Решение № 1190 от 20.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1190 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000501726 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от М. М. Г., Е. М. Г. и Я. В. Г., наследници на първоначалния ищец М. Г. Г., с която обжалват решение № 265 364 от 09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 14 120/17 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 23 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск над присъдената сума от 35 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, в която съдът е присъдил законната лихва върху присъдената сума от 12.04-.2017 г., както и в частта, в която съдът е осъдил ищеца да заплати на ответното дружество разноски, съобразно отхвърлената част на иска в размер на 1 394 лв., деловодни разноски и 4 500 лв. адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение в таза част е неправилно.

Релевира доводи относно допуснато процесуално нарушение, изразяващо в непосочването в доклада по делото, че съдът ще прилага унгарския закон. Твърди се допуснато процесуално нарушение при разпит на свидетел, изразяващо се в липсата на указания, каква е доказателствената тежест на тези показания и в каква насока и обхват следва да бъде изслушан този свидетел.

Релевира твърдения за неправилност на изводите на съд, свързани с 1 определения размер на обезщетението. Твърди, че същият е изключително занижен, несправедлив, не може да репарира нанесени на ищеца вреди в относително пълен обем.

Инвокира довод за липса на доказване на съпричиняване, както и че приетия процент на съпричиняване (50) е силно завишен, неправилно определен, недоказан. Твърди, че съобразно унгарския закон (чл. 13), в случай на застрахователно събитие, независимо от броя на жертвите, материалните щети са с ограничено покритие до 500 милиона унгарски форинти (приблизително 2 723 969, 40 лв.), а до лимита от 1 600 милиона унгарски форинта (приблизително 8 713 502.07 лв.) са ограничени нематериалните щети - в случай на телесни повреди и смърт, което се установява от писмо с изх. № XX-NMFO/ID/6316/2018/UZF от 13.03.2019 г. на Министерството на правосъдието на Унгария. Твърди, че лихвата за забава, когато искът е предявен в давностния срок, се изчислява от датата на настъпване на вредата.

Твърди, че съгласно чл. 2:52 от кодекса, причинените вреди не следва да се доказват пред съда, след като е установил правонарушение, а размерът на обезщетението се определя от съда, като се вземе предвид тежестта на нарушението и неговото отражение върху живота на пострадалия. Твърдят, че при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционният съд не е отчел всички относими факти и обстоятелства в цялост и е определил занижен размер на обезщетение на търпените от ищеца неимуществени вреди, следствие загубата на сина му В. Г., който загубил два дни преди рождения му ден - на ненавършените 64 години. При определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на близък - в конкретния случай на син на ищеца, е необходимо, както първоинстанционния съд сочи в обжалваното решение, според унгарското право да се отчете “тежестта на нарушението и неговото отражение върху живота на пострадалия”. Твърди, че начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца психически страдания от загубата на най-близкия родственик и единствен родител, възраст, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие - 2016 г., както и нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” дават основание да се приеме, че определеният размер е занижен. Оспорва размера на приетото от съда съпричиняване - 50 %, принос равен на приноса на причинителя на вредата и в тази връзка твърди, че това не е доказано по безспорен и категоричен начин.

Моли съда да постанови решение, с което да се отмени решението на първата инстанция в частта, в която предявения иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 35 000 лв., ведно със законната лихва от 12.04.2017 г. до окончателното изплащане на задължението и вместо него се постанови ново, с което се осъди ответника да заплати сумата от още 65 000 лв., ведно със законната лихва от ******** г. - датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, както и законна лихва върху присъдената сума от 35 000 лева, считано от ******** г. - датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението и сторените по делото разноски и адвокатски хонорар.

2

Въззиваемата страна „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да я остави без уважение, като потвърди атакуваното решение в обжалваната част и претендира разноски. Оспорва наведените твърдения за допуснати процесуални нарушение от страна на първоинстанционния съд. В тази връзка твърди, че с определение № 21 593 от 02.10.2018 г. съдът е изложил подробно фактическите твърдения и доказателствени искания на страните и, след като е приел, че приложимо към иска срещу застрахователя е унгарското национално право, е допуснал събирането на ангажираните от страните доказателства. Предприети са и действия по служебно установяване на съдържанието на приложимото унгарско право. Твърди, че съгласно закона и трайно установеното в доктрината и съдебната практика, съдът има единствено задължение да укаже на страната, че за определени твърдени от нея обстоятелства тя изобщо не сочи никакви доказателства, но няма задължението да указва на страната, че ангажирани от нея доказателства не са подходящи или годни да докажат твърдени обстоятелства, още по-малко пък да указва на страната преди решението си по делото, че страната не е доказала определени обстоятелства посредством събраните доказателства, тъй като това би нарушило принципа на състезателност, на равенство на страните и диспозитивното начало в гражданския процес. Твърди, че в съответствие с Гражданския кодекс 2:43, точка а, накърняването на личностните права и по-специално посегателството върху живота, телесната неприкосновеност и здравето представляват нарушение на правата. Не е необходимо да се доказва допълнителен недостатък, освен факта на нарушението, за да се обоснове искането за обезщетение за вреди.

Твърди, че при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземат предвид всички индивидуални обстоятелства на случая възрастта на родителя и на загиналия, къде е живял, какви са били отношенията му с починалия, размера на претенцията, евентуална съвина на починалия и др. под. Твърди, че с оглед на събраните доказателства, присъденото обезщетение не е в занижен и несправедлив размер, а изтъкнатите доводи във въззивната жалба на ищците относно лимитите по застраховката са неотносими, тъй като от установеното съдържание на приложимото унгарско право не се установява, че те имат отношение към размера на обезщетението в случаи като настоящия.

Твърди, че според Гражданския кодекс при определяне на размера на обезщетението особено важно е да се направи преценка в зависимост от тежестта на нарушението, неговото повтарящо се естество, обхвата на нарушението, въздействието на нарушението върху жертвата и нейната среда. По отношение на оспорването на съпричиняването твърди, че същото е доказано по категоричен начин. Твърди, че изготвената експертиза не потвърди и твърденията, че при механизъм с преобръщане поставеният колан не разпространявал своето ефективно действие. Напротив, изводите на вещите лица, че ако В. Г. е бил с поставен предпазен колан, не би изпаднал от автомобила и не би могъл да получи тежките увреждания на вътрешните органи в гръдния кош и корема, довели до неговата смърт са еднозначни и безусловни. Всичко това показва, че е налице поне 50 % принос и отговорност за вредите и от страна на загиналия В. Г.. По отношение на иска за законна лихва твърди, че оплакванията във въззивната жалба са изцяло неоснователни. Твърди, че съгласно събраната 3 информация за съдържанието на приложимото унгарско право това правило важи за лихвата, дължима от деликвента, но не и за лихвата, дължима от застрахователя.

С въззивна жалба „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ оспорва решение № 265 364 от 09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 14 120/17 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 23 състав, в частта, в която съдът е осъдил ответника над сумата от 10 000 лв. до присъдената сума от 35 000 лв., равностойност на 6 312 005 HUF, представляваща обезщетение за причинените на М. Г. Г. (починал в хода на производството) болки и страдания от смъртта на сина му В. М. Г., настъпила при ПТП на ******** г. в Република Унгария, ведно с лихва за забава, считано от 12.04.2017 г. до окончателното плащане в размер на основния лихвен процент на унгарската централна банка, валиден за първия ден от календарното полугодие, засегнат от забавянето, който се прилага за целия период на даденото полугодие на основание чл. 6:152 от унгарския Граждански кодекс; в частта за присъдената лихва за забава върху главницата от 10 000 лв. за периода 12.04.2017 г. до окончателното плащане на сумата, както и в частта за присъдените 10 000 лв., с оглед на това, че сумата е присъдена общо за тримата ищци „съобразно наследствените им дялове“ без да е посочена точната припадаща се сума на всеки ищец.

В жалбата се твърди, че в тази част постановеното решение е незаконосъобразно. Твърди, че с оглед на събраните по делото доказателства, определеното от представителя за уреждане на претенции ЗАД „Алианц България“ обезщетение в размер на 400 000 H U F е законосъобразно по размер, като се отчитат конкретно доказаните относими обстоятелства, включително и безспорно доказаното съпричиняване от страна на загиналия В. М. Г.. Твърди, че сумата от 10 000 лв. е формирана след приспадане на 50 % съпричиняване от страна на загиналия В. М. Г., изразяващо се в липса на поставен от негова страна предпазен колан, намираща се в причинна връзка с настъпилия от ПТП смъртоносен резултат, и е над обичайно определяните по приложимото унгарско право за подобни случаи съобразно предвидените в него критерии, включително и съобразно критериите, изложени в писмо изх. № 310-04-6778 от 12.10.2017 г. на представителя ЗАД „Алианц България“ и подлежи на съответно разпределение между ищците. Развива доводи свързани с Регламент „Рим II“, уреждащ съществуването, естеството и оценката на претендираните вреди или на претендираното обезщетение. Моли съда да обърне внимание на факта, че при определяне размера на обезщетенията за вреди Гражданският кодекс се основава на разпоредбите си относно размера на обезщетенията. В тази връзка цитира съдебна практика, която е напълно последователна по отношение на психическата болка, понесена от загубата на роднина, самият траур е недостатъчен, за да оправдае нуждата. В настоящия случай не се твърди, нито се доказа увреждане на здравето на първоначалния ищец М. Г. в резултат на смъртта на сина му В. Г.. От това прави изводи, че самият концептуален подход на СГС към определяне вида на търпените от М. Г. неимуществени вреди е неправилен. Съдът е определил обезщетение за търпени от бащата болки и страдания, въпреки че такава концепция не е позната на унгарското право. Унгарското право говори за нарушение на личността и то само ако е налице увреждане на здравето на роднината вследствие загубата на близък. От тук и 4 изложените от СГС мотиви относно обема на страданията на бащата от загубата на сина му са ирелевантни както към определяне на подлежащите на обезщетяване вреди, така и към техния размер. В тази връзка твърди, че следва да се разгледа само другото потенциално увредено право на М. Г.: да живее в цяло семейство според ролята му в семейството. По отношение на отговорността на загиналия В. М. Г. за настъпването на ПТП, за смъртоносния резултат и за произтеклите от тях неимуществени вреди на М. Г. твърди, че изводите на съда са правилни, като за изчерпателност препращаме и към изложеното по този въпрос в писмената ни защита пред първата инстанция. Твърди, че не е ясно по какъв валутен курс е определена сумата от 35 000 лв. спрямо определеното от съда обезщетение в унгарски форинти. По отношение на присъдената лихва твърди, че от писмо изх. № 310-04-2283 от 11.04.2017 г. и писмо изх. № 310-04- 6778 от 12.10.2017 г.се установява, че е даден мотивиран отговор на претенцията и са направили мотивирано предложение за обезщетение в срока по чл. 22 от Директива 2009/103/ЕО, респ. чл. 496 от КЗ, с което застрахователят и неговият представител за уреждане на претенции са изпълнили в срок задълженията си за произнасяне по претенцията. Посочва конкретни доказателства от които прави извод, че ищецът е получил мотивиран отговор на представителя „Алианц България“, а впоследствие и мотивирано предложение за обезщетение както в срока по чл. 22 от Директива 2009/ЮЗ/ЕО, респ. чл. 496 от КЗ, така и отново в срока по чл. 516, ал. 5, изр. 2 от КЗ. Ето защо моли съда постанови решение, с което да се отмени атакуваното и вместо него да постановите друго, с което да се отхвърли предявения иск над общата сума от 10 000 лв. и претендираната законна лихва върху неоснователната горница, както и в частта за присъдената законна лихва върху необжалваната главница от 10 000 лв., а също и съответната част от присъдените на ищците разноски.