Решение № 470 от 10.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110158483 по описа за 2023 година

Предявен е от „А БГ“ ООД срещу Д. С. П. осъдителен иск с правно основание чл.

403, ал. 1 от ГПК вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2998,52 лева, формирана, както следва: 870 лева, заплатена по Договор за правна помощ, защита и съдействие от 03.05.2023г.; 3 лева, представляваща държавна такса за заверен препис от съдебен акт; 2,52 лева, разход за куриерска услуга; 900 лева, заплатена по Договор за правна помощ, защита и съдействие от 28.04.2023г.; 1200 лева, заплатена по Договор за правна помощ, защита и съдействие от 01.06.2023г. и държавни такси в размер на 15 лева и 8 лева съгласно платежно нареждане с реф. № 20230428029981103403 от 28.04.2023г. и платежно нареждане с реф. № 20230601029981103232 от 01.06.2023г., представляваща претърпени имуществени вреди вследствие на поведение на ответника, изразяващо се в подаване на молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск със съзнанието, че обезпечава несъществуващи права, за което било образувано ч.гр. дело № 9828/2022г. по описа на СРС, 32-ри състав.

Ищецът твърди, че на 25.02.2022г. е подадена молба с вх. № 37172 на основание чл.

390, ал. 1 от ГПК до Софийски районен съд от Д. С. П., с която е поискано да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу ,,А БГ“ ООД с правно основание - чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 84 от ЗЗД, с цена на иска: 5 867,49 лв. - частичен иск, представляващ част от общо дължимата сума от 57 000 евро, във връзка с договор за наем от 12.04.2019г. В молбата било поискано налагане на следните обезпечителни мерки: запор върху вземанията на ,,А БГ“ ООД по всички банкови сметки в ,,П И Б“ АД до размера на претендираното вземане по частичния иск - 5 867,49 лв.; запор върху притежаваните от „А БГ“ ООД дружествени дялове в „Д С“ ООД, а именно 5 дружествени дяла, всеки на стойност 10 лв., на обща стойност от 50 лв., представляващи 50% от капитала на дружеството ,,Д С“ ООД. Сочи, че въз основа на молбата било образувано ч.гр.д. № 20221110109828/2022г., 32 с-в по описа на СРС, по което с Определение № 5013 от 25.02.2022г. било допуснато исканото обезпечение без определяне на гаранция в определен от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. Посочва, че на същата дата била издадена и обезпечителна заповед № 173 на името на Д. С. Ц. Във връзка с издадената обезпечителна заповед била подадена молба до ЧСИ за образуване на 1 изпълнително дело с вх. № 03180/14.03.2022г. с искане за запориране на всички вземания на „А БГ“ ООД по банкови сметки в „П И Б“ АД до размера от 5867,49 лв., както и запориране на дружествените дялове на „А БГ“ ООД в „Д С“ ООД, като било представено и платежно нареждане от 11.03.2022г. на стойност от 84 лв. по сметка на ЧСИ. В тази връзка на 14.03.2022г. било изпратено запорно съобщение до „ПИБ“ АД с изх. № 02989/14.03.2022г., получено от „ПИБ“ АД на 15.03.2022г. и с писмо с изх. № 1/3-19995/15.03.2022г., получено от ЧСИ с вх. № 03558/18.03.2022г., било върнато съобщение от „ПИБ“ АД с отбелязване на запора по сметките на „А БГ“ ООД. Междувременно, със съобщение с изх. № 02988/14.03.2022г. „А БГ“ ООД била уведомена за наложените обезпечителни мерки, с писмо с изх. № 02990/14.03.2022г. било изпратено запорно съобщение и до АВ на основание чл. 517 от ГПК. Сочи, че на 28.03.2022г. бъдещият иск - предмет на описаното обезпечително производство, бил предявен в СРС от Д. С. П., като в тази връзка била подадена и молба с вх. № 60751/28.03.2022г. до СРС - 32 състав, чрез която Д. П. била удостоверила за нуждите на обезпечителното производство предявяването на искова молба в законоустановения едномесечен срок. Посочва, че във връзка с подадената искова молба било образувано гр.д. № 20221110116184/2022г., като с Решение № 5151/01.04.2023г. на СРС, 33 състав частичният осъдителен иск на Д. П. срещу „А БГ“ ООД бил изцяло отхвърлен като неоснователен. Твърди, че посоченото съдебно решение не било обжалвано и към момента на подаване на искова молба същото било влязло в сила. Сочи, че след като към датата на подаване на исковата молба и молбата за допускане на обезпечение вземането на ищеца по обезпечения иск въобще не е съществувало и ответникът - „А БГ“ ООД с поведението си не е станал причина за образуване на делото и налагане на обезпечението, то е налице противоправност на ищеца и респективно - наложеното обезпечение не е било материално неоправдано. Твърди, че Д. С. П. е съзнавала, че обезпечава несъществуващи права, още повече, че предприема действия спрямо лице, което не се е задължило да изплаща претендираното от същата задължение. Навеждат се твърдения, че всички предприети действия по обезсилване на издадената обезпечителна заповед, уведомяване на частния съдебен изпълнител и др. са предприети, тъй като Д. П. не е преустановила превантивните и обезпечителни мерки спрямо него. Сочи, че докато тече производството по обезсилване и заличаване на наложените запори по подаденото заявление бил постановен от Агенцията по вписвания отказ № 20230426164111/27.04.2023г. и било вписано налагането на запор върху дружествените дялове на съдружника „А БГ“ ООД в полза на Д. С. П., срещу който отказ е подадена жалба на чл. 25 и сл. ЗТРРЮЛНЦ въз основа на която било образувано т.д. № 874/2023г., VI-10 с-в по описа на СГС и било постановено Решение № 613/10.05.2023г. по същото дело, като същото било обжалвано пред Апелативен съд[1]София. Твърди, че именно действията на Д. П. са причинили вредите за дружеството. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. П. е подала отговор на исковата молба чрез адв. В. Х., назначен от съда особен представител, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва ищецът да е претърпял претендираните вреди в размер на процесните суми и за процесния период. Възразява против приложимостта на разпоредбата на чл. 403 от ГПК по отношение на претендираните разноски, доколкото същите подлежали на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове. Навежда твърдения, че разноските по делото и по-конкретно претендираните разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение не съставляват „вреди“ по смисъла на чл. 403 от ГПК. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличие на допуснато 2 обезпечение по предявен от ответника иск; налагането на допуснатото обезпечение; отхвърлянето на обезпечения иск с влязло в сила съдебно решение; настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди и техния размер, както и причинноследствената връзка между вредите и поведението на ответника, изразяващо се в подаване на молба за обезпечение на иск със съзнанието, че обезпечава несъществуващи права и че предприема действия спрямо лице, което не е материално легитимирано да отговаря за претендираните суми.

В доказателствена тежест на ответника е докаже възраженията си.

От приетия препис от Договор за правна помощ, защита и съдействие от 03.05.2023г. се установява, че същият е сключен между „А БГ“ ООД и адв. Ц. Д. с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в процесуално представителство пред СРС по ч.гр. дело № 9828/2022г. по описа на СРС, 32-ри състав и ЧСИ Г Д, рег. № 781 на КЧСИ с район на действие СГС във връзка с подаване на молба по чл. 402 ГПК, справки и правни консултации, писмени становища, писмена защита, изготвяне на молби, правни анализи, проучване на съдебна практика, снабдяване на различни книжа във връзка с воденото производство, както и представителство пред съответните държавни или/и частни съдебни изпълнители на Република България. В договора е посочено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 870 лева, за което е изготвена разписка- л. 31 от делото.

По делото е приет системен бон от 13.09.2023г. за изпращане на документи до ЧСИ Д, за което е заплатена такса в общ размер от 2,52 лева /0,90 + 0,90 + 0,72/- л. 33 от делото.

От приетия препис от Договор за правна помощ, защита и съдействие от 28.04.2023г. се установява, че същият е сключен между „А БГ“ ООД и адв. Ц. Д. с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в процесуално представителство на „Д С“ ООД пред СГС по иск с правно основание чл. 25 и следв. от ЗТР срещу Отказ № 20230426164111/27.04.2023г., издаден от Агенция по вписванията- Търговски регистър във връзка с изготвяне и подаване на жалба, подготовка на доказателства и тяхната заверка на всяка страница за депозиране в съда, справки и правни консултации, писмени становища, проучване на съдебна практика. Към договора е изготвена разписка, в която е посочено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева от Т М А С, представляващ „А БГ“ ООД, действащ в полза на „Д С“ ООД - л. 44 от делото.

От приетия препис от Договор за правна помощ, защита и съдействие от 01.06.2023г. се установява, че същият е сключен между „А БГ“ ООД и адв. Ц. Д. с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в процесуално представителство пред САС по иск с правно основание чл. 25 и следв. от ЗТР срещу Решение № 613 от 10.05.2023г. по т. дело № 874/2023г. по описа на СГС във връзка с подаване на жалба, подготовка на доказателства и тяхната заверка на всяка страница за депозиране в съда, справки и правни консултации, писмени становища, проучване на съдебна практика. Към договора е изготвена разписка, в която е посочено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева от Т М А С, представляващ „А БГ“ ООД, действащ в полза на „Д С“ ООД - л. 45 от делото.

От приетото за послужване ч.гр. дело № 9828/2022г. по описа на СРС, 32-ри състав се установява, че същото е образувано по молба от Д. С. П. срещу „А БГ“ ООД по чл. 390 ГПК.

С Определение № 5013 от 25.02.2022г., постановено по делото, съдът е допуснал обезпечение на бъдещия иск на Д. С. Ц с ЕГН ********** за сумата 5867,49 лева /левова равностойност на 3000 евро/, частично от 111482,31 лева /левова равностойност на 57000 евро/ по договор за наем от 12.04.2019г., чрез налагане на запор върху притежаваните от бъдещия ответник „А БГ“ ООД с ЕИК ..... дружествени дялове в „Д С“ ООД с ЕИК ....., а именно 5 дружествени дяла, всеки от тях на стойност 10 лева, на обща стойност 50 лв., представляващи 50 % от капитала на дружеството „Д С“ ООД, както и на запор на вземанията по банкови сметки на бъдещия ответник „А БГ“ ООД с ЕИК ..... в „П И Б“ АД, 3 до достигане на размера на обезпечените вземания от 5867,49 лева. На 25.02.2022г. е издадена обезпечителна заповед. С Решение № 1663 от 04.03.2022г., постановено по делото, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Определение № 5013/25.02.2022г. и Обезпечителна заповед № 173/25.02.2022г. по ч.гр. дело № 928/2022г. на СРС, 32-ри състав като вместо „Д. С. Ц“ да се чете „Д. С. П.“. На 28.03.2022г. е постъпила молба от Д. П., с която е представила доказателства, че е предявила иск в указания срок. На 08.06.2023г. е постъпила молба от „А БГ“ ООД, с която е поискано на основание чл. 402 ГПК да бъде отменено допуснатото обезпечение поради изцяло отхвърлената искова претенция като неоснователна с Решение № 5151/01.04.2023г., постановено по гр. дело № 16184/2022г. на СРС, 33-ти състав. Към молбата е приложен заверен препис от Решение № 5151 от 01.04.2023г., постановено по гр. дело № 16184/2022г. по описа на СРС, 33-ти състав, с което е отхвърлен предявения от Д. С. П. срещу „А БГ“ ООД частичен осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 5867,49 лева /левовата равностойност на сумата от 3000 евро без ДДС/- възнаграждение за м.ноември 2019г. за предоставяне за възмездно ползване на оборудване и обзавеждане за търговски обект- ресторант в ж.к.