Решение № 257 от 23.05.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Я., 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Я., XVII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Д.в като разгледа докладваното от Димчо Г. Д.в Гражданско дело №

20222330102423 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

Образувано е по молба от съделителката Й. А. И. с ЕГН ********** от гр.Я. чрез адв.Д. С. от АК Я..

С молбата се сочи че с постановеното по делото решение съдът е осъдил съделителя Д. А. Н. да заплати на съделителката Й. А. И. сумата от 30 450 лева, но без да се произнесе за законната лихва върху тази сума. В тази насока се сочи, че в постановление № */**** год. на Пленума на Върховния съд правото на собственост при разпределяне на делбените имоти по чл.292 ГПК /отм./, респ. чл.353 от действащия ГПК се придобива от влизане на решението в сила, поради което и лихва се дължи от същия момент по аналогия на чл.200, ал.3 ЗЗД. Лихвата в този случай има компенсаторен характер, защото от същия момент се придобива и правото на собственост и се дължи и без да има заявено искане за присъждането и. Това е така защото съдът служебно избира способа при който следва да се извърши делбата и е длъжен да присъди парично уравнение ако се налага уравнение на дяловете. В този случай не се предявява иск за парично вземане, а присъждането на главницата и задължението за плащането и са последица от предявения иск за делба. Сочи се че законната лихва се присъжда служебно и без да е направено искане за това – определение № 75 от 11.02.2013 год. по гр.дело № 923/2012 год. на ВКС.

На следващо място се сочи, че съдът е уважил искането на ищцата-съделител по сметки и е осъдил ответника-съделител, на основание чл.12, ал.2 ЗН, Д. А. Н. да заплати на Й. А. И. сумата от 39 840 лева, представляваща стойността, с която се е увеличило наследството, оставено от наследодателя, като съдът отново е пропуснал да присъди законната лихва за забава, считано от предявяване на искането, въпреки ищцата е направила такова искане, с искането по сметки депозирано в съдебно заседание на 06.07.2023 год.

1

На тия основания се иска от съда, на основание чл.250, ал.1 ГПК, да допълни диспозитива на Решение рег.№ 130/17.03.2025 год. постановено по гр.дело № 2423/2022 год. по описа на ЯРС, като се произнесе с допълнително решение, с което:

В частта от диспозитива „ОСЪЖДА Д. А. Н. с ЕГН с ЕГН **********, да заплати на Й. А. И. с ЕГН ********** сумата от 30 450 /тридесет хиляди четиристотин и петдесет/ лева, за уравняване на дела” да бъде добавено: „заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението“.

В частта от диспозитива „ОСЪЖДА, на основание чл.12, ал.2 ЗН, Д. А. Н. с ЕГН **********, с адрес: с.Б., обл.Я., ул.****** № ** ДА ЗАПЛАТИ на Й. А. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.******** сумата от 39 840 /тридесет и девет хиляди осемстотин и четиридесет/ лева“ да бъде добавено: „заедно със законната лихва, считано от предявяване на искането – 06.07.2013 год. до окончателното и изплащане“.

В срока по чл.250, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Д. А. Н..

Съдът намира молбата с правно основание чл.250 ГПК за процесуално допустима като подадена в срока по ал.1 на чл.250 ГПК, а разгледана по същество съдът намери следното:

По искането да бъде допълнено постановеното по делото решение като в частта от диспозитива „ОСЪЖДА Д. А. Н. с ЕГН с ЕГН **********, да заплати на Й. А. И. с ЕГН ********** сумата от 30 450 /тридесет хиляди четиристотин и петдесет/ лева, за уравняване на дела” да бъде добавено: „заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението“, същото и на изложените в молбата съображения се явява основателно и следва да се уважи изцяло, тъй като при постановяване на съдебния си акт съдът действително е пропуснал да съобрази дадените с постановление № */**** год. на Пленума на Върховния разяснения по прилагането на чл.292 ГПК /отм./, респ. чл.353 от действащия ГПК.

По второто искане, съдът намери същото за частично основателно.

Видно от материалите по делото действително на 06.07.2023 год. е имало насрочено по делото съдебно заседание /протокол л.79-80 от делото/, но в него не е бил даден ход на делото. В съдебното заседание са се явили както ищцата, така и нейния пълномощник, но не е отразено в това заседание ищцовата страна да е предявила претенции по сметки срещу ответника.

На 18.10.2023 год. страните по делото са депозирали молба за спиране производството по делото/л.82/, като със свое определение от 19.10.2023 год., съдът на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК е спрял същото. В последствие по молба на ищцата от 02.01.2024 год. /л.87 от делото/, която е поискала възобновяване производството по делото, същото е било възобновено от съда като следващото по делото съдебно заседание е било насрочено за 29.02.2024 год.

На л.93 от делото е приложена молба от ищцата, с която същата предявява искане по сметки против съделителя Д. А. Н. в размер на 39840 лева, заедно със законната лихва 2 върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящата молба, до окончателното изплащане на сумата. Молбата е без датата и час, но видно от Протокол № 205/29.02.2024 год. на 29.02.2024 год. е проведено заседание по делото, в което ищцата е предявила претенции по сметки против ответника, като съдът с протоколно определение в същото заседание е приел направеното искане по сметките от ищцата против Д. А. Н. за сумата от 39 840 лева заедно със законната лихва върху тази сума, считано от днес /датата на съдебното заседание е от 29.02.2024 год./ до окончателното и изплащане, разпореждайки: „Препис от същата да се връчи лично на ответника“, което води до извод, че молбата по чл.12 ЗН е представена пред съда в съдебно заседание.

Ето защо искането на молителката в тази му част е основателно, но следва да се уважи не от 06.07.2023 год., както е поискано, а считано от 29.02.2024 год.

Водим от горното и на основание чл.250 ГПК, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА Решение рег.№ 130/17.03.2025 год. постановено по гр.дело № 2423/2022 год. по описа на ЯРС, в сила от 03.04.2025 год., като в частта от диспозитива: „ОСЪЖДА Д.

А. Н. с ЕГН **********, да заплати на Й. А. И. с ЕГН ********** сумата от 30 450 /тридесет хиляди четиристотин и петдесет/ лева, за уравняване на дела и“ ДОБАВЯ:

„заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението“.

ДОПЪЛВА Решение рег.№ 130/17.03.2025 год. постановено по гр.дело № 2423/2022 год. по описа на ЯРС, в сила от 03.04.2025 год., като в частта от диспозитива: „ОСЪЖДА, на основание чл.12, ал.2 ЗН, Д. А. Н. с ЕГН **********, с адрес: с.Б., обл.Я., ул.****** № ** ДА ЗАПЛАТИ на Й. А. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.******** сумата от 39 840 /тридесет и девет хиляди осемстотин и четиридесет/ лева“, ДОБАВЯ: „заедно със законната лихва, считано от предявяване на искането – 29.02.2024 год. до окончателното и изплащане“.

Настоящото решение представлява неразделна част от Решение рег.№

130/17.03.2025 год. постановено по гр.дело № 2423/2022 год. по описа на ЯРС, в сила от 03.04.2025 год.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Я..

Съдия при Районен съд – Я.: _______________________

3