прекратяване на изплащането й.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се отправя искане за отмяна на постановеното първоинстанционно решение в цялост, поради неправилност на изводите на съда, съобразно събраните по делото доказателства /необоснованост/. Във въззивната жалба са изложени съображения и за нарушение на материалния и на процесуалния закон при постановяване на първоинстанционния съдебен акт. Излагат се съображения, касаещи осъществения от първоинстанционния съд доказателствен анализ, обуславящ неправилно установена фактическа обстановка, въз основа на която съдът е извел погрешни правни изводи по същество на делото. С въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице увеличение в материалните възможности на въззивника, 1 поради упражнявана трудова заетост от страна на същия извън РБ България, както и с оглед на притежаваното от него имущество. Допълва съображенията си с твърдения, че така определения размер на издръжката ще затрудни материално въззивника, тъй като последният не разполагал с постоянен трудов доход. Твърди се, че не е налице и съществено изменение в потребностите на детето и условията за живот и отглеждане на същото, съобразно с потребностите на децата от същата възраст. Поддържа, че така определеният размер на издръжка, противоречи на нормативните актове, регламентиращи минимално предвидените й размери в съответствие с гарантирания минимален доход и размера на минималната работна заплата за страната. Претендира се присъждане на сторените разноски при разглеждане на делото в двете съдебни инстанции, в полза на упълномощения процесуален представител на въззивната страна, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

Препис от жалбата е връчен на другата страна на 10.11.2021г., която в определения от първоинстанционния съд с Разпореждане № 4972/08.11.2021г., двуседмичен срок /вместо срокът по чл.312, ал. 2 вр. чл.317 ГПК/, чрез своя пълномощник и процесуален представител - адв. Б.М. ВТАК, е подала писмен отговор, като последният отговаря на изискванията, предвидени в чл.263, ал.1, изр.2 ГПК, и в тази връзка се явява процесуално допустим и редовен.

Въззиваемата страна излага съображения за допустимост, но неоснователност на подадената въззивна жалба, като счита, че така наведените пороци на първоинстанционния съдебен акт, са неоснователни.

Поддържа, че първоинстанционният съд в пълнота е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях, правилно е установил фактическата обстановка и е мотивирал своите правни изводи.

Счита, че са налице предпоставките за допускане на изменението на размера на дължимата от въззивника , издръжка, тъй като от една страна от постановяване на съдебния акт, с който е определен първоначално дължимия размер, е изминал относително продължителен времеви период, през който закономерно са нарастнали потребностите на малолетното дете. Поддържа, че така увеличеният размер на издръжката няма да затрудни материално въззивника, тъй като последният разполага с достатъчно доходи и имущество, като нееднократно е предоставял на детето за обезпечаване на неговите потребности, суми извън дължимия размер на издръжка.

С отговора на въззивната жалба се отправят доказателствени искания за приемане на писмени доказателства - 1 бр. Фактура за покупка на очила със съответен номер, както и касови ордери и касови бонове, с които въззиваемата страна цели да установи наличието и към настоящия момент на потребностите на малолетното дете от увеличения размер на издръжката.

Претендира заплащане на сторените в рамките на двете съдебни инстанции, разноски.

В хода на проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито съдебно заседание, въззивникът не се явява лично, като от негово име и за негова сметка, процесуалният му представител в подадена писмена молба с вх.

№107/07.01.2022г., изразява становище, поради служебна ангажираност, ход 2 на делото да бъде даден и същото да се разгледа в тяхно отсъствие, като в молбата се излагат съображения по същество, идентични с тези, посочени в подадената въззивна жалба.

Въззиваемата, в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете В.В. М., в полза на което се изплаща издръжката, се явява лично и със своя процесуален представител - адв. Б.М. /ВТАК/, като поддържа изцяло доводите, изложени в отговора на въззивната жалба, поддържа така направените доказателствени искания и отправя нови такива.

По същество, отправя искане за потвърждаване в цялост на първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно, постановено при спазване на правилата на материалния и процесуалния закон.

По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея, съображения, както и с оглед становищата им, заявени в проведеното открито съдебно заседание/ подадената писмена молба от името и за сметка на въззивника, настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е подписан. Първоинстанционното решение се явява и допустимо, тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.

По оплакванията относно правилността на първоинстанционния съдебен акт, настоящата съдебна инстанция намира същите за неоснователни и като такива, по същество не следва да бъдат споделени. С Решение № 118/02.02.2018г. по гр. д.№ 3813/2017г. на ВТРС, влязло в законна сила на 22.02.2018г., бракът между В. Д. М. и Л.. АЛ. М. бил прекратен, а упражняването на родителските права спрямо роденото от брака им, малолетно дете В.В. М., било предоставено на майката, като бащата /въззивникът/ бил осъден да заплаща в полза на детето, чрез неговата майка и законен представител, издръжка в месечен размер от 200 лв. /двеста лева/. По силата на същия съдебен акт, ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Дебелец, съсобствено на въззивника и трети лица, било предоставено на майката и малолетното им дете, като не била уговорено заплащането на наемна цена. Майката и малолетното дете и към настоящия момент продължават да живеят на този адрес, като детето посещава учебно заведение в същото населено място. От събраните в хода на първоинстанционното производство, доказателства е видно, че въззивникът разполага с идеални части от недвижими имоти, разположени в същото населено място, освен този, който се обитава от бившата му съпруга и общото им дете. След постановяване на съдебното решение, с което в тежест на въззивника е възложено задължението за заплащане на издръжка, са настъпили редица обстоятелства, които преценени в своята свъкупност, навеждат на извода за наличие на повишени потребности, свързани с отглеждането на малолетното 3 дете. Представени са писмени доказателства, от които по безспорен начин е видно, че същото страда от офталмологично заболяване, чието прогресивно развитие налага регулярно проследяване на здравословното му състояние от лекар - специалист, като в съответствие с това се налага периодично отделянето на допълнителни средства за закупуването/смяната на диоптрични стъкла. Малолетното дете, посещава езикови курсове и допълнителни спортни активности в друго населено място - гр. Велико Търново, чието упражняване продължава и към настоящия момент, като майката изцяло поема грижите по осигуряването на личен транспорт на детето, за да може същото пълноценно да ги осъществява. Цялостните ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното дете се поемат от неговата майка и законен представител, тъй като по делото са налице безспорни доказателства, че бащата /въззивна страна в настоящото производство/ не живее постоянно в Република България, няма постоянна трудова заетост, често пътува в чужбина, в т.ч., за да работи там. Правилна и законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд, която същият е извел досежно наличието на промяна в потребностите и нуждите на малолетното дете, която промяна е настъпила след постановяване на съдебното решение, с което е възложено задължението на въззивника да заплаща месечна издръжка в съответния размер. Съобразени са както относително продължителния времеви период от възникване на задължението до настоящия момент, през които безспорно са настъпили промени и в общия жизнен стандарт за страната, така и индивидуалните особености, свързани с отглеждането и възпитанието на малолетното дете, както и нарастването на потребностите на същото. Същите изводи по същество се споделят изцяло и от настоящата инстанция. Необходимостта от предоставянето на допълнителни парични средства, за да се гарантира в пълна степен удовлетворяването на потребностите на детето, свързани с осигуряване на възможността за пълноценното му личностно развитие, както и за покриване на необходимите разходи за провеждане на лечение и закупуване на необходимите консумативи, свързани с това, безспорно е налице в настоящата хипотеза.

Следва да се отбележи, че независимо на кого от двамата родители е възложено непосредственото упражняване на родителските права, всеки един от тях поравно следва да участва в отглеждането и възпитанието на детето.

Поради обстоятелството, че майката е родителят, който непосредствено осъществява грижите спрямо малолетното дете, както и фактът, че същата продължително време е била в отпуск поради временна нетрудоспособност, а нейните доходи остават главен източник, от който се осигурява финансовата издръжка на домакинството, в което се отглежда детето, то с оглед гарантиране на най-добрия интерес, свързан с осигуряването на подходящата материална среда за отглеждането и възпитанието му, следва да се постанови промяна в първоначално определения размер на дължимата издръжка, още с решението за прекратяване на брака и възлагане упражняването на родителските права спрямо детето.

Настоящата съдебна инстанция намира, че така определеният размер на месечно дължимата издръжка, няма да затрудни съществено имущественото 4 положение на въззивника. Представената и попълнена собственоръчно от същия, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, не ангажира съда в преценката му досежно реалното имуществено положение на въззивника. По делото не са представени достатъчно ясни, категорични и безпротиворечиви доказателства, освен извършените справки за регистрирани трудови правоотношения и наличие на данни за осигуряване на лицето в Република България, от които да може да бъде прието за установено обстоятелството, че същият не разполага с достатъчно доходи за собствената си издръжка, както и за издръжката на малолетното си дете. По делото са налице данни, че въззивникът е осъществявал трудова заетост извън Република България, като не са налице достатъчно доказателства, освен посочената по -горе - декларация, за наличието на легално осъществявана трудова дейност, като неясен е размерът и на реално получаваното от същия.