Решение № 20972 от 19.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20972 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110170088 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

„Т..” ЕАД е предявило срещу В. Б. П. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 325,55 лева, ведно със законната лихва за периода от 10.07.2023 г. до окончателното плащане, представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022г. в имот, представляващ апартамент 2, находящ се в гр. София, ж.к. „Л..“, бл. .., вх. 1, ет.2, с аб. № ... както и за сумата от 60,94 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. до 19.06.2023 г., сумата от 32,48 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 10.07.2023г. до изплащане на вземането, и сума в размер на 6,61 лв., която представлява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 19.06.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 14.08.2023 г. по ч.гр.д. № 38433/2023г. по описа на СРС, 71-ви състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 38433/2023г. по описа на СРС, 71-ви състав, както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба и документ, наименуван „насрещен иск“, в който не се съдържа иск срещу ищеца по делото и съдът 1 намира, че на практика не представлява насрещен иск, а в него са изложени възражения по съществото на делото. Ответникът оспорва в имота да има монтирани отоплителни дела.

Оспорва за имота да е извършвана услуга дялово разпределение и имотът да е бил топлозахранен, като посочва, че имотът не е присъединен към самостоятелно отклонение от абонатната станция, няма отоплителни тела, нито средства за дялово разпределение. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасила претендираните вземания чрез плащане.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

По делото е приет нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том II, рег. номер ..., по силата на който ответникът В. Б. П. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент 2, находящ се в гр. София, ж.к. „Л..“, бл. .., вх. 1, ет.2, като видно от приложеното на л. 24 по делото писмо от „Г...“ ЕООД до кмета на район „Л..“, за сградата, в която се намира процесният апартамент, е бил предвиден именно адрес в жк „Л..“, бл. ... С оглед така приетите доказателство съдът намира, че именно ответникът отговаря за задълженията за реално потребената топлинна енергия за процесния имот в качеството на негов собственик.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че през процесния период и през трите отчетни периода не е бил осигурен достъп до имота, но въпреки това не е била 2 начислена топлинна енергия за отопление, нито за битово горещо водоснабдяване. Била е начислена единствено топлинна енергия от сградна инсталация в съответствие с приложимата нормативно определена формула на база пълната отопляема кубатура съгласно представения на вещото лице акт за разпределение на кубатурата. Съгласно заключението след съобразяване на резултата от изравнителните сметки дължимият размер на главницата за топлинна енергия се равнява на 328 лв.

Вещото лице е посочило още, че технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено само „чистото количество” ТЕ. Общият топломер е бил проверен през интервал от 28 месеца, вместо 24 месеца, като е посочено, че при последваща метрологична проверка не са били констатирани отклонения извън допустимите стойности, поради което съдът приема, че по-големият интервал между проверките не се е отразил върху коректното измерване на топлинната енергия.

Следва да бъде разгледано и направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, обективирано в подаденото възражение в хода на заповедното производство. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за вземането за м. май 2019 г. – от 15.07.2019 г., за вземането за м. юни 2019 г. – от 15.08.2019 г. и т.н.

Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски 3 стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 ЗЕ и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било подадено на 10.07.2023 г., поради което погасени по давност се явяват вземанията за топлинна енергия за целия отоплителен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., като в тази връзка съдът отчете и разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, съгласно която от датата на обявяване на извънредното положение – 13.03.2020 г., до 13.05.2020 г. не тече погасителна давност, т.е. периодът на погасителната давност се удължава с 2 месеца. Видно от заключението на вещото лице, сборът на главниците за останалия период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. се равнява на 211, 19 лв. (78, 64 лв. + 132, 55 лв.), до която сума следва да бъде уважен предявеният иск за главница за топлинна енергия и да бъде отхвърлен за разликата над 211, 19 лв. до пълния предявен размер от 325, 55 лв.