Решение № 731 от 18.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. Плевен, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20264430100255 по описа за 2026 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ ;

Делото е образувано по искова молба от А. С. Н., ЕГН **********, против ***, в която се твърди, че до 19.01.2026 г. ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „***", като на същата дата му била връчена Заповед № *** г. на *** на училището, с която му, било наложено дисциплинарно наказание Уволнение, поради системни нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва издадената заповед като незаконосъобразна, твърди, че всички вменени му нарушения не са се осъществили - представяне на графика на изпитите в самостоятелна форма на обучение през януарската сесия на учебната 2025/2026 г., до 16.12.25 г. е било закъсняло не по негова вина; представил е изискания от *** План за контролната дейност на зам.*** по учебната дейност; исканите от него изпитни материали, конспекти, тестове, критерии и др., свързани със самостоятелната форма на обучение, са били представени от неговите колеги, представил е и исканата от *** информация за готовността за провеждане на изпитната януарска сесия. Оспорва издадената Заповед за уволнение, като такава, в която липсва правна квалификация на нарушенията 1 на трудовото законодателство, липсва преценка за тежестта на посочените нарушения в заповедта, липсва конкретика относно вредните последици, които са настъпили за училището, неясно е вмененото нарушение – уронване на престижа на училището, отново без посочен законов текст. Моли съда да признае уволнението му със връчена Заповед № *** г. на *** на училището за незаконно и да го отмени; да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, моли да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл.225 ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа в размер на 7500 евро. за периода от шест месеца – 19.01.2026г. – 19.07.2026г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното му изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът е представил в срок писмен отговор със становище, че предявените искове са неоснователни, посочва неизпълнението на вменени на ищеца задължения съгласно издадени от *** на училището заповеди. Твърди спазване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Счита, че е налице системност на нарушенията на трудовата дисциплина от страна на ищеца, счита, че за законосъобразността на издадената заповед за уволнение е без значение дали в нея е посочена разпоредба на КТ, а единственото важно е дали е извършено дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта. Счита, че преценката на тежестта на наложеното наказание е на съда, излага своето становище, че учебното заведение е изпитало някои затруднения във времето, когато ищецът е бил на съответната длъжност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В о.с.з. ищецът се явява и се представлява се от адв.М., която поддържа исковете и навежда доводи в представена писмена защита.

Ответната страна се представлява от изпълняващият функциите директор на ответното учебно заведение и от адв.Д., който оспорва исковете и навежда доводи в представена писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Предявените искове са процесуално допустими.

По делото страните не спорят, че до момента на дисциплинарното уволнение ищецът е заемал длъжността „*** в ***. Не спорят, че преди 2 налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изпълнил процедурата по чл.193 ал.1 от КТ - за изискване на писмени или устни обяснения от служителя, спрямо който е започнал процедура по налагане на дисциплинарно наказание. Не се спори, че заповедта за уволнение е връчена на ищеца, при удостоверен отказ, на 19.01.2026год.

СПОРНИ по делото са въпросите законосъобразна ли е издадената заповед за уволнение на ищеца; следва ли същият да бъде възстановен на длъжността, заемал преди уволнението; дължи ли ответната страна на ищцата обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ, в какъв размер и за кой период.

І. По исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ:

Тежестта на доказване по тези два иска е на работодателя. По делото от страна на ответника не са представени доказателства за това прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата да е извършено законосъобразно и следователно атакуваната заповед, посочена по-горе, следва да бъде отменена.

Съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Съгласно чл.193 ал.1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Работодателят е издал заповед от 22.12.2026год, с която е изискал писмени обяснения от ищеца за нарушения за неизпълнение на заповеди – посочени 3бр. в самата заповед. Няма възражения от страна на ищеца за това да е не е бил наясно за какви конкретно вменени му нарушения следва да дава обяснения, поради което съдът приема, че нарушение на процедурата не е налице. Тази заповед е връчена на ищеца при удостоверен негов отказ да я получи, на 22.12.2025год. Срокът за даване на писмени обяснения е посочен – до 29.12.2025год. Видно от приложеното на л.41 от делото писмено обяснение, озаглавено Доклад е, че на 29.12.2025год. ищецът е дал такова писмено обяснение, с отразяване, че е “донесено на 19.01.2025год. в присъствие на инж.В.И. и Д.И.“. Не е налице яснота дали това обяснение е достигнало до знанието на работодателя и кога - преди или след издаването на заповедта за уволнение /издадена на същия ден/; няма представени 3 доказателства от страна на ищеца, нито наведени доводи за това работодателят да му е създал пречки да представи своевременно изисканите преди това писмени обяснения. Поради така изложеното съдът приема, че не е налице нарушение на процедурата по чл.193 ал.1 от КТ.

Съдът приема, че заповедта за уволнение е издадена при неспазване на разпоредбата на чл.195 от ГПК.

Видно от заповедта за уволнение е, че на ищеца са вменени във вина три нарушения на трудовата дисциплина, а именно :

Първото нарушение се изразява в това, че не е изпълнил вмененото му със Заповед от 09.12.2025год. задължение да предостави на *** на ответното учебно заведение График за изпитите в самостоятелна форма на обучение /СФО/- с посочен срок на изпълнение 16.12.2025год. Установява се, а това е посочено изрично и в самата заповед за уволнение, че този график ищецът е предоставил на *** на 19.12.2025год., с 3-дневен закъснение. Изтъкната от ищеца причина за изпълнение на задачата със закъснение е липсата на предоставени му учебни планове на хартиен носител, въпреки отправени от него за това молби до работодателя. Няма доказателства за това негово твърдение, т.к. същият в о.с.з. заявява, че искането било устно, не е извършено писмено и чрез входиране в деловодството на учебното заведение. Наред с това не е спорно, а това се установява и от показанията на свидетелите М.Б. и Л.М., че тези учебни планове са достъпни на сайта на училището и че ищецът е имал необходимия достъп до тях по всяко време.

Съдът намира за установено от фактическа страна, че неизпълнението на това задължение на ищеца в указания срок, респ. изпълнението му с 3 - дневно закъснение, не е довело до никакви неблагоприятни последици, касаещи учебния процес/като цяло и в частност/, касаещи провеждането на януарската изпитна сесия, нито е попречило на работата на учителския колектив във вр. с работата и подготовката на предстоящата изпитна сесия. От разпита на свидетелите – всички разпитани в хода на делото, се установява, че изпитната сесия е проведена без каквито и да било проблеми, без забавяния, без да е имало каквито и да било брожения или притеснения сред учителския колектив. В о.с.з., давайки обяснения относно фактите, касаещи пряко предмета на делото, директорът на ответното учебно заведение заявява, че забавянето на изготвянето на Графика попречило на останалите учители да 4 изготвят конспектите за изпитите по всеки предмет и писмените изпитни билети, които се теглят при провеждането им. Тази негативна последица е посочена и в самата заповед за уволнение. От показанията на разпитаните свидетели обаче /Ц.А., М.Б., П.А./ се установява, че изпитната сесия е проведена нормално, без проблеми и в срок. Установява се /показания на св.П.А./, че графикът бил изготвен и доведен до знанието на учителския колектив преди започването на Коледната ваканция и както тази свидетелка, така и св.Б. и А. заявяват пред съда, че всички изпити са своевременно проведени, без проблеми; не е имало недоволство сред учителите във вр. с това, че е следвало да представят конспекти, изпитни билети и др. материали във вр. с изпитната януарска сесия, която стартирала на 06.01.2026год. От показанията им се установява, че по стара традиция този въпрос е гласуван и на Педагогически съвет – отново без проблеми, разисквания и промени. От показанията на св.М. се установява, че единственото изискване съгласно действаща Наредба е тази дати за изпити да бъдат публикувани 3 дни преди провеждането на съответния изпит, което е спазено, т.к. Графикът бил изготвен от ищеца на 19.12.2025год. От разпита на работещите към момента учители в ответното учебно заведение се установява, че реално изработването на графика от страна на ищеца не обвързва и не поставя в зависимост по никакъв начин задължението на всеки един отделен учител да изготви своевременно конспект по предмета, по който преподава, изпитни билети и др.материали - така, както това им е вменено като задължение със Заповед на *** от ***год. /приложена на л.37 от делото/, адресирана до всички преподаватели. Във вр. с неизпълнение на това задължение от страна на ищеца е изготвен Констативен протокол от 17.12.2025год. /приложен на л.28 от делото/. Както в същия, така и в мотивите на заповедта за уволнение е посочено, че това закъснение е попречило на изпълнението на Заповед от ***год., на учителите, които : „в срок до 19.12.2025год. в заповедта определя предоставяне на изпитни материали /конспекти, тестове, критерии/ за СФО, за подпис на ***, както и възможност за подготовка, когато бъде поискана от учениците в СФО“. Както беше посочено по-горе, установи се, че изпитните материали са били предоставени от учителите така, че не се е попречило на изпитния процес – от една страна, а от друга – не е налице каквато и да било зависимост от изпълнението на това тяхно задължение от задължението на ищеца да изготви график на съответните изпити /т.е. да 5 посочи конкретна дата за провеждане на конкретен изпит по съответен предмет/.

Второто нарушение е посочено по следния начин в заповедта за уволнение : „ на ***год. е издадена Заповед № *** на ***….с предмет готовност за провеждане на изпитна януарска сесия…. По време на извършване на проверка на А. Ст. Н.…….проверяваното лице не представи информация за готовността по предмети за провеждането на гореописаната изпитна сесия. Посочено е, че това нарушение е обективирано в съставен Констативен протокол на ***год. Така описаното нарушение не е напълно ясно, макар, че то се припокрива с посоченото първо, вменено във вина на ищеца нарушение. Наред с това, по делото няма доказателства ищецът да е имал задължение да следи, организира и/или контролира дейността на учителите във вр. с готовността за провеждане на изпитна януарска сесия. Не е ясно и в какво е следвало да се изрази тази “готовност“, а видно от приложената Заповед от ***год. /приложена на л.37 от делото/ е, че същата е адресирана да всички преподаватели, като изрично е написано, че „Контрол по изпълнение на заповедта ще осъществявам лично.“Тази заповед е издадена от *** на ответното уч.заведение М.И., което означава, че именно тя, в качеството си на най-висш ръководен орган, сама е приела да осъществи този контрол, а не го е възложила на ищеца, изпълняващ длъжността заместник-директор. При това положение от една страна съдът приема, че не следва да се търси отговорност на същия по този въпрос, а от друга – отново не е ясно какви са вредните последици от това нарушение/така, както е описано в заповедта за уволнение/ и изобщо има ли такива.