Решение № 5701 от 13.12.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 5701

Хасково, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ПАВЕЛ ЙОРДАНОВ ЖЕКОВ като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20247260701176 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Р. А. С., [държава], с адрес: [населено място], [жк], против Решение № 10935/22.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречиe с приложимия материален закон. Административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Същият бил постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства. В резултат на това бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставял на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезания или нечовешко или унизително отнасяне; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства можело да произтичат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не можела или не желаела ефективно да противодейства. Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния орган, но той не я възприел правилно. Жалбоподателят се опасявал за своята сигурност, вследствие на водещите се военни действия в неговия район. В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт преценил, че жалбоподателят не бил заявил наличие на риск от изтезания или нечовешко или унизително отнасяне, тоест хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Такъв риск за жалбоподателя бил налице и същият не можел да се завърне в [държава] поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, нямало да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си. Жалбоподателят твърди, че всичко това сочело на повърхностно провеждане на административната процедура, което водело до издаването на незаконосъобразен акт, касаещ живота и сигурността му. С оглед на гореизложеното, същият моли да бъде отменено оспореното решение на председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Назначеният му процесуален представител моли жалбата да бъде уважена по аргументите, посочени в нея. Заявява, че постановеното решение е в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Моли преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в писмен отговор, депозиран чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира, че подадената жалба е неоснователна. Счита, че при издаване на административния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения. Намира, че правилно административният орган е приел, че не са налице предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут и статут на бежанец по отношение на жалбоподателя.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба рег.№ УП-33475/18.07.2024 г. на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) жалбоподателят е поискал откриване на производство за закрила в Република България, поради наличен спрямо него основателен страх от преследване в страната му по произход - [държава]. Желанието за закрила е потвърдено и с Молба входящ № 1782/18.07.2024 г. на РПЦ – Харманли. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-33475/18.07.2024 г., в който е вписан с имената Р. /собствено/ АЛР. /фамилно/ С. /бащино/, от *** пол, роден на [дата]. в [населено място], обл. Х., [държава], [държава], *** по народност, вероизповедание - *** - ***, семейно положение - ***, професия – ***, образование - ***. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, *** братя и *** сестри на чужденеца (като по отношение на всички тях в регистрационния лист е налице отбелязване – [държава]). Личните данни на молителя са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документи за самоличност.

С Покана рег. № УП-33475/18.07.2024 г. чуждият гражданин е бил поканен за провеждане на интервю на 01.08.2024 г.

С Писмо рег. № УП-33475/22.07.2024 г. Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС писмено становище по постъпилата от Р. А. С. молба за закрила. В писмо с рег. № М-14617/10.09.2024 г. (рег. № УП-33475/11.09.2024 г. в ДАБ при МС) на ЗА Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 02.08.2024 г., в хода на което същият е потвърдил предоставените при регистрацията данни. Заявил, че не е използвал други имена или псевдоними. Отбелязал, че няма роднини в държави, членки на ЕС. Напуснал [държава] на 1 юли 2024 година нелегално, сам, и се насочил към Турция. В България пристигнал нелегално на 17 юли 2024 година, също сам, преминавайки през зелена граница. Заявил, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава, членка на ЕС, и че не е подавал молба за международна закрила в България или в друга страна. Уточнил, че никога не е бил арестуван или осъждан нито в [държава], нито в друга държава. Роден бил на 20 февруари 1992 година в [населено място], област Х.. Пояснил, че при регистрацията е предоставил грешна дата на раждане. Споделил, че е загубил личната си карта и шофьорската си книжка при бомбардировка преди около десет години. Нямал друго гражданство, освен сирийско. Заявява, че принадлежи към арабската етническа група, но не е имал проблеми заради етническата си принадлежност. По отношение на религията отбелязал, че е мюсюлманин-сунит и никога не е имал проблеми заради религиозните си убеждения. Не бил [семейно положение], имал образование до шести клас и работил в земеделието. Никога не бил членувал в политическа партия или организация, нито в религиозни общности или секти. Посочил, че не е бил член на въоръжени групировки или паравоенни формирования и не е имал отношения с армията или полицията в [държава]. Напуснал [държава] заради войната и тъй като животът в страната му станал несигурен. Липсвали работа и нормални условия за живот. Споделил, че в региона му имало военни действия между Свободната армия и редовната армия. Нямал възможност да се премести в друг район на [държава], защото се страхувал от въоръжени групировки, които биха могли да го принудят да воюва или да го отвлекат. В Турция нямали добро отношение към него, още повече, че властите там започнали да връщат сирийците обратно в родината им. Заявил, че не иска да се върне в [държава], защото все още се страхува за живота си и заради липсата на сигурност. Накрая изразил конкретното си искане към Република България – да получи статут, който да му осигури спокойствие и възможност за нормален живот.

С Решение № 10935/22.10.2024 г., Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Р. А. С., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на чужденеца на 04.11.2024 г., срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 11.11.2024 г. и регистрирана с рег.№ УП-33475/11.11.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице – адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 от АПК и чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, в указания 14-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място, Решение № 10935/22.10.2024 г. е издадено от компетентен административен орган – Председателят на ДАБ при МС, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.

На второ място, административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

На трето място, не е налице допуснато в хода на административното производство съществено нарушение на процесуалните правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по предоставяне на закрила по общия ред по ЗУБ, пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ с жалбоподателя е било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания, също в присъствието на преводача и на разбираемия за лицето език.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от страна на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това по ЗУБ.

Съдът намира за спазено и правилото на чл. 35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да е пропуснал да изследва съществен твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на чужденеца. Напротив, много подробно са обследвани всички заявени от него факти и обстоятелства от личната му бежанска история. Детайлно същите са анализирани, като въз основа на тях ответникът е приел, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ в страната му на произход и не са налице предпоставки по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут.

Не се установява също така решението, с което се отхвърля молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, да засяга права и интереси на адресата си в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава, тоест няма нарушение на прокламирания в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност.

Ето защо съдът намира, че не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 146, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от АПК.

Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното: