Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21944 от 03.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 58166/2023
Вид
Решение № 21944
Подписан
03.12.2024
Състав
Боряна Димчева Воденичарова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 21944 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110158166 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Т С” ЕАД е предявил срещу ответника Н. Д. В. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 763, 93 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 83, 18 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 05.04.2023 г., 60, 73 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 10, 49 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за период от 16.07.2020 г. до 05.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 21893/2023 г. по описа на СРС, 71-ви състав, и които представляват задължения по абонатен номер .. за апартамент номер .. находящ се в гр. София, жк „Б..“, бл. .. ет. 3.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение посоченото по-горе заповедно производство, както и разноските за производството.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител. С него се оспорва ответницата да има качеството клиент на топлинна енергия, прави се и възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се също така ищецът реално да е доставил топлинна енергия на претендираната стойност, както и разпределението и начисляването на топлинна енергия за процесния имот да е било извършено законосъобразно. Оспорена е и изправността на измервателните уреди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

По възражението за погасяване на задълженията по давност в тежест на ищеца е да докаже, че същата е била спирана и прекъсвана.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

По делото е приет нотариален акт от 29.12.1969 г. за собственост по чл. 55 ЗПИНМ, с който Д В Д е признат за собственик на процесния недвижим имот, представляващ апартамент номер .. находящ се в гр. София, жк „Б..“, бл. .. ет. 3. От приложените на л. 15 и л. 16 удостоверения за наследници се установява, че ответницата е единственият негов жив наследник след смъртта на майка й С. Д.. Същата, на 03.09.2007 г. е подала заявлениедекларация за смяна титуляря на партидата за процесния имот, като същата бъде прехвърлена на нейно име (л. 94). При така събраните доказателства съдът намира, че именно ответницата в качеството й на собственик следва да отговаря за задълженията за реално потребената топлинна енергия за процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, 2 обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че в процесния имот е имало 4 броя радиатори с монтирани индивидуални разпределители на разход с дистанционен отчет и щранг-лира в банята без монтиран такъв уред. Вещото лице е установило, че за двата процесни отоплителни периода за щранг-лирата е била начислена служебно топлинна енергия на база инсталирана мощност на съответното отоплително тяло, умножена по МСРС, по предвидения в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. ред. Освен това е била начислена и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на база пълната отопляема кубатура съгласно представен на вещото лице акт за разпределение на кубатурата, също по реда на цитираната наредба. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е била начислена по показанията на един водомер, като през процесния период не е била начислена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Вещото лице посочва, че технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено само „чистото количество” топлинна енергия.

Вещото лице посочва, че общият топломер е преминал метрологична проверка през 28 месеца вместо законоустановените 24 месеца, като при проверките не са били констатирани отклонения при измерването, поради което съдът приема, че неспазването на посочения срок не се отразява върху коректността на измерването. Вещото лице е изчислило, че стойността на реално доставената през процесния период топлинна енергия е 787, 75 лв.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия се равнява на 80, 85 лв.

Съгласно заключението сумата, дължима за дялово разпределение, се равнява на 60, 72 лв.

Следва да бъде разгледано и направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от 3 вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за вземането за м. май 2020 г. – от 15.07.2020 г., за вземането за м. юни 2020 г. – от 15.08.2020 г. и т.н.

Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 ЗЕ и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било подадено на 26.04.2023 г., като съобразно посочения по-горе начин на изчисляване на началната дата на погасителната давност, към тази дата не е била изтекла погасителна давност за процесните вземания, тъй като тригодишната погасителна давност за вземането за м. май 2020 г. изтича на 15.07.2023 г., поради което възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.