Акт от 18.12.2023, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№330 гр. Велико Търново, 18.12.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ при участието на секретаря П.И. и прокурора …………., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №27 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на адв. М.Е., в качеството му на пълномощник на П.К.Х. – К. ***, срещу Ревизионен акт №Р-04000422003005-091-001/20.09.2022 г. на ТД на НАП – В. Търново, в частта му, потвърдена с Решение №119/15.12.2022 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – В. Търново. Жалбоподателката твърди, че при извършване на ревизията и издаване на обжалвания ревизионен акт са допуснати съществени процесуални нарушения, като неправилно производството е протекло по особения ред на чл. 122 – 124 от ДОПК.

Излага доводи, че обстоятелствата от значение за правилното установяване на задълженията не са установени съобразно принципите за обективност, служебно начало и добросъвестност. Не е извършен цялостен анализ на паричните потоци на ревизираното лице. Счита, че неправилно не са взети предвид получени през ревизирания период дивиденти. Оспорва и приетото от органите по приходите началнo салдо в размер на 5 000 лв. за 2020г. Твърди, че са получавани пари от роднини, които също не са съобразени в изготвения баланс.

Изразява несъгласие с приложената методика на установяване на доходите, разходите и превишенията на разходите. Моли ревизионният акт да бъде отменен. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция „ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в потвърдителното решение на директора на Д”ОДОП” и в писмена защита.

Претендира за разноски, представляващи ...ско възнаграждение в размер на 400 лв.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на административния контрол. Ревизионния акт, в частта, в която се обжалва пред административния съд, е потвърден с Решение №119/15.12.2022г. на директора на Дирекция ”ОДОП” – В. Търново. При това положение жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Обжалваният

Ревизионен акт №Р-04000422003005-091-001/20.09.2022 г. е издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Търново след извършена ревизия на П.Х. - К., възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-04000422003005-020-001/16.06.2022 г. за определяне на данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2018г., 2019г. и 2020г. С РА са определени допълнителни данъчни задължения върху данъчна основа за доходите по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 203,31 лв. и лихви съответно в размер на 28,47 лв., или общо задължения за внасяне в размер на 231,78 лв. С РА не са установени допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018г. и 2019г. РА е обжалван по административен ред в частта относно допълнително установените данъчни задължения върху данъчна основа за доходите по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020г., като с решението на ответника актът е потвърден в оспорваната част. Законосъобразността на РА в тази потвърдена част е предмет на спора по делото.

В останалата част, в която не са определени допълнителни задължения, РА не е обжалван и е влязъл в сила.

Ревизионен акт

№ Р-04000422003005-091-001/20.09.2022 г. е издаден от компетентните за това органи, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и при спазване на процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК.

При извършването на ревизията, органите по приходите са установили, че през процесните данъчни периоди жалбоподателката е едноличен собственик, управляващ и представляващ „Амбулатория за индивидуална практика за първична извънболнична дентална помощ д-р П.Х.“ ЕООД и като такава е самоосигуряващо се лице. Същата е семейна с едно непълнолетно дете.

В хода на ревизията са приобщени доказателствата от предходна проверка за съответствие между имущество и доходи на физическото лице за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2020г.

При анализ на така събраните доказателства, органите по приходите са приели, че данъчната основа на П.Х. - К. за облагане с преки данъци следва да се определи по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, тъй като по отношение на нея са установени обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно – налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Ревизираният субект е информиран за това с уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, като отделно му е връчено и уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК относно това кои деяния, свързани с подправяне или ползване на неистински или преправени документи, или документи с невярно съдържание, съставляват престъпления по НК.

Изготвено е и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице, в отговор на което са представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК и са дадени обяснения.

Наличието на хипотезите по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК ревизиращите органи са обосновали въз основа на съпоставка между доходите и източниците на финансиране на П.Х. – К., от една страна, и извършените от нея разходи, от друга страна. Като разполагаеми парични средства в брой към началото на всеки от ревизираните периоди е взета твърдяната от ревизираното лице сума в размер на 5 000 лв.

В приходната част са взети предвид установените към 01.01. и 31.12. парични средства по притежаваните две банкови сметки от жалбоподателката в „Първа инвестиционна банка“ АД – разплащателна сметка в лева с IBAN №BG82FINV91501000088244 и разплащателна сметка в евро с IBAN №BG07FINV91501*********, а в разходната част са отнесени установените заплатени суми за телекомуникационни услуги по данни на доставчика (мобилен оператор „А1“ ЕАД), платените суми за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице, платени суми за местни данъци и такси по данни на Община Лясковец и Община В. Търново, направени парични вноски в брой по сметката на Д.К. – съпруг на ревизираното лице. След анализ от страна на ревизиращия екип, с РА е прието, че за процесния период 2020г. е налице превишение на направените разходи над получените доходи и финансирания в размер на 2 033,07 лв. С решението на директора на Дирекция „ОДОП“ е установена неточност при изчисленията за 2020 г. предвид неотчитането от страна на органите по приходите, че една от сметките на К. е в евро, в резултат на което не е извършено преизчисление на салдата на валутната сметка на К. в тяхната левова равностойност, както и е включена в разходната част на съпоставката вноска в размер на 2 000 евро по банковата сметка на Д.К. в ПИБ АД, без същата да бъде превалутирана в българска валута. След превалутиране на салдата и направената парична вноска е установено, че превишението на разходите на ревизираното лице над неговите доходи и финансирания за 2020 г. е в по-голям размер от това определено с РА, поради което и на основание чл. 155, ал. 8 от ДОПК размерът на несъответствието и респективно на данъчната основа по чл. 123, ал.

1, т. 2 от ДОПК за този период е потвърден така, както е определен. Надвишението на разходите предполага наличие на допълнителни доходи, които да ги покрият и които доходи не са декларирани по съответния ред. Последното обосновава наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, за която е достатъчно наличието на данни за укрити доходи. Само по себе си това обстоятелство е основание за облагане по аналог.

Така направените констатации и определената въз основа на тях данъчна основа се оспорват от жалбоподателката, като се претендира, че не са налице доходи от неустановен източник, тъй като са били дадени обяснения и представени доказателства още в хода на проверката за налични парични средства, с които жалбоподателката е могла да покрие разходите си през ревизираните периоди /дивиденти в размер на 42 000 лева; неконкретизирани по размер получени средства от роднини преди 2018г./. Претенцията на оспорващата е, че ревизията не е установила обективно и включила в изготвения баланс всички доходи за ревизираните периоди в пълен размер. Не е извършен цялостен анализ на паричните потоци на ревизираното лице и неправилно не са кредитирани представените доказателства, събрани в хода на ревизията, а предвид ангажираните в хода на съдебното дирене писмени доказателства и съдебна експертиза се опровергават фактическите изводи на ревизиращите органи при определянето на данъчната основа.

Така направените възражения съдът приема за частично основателни. В разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е визирано, че органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата, изброени в т., т. 1 – 7 от ал.

1 на чл. 122 от ДОПК. При първоначалната проверка и при извършване на ревизията на жалбоподателката са били връчвани уведомления по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и многократно му е давана възможност за обяснения и представяне на доказателства. Тези възможност не е била преклудирана и в хода на производството по обжалването на РА по административен ред.

От събраните в хода на ревизията и приети по делото писмени доказателства се установява, че за процесните данъчни периоди 2018г., 2019г. и 2020г. жалбоподателката е разполагала с парични средства и разходвал такива в размери, превишаващи декларираните доходи в подаваните от него годишни данъчни декларации. При съпоставка на декларираните доходи с извършени разходи са взети предвид като разходвани средства такива за издръжка и живот, в т.ч. направените плащания с банкови карти чрез ПОС терминал за закупени стоки и услуги; комунални разходи по фактури от доставчици за консумирана ел. енергия и вода; разходи за придобиване на МПС; др. разходи.

Основателни са направените изводи от ревизиращите органи, че след като има установени извършени разходи от едно лице, което като факт не се спори, а няма посочени източници на доходи/средства за издръжка, то са налице посочените хипотези на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. След като не е доказано по отношение на тези разходвани средства, че попадат в хипотезите на чл. 13 от ЗДДФЛ, то същите по аргумент за противното представляват облагаеми доходи, които следва да участват при формирането на данъчната основа на лицето през периода на придобиването им. От своя страна това косвено може да потвърди направеният извод за наличие на разполагаем доход за ревизираните периоди, който подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ.

Основателни са обаче възраженията на жалбоподателката за начина на определяне на данъчната основа за облагане с преки данъци. По делото са налични доказателства по отношение на наличието на парични средства към началото на ревизираните периоди, както и за получаване на парични средства от трети лица, които не са взети предвид коректно при определянето на разполагаемите средства на жалбоподателката.

Зая основателни съдът приема възраженията по отношение определяне на началното салдо като сбор от разполагаеми парични средства от началният момент за извършване на ревизията, а именно 01.01.2018 година. В тази връзка, ревизиращите органи, са приели разполагаеми парични средства начално салдо в размер на 16 976,06 лв., което е изчислено като сумарна величина от паричния поток на приходите за жалбоподателя от неговата основна дейност, като лекар по дентална медицина осъществявана посредством „АИППИДП доктор П.Х.“ ЕООД и наличности по банкови сметки. В хода на ревизията при обжалването на административен и съдебен ред, жалбоподателят е заявил възражения, че същият е притежавал разполагаеми средства и други парични суми, които са му били предоставени, респективно, които е ползвал като такива от други източници, респективно спестени от предходни периоди или предоставени от други физически лица. Същите възражения, като неконкретизирани, са били приети за неоснователни от ревизиращите органи и ответника. По делото са представени от пълномощника на жалбоподателката писмени доказателства във връзка с намерение на жалбоподателката П.Х.-К. и нейният съпруг Д.К. да закупят недвижим имот, за което са предоставени парични средства на бъдещите продавачи през 2016 година и които парични средства да им били върнати от получателите след като планираната сделка за покупко-продажба не е било осъществена реално. Посочените документи, удостоверяващи получаването на сума в размер на 59 000евро, предадена от Д.и П.