Решение № 101 от 17.11.2023, Районен съд - Омуртаг

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Омуртаг, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоня П. Георгиева при участието на секретаря Диянка Б. Константинова като разгледа докладваното от Тоня П. Георгиева Гражданско дело № 20223510100326 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Б. М. А., чрез адв. С.

А. от АК-Търговище, против Х. А. М., Ф. А. З. и М. М. З., с която моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по наследство от наследодателя З. Ж. С., починала на 28.06.1986 г., на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификационен номер № ***, както и да отмени Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 111, т. III, рег. № 4675, н.д. № 435/18.07.2019 г. на нотариус С. Й. - Нотариус с район на действие РС-Омуртаг, и т. I от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание обстоятелствена проверка № 112, т. ІІІ, рег. № 4676, н.д. № 436/18.07.2019 г. на нотариус С. Й. - Нотариус с район на действие РС-Омуртаг.

С Определение № 222/08.09.2023 г. производството по делото е прекратено в частта по предявения от Б. М. А., чрез адв. С. А. от АК Търговище, против Ф. А. З. и М. М. З., иск за приемане за установено по отношение на Ф. А. З. и М. М. З., че ищецът е собственик по наследство от наследодателя З. Ж. С., починала на 28.06.1986 г., на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификационен номер № ***, както и по предявения иск за отмяна на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 111, т. III, рег. № 4675, н.д. № 435/18.07.2019 г. на нотариус С. Й. - Нотариус с район на действие РС - Омуртаг, като недопустимо. Определението не е обжалвано и е 1 влязло в сила, като производството по делото е продължило по предявените от Б. М. А., чрез адв. С. А. от АК Търговище, против Х. А. М. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът и братята му А. и И. са законни наследници на З. Ж. С., починала на 28.06.1986 г., като ответникът Х. А. М. е наследник на починалия на ищеца брат А. М. А., починал на 11.04.2003 г.

Сочи се, че с решение на ПК-Омуртаг на името на З. Ж. С. има възстановена земеделска земя извън регулационния план на с. В., общ.

Омуртаг, която съгласно действащата кадастрална карта на с. В. е с идентификационен номер № ***, с площ на земеделската земя – 2 302 кв.м., находяща се в местност „Край село“.

Твърди, че ищецът и брат му И. М. А. завели гражданско дело № 224/1994 г. по описа на PC-Омуртаг, като съдът признал за установено по отношение на А. М. А., че ищецът и брат му И. М. А. са собственици на 2/3 ид.ч. от незастроено дворно място извън регулационния план на с. В., с площ от 2 300 кв.м., при граници: улица, парцел XIV-129, парцел XII-133 и дере, представляваща земеделска земя, подлежаща на възстановяване по силата на ЗСПЗЗ.

Поддържа, че процесният имот още при възстановяването по реда на ЗСПЗЗ бил с площ под минимума, който законът изисква за образуване на поземлен имот извън регулациите на населените места, поради което наследниците на З. С. са ползвали нивата като съсобственици с реално обособени части на ползване, предвид невъзможността имотът да бъде поделен реално и да бъдат обособени три отделни поземлени имота.

Сочи, че двама от наследниците на брата на ищеца А. М. А. незаконосъобразно дарили част от процесния недвижим имот, а третият наследник на А. (ответник по настоящото дело) бил признат за собственик на същия, поради което счита, че същите са се разпоредили с всички идеални части от имота, без да притежават права върху целия имот.

Поддържа се, че ищецът и брат му И. никога не са преставали да ползват реално поделените им и припадащи им се идеални части от процесния имот, като сочи, че наследниците на брат му А. А. не са довели до знанието на ищеца правно или фактическо действие относно пряко или косвено отблъскване на наследственото му право на собственост.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. А. М., чрез назначения й особен представител, подава писмен отговор на исковата молба, с който излага следното становище по отношение на исковете с правно основание чл. 124, ал.

1 и чл. 537, ал. 2 ГПК:

Счита, че предявеният от ищеца иск за установяване право на собственост върху 1/3 ид. ч. от процесния поземлен имот е недопустим, тъй като има постановени решения за установяване на собствеността в този смисъл /сила на присъдено нещо/.

По отношение на предявения иск за отмяна на Нотариален акт № 112, том III, peг. № 4676, дело № 436/2019 г. на нотариус С. Й., с peг. № 674 на 2 нотариална камара, с район на действие PC-Омуртаг, вписан под № 200, том IV, дело № 813/2019 г. на СВ - Омуртаг, заявява, че счита същия за основателен, тъй като с представените решения е отменен Нотариален акт № 49, т. I, дело № 118/1994 г. на ОРС в частта относно правото на собственост на А. М. А. върху поземлен имот с идентификатор № ***. Счита, че размерът на собственост на Х. А. М. следва да бъде изменен до 1/9 ид.ч. от процесния имот.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. А., редовно упълномощена, която поддържа исковата молба. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените разноски съобразно представен списък.

В съдебно заседание ответникът, редовно призована, не се явява, представлява се от назначения й особен представител адв. С. Т., която поддържа отговора на исковата молба. Моли да бъде постановено решение съобразно събраните и представените по делото доказателства.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетото по делото като доказателство Решение № 274/17.10.1994 г., постановено по гр.д. № 224/1994 г. по описа на РС – Омуртаг се установява, че ищецът Б. М. А. и брат му И. М. А., като наследници на З. Ж. С., са собственици на общо 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ земеделска земя и подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, като е обезсилен Нотариален акт № 49, том І, дело № 118/1994 г. на РС – Омуртаг в частта, с която А. М. А. е признат за собственик на имота (също приложен по делото като доказателство). Посоченото решение е влязло в законна сила, т.к. с Решение № 90/01.06.1995 г., постановено по в.гр.д. № 157/1995 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, същото е оставено в сила, а с Решение № 1783/18.07.1996 г., постановено по дело № 2661/1995 г. на ІV Г.О. на ВС е оставена без уважение молбата на А. М. А. (ответник по гр.д. № 224/1994 г. по описа на РС – Омуртаг) за допускане преглед и отмяна по реда на надзора на влезлите в сила решения на Окръжен съд – Търговище по в.гр.д. № 157/1995 г. и на РС – Омуртаг по гр.д. № 224/1994 г.

Видно от приетото по делото като доказателство Удостоверение за наследници № 138/16.06.2022 г., изд. от Кметство с. Врани кон, общ.

Омуртаг, ищецът Б. М. А. е наследник (син) и ответникът Х. А. М. е наследник (внучка) на З. Ж. С. Останалите живи наследници на общия наследодател З. Ж. С. са Ф. А. З. (внучка), Х А. Д. (внучка), З. И. М. (внучка), К. И. М. (внучка), Г. И. Ч. (внучка) и И. И. М. (внук).

Съгласно т. I от Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК № 112, том ІІІ, рег. № 4676, дело № 436/2019 г. на нотариус С. Й., рег. № 674 на нот. камара, вписан в Служба по вписванията - Омуртаг под вх. рег. № 1506/18.07.2019 г., акт № 200, том IV, дело № 813/2019 г., Х. А. М. е призната за собственик на 1/3 ид.ч. от реално 3 обособена част на процесния имот, ведно с 1/3 ид.ч. от построената в него жилищна сграда, както и на 1/3 ид.ч. от процесния поземлен имот с идентификатор № ***.

По делото са приети като доказателства Скица № 15-117955-03.02.2023 г., изд. от СГКК и Удостоверение за данъчна оценка изх. № 7502000344/07.02.2023 г., изд. от Община Омуртаг за процесния недвижим имот.

Приобщен е и като доказателство по делото заверен препис на нотариално дело № 436/2019 г. на нотариус С. Й. с рег. № 674 на НК с район на действие РС – Омуртаг, по което е издаден атакуваният в настоящото производство Нотариален акт № 112, том ІІІ, рег. № 4676, дело № 436/2019 г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели М. Р.Я. и Х М. А. се установява, че общият наследодател на страните З. Ж. С. има няколко възстановени земеделски земи, една от които в местността „Край село“, която според свидетелите е с площ от 2.3 дка. Свидетелят Я. сочи, че имотът е разделен поравно между братята Б. М. А., А. М. А. и И. М. А., като на А. е дадена частта, в която има плевня и е направена телена ограда между нея и частите на другите двама братя, които работят заедно. Свидетелските показания на свидетеля Х. М. А. се припокриват с тези на свидетеля М. Р. Я.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като съобрази, че свидетелят Х. М. А. е съпруга на ищеца и цени нейните показания съгласно чл. 172 ГПК, с оглед което намира показанията на двамата свидетели за последователни, обективни, еднопосочни и непротиворечиви, подкрепящи се от доказателствата по делото.

Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Съдът намира, че предявените срещу Х. А. М. искове за приемане на установено, че ищецът е собственик по наследство от наследодателя З. Ж. С. починала на 28.06.1986 г., на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификационен номер № ***, както и за отмяна на т. I от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание обстоятелствена проверка № 112, т.

ІІІ, рег. № 4676, н.д. № 436/18.07.2019 г. на нотариус С. Й. - Нотариус с район на действие РС-Омуртаг, с който Х. А. М. е призната за собственик на 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, са допустими.

Съдебната практика трайно приема, че по предявен установителен иск за собственост пасивно легитимиран ответник по делото е лицето, което оспорва правото на собственост на ищеца върху имота. В настоящия случай интересът на ищеца да предяви положителен установителен иск срещу ответника Х. А. М. се извежда от обстоятелството, че в полза на ответника е издаден констативен нотариален акт за собственост върху идеална част от процесния имот, с което действие същият е оспорил правото на собственост на ищеца върху него.

4

Съгласно трайно установената съдебна практика, при искове за собственост върху ид.ч. от имот, предявени от един съсобственик срещу друг съсобственик, всички съсобственици на имота са обикновени другари.

В хипотезата на предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличиено на право на собственост на соченото придобивно основание и в сочените квоти.

В настоящия случай ищецът се позовава на наличието на право на собственост на основание наследствено правоприемство. Предвид събраните по делото доказателства, съдът счита за доказано, че ищецът е наследник по закон на З. Ж. С., като от събраните доказателства се установява още и наличието на право на собственост върху земеделски земи, в т.ч. процесния имот, придобити от общия на страните наследодател З. Ж. С. Съгласно приетото по делото като доказателство удостоверение за наследници ответникът Х. А. М. също е наследник на З. Ж. С., т.е. тя също притежава право на собственост върху процесния имот в полагащата й се по закон част.

От представените по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност и анализирани съобразно разпоредбите на Закона за наследството, следва извод, че ищецът Б. М. А. е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, а ответникът Х. А. М. е собственик на 1/9 ид.ч. от същия, въз основа наследствено правоприемство.