Решение № 1485 от 14.12.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 121/2023
- Вид
- Решение № 1485
- Подписан
- 14.12.2023
- В сила
- 25.11.2025
- Състав
- Геновева Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 362, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 364, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 63 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 46, ал. 2, т. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 47, ал. 2 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 85, ал. 2 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 87 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
РЕШЕНИЕ
№ 1485 гр. Варна, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20233100100121 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от Ц. С. срещу Р. К. и Е. К., обективно кумулативно и евентуално съединени искове, както следва:
1./ иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключения на 05.02.2022г. предварителен договор, по силата на който Р. К. и Е. К., са поели задължение да прехвърлят на Ц. С. собствения си недвижим имот, придобит с договор за покупко – продажба от 15.11.2010г., за който е съставен НА № ***, том II, рег. № ****, дело № ***/****г. в режим на съпружеска имуществена общност, а именно: обект № 2, находящ се в гр. Варна, ул.“М.М.Д.“ № 27 – А, ет. 3, предназначен за офис с идентификатор № *************** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 40/14.07.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се на третия етаж на сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор № ************ по КККР, със застроена площ от 67, 76 кв.м., състоящ се от два кабинета, стая за почивка, входно антре, коридор, баня с тоалет и два балкона, при граници: на същия етаж: № № ************.1.6, под обекта: № ************.1.3 и над обекта: № ************.1.9, ведно с избено помещение № 6 с площ от 2, 70 кв.м. и 8, 2882 % идеални части от общите части на сградата и върху правото на строеж върху описаното дворно място за сумата от 55 000 евро;
2./ иск с правно осн. чл. 92 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност на сумата от 16 000 евро, претендирана като компенсаторна неустойка, предвидена в чл. 13 от предварителния договор от 05.02.2022г., поради виновно неизпълнение на задължението на обещателите да прехвърлят собствеността върху обекта с променено предназначение от „офис“ в „жилище“ повече от 1 година след сключването му, уговорена в размер на платената първа вноска в двоен размер;
3./ в условие на евентуалност, при отхвърляне на иска за заплащане на неустойка, иск по чл. 92 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност на сумата от 5 500 евро, претендирана като компенсаторна неустойка, предвидена в чл. 13 от предварителния договор от 05.02.2022г., поради виновно неизпълнение на задължението за изповядване на окончателната сделка след двукратно отправени покани, поето в чл. 12 от него, евентуално, 1 поради нарушение на задължението, поето в чл. 9 от договора, изразяващо се предлагане на имота на други купувачи, с които действия са възпрепятствали купувача да упражни правото си на собственост в пълен обем;
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
Ищецът Ц. С. поддържа, че на 05.02.2022г. страните по делото са сключили предварителен договор, по силата на който Р. К. и Е. К. са поели задължение да прехвърлят собствеността върху обекта в изискуемата от закона форма на нотариален акт с променено предназначение от „офис“ в „жилище“, съгласно § 5, т. 41 ДР на ЗУТ, в двуседмичен срок от издаване на съответния официален документ, удостоверяващ тази промяна, при цена за недвижимия имот в размер на 55 000 евро, платима, както следва: 1./ първа вноска в размер на 8 000 евро в деня на сключването му; 2./ втора вноска от 47 000 евро след подписване на нотариалния акт и преди заверяването му от нотариуса и вписването му в СВ – Варна.
С предварителния договор е уговорено още, че продавачите ще прехвърлят на купувача и собствеността върху находящите се в обекта движими вещи за сумата от 25 000 евро, платима след подписване на нотариалния акт и преди заверяването му от нотариуса и вписването му в СВ – Варна;
В изпълнение на поетите задължения, купувачът е заплатил на обещателите сумата от 8 000 евро, получавайки уверение, че промяната в предназначението на обекта в „жилище“, е бързо осъществила процедура, за което е ангажиран специалист.
Владението върху имота е предадено от продавачите на купувачи в деня на сключване на предварителния договор, от който момент в обекта живее сина на Ц. С. А.С., снабден с нотариално заверено пълномощно, позволяващо му да представлява своята майка при сключване на окончателната сделка.
На 15.08.2022г., Р. К. уведомила пълномощникът на купувача, че предназначените на обекта не е променено, но тя желае изповядване на сделката без да е изпълнено условието, предвидено в договора.
На 18.10.2022г. под угрозата да бъде „изселен“, г-н С. е превел по банкова сметка на продавачите сумата от 23 000 евро в разрез с постигнатите договорки, а на 03.10.2022г., е отправил предложение към тях да платят остатъка от цялата продажна цена при условие, че те прехвърлят ¾ идеални части от собствеността върху имота, което би позволило на ищеца да изготви сам документацията и да финализира процедурата по промяна в предназначението му. Предложението не е прието от продавачите.
На 15.12.2022г. продавачите уведомили пълномощника на купувача, че промяната в предназначението на обекта, е отказана от Главния архитект на Община Варна по съображения, че това би нарушило предвижданията на ПУП – ПРЗ и РУП на поземления имот.
Твърди се, че единствената причина за отказа за промяна на предназначението на обекта е забавяне подаването на изискуемите документи от страна на обещателите, през което време, повече от половината собственици на обекти вече са успели да извършват промяната и при промяна начина на ползването на имота, предмет на договора, би се стигнало до надвишаване със 62 % от площта на сградата, което е недопустимо.
Въпреки отказа на компетентните власти, ищецът твърди, че е готов да придобие собствеността върху офис № 2, отказвайки се от уговореното в негова полза условие и явявайки се изправна по правоотношението страна, настоява предявения от него конститутивен иск, да бъде уважен.
Искът за заплащане на неустойка почива на твърдения, че в продължение на повече от една година от сключване на предварителния договор, купувачите не са изпълнили поетото от тях задължение да променят начина на ползване на обекта, поради което дължат в условията на солидарност неустойка, равна на двойния размер на платената първа вноска 2 или общо 16 000 евро, съгласно чл. 13.
В условие на евентуалност, при отхвърляне на претенцията за неустойка, се настоява за осъждане на ответниците в условия на солидарност да заплатят сумата от 5 500 евро, представляваща 10 % от продажната цена на имота, поради виновно неизпълнение на задължението за изповядване на окончателната сделка след двукратно отправени покани, поето в чл. 12 от него, а именно в срока, посочен в покана от 03.11.2022г. и на 16.01.2023г., неявяването на които е удостоверено в нарочно съставен протокол на нотариус Д.Б.. С последната покана, купувачът е поискал да се сключи окончателната сделка при заплащане на остатъка от цената след приспадане на дължимата неустойка от 16 000 евро.
Евентуално, се поддържа неизпълнение на задължение, поето с чл. 9 от договора, забраняващо на обещателите до окончателното изповядване на сделката пред нотариуса да не предприемат каквито и да е други действия, които биха възпрепятствали купувача да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
В случая, продавачите са водили преговори за продажбата на имота с други лица на по-висока цена, поради което дължат неустойка в размер на 10 % от продажната цена на имота.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Р. К. и Е. К., са депозирали писмен отговор, в който признават следните релевантни за делото факти: 1./ сключването на предварителен договор на 05.02.2022г.; 2./ предаване на владението върху обекта на купувача; 3./ получаване на сумата от 7 983, 16 евро, от която на 07.02.2022г. 3 901, 53 евро и 4 081, 63 евро; 4./ сумата от 23 000 евро на 20.10.2022г., от които 25 000 евро за движимите вещи и 5 983, 16 евро, остатък от продажната цена на офиса; 4./ получаването на двете покани; 5./ неявяването им на 16.01.2023г. в кантората на нотариус Д.Б.;
Твърди се, че ответниците не дължат неустойка в размер на 16 000 евро, тъй като срокът за промяна на предназначението на обекта, е една година, считано от деня на сключване на предварителния договор или до 05.02.2023г. Доколкото този срок не е изтекъл към 16.01.2023г., то основание за сключване на окончателната сделка в посочения ден, не е налице.
Оспорва се и дължимостта на неустойка в размер на 16 000 евро, тъй като не е налице забава от страна на продавачите по повод поетото задължение. Настъпилите изменения в ЗУТ са били пречка за промяна ползването на обекта, като към месец декември 2022г., нито едно от ателиетата в сградата не е с променено предназначение. Още на 24.11.2021г. е поискана промяна на ПУП от всички съседи, поради което основание за дължимост на претендираната неустойка, не е налице.
Считат, че не са нарушили поетите с чл. 9 и чл. 12 от договора задължения, защото са предали владението върху обекта, обезпечили са безпрепятственото му ползване от А.С. и са предприели своевременно действия по промяна в предназначението на офиса, но такава е отказана по обективни причини.
В условие на евентуалност, при доказване основанието на претенциите по чл. 92 ЗЗД, е релевирано възражение за нищожност на уговорените неустойки, поради противоречие с добрите нрави, тъй като са уговорени извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционираща функция.
Ако съдът приеме, че клаузите са действителни, то следва размерите им да бъдат намалени, тъй като са прекомерни в сравнение с претърпените от ищеца вреди.
Въз основа на така изложеното се настоява за отхвърляне на исковете по чл. 92 ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да се уважи предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е необходимо да е сключен 3 валиден предварителен договор в изискуемата от закона форма, съдържащ съществените условия на окончателния договор – вещта и цената, както и обещателите да са собственици на вещта или идеални части от нея и задължението за прехвърляне на собствеността да е изискуемо.
Страните не спорят, че Р. К. и Е. К. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност с договор за покупко-продажба от 15.11.2010г., за който е съставен НА № ***, том II, рег. № ****, дело № 290/2010г. /л.11/ правото на собственост върху офис № 2, находящ се в гр. Варна, ул.”М.М.Д.” № 27.27А в жилищна сграда № 1 с идентификатор № *************** с площ от 67, 76 кв.м., състоящ се от два кабинета, стая за почивка, входно антре, коридор, баня с тоалет и два балкона, ведно с избено помещение № 6, както и 23, 21 кв.м., представляващи 8, 2882 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.
Безспорно е още, че на 05.02.2022г. страните по делото са сключили в писмена форма предварителен договор за покупко-продажба /л. 7/.
С него, Р. К. и съпругът й Е. К., в качеството на продавачи са поели задължение да променят предназначението на обекта от офис в жилище и да прехвърлят правото на собственост върху жилището в двуседмичен срок от издаване на официалния документ в изискуемата от закона форма на нотариален акт при нотариус Р.К. /чл. 1 вр. чл. 4 и чл. 5/, ведно с находящите се в него движими вещи – всички мебели, климатици, бойлер, кухненски мебели и електроуреди и другото оборудване и обзавеждане, налично към датата на огледа за обща цена в размер на 80 000 евро, от която 55 000 евро за недвижимия имот и 25 000 евро за обзавеждането и оборудването в него, платима по банкова сметка в евро /чл.
2/.
От своя страна купувачът Ц. С. е поел задължение да плати уговорената обща цена от 80 000 евро, чрез своя син А.С., както следва:
1./ първа вноска в размер на 8 000 евро от цената на продавания недвижим имот в деня на сключване на договора;
2./ втора вноска в размер на 72 000 евро, представляваща остатък от дължимата обща продажна цена, платима в деня на сключване на окончателния договор за покупкопродажба на имота с променено предназначение в жилище/апартамент след подписване на нотариалния акт и преди заверяването му от нотариуса и вписването му в СВ – Варна, като плащането е уговорена на две части: 25 000 евро за движимите вещи и 47 000 евро, доплащане за цената на жилището.
Разпечатката съдържа 39 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b048fc92-0129-4d07-8820-5ab2b3007140