Решение № 156 от 24.11.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Провадия, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20253130200212 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на Д. Р. Д., ЕГН ********** против НП № 25-0324-000018/28.02.2025г., издадено от Началника група в ОД на МВР-В., РУ-Провадия, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2/два/ месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

В депозираната жалба се излага становище, че атакуваното НП е незаконосъобразно и необосновано, както и, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е лаконична и разминаваща се с действителната. Иска се отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, се явява, представлява се от адв. Г. Н. от АК-В., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. Излага становище, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извода, че описаното в НП отговаря на действителността, а именно че е подаден сигнал от полицейските служители по отношение на въззивника в качеството му на водач. Иска се НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане, като допустима.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 06.01.2025г. свид. Х. И. Д., заедно с колегата си Х.М.Х. – полицейски служители при РУ-Провадия изпълнявали служебните си 1 задължения, като били позиционирани в гр.Д., обл.В. на ул.“Генерал Заимов“, където възприели лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. №***, който след като ги видял направил маневра рязък обратен завой. Същият бил последван от полицейския автомобил с подаден многократен звуков и светлинен сигнал, но същият ускорявал движението си. На доста от улиците не спирал на пътен знак „Стоп“, като се движел доста рисково. Преследването продължило около пет минути, като дори на една от улиците автомобила се ударил дори в тротоара но продължил напред. В един момент загубили от поглед автомобила за минута, но малко по-късно на ул.“Георги Димитров“, същият се озовал срещу тях, пресекли му пътя и го спрели. Като водач била установена Д. Р. Д. на която била извършена проверка. В автомобила, като спътник на водача бил Д.Г.К.. На мястото на проверката се появил св.З.Д.З., който бил възприет, че излиза от дома им. Къщата в която живеели била в близост до мястото на което бил спрян автомобила за проверка.

На въззивника е съставен АУАН от свид. Х. И. Д. за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, за това, че на 06.01.2025 г., в 00,25 ч. в гр. Д., обл.В., по ул. Никола Обретенов“ и на кръстовището с улица „Генерал Заимов“, управлява процесния автомобил, като след подаде н звуков и светлинен сигнал от контролен орган със служебен автомобил в осветен участък , водачът не спрял в най-дясната част на пътното платно за движение за рутинна проверка и продължил посоката си на движение по ул.“Георги Димитров“. Водачът бил спрян за проверка на ул.“Георги Димитров“ срещу №163. С поведението си възпрепятствал полицейска проверка. Акта бил подписан без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб. Д. за описаното в АУАН нарушение като и е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – св. Х. Д. и свидетелите по искане на въззивницата-З.Д.З. и Д.Г.К..

Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

В наказателно постановление № 25-0324-000018/28.02.2025 г. е посочено като издател компетентно длъжностно лице, съгласно т. 3. 7 от приобщеното по делото копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на 2 министъра на вътрешните работи и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.

Административнонаказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Както АУАН, така и НП съдържат императивно изискуемите реквизити, предвидени в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , вкл. надлежно описание на нарушението, Съдът не споделя доводите на въззивника за неясно описание на нарушението. В АУАН и в НП е посочено в какви конкретни действия се изразява неправомерното ползване на пътя, като е индивидуализиран и пътния участък, в рамките на който нееднократно са реализирани противоправните действия от жалбоподателя. Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено, поради което доводите в този смисъл са необосновани.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно чл. 103 ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Тълкуването на диспозитива на цитираната разпоредба сочи, че водачът на пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране няма право на преценка, а дължи незабавно да предприемане на плавно спиране на управляваното от него МПС в най-дясната част на платното за движение или на мястото, което му сочи полицая. Водач, който в отговор на подадения му сигнал със стоп-палка не предприеме незабавно плавно спиране в най-дясната част на платното за движение или на мястото, посочено му от полицая, а продължи движението на автомобила, осъществява от обективна и субективна страна състава на деянието, възведено в чл. 103 ЗДвП като административно нарушение поради осъществен отказ да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, за което следва да му бъде наложена административна санкция по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП .

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи безспорно, че въззивникът е осъществил нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Единствените преки доказателства относно процесните събития са събрани чрез разпита на полицейския служител и свидетелите от страна на въззивницата, като показанията им относно обстоятелствата, свързани с подадения сигнал се характеризират със съществени противоречия. В тази връзка в показанията си свид. Д. твърди, че е бил подаден многократен звуков 3 и светлинен сигнал, което естествено се оспорва от останалите двама свидетели-Красимиров и Златев.

В разпита си, св.Д. заявява, че в един момент автомобила е бил изпуснат от поглед за около една минута и след това се е появил срещу тях и след като му е бил препречен пътя е спрял. В този момент не са му били подавани сигнали. По отношение на това, дали е възприел водача в първия момент заявява, че същият се виждал в половин ръст, седнал ниско на седалката, като водачът бил нисък, а главата му не се виждала изцяло. Не е сигурен, че именно Д. е управлявала автомобила и предвид на това, че за минута автомобила е бил изгубен от поглед допуска, че може водача да се е сменил с друго лице.

Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин.

Съдът не смята, че следва да коментира показанията на свидетелите З.Д.З. и Д.Г.К., тъй като същите поради близките си отношения с Д. логично би следвало да са дадени в нейна полза.

Като взе предвид, че въпреки извършване на необходимите и възможни процесуално-следствени действия не е установено по безспорен начин извършеното нарушение, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН , съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №25-0324-000018/28.02.2025г., издадено от Началника група в ОД на МВР-В., РУ-Провадия, с което на Д. Р. Д., ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2/два/ месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-В..

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 4