Решение № 478 от 14.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Пловдив, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. П.

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. П. Въззивно търговско дело № 20225001000529 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260022 от 21.04.2022г., постановено по т.дело №148/2019г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, „Д.З.И.-О.з.“ЕАД-гр.С., е осъдено да заплати на А. И. К. с ЕГН:**********, от гр.П., застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 190000лв., претърпени като пряка и непосредствена последица от смъртта на нейната майка П.Д. К., починала вследствие на ПТП, станало на 22.12.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 28.01.2019г. до окончателното плащане, като иска за разликата над 190000лв. до 250000лв. е отхвърлен; „Д.З.И.-О.з.“ЕАД-гр.С. е осъдено да заплати държавна такса в размер на 7600лв.; „Д.З.И.-О.з.“ЕАД е осъдено да заплати на адвокат В. Ц. К. като пълномощник на ищцата адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв в размер на 5330лв.;

А. И. К. с ЕГН:**********, от гр.П., е осъдена да заплати на „Д.З.И.-О.з.“ЕАД разноски в размер на 226,80лв. Решението е постановено при участието на 1

Агенция „П.и.“, ЗАД“А.“АД и ЗД“Е.“АД като трети лица-помагачи на страната на ищеца.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „Д.З.И.-О.з.“ЕАД, който чрез пълномощника юрисконсулт В. Г. го обжалва в осъдителната му част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 190000лв. със законна лихва с конкретни доводи за неправилност, според които при изследване на механизма и причините за настъпване на ПТП не е отчетен установеният посредством показанията на св.В. и заключението на САТЕ принос на Агенция „П.и.“, изразяващ се в липсата на опесъчаване на заледения участък от пътя, и същият не е определен като обем, независимо от липсата на предявен обратен иск, като размерът на присъденото обезщетение е завишен и не е съответен на действително претърпените вреди, принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и съдебната практика по аналогични случаи. Претендира се за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, съобразно закона и събраните по делото доказателства, както и за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна А. И. К. е депозирала чрез пълномощника адв.В. К. писмен отговор на въззивната жалба със становище за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция по чл.38 от ЗАдв.

Третото лице-помагач Агенция „П.и.“ е подало чрез пълномощника Я. Б. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност относно състоянието на пътя, тъй като от представените писмени доказателства се установява, че не е налице неизпълнение на законовите изисквания в тази насока, а, според заключенията на САТЕ, опесъчаването на пътния участък би спомогнало за избягване на инцидента или поне за намаляване на степента на риска от занасяне на автомобила, но не би предотвратило настъпването на произшествието, нито е в основата на настъпването му, и правилно съдът е приел, че при липсата на предявени обратни искове срещу подпомагащите страни не се дължи преценка и произнасяне по евентуалната им отговорност, тъй като при множество съизвършители тя е солидарна. Претендира за потвърждаване на решението.

2

Третото лице-помагач ЗАД“А.“АД поддържа писмено становище за основателност на въззивната жалба по изложените в него съображения за несъответствие на присъденото обезщетение като завишено по размер с действително претърпените вреди, принципа на справедливостта и съдебната практика към 2018г. и претендира за намаляване на размера на обезщетението.

Третото лице-помагач ЗАД“Е.“АД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело становище по нея.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявен е от А. И. К. против „Д.З.И.-О.з.“ЕАД иск с правна квалификация чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение от 250000лв. за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейната майка П.Д. К., настъпила вследствие ПТП на 22.12.2018г., на път II84 надлез при с.З., община П., виновно причинено от Д.А.Г. при управление на лек автомобил В. с рег.№...., за който е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно полица .....г., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

С отговора на исковата молба ответникът „Д.З.И.-О.з.“ЕАД е оспорил механизма на ПТП по издадения констативен протокол и елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на сочения за виновен водач и е навел твърдения за настъпване на произшествието вследствие заледяване на пътния участък и липсата на опесъчаване, за което отговорност да носи Агенция „П.и.“, както и вследствие на действията на водачите на останалите участвали в събитието МПС-та – т.а. „М. С.“ с рег.№....., управляван от Я.Д.Р., и т.а. „М. С.“ с рег.№...., управляван от Г.Д.А., чиято гражданска отговорност е застрахована съответно при ЗАД“А.“АД и ЗД“Е.“АД. Заявил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която като пътник в МПС не е използвала обезопасителен колан. Оспорил е предявения иск и по размер, считайки претендираното обезщетение да не отговаря на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

Претендирал е за отхвърляне на иска, евентуално за определяне на степента 3 на принос на всеки от останалите посочени участници в произшествието, във връзка с които е поискал привличане на съответните трети лица като помагачи.

С допълнителната искова молба ищецът е уточнила, че произшествието е настъпило вследствие нарушаване на правилата за движение, регламентирани в чл.20,ал.1 и ал.2 и чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП, от страна на водача Д.А., който е загубил управление върху автомобила и той се е завъртял и навлязъл в насрещната лента за движение, където е последвал сблъсък с насрещно движещия се микробус с рег.№....., управляван от Я.Р., което не изключва съпричиняване от страна на посочените от ответника трети лица, но дали и в каква степен да е в доказателствена тежест на ответника.

Оспорила е възражението за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като същата се е возила на задната седалка на лек автомобил В., който няма обезопасителни колани на задните седалки, с позоваване на чл.137а от ЗДвП.

Във връзка с размера на обезщетението е посочила, че той е съобразен с всички конкретни обстоятелства и е обоснован от индивидуалните й потребности, медицински грижи и нужди и напълно отговаря на критерия за обществена справедливост. Възразила е по искането на ответника за привличане на трети лица-помагачи с твърдения правен интерес от това да е налице не за него, а за нея, тъй като при отхвърляне на иска й тя ще насочи претенциите си спрямо тях, и е заявила искане за привличането им да подпомагат нея в процеса.

С допълнителния отговор ответникът е заявил, че поддържа всичките си възражения и искания, включително за привличане на третите лица-помагачи, обосновавайки правния си интерес с това, че при уважаване на иска за целия обем на причинените вреди за него ще възникне основание да претендира и получи от тях такава част от размера на заплатеното застрахователно обезщетение, каквато съответства на степента им на принос за настъпване на вредоносния резултат.

С определението от 12.02.2020г. по чл.374 от ГПК първоинстанционният съд е конституирал за участие в процеса Агенция „П.и.“, ЗАД“А.“АД и ЗД“Е.“АД като трети лица-помагачи на страната на ищеца К., която е приел те да имат правен интерес да подпомагат, тъй като, ако искът й бъде уважен при доказване на виновно противоправно поведение на застрахования при 4 ответника, това би могло да изключи или намали размера на отговорността им.

С отговора третото лице-помагач Агенция „П.и.“ е оспорило механизма на ПТП, като същевременно е застъпило, че основната причина за настъпването му е несъобразяване на скоростта на участниците с пътните условия и условията на видимост – гъста мъгла, като няма друг автомобил, освен В. с рег.№...., който да е навлязъл в насрещното платно по необясними причини. Поддържа да не е съпричастен към произшествието, тъй като към датата на настъпването му е било осъществявано зимно поддържане на републиканската пътна мрежа, още повече, че дните, които го предхождат и следват, са били с положителни температури. Заявено е оспорване на иска по размер. Заявено е възражение за съпричиняване от страна на пострадалата в случай, че се установи тя да не е използвала обезопасителен колан.

От страна на третото лице-помагач „ЗД Е.“АД е подадено писмено становище, с което признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с Г.Д.А. – водач на автомобил „М. С.“ с рег.№...., но оспорва наличието на виновно противоправно поведение от негова страна, както и механизма на ПТП, вина за настъпването на което поддържа да имат водачите Д.Г. и Я.Р..

Оспорил е наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, с оглед връзката й с пострадалата. Заявил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата поради това, че не е била с поставен предпазен колан. Оспорил е претенцията по размер.

Третото лице-помагач „ЗАД А.“АД е депозирало становище, с което оспорва наличието на виновно противоправно поведение на застрахования при него Я.Д.Р.. Поддържа причина за настъпване на ПТП да е липсата на опесъчаване на процесния участък. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, която е била без поставен предпазен колан.

Оспорил е размера на претендираното обезщетение.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, въз основа на приетите експертни заключения, писмените доказателства и показанията на свидетелите В., Л. и А., на 22.12.2018г., около 6,30ч. при движение по път II-84 в района на пътен надлез с.З., в рамките на същото населено място, при управлението на лек 5 автомобил В. с рег.№.... водачът Д.А.Г., движейки се в посока от с.Б. към с.З., да е загубил управление и след завъртания да е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е последвал сблъсък с насрещно движещият се микробус „М. С.“ с рег.№....., управляван от Я.Д.Р., като след силния удар и тримата пътуващи в първия автомобил, включително возещата се на задната седалка в него майка на ищеца П.Д. К., да са починали. И в двете заключения се приема, че основната техническа причина за настъпване на ПТП е загубата на управление от страна на водача Г. и навлизането на управлявания от него автомобил в лентата за насрещно движение, тъй като, ако е останал в собствената си лента, той е щял да се размине без съприкосновение с насрещно движещото се превозно средство. Загубата на управление е настъпила при движение със скорост около 67км/ч, според единия експерт, а, според другия, около 62 км/ч, но във всички случаи с надвишаваща максимално разрешената от 50 км/ч, определена в случая с табела, указваща навлизането в населено място, като скоростта не е била и съобразена с пътните условия и пътната обстановка в момента – тъмнина, лека мъгла и наличие на места с т.нар. „черен лед“, при които произшествието е било предотвратимо, ако лекият автомобил ВАЗ се е движел със скорост до 24 км/ч и лекият автомобил М. със скорост до 20 км/ч. Навлизайки в участъка на надлеза при описаните пътни условия с превишена скорост, при положение, че е имал задължение дори да намали доста над максимално позволената, водачът на ВАЗ е извършил тежко нарушение на правилата за движение по чл.20,ал.2 и чл.21,ал.1 от ЗДвП, като скоростта, с която се е движел, не би му позволила да установи автомобила преди момента на удара, при което произшествието не е било предотвратимо чрез предприемане на безопасно екстрено спиране. Съдът е приел, че дори и да се приеме в някаква степен вина за настъпилото произшествие да носят и АПИ, заради неопесъчения път, и/или водачът на микробус „М. С.“ с рег.№....., заради превишената скорост в населено място, това не би изключило вината на Д. Г., а би довело до приложение на чл.53 от ЗЗД за солидарна отговорност към пострадалия, в каквато насока е и специалната норма на чл.499,ал.7 от КЗ, поради което и тъй като ответникът не е предявил обратни искове срещу третите лица, преценка и произнасяне по евентуалната им отговорност за съпричиняване не се дължи, а при доказан конкретен принос тя може да се търси от ответника в отделен процес по правилата на чл.127 от ЗЗД. Прието е въз основа на 6 заключението на комплексната експертиза, съобразно установеният с него механизъм на причиняване на уврежданията на П. К., която се е намирала на задната седалка зад шофьора на автомобила ВАЗ и след неговото завъртане е попаднала именно в зоната му на контакт с другото превозно средство, довели до нейната непредотвратима смърт, че е налице причинно-следствена връзка между виновното противоправно поведение и настъпилия вредоносен резултат. Прието е за неоснователно възражението за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като не е доказано по несъмнен начин, че автомобилът е бил оборудван с предпазни колани за пътниците на задната седалка, предвид противоречието между експертите по този въпрос, а и защото, според заключението на комплексната експертиза, смъртта на П. К. би настъпила и при поставен предпазен колан. Прието е за установено от представените удостоверения, че починалата П. К. е оставила за наследници съпруг И.К., на когото е присъдено обезщетение от 140000лв., по-голяма дъщеря М.В., на която е присъдено обезщетение от 130000лв., и по-малка дъщеря ищецът А. К., която следва да бъде обезщетена в по-висок размер в сравнение с тях, определен на 190000лв., тъй като вследствие и на тежкото й заболяване от дете - епилепсия, съчетана с лека умствена изостаналост и емоционално-волева неустойчивост, тя не само е загубила най-близкия си човек, но е лишена и от помощта, грижите и вниманието, които майката е оказвала през целия й живот, чието отсъствие за ищеца е по-трудно да приеме, поради интелектуалния си дефицит, и загубата на нейната най-голяма опора и незаменим ориентир и източник на спокойствие и увереност е довела до влошаване на качеството й на живот, което трудно би се подобрило, в каквато насока са кредитирани показанията на свидетелите Д. и П. и писмените доказателства.