Решение № 1944 от 18.05.2016, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1944/18.5.2016г., гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание на 22.04.2016г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

НЕЛА КРЪСТЕВА при секретаря А.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1312 по описа за 2016 год. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г.О.Р. ЕГН ********** срещу Ш*** И.Н. ЕГН **********, с правно основание чл.127, ал.2 от СК, за определяне с твърдение, че е поведението на бащата застрашава живота и здравето на детето местоживеенето на роденото от съвместното съжителство на страните дете

Ф*** Ш*** И. ЕГН ********** по местоживеене на майката, на адрес: гр.Варна ул.“Кръстю Асенов“ №5; за предоставяне на майката упражняването на родителските права върху детето, като на ответника, като негов баща бъде определен следния режим на личен контакт с детето: всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 16,00 часа в неделя ; за осъждане на ответника да заплаща в полза на детето Ф*** Ш*** И. ЕГН

**********, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 150,00лв./сто и петдесет лева/, считано от завеждането на иска – 05.02.2016г., до настъпване на основания за изменение и прекратяване на същата.

Отправя се с исковата молба и искане за определяне привременни мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето, издръжката на детето и режима му на лични контакти с неговия баща. Такива мерки са постановени на основание чл.323 ГПК, с протоколно определение на ВРС от с.з., проведено на 11.03.2016г., като по силата на същите е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Ф***

Ш*** И., ЕГН ********** на неговата майка Г.О.Р., ЕГН **********; определено е местоживеенето на детето при нея на адрес: гр.Варна, ул.”Кръстю Асенов” №5; определен е режим на лични контакти на бащата Ш*** И.Н., ЕГН **********, с детето

Ф*** Ш*** И., ЕГН **********, като му е дадена възможност да го вижда и взема при себе си, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, с преспиване при бащата, както и един месец през лятото когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск; на основание чл.143, ал.2 от СК е осъден Ш*** И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Ф*** Ш*** И. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.О.Р., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 105,00лв./сто и пет лева/, считано от 11.03.2016г. – датата на постановяване на настоящото определение, с падеж от първо до пето число на текущия месец, за който се дължи издръжката, до влизане в сила на решението по настоящото дело с предмет чл.127 ал.2 от СК, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на месечна издръжка за разликата от 105,00лв. до претендираните 150.00лв., като неоснователно.

Ищцата обосновава исковата си претенция с обстоятелството, че детето е родено от съвместното съжителство с ответника, продължило до лятото на 2014г., когато тя, като майка на детето заедно с него е напуснала ответника и се установила да живее при своите родители. Според изнесеното в исковата молба, повод за това е бил факта, че бащата е употребявал наркотици и упражнявал незаконна дейност като сводник. Твърди се от майката, че никога не е възпрепятствала срещите на бащата и детето при всяко завръщане на бащата в РБългария и при изразено негово желание да види детето.

С горното се обосновава от ищцата правния интерес от предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника Ш*** И.Н. ЕГН ********** не е постъпил отговор.

В с.з., ответникът е представляван от своята майка Ф*** Ш*** М***, ЕГН **********, съгласно представено пълномощно №5151/2016г., заверено на 16.03.2016г. пред нотариус Кънчо Ицков, с р-н на действие Районен съд-Варна, регистрационен номер на нотариалната камара №572.

В с.з., ищцата, редовно призована не се явява лично, като чрез процес.си представител изразява становище за уважаване на исковата претенция. В с.з. в производството по привременните мерки ответникът лично прави изявление за извънпартньорска връзка на ищцата с лице от същия пол, и изказва становище за липсата на необходимите моални качества на майката за отглежгдането на детето, както и за евентуалното й неблагоприятно въздействие върху възпитанието на това дете.

В с.з. ответникът, чрез процесуален представител в лицето на своята майка Ф*** Ш*** М***, ЕГН ********** настоява за определяне на най-ниската издръжка от 100лв., като представляващия лично за себе си заявява и желание да взема детето, колкото се полага, като негова баба.

Контролиращата страна Дирекция “СП” - гр.Варна, уведомена по реда на чл.56, ал.2 от ГПК , не изпраща представител в с.з. по същество.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представен заверен препис от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ІV-76 от 10.03.2011г., страните по делото са родители на детето Ф*** Ш*** И. ЕГН **********.

Изготвен по делото социален доклад от Дирекция “СП” - гр.Варна, представен на съда на 09.03.2016г. е установил, че жилищата и на двамата родители са с подходящи условия за отглеждане на дете, като детето Ф*** е показало по-силна емоционална привързаност към своята майка.

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна съдът, прави следните правни изводи:

Между страните не се спори,че същите живеят разделени. Не се спори и по отношение обстоятелството, установено и в хода на социалното проучване, че детето понастоящем живее и се отглежда от неговия баща, който сам е извел детето от дома на родителите на майката.

Задължение на двамата родители е да осигурят в пълен обем грижите, вниманието и обичта, от които детето се нуждае, същевременно да отговорят на потребностите му от контакти, както с бащата, така и с майката. При доказана раздяла между родителите релевантни за решаване въпроса за упражняването на родителските права са както родителските и възпитателски качества, които притежават родителите, а също и конкретните им възможности за осигуряване на благоприятна среда за отглеждане на детето.

От събраните по делото доказателства се установява, че детето непосредствено след раздялата на страните се е отглеждало от неговата майка, впоследствие бащата го е взел при себе си, като както сочи св.Г*** ЕГН **********/без дела и родствени връзки със страните по делото/, това положение се е редувало. Св.Иван Пламенов Петров ЕГН ********** от своя страна сочи, че след раздялата на страните, майката е тази, която се грижи за детето Ф***.

В хода на социалното проучване самата ищца е споделила, че от два месеца, без нейно съгласие детето се отглежда от бащата в неговото жилище, като срещите й с детето са умишлено възпрепятствани. Самите социални работници в представения по делото писмен доклад излагат, че при посещението им в дома на бащата в гр.Варна, жк”Вл.Варненчик” бл.406, вх.21, ет.6, ап.44 и при вида на своята майка, детето Ф***, което по това време се е готвело за следобеден сън е показало огромната си радост и удовлетворение, прегърнало е силно своята майка, гушнало я и не се отделило нито за миг от нея.

Посредством социалното проучване е установено, че майката се е установила в дома на родителите си в гр.Варна, ул.”Хан Маламир”№23, който пол0зва самостоятелно, след извършен основен ремонт. В дома спалнята е обособена като детска стая, като са създадени добри социално-битови условия за отглеждане на детето и за задоволяване на всички негови базови потребности. Това според социалните работници се отнася и до дома на ответника. И двамата родители получават помощ и подкрепа от разширеното семейство.

Детето е на

5год.възраст, при което е безусловно необходимо е да е в контакт с майката, като майчините грижи и ласки са нужни на първо място и с оглед пола на детето за физическото и психологическото му развитие.

При решаване на въпросите свързани с местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него, издръжката, съдът следва да изхожда преди всичко от интересите на детето, принцип залегнал в чл.3,т.3 ЗЗДт и в редица разпоредби на СК

– чл.59, ал.1 СК, чл.123, ал.1 СК , чл.129, ал.1 СК , чл.130 , ал.1 СК и пр.

Както посочва социалния доклад, майката като родител разполага с материални условия за отглеждане на детето. Детето е все още в сравнително ниска възраст и в този аспект съдът намира, че детето следва да живее със своята майка, като на нея да бъдат предоставени родителските права, с оглед и събраните данни, че разполага с възможност за обгрижва добре детето, с необходимата грижа, която се явява достатъчна за неговото нормално психично здраве и емоционално благополучие. При данните, събрани от гласните доказателства, че бащата на детето при напускането на РБ поверява преките грижи за отглеждането му на своята майка, посоченото е още един аргумент в подкрепа на становището, че детето следва да бъде отглеждано от неговата майка.

На бащата следва да се определи режим на лични отношения с оглед необходимостта от поддържане на пълноценна емоционална връзка между тях, който да предвижда да вижда и взема детето, както следва: два пъти в месеца – всяка първа и трета събота от месеца, от 10,00ч. до 16,00ч., с преспиване; както и един месец през лятото, когато майката на детето не ползва редовен платен годишен отпуск.

Съдът намира, че така определените контакти между детето и неговия баща създават възможност детето да израсте не само под грижите и обичта на майката, но и при подкрепата и бащината обич на бащата, след раздялата на родителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно, като тази особеност на задължението на родителите да издържат децата си произтича от основното им задължение да се грижат за тях и да ги подготвят за обществено полезна дейност. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неприемлив начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката/в този смисъл т. 4 от ППВС № 5/1970 год./. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат – чл. 142, ал. 1 СК. В случаите, в които ненавършилото пълнолетие дете има лични доходи, без значение техния източник, включително и когато детето получава парична помощ, въз основа на някой от специалните закони – ЗСП; ЗСПЗ и др., те се взимат предвид при решаването на въпроса дали и в каква степен ненавършилия пълнолетие се нуждае от издръжка /т. 2 от ППВС № 5/70./.

Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация – в този смисъл са указанията по т. 5 от ППВС № 5/1970 год. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне на размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той получава, неговата трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители, както се посочи по–горе, е безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка, може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя, като се държи сметка и за указанията в ППВС № 5/70 год., изложени по–горе.