Определение № 899 от 24.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 899 гр. Ловеч, 24.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500554 по описа за 2023 година . и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК ********** против разпореждане № 2302/18.10.2023 г., по ч.гр.д. № 73 2/2023 г. на РС-Тетевен, в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против В. С. М. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 109.99 лева – мораторна лихва върху цялата претендирана сума от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението.

Счита, че акта на съда в обжалваната част е неправилен и постановен в противоречие с процесуалните норми. Жалбоподателят оспорва извода на ТРС, че претенцията за мораторна лихва следва да бъде отхвърлена изцяло.

Изтъква, че с молба от 13.10.2023 г., подадена в срок, е уточнил своето вземане, включително за мораторната лихва в размер на 109.99 лв. съответно с размер и период за всяко едно от вземанията. Твърди, че районният съд е следвало да му даде нови указания в тридневен срок да отстрани допуснатите нередовности, в случай че заявлението и подадената уточнителната молба не покриват законоустановените изисквания. Счита, че щом претенцията на заявителя е отхвърлена само в частта относно неустойките, а е разпоредено длъжникът да заплати сумите за главници, претенцията за мораторна лихва е следвало да бъде отхвърлена съобразно с отхвърлената част за главницата.

Моли въззивния съд да постанови съдебен акт, с който да уважи жалбата по посочените съображения и измени Разпореждане № 1

2302/18.10.2023 г. по ч.гр.д. № 732/23 г. по описа на Районен съд - гр. Тетевен, като присъди в полза на заявителя сумата от 73.53 лева - мораторна лихва върху присъдената сума от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване. Атакуваното разпореждане е връчено на 26.10.2023 г., а частната жалба е подадена по пощата н а 02.11.2023 г. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с него е отхвърлено частично подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл. 413, ал. 2 ГПК).

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 735/2023 г. по описа на РСТетевен писмени доказателства и доводите на жалбоподателя, Ловешкият окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Тетевенския районен съд е образувано по повод заявление на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. С. М., за парично вземане в размер на 753.12 лева, включващо неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М6011***, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 50533**** за периода от 26.11.2021 г. до 09.06.2022 г. на обща стойност 394.36 лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 89.82 лв., неустойки в общ размер на 268.94 лв., както и мораторна лихва върху цялата сума в размер на 109.99 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението и до окончателното изплащане. Претендирани са и разноски - държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 505.00 лева.

С разпореждане № 2106/28.09.2023 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението да посочи в т.12 от заявлението уведомен ли е длъжникът, по какъв начин и на коя дата за предсрочното прекратяване на договора за съобщителни услуги и продажба на изплащане, да посочи в т.9 от заявлението мораторната лихва в размер на 109.99 лева за какъв период е начислена с посочване на начална и крайна дата и върху каква сума е начислена; да посочи в т.12 от заявлението начина на изчисляване на претендираните неустойки в общ размер на 268.94 лева; как е формиран общия размер на задължението от 753.12 лева - дължима сума ежемесечно, лихва и/или и други задължения по договор № М 6011*** за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, какъв е срокът на договора и кога е прекратен.

С молба вх. № 5212/17.10.2023 г. заявителят „А 1 България“ ЕАД е 2 уточнил размера на претендираните вземания за конкретните услуги и закупено устройство на изплащане, предоставени на потребителя, размера на неустойките, лихвите и периода за който са начислени. Посочил е, че длъжникът е уведомен на 17.02.2022 г. чрез кратко съобщение на мобилния му телефон, че предстои прекратяване на услугите му, като съобщението е получено на същата дата, а договорът е прекратен на 28.04.2022 г.

Тетевенският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 334/18.10.2023 г. за сумата 484.18 лева, представляваща главница за период от 27.09.2023 г., законна лихва върху главницата за период от 27.09.2023 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 25.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 .00 лева.

С обжалваното разпореждане ТРС е отхвърлил заявлението досежно претендираната неустойка в размер на 268.94 лева и за мораторна лихва в размер на 109.99 лева.

В мотивите си районният съд е приел, че постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на задълженията договорът става предсрочно изискуем, вкл. и се дължи неустойка, не поражда действие, ако волеизявлението не е достигнало до длъжника. Изложени са съображения, че договорената по този начин неустойка при предсрочно прекратяване е нищожна поради накърняване на добрите нрави, като е цитирана съдебна практика в тази насока. Относно претендираната мораторна лихва в размер на 109.99 лева съдът е приел, че същата е начислена върху главница, включваща и вземане за неустойка, отхвърлено от заповедния съд. Счел е, че не е ясно какъв е размерът на мораторната лихва върху главницата от 484.18 лева и периодът на дължимостта й.

С оглед изложените в заявлението обстоятелства и уточняващата молба, настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд за неопределеност на размера на мораторната лихва, начислена върху главницата и периодът на дължимостта й. В подадената молба вх. № 5212/17.10.2023 г., заявителят „А 1 България“ ЕАД е уточнил размера на дължимите лихви, както следва: 1. по договор с партиден номер М6011*** е подписано Приложение 1 на 31.08.2020 г. за услуга ************ с план Al ONE Unlimited 41, за което дължимата сума за периода 23.10.2021 г. 22.04.2022 г. е в размер на 227.86 лв., а дължимата лихва върху тази сума в размер на 35.39 лв. е за период на забава 17.12.2021 г. - 29.08.2023 г.; 2. по договор с партиден номер М6011*** е подписано Приложение 1 на 31.08.2020 г. за услуга ************ с план Netbox 150 GB, за която дължимата сума за периода 23.10.2021 г. - 22.04.2022 г. е в размер на 138.95 лв., а дължимата лихва върху тази сума в размер на 21.33 лв. е за период на забава 17.12.2021 г.

- 29.08.2023 г.; 3. по договор с партиден номер М6011*** за Такса за събиране на дължими суми, дължимата сума за периода 07.10.2020 г. - 27.09.2022 г. е в размер на 27.55 лв., а дължимата лихва върху тази сума в размер на 4.05 лв. е за период на забава 01.12.2020 г.- 29.08.2023 г.; 3. по договор за продажба от 3

31.08.2020 г., по силата на който е закупено на изплащане устройство Huawei Р40 lite, дължимата сума за период 23.10.2021 г. - 22.05.2022 г. е 89.82 лв., а начислената върху нея лихва в размер на 12.76 лв. е за период на забава 17.12.2021 г. - 29.08.2023 г.

Съгласно чл. 411 ГПК , за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл. 411, ал. 2 ГПК.

По искането на присъждане на мораторна лихва върху уважената част от главницата въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 27. 1 от приложените общите условия към договора, в случай на частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата или друг финансовосчетоводен документ сума в срока на плащане, абонатът дължи законовата лихва за забава за всеки ден закъснение. В уточняващата молба кредиторът е посочил, че претендираната сума за мораторна лихва в размер на 73.53 е формирана върху сбора от всички дължими и неплатени суми по договорите за предоставяне на електронни съобщителни услуги и цена на устройство на изплащане и конкретизирал период от 17.12.2021 г. – 29.08.2023 г., а за таксата за събиране на дължими суми 01.12.2020 г. – 29.08.2023 г. Посоченият период, в който е начислена сумата за мораторни лихви, въпреки дадените от районния съд указания, не е уточнен прецизно с оглед цитираната разпоредба на чл.27.1 от общите условия. Само две от посочените в заявлението фактури са с падеж 26.12.2021 г., а всички останали са издадени за периода м.януари – м.май 2022 г. Не става ясно на какво основание периода на забавата е изчислен от дата, предхождаща издаването на съответната фактура. На изложените в заявлението обстоятелства противоречи и крайният срок на посочения в уточняващата молба период на забава – 29.08.2023 г. В заявлението кредиторът твърди, че претендираната мораторна лихва в общ размер от 109.99 лв. е от датата, представляваща първи ден на забавата за плащане на всеки отделен документ до датата, предхождаща депозирането на заявлението. Видно от направеното отбелязване, заявлението за издаване на 4 заповед за изпълнение е депозирано в ТРС на 27.09.2023 г., а не на 29.08.2023 г., т.е. периодът на дължимостта й е останал неясен. Съдът в заповедното производство не разполага с правомощия да преизчислява дължимата лихва при отхвърляне на част от заявлението, като и да дава повторно указания, ако същите на са били изпълнение от заявителя.

С оглед изложените съображения въззивния съд счита, че частната жалба е неоснователна, а разпореждането на ТРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2302/18.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 732/2023 г. по описа на РС-Тетевен в частта, с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** срещу длъжника В. С. М., ЕГН ********** с адрес ****, за сумата 73.53 лева мораторна лихва върху присъдената сума в размер на 484.18 лв. от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5