Решение № 490 от 16.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Варна, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110108568 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано и водено по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване специални положителни установителни искове с правно осн.чл.422 ГПК и заявени в условията на евентуалност осъдителни искове с пр.осн. чл. 79 вр. чл.240 ЗЗД .

Ищцовата страна „Ю. Б.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, и с адрес за кореспонденция: ***, представлявана от П. Н. Д. изпълнителен директор и прокуриста М. И. В., чрез юрисконсулт Н. А.а М., на 04.07.2023г. е депозирала искова молба против ответника А. Ж. С. ЕГН: **********, с адрес: ***9.

В титулната част на исковата молба е посочена цената на иска - общо 18500.40 лева.

„Ю. Б. „ АД е основава обстоятелства: исковата си молба на следните твърдени факти и

Със съобщение по ч. гр. д. № 2486/2023 г. по описа на Районен съд- гр. Варна, на „Ю.

Б.“ АД била предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч. гр. д. № 2486/2023 по описа на Районен съдгр. Варна Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Предвид това обстоятелство и с оглед санкцията по чл. 415 ГПК, за „Ю. Б.“ АД бил налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по договор за потребителски кредит № 1

PLUS-15155185 в размер на 18500.40 лева.

Твърди се, че на 09.08.2017 г. между „Б. П. П. Ф.“ и А. Ж. С., ЕГН ********** бил сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15155185 посредством, който страните постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 15000.00 лева за срок от 84 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.02.2025 г. съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 84 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 313.42 лева, като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по кредита.

Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът бивал валиден за целия срок , като страните изпълняват точно задълженията си по него.

Сумата, предмет на договора, твърди ищецът, че била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.

На основание на чл. 3, във връзка с чл. 4 от договора за ответника възниквало задължението да погаси заема на 84 месечни вноски, всяка по 313.42 лева, като в чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Сочи се още, че между „Б. П. П. Ф.“ и кредитополучателят било сключено Споразумение за отсрочване на погасителни вноски по горепосоченият договор за потребителски кредит. Споразумението било постигнато предвид подадено от кредитополучтеля заявление до кредитора, съдържащо данни за съществуващи временни обективни затруднения, настъпили като пряка последица от извънредното положение, въведено на 13 март 2020 г. с Решение на Народното събрание на Република България, във връзка с обявената от Световната здравна организация пандемия, причинена от вируса COVID - 19.

Страните по договора за кредит постигнали съгласие заплащането на посочените в т.

1 от споразумението месечни погасителни вноски да се отложи. Вследствие на отлагането по т. 1, размерът на месечната погасителна вноска и срокът на кредита се изменяли съобразно погасителния план, обективиран в споразумението, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

2

Годишният процент на разходите по договора за кредит оставал непроменен, като лихвата, начислена съгласно договора за кредит и останала непогасена по време на гратисния период, била добавена на равни част и във вноските, посочени в погасителния план на споразумението. Предоговореният брой на погасителните вноски бил 54, като новият размер на месечната погасителна вноска съответно бил 313.42 лева.

Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие.

Обезщетението за забава се изчислявало на дневна база като дневния и размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Ищецът твърди в исковата си молба, че длъжникът преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS-15155185 на 20.09.2020 г., като към тази дата били погасени 30 месечни вноски.На основание чл. 5 от договора, вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била 20.10.2020 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер.

Тъй като от страна на длъжника не били извършвани погашения по дълга от кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд Варна за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15155185, както следва:

12511.22 лева (дванадесет хиляди петстотин и единадесет лева и 22 стотинки) главница.

3007.15 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.09.2020 г. до 20.02.2025 година;

2982.03 лева - мораторна лихва за периода от 20.10.2020 г. до 16.02.2023 г. законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Законната лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие.

Законната лихва за забава се изчислява на дневна база като дневния й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Предвид изложеното, ищецът е сезирал РС Варна с искането по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК:

Да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено в 3 отношенията между страните, че в полза на „Ю. Б.“ АД съществува вземането по договор № PLUS-15155185, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2486/2023 по описа на Районен съд -Варна, а именно: 12511.22 лева - главница по договора за кредит, - 3007.15 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.09.2020г. до 20.02.2025 г., 2982.03 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.10.2020 до 16.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Обективирано е искане в полза на „Ю. Б.“ АД да бъдат присъдени и направените във връзка с издаването на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2486/2023 по описа на Районен съд - Варна разноски както следва: 370.01 лева - държавна такса, 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78. ал. 8 от ГПК, както и разноските за настоящото съдебно производство - 370.01 лева - държавна такса и 100.00 лека юрисконсултско възнаграждение.

При условията на евентуалност: в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът моли съда да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

С исковата молба ищецът е посочил и банкова сметка, по която може да се плати присъдената сума:1В AN: ***, BIC/SWIFT: ***, „Ю. Б.“ АД.

Моли също така да бъде взето в предвид, че считано от 01.06.2023г., „Ю. Б.“ АД придобила търговското предприятие на „Б. П. П. Ф. С.А.“, клон България, при което правата и задълженията му преминавали върху приемащото дружество. На основание чл. 265м ТЗ и в съответствие с чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и Съвета във връзка с чл. 3 и чл. 4а от Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и Съвета посочените обстоятелства били вписани в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел.

В подкрепа на твърденията си ищецът представя и моли да бъдат приети като доказателства по делото заверени копия от следните документи: 1.Копие на договор за кредит - за да послужи като доказателство за валидно сключен договор за потребителски кредит и като доказателство, че сумата предмет на договора е усвоена от кредитополучателя (поле Удостоверение на изпълнението на последна страница от Договора), с което Кредиторът е изпълнил задълженията си по него /; 2.Извлечение от погасителен план с отразените по него плащания - като доказателство за размера на дължимите суми, датата на изискуемост и началото на забавата.3.Анекс.На последно място ищецът е направил доказателствените искания : да бъде изискано и приложено по настоящото дело ч. гр. д. № 2486/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, с оглед ползването на ищеца от 4 доказателствата по делото, включително и представените доказателства за заплатена по сметка на съда държавна такса.Моли, предвид становището на насрещната страна, да му бъде дадена възможност да ангажира и други доказателства и доказателствени искания.В раздел „Особени искания“, ищецът моли още:1.В случай че „Ю. Б.“ АД няма възможност да осигури процесуален представител, който да вземе участие в първото открито съдебно заседание, ищецът моли делото да се гледа в негова отсъствие2.В случай, че е налице хипотезата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, моли съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.3.В случай че исковете бъдат уважени частично, моли за присъждане на разноските в полза на ищеца по съразмерност и след компенсация.4.Прилага и Пълномощно - заверено копие; Акт за съвместимост, Препис от исковата молба и доказателствата за ответника, Списък с разноски и Вносна бележка, доказателство за платена държавна такса за заяждане на иск.

С Разпореждане № 25350/6.7.2023 г. съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност по см. на чл.127 -128 ГПК, като е разпоредил връчване на преписа на ответника по реда на чл.131 ГПК.

С Определение № 8723/19.7.2023 г. съдът е констатирал предпоставките на чл. 47, ал.

6 ГПК и е взел решение за предоставяне на правна помощ на ответника като е определил и възложил в тежест на ищеца внасяне на депозит за особено процесуално представителство.