Решение № 464 от 19.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Пловдив, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000460 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260018/27.VІ.2024год. постановено по т.д.

№***/2019год. на Пловдивският окръжен съд, ХІХ състав, З.А.Д."А.Б." АД гр.С., ЕИК ** е осъдено да заплати на „А.Т.**“ ЕООД гр.С., ЕИК ***, сумата 136 500лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по МПС- лек автомобил марка „Б.“, модел „К.**С.“ с рег.№**, от ПТП, настъпило на 16.VІІ.2017год., около 20.00часа, на АМ „Т.“, при км. **, причинено от И. С. С. при управление на лек автомобил марка „**“, модел „**“ с рег.№*********, със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника по полица №*************, ведно със законната лихва върху главницата от сезиране на съда на 4.ІV.2019год. до изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на 8 666.79лв., като Е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над уважения 1 размер на главницата 136 500лв. до предявения размер от 205 784.83лв. и за законна лихва върху него от сезиране на съда на 4.ІV.2019год. до изплащане на сумата.

Осъдил е „А.Т.**“ ЕООД гр.С., ЕИК *** да заплати на

З.А.Д."А.Б." АД гр.С., ЕИК ** разноските по делото за отхвърлената част от иска в размер на 2 620.16лв..

Решението е постановено при участието на И. С. С., ЕГН ********** от гр.С., бул.“В.Л.“ №**, в качеството му на трето лице- помагач на страната на ответника ЗАД „А.Б.“ АД гр.С., ЕИК **.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№262473/23.VІІ.2024год. е подадена от „А.Т.**“ ЕООД гр.С., ЕИК ***, представлявано от управителя П.Б.В., чрез пълномощника му адв. Г. Б. Х., срещу решение №260018/27.VІ.2024год. по т.д.№***/2019год. на Пловдивския окръжен съд, ХІХ състав, В ЧАСТТА МУ, с която искът по чл.498ал.3 КЗ е отхвърлен за разликата над присъдените 136 500лв. до претендираните 205 784.83лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва и съответните присъдени разноски. Жалбоподателят сочи, че след като първоинстанционният съд е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи относно осъществяването на фактическия състав на чл.432ал.1 КЗ- наличието на генералния деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД и валидно застрахователно правоотношение, при която следва да се носи отговорност именно от ответника-застраховател, то неправилно е приложил разпоредбата на чл.51ал.2 ЗЗД и е приел, че в процесния случай е налице съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек автомобил „Б. К.Г.С.“ с рег.№**, вследствие на което е намалил определената сума по обезщетението. Счита, че решението на ОС- Пловдив, с което е прието съпричиняване по чл.51ал.2 ЗЗД е неправилно, тъй като съдът се е произнесъл по нерелевирано възражение за съпричиняване. В процесния случай съдът приема за установено по делото съпричиняване, изразяващо се в нарушаване на чл.56 ЗДвП във връзка с чл.13ал.2 ЗДвП, чл.14 ЗДвП, чл.10ал.2т.1 и чл.12 от Наредба №2/17.І.2001год. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, което представлява недопустимо произнасяне за наличие на съпричиняване, за което не са наведени твърдения от ответника в преклузивните срокове по ГПК с отговора на исковата молба. Съдът 2 служебно и по свой почин не може да разгледа горния въпрос, без да има наведено възражение за съпричиняване в този смисъл. Счита, че по делото липсват доказателства, за да се приеме за доказано съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС с марка „Б.“. Решаващият състав е приел, че поведението на водачът на МПС с марка „Б.“ не е било съобразено с правни норми, които са общи и не са приложими за автомобилите, движещи се по автомагистралите. В случая не може да става въпрос за „пристрояване“ от лява в дясна лента на платното за движение, защото по автомагистралата има скоростна и аварийна лента за движение. За движението по автомагистралата има специални разпоредби на ЗДвП. Освен това заключението на вещото лице по САТЕ борави с хипотези, а не с доказани факти относно маневрите на МПС. Неправилно е прието и наличие на нарушение по чл.25ал.2 ЗДвП, защото съгласно ЗДвП аварийната лента не е лента за движение на МПС, а е лента, на която МПС може да престои при авария. Затова и водачът на МПС с марка „Б.“ няма как да предвиди, че МПС с марка „**“ се движи по аварийната лента на автомагистралата и следва да го пропусне, отклонявайки се надясно към паркинг. Счита и че неправилно първоинстанционният съд се е предоверил на заключението на вещото лице инж. Т.П. по ДСАТЕ. Моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и постанови ново решение, с което уважи изцяло предявения иск по чл.432ал.1 КЗ като основателен и доказан, като му присъди направените по делото разноски.

Подаден е отговор на въззивната жалба вх.

№262710/16.VІІІ.2024год. от ЗАД „А.Б.“ АД гр.С., ЕИК **, чрез пълномощника му адв. Я. В. А.-К. от САК, с възражения за нейната неоснователност.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№25219/24.VІІ.2024год. е подадена от ЗАД „А.Б.“ АД гр.С., ЕИК **, представлявано от всеки двама от изпълнителните директори О.Ц.П., А.Б.А. и П.Д.П., чрез пълномощника му адв. Я. В. А.- К. от САК, против решение №260018/27.VІ.2024год. по т.д.

№***/2019год. на Пловдивски окръжен съд, ХІХ състав, в частта, с която ЗАД „А.Б.“ АД гр.С. е осъдено да заплати на „А.Т.**“ ЕООД гр.С. сумата над 37 694.53лв. до присъдения размер от 136 500лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по МПС лек автомобил марка „Б.“, модел „К.Г.С.“ с рег.№**, от ПТП, настъпило на 16.VІІ.2017год., 3 причинено от И. С. С. при управление на лек автомобил „**“, модел „**“ с рег.

№*********, ведно със законната лихва върху главницата от сезиране на съда на 4.ІV.2019год. до изплащане на сумата. В обжалваната част жалбоподателят счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочи, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел, че процесното МПС с марка „Б.“ е било ремонтирано, без ищецът да е навел такова твърдение в исковата молба и в допълнителната искова молба. Това обстоятелство не е посочено и в доклада на съда по делото, който не е променян в хода на производството пред ОС- Пловдив.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и по искане, което не е направено от страна на ищеца. Второто съществено процесуално нарушение се изразява в това, че съдът неправилно приема в своето решение, че е обвързан от влязлата в сила присъда по отношение на процесния деликт на основание чл.300 ГПК. Счита, че липсва идентитет между установеното с присъдата престъпление, извършено от И. С. и процесния деликт, твърдян от ищеца, както и причинна връзка между престъплението и настъпилите щети по МПС с марка „Б.“. Другото нарушение на материалния закон касае съпричиняването на вредоносния резултат от водача на МПС с марка „Б.“.

Правилно ОС- Пловдив е приел, че застрахователят своевременно е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лекия автомобил „Б. К.“ с рег.№** с отговора на исковата молба и го е разгледал, но е определил занижен размер на съпричиняване от 30%. В нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е определил и размера на дължимото обезщетение за претърпени имуществени вреди, тъй като по делото безспорно се установява, че е налице тотал щета на лек автомобил „Б.

К.“ с рег.№**, тъй като разходите за необходимия ремонт надвишават със 70% действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на ПТП.

Материалният закон е нарушен и при определяне на законната лихва върху присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди, защото при наличието на данни за тотал щета на МПС, собственикът има задължение за дерегистрация на пострадалия автомобил и представяне на доказателства за това пред застрахователя, от който момент се определя началния срок на забавата при изплащане на обезщетението. Жалбоподателят моли да се отмени решението на ОС- Пловдив в частта, с която ЗАД „А.Б.“ АД гр.С. е 4 осъдено да заплати на „А.Т.**“ ЕООД гр.С. сумата над 37 694.53лв. до присъдения размер от 136 500лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил марка „Б.“, модел „К.Г.С.“ с рег.№**, ведно със законната лихва върху главницата от сезиране на съда на 4.ІV.2019год. до изплащане на сумата, като му се присъдят направените по делото разноски.

Подаден е отговор на въззивна жалба вх.

№262761/27.VІІІ.2024год. от „А.Т.**“ ЕООД гр.С., ЕИК ***, представлявано от управителя П.Б.В., чрез пълномощника му адв. Г. Б. Х., с възражения за нейната неоснователност.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ И. С. С., ЕГН ********** не взема становище по подадените въззивни жалби в законоустановения срок.

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

5

Предмет на делото е предявен от ищеца „А.Т.**“ ЕООД гр.С., ЕИЩ *********, представлявано от управителя П.Б.В., чрез пълномощника му адв. Е.Д., иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ответника ЗАД „А.Б.“ АД гр.С., ЕИК **, представлявано от изпълнителните директори О.Ц.П. и А.Б.А., с искане да заплати сумата 205 784.83лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, свързани с увреждането на МПС- лек автомобил марка „Б.“, модел „К.Г.С.“ с рег.№**, в резултат на ПТП, настъпило на 16.VІІ.2017год., около 20.00часа на автомагистрала „Т.“, км. **, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, като му присъди и направените по делото разноски.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Или прякото право срещу застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтно право срещу застрахования по застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е функционално обусловено от последното.

Застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на щетата.