Определение № 32 от 17.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32 гр. София, 17.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно търговско дело № 20231001000834 по описа за 2023 година

Производството е по чл.274 и сл.ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 286073 от 25.09.2023г. по описа на Софийски градски съд на БОСКО СТРОЙ ЕООД / в несъстоятелност/ срещу определение №261679 от 18.09.2023г., постановено по т.д. № 8423 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-1 състав, с което е оставено без разглеждане като просрочено възражение с вх.№283961/21.08.2023г., подадено от длъжника „Боско Строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу вземанията на „Райфайзенбанк“ /България/ ЕАД, включени в списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 25.02.2016г.

Жалбоподателят твърди, че възражението не е подадено на 21.08.2023г., както неправилно и в противоречие с доказателствата по делото се твърди в обжалваното определение, а на 01.03.2016г., видно от поставеното върху пощенския плик изходящо пощенско клеймо.

Съдът е игнорирал разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК, смисълът на която е, че страните по искови дела не следва да носят риска от забавяне на пощенските услуги, след като вече са направили това, което е под техен контрол - изпратили са съответните книжа към съда.

На 01.03.2016г. подал по пощата и второ възражение по чл.690 ТЗ - поради важността на това действие и с цел да се гарантирам срещу казуси като процесния. Това мое второ възражение обаче, изглежда е изгубено от Български пощи, тъй като не е достигнало регистратурата на СГС.

При постановяването на обжалваното определение съставът на СГС е подменил фактите по делото /игнорирал е наличното доказателство, че процесното възражение по чл.690 ТЗ е подадено в законния срок/ и нарушил императивната разпоредба на чл.

1

62, ал. 2 ГПК, от която следва, че процесното възражение е подадено в законния срок и е допустимо.

Оставянето на процесното възражение без разглеждане блокира пътя по чл.694 ТЗ за предявяването на отрицателен установителен иск срещу ОББ АД / правоприемник на Райфайзенбанк /България/ ЕАД/.

К. В. Б. - синдик на „Боско строй“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК 130462095, е представил отговор на частната жалба, в който изразява становище за неоснователност на същата. Поддържа, че поведението на управителя на длъжника не кореспондира в твърденията в частната жалба. Няма житейска логика в това чрез писмо от 01.03.2016г. против списък на приети вземания, но въпреки постановяване на определение за одобряване на списъка, публикуване на това определение в търговски регистър, провеждане на няколко събрания на кредиторите и вземане на решения по чл.677, т.8 ТЗ, едва на 21.08.2023г., т.е. седем години и пет месеца по - късно, да се установи, че посоченото възражение не е достигнало до СГС.

Според него „възражение“ вх. № 283961/21.08.2023г. е депозирано след изтичане на преклузивния срок за това.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

С решение № 56 от 08.01.2016г., постановено по т.д. № 8423/2013г. на СГС, VI-1 състав, е обявена неплатежоспособността на „Боско Строй“ ЕООД, ЕИК 130462095, с начална дата 31.12.2011г., открито е производство по несъстоятелност по отношение на „Боско Строй“ ЕООД, ЕИК 130462095, и „Боско Строй“ ЕООД, ЕИК 130462095, е обявено в несъстоятелност.

За вземанията на кредиторите предявени в срока по чл.685 ТЗ синдикът е съставил списък на приетите вземания 19.02.2016г., който е обявен на 25.02.2016г. по партидата в търговския регистър длъжника - „Боско Строй“ ЕООД, ЕИК 130462095, като в същият са включени вземанията на „Райфайзенбанк“ /България/ ЕАД.

С определение № 1968 от 07.04.2016г., постановено по т.д. № 8423/2013г. на СГС, VI-1 състав, обявено в търговския регистър на 11.04.2016г. по партидата на длъжника - „Боско Строй“ ЕООД, ЕИК 130462095, съдът е одобрил списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ на кредиторите на „Боско Строй“ ЕООД /н./, ЕИК 130462095, обявен в търговския регистър под номер на вписването 20160225102022.

По делото е постъпило възражение вх.№ 283961 от 21.08.2023г. по описа на СГС от „Боско Строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, с което са оспорени изцяло всички вземания на „Райфайзенбанк“ /България/ ЕАД, вписани под пореден №1 /първо, второ, трето, четвърто, пето вземане/ в изготвения от синдика списък на 19.02.2016г. на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, като несъществуващи, тъй като са погасени, включително по реда на проведено принудително изпълнение

2 върху имоти, ипотекирани от длъжника или трети лица. Наред с това, главниците, и лихвите по предявените от банката кредити са неправилно изчислени - поради погрешно изчисляване и/или несъществуване на съответната главница и поради неправилно прилагане на уговорените лихвени проценти. Иска се от съда да изключи горните вземания от списъка на приетите вземания и да ги включи в списъка на неприетите.

Възражението е изпратено по пощата, като върху пощенския плик са поставени три датни клейма /печати/, които удостоверяват датите – „01.03.16 - 10“;

„17.08.23-12“ и

„18.08.23- 08“. Пощенският плик е постъпил в съда на 21.08.2023г.

В изпълнение на задължението си по чл.690, ал.2 ТЗ синдикът е представил становище по постъпилото възражение, в което поддържа, че против списъка на приетите вземания, одобрен с определение № 1968 от 07.04.2016г. не са подавани възражения в законоустановения срок, съответно няма предявени искове по чл.694 ТЗ.

Сроковете са преклузивни, поради което към датата на подаване на възражението длъжникът няма процесуална възможност за това.

В обжалваното определение съдът по несъстоятелността, като е съобразил становището на синдика, изготвения списък от синдика на приетите взимания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ и обявяването му в търговския регистър на 25.02.2016г., е приел, че срокът за подаване на възраженията срещу същия по реда на чл.690, ал.1 ТЗ е изтекъл на 04.03.2016г., поради което възражението е просрочено и следва да бъде оставено без разглеждане.

С разпореждане от 08.12.2023г., постановено по настоящето дело, съдът е указал на

„Боско Строй“ ЕООД, ЕИК 130462095, че в негова доказателствената тежест да установи твърдяното обстоятелство относно датата на изпращане на пратката /писмото/, и му е указал, в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства в подкрепа на твърдението си, че процесното възражение е подадено на 01.03.2016г.

С молба от 19.12.2023г. „Боско Строй“ ЕООД, ЕИК 130462095, е дал разяснения относно момента и начина на поставяне на пощенски клейма върху пратката; посочил е, че пратката е изпратена на 01.03.2016г., който факт се удостоверява от изходящо пощенски клеймо, като другите две пощенски клейма /от 17.08.2023г. и

18.08.2023г./ са поставени в пощенската станция по местоназначението на пратката, която е получила същата от изходящата пощенска станция; посочил е, че организацията на работа на Български пощи не е под негов контрол, като изрично е заявил, че не е в състояние да предостави на съда други„доказателства“ относно датата на изпращане на процесната пощенска пратка, освен обичайните и утвърдените в практиката, т.е. извън самия пощенски плик, съхраняван в кориците на делото и удостоверяващ/чрез изходящо пощенско клеймо от 01.03.2016г./ датата на изпращане на пратката.

При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок по чл.613а, ал.3 ТЗ, от легитимирана 3 страна в процеса, предвид разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ, имаща правен интерес от обжалването, и отговаря на изискванията на закона.

Обжалваното определение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на длъжника относно обстоятелствата, на които се основава искането му, и търсената защита, е валидно и допустимо.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.690, ал.1 ТЗ - длъжникът или кредитор може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане в 7-дневен срок от обявяването по чл. 689. Доказателствената тежест за установяване спазването на срока по чл.690, ал.1 ТЗ /при условията на пълно и главно доказване/ се носи от оспорилия списъка, съответно вземането - длъжникът или кредитор /в този смисъл Определение № 645 от 4.10.2013г.на ВКС по ч.т.д.№3179/2013г.,I т.о.,ТК;Определение №71 от 9.02.2016г. на ВКС по ч.т.д.№211/2016г.,II т.о.,ТК;

Определение №320 от 17.08.2020г. на ВКС по ч.т.д.№902/2020г., II т.о., ТК, и др./.

Синдикът е съставил списъка на приетите предявени вземания в срока по чл.685 ТЗ на 19.02.2016г., в който са включени оспорените вземанията на кредитора „Райфайзенбанк“ /България/ ЕАД, като същият е обявен в търговския регистър по партидата на длъжника на 25.02.2016г., от което следва, че преклузивния срок по чл.690, ал.1 ТЗ изтича на 03.03.2016г. включително.

Възражението е изпратено по пощата от активно легитимирано лице - длъжника, представляван от органния си представител, съгласно разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ, като се спори относно момента на подаване - на коя дата е изпратено и нарушил ли е съдът по несъстоятелността разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК, вр. с чл.621 ТЗ, при преценка допустимостта на възражението.

Според легалното определение на чл.3, т.1 от Закона за пощенските услуги, пощенската услуга включва „приемане, пренасяне и доставяне на пощенска пратка“.

Съгласно чл.69, ал.1 ЗПУ цените на пощенските услуги се предплащат от потребителите, като заплащането се извършва в брой, безкасово, чрез пощенски марки или по друг начин в зависимост от определения от пощенския оператор ред за заплащане на съответната услуга. Съгласно чл.70, ал.1 ЗПУ - пощенската марка се използва като знак и като доказателство за платена цена за пощенски услуги, извършвани от пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, а според чл.77, ал.3 и ал.4 ЗПУ - пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга използва датни клейма за подпечатване на пощенските марки и пощенските пратки.

Върху пощенския плик, с който е изпратено по пощата процесното възражението, е залепена пощенска марка, която удостоверява предплащане на цената на пощенската услуга, подпечатана с датно клеймо - 17.08.23-12, което според настоящият 4 състав на съда удостоверява, че на посочената дата - 17.08.2023г., пощенската пратка е приета от пощенския оператор, съответно на тази дата същата е изпратена по пощата, по смисъла на чл.62, ал.2 ГПК, при спазване изискванията на ЗПУ. Аргумент в тази насока е и съвпадението между отразените данни на датното клеймо, поставено на предната страна на пощенския плик, с което е подпечатана пощенската марка, и на датното клеймо, поставено на обратната страна на пощенския плик /съответно 17.08.23.-12 – датата на изпращане на пощенската пратка, и 18.08.23 - 08 – датата на получаване на пратката/, което кореспондира и с постъпването пощенската пратка в регистратурата на съда на 21.08.2023г.

Наличието на друго датно клеймо – „01.03.16 - 10“, върху пощенския плик, с което не е подпечатана пощенската марка, в случая не може да обоснове различен извод от направения, тъй като същото не удостоверява приемане на пощенска пратка, след предплащане на пощенската услуга, съобразно изискванията на ЗПУ.

Не може да се приеме, че е налице и нарушение на константната практика на ВКС, според която, пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда, тъй от доказателствата по делото такива не се установяват. Удостоверено е приемане на пощенска пратка при спазване изискванията на закона, което следва да бъде съобразено от съда при преценка допустимостта на процесното възражение.