Решение № 1432 от 21.11.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1432 гр. Пазарджик, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220103710 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от В. М. И. и С. В. И. от с. С., общ. П., срещу В. М. И. от с. С. за осъждането на ответника да заплати на В. И. сумата 1871,46 лв., с която ответникът се е обогатил за нейна сметка, заедно с лихва за забава в размер 65,48 лв. за периода 12.07.2023 г. - 15.10.2023 г. и законната лихва от предявяването на иска (16.10.2023 г.), а на С. И. - 1696,69 лв. с лихва в размер 59,36 лв. за същия период и законната лихва. С исковата молба се твърди, че през 2014 г. ответникът, който е съсед на ищците, инициирал срещу тях наказателно производство от частен характер за престъпление пo чл. 148 от НК (обида, нанесена публично). С присъдата по това наказателно производство В. И. била призната за виновна и освободена от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, било и наложено наказание глоба в размер 1000 лв., била осъдена да заплати на тъжителя обезщетение в размер 1000 лв. със законната лихва от 03.09.2013 г. и разноски в размер 159,46 лв. С. И. бил признат за виновен и освободен от наказателна отговорност поради реторсия, като бил осъден да заплати обезщетение също в размер 1000 лв. със законната лихва от същата дата. Общо като обезщетения, лихви и разноски по принудителното изпълнение ищците заплатили сумите, които претендират по настоящото дело. Присъдата била мотоивирана със свидетелските показания на Илиян И., който по-късно бил признат за виновен за лъжесвидетелстване и на това основание присъдата срещу ищците била отменена по реда на възобновяването на наказателното производство и делото било върнато за ново разглеждане, в хода на което ответникът оттеглил тъжбата и делото било прекратено 1 с определение, влязло в сила на 27.05.2022 г. Молбата на ищците за обратен изпълнителен лист била оставена без уважение с мотив, че обратен изпълнителен лист се издава при решаване на спора с влязло в сила решение по същество, а не при прекратяване на производството, в който случай единственият ред за снабдяване с изп. лист е искът за неоснователно обогатяване. Ищците изпратили до ответника покана за връщане на сумите, получена от него на 03.07.2023 г. В поканата му определили срок за доброволно изпълнение от 7 работни дни, изтекъл на 12.07.2022 г., но плащане не последвало.

Искът е с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД - за връщане на дадено на отпаднало основание.

Постъпил е отговор от ответника, който оспорва иска. Заявява, че не оспорва изложените в исковата молба факти, но подчертава, че е оттеглил тъжбата си поради изтичане на абсолютната давност по чл. 80 от НК. Никога не е оттеглял тъжбата в частта и за гражданския иск, а е заявил, че оттеглянето се отнася само за наказателната част. Излага доводи, че съобразно ТР 1/04.02.2013 г. съдът следва да се произнесе по гражданския иск дори когато в хода на производството настъпи някое от основанията по чл. 79, ал. 1 от НПК и наказателното производство бъде прекратено. Прекратено е само наказателното производство, като съдът е следвало да се произнесе по гражданския иск, но не го е направил. Няма отпаднало основание, защото няма произнасяне по гражданския иск. Затова със заявление от 22.11.2023 г. ответникът е поискал произнасяне по гражданския иск по наказателното дело или изпращането му на гражданската колегия на съда за разглеждане.

Във връзка с това иска спиране на настоящото дело на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до произнасянето по гражданския иск по НЧХД 401/2022 г. на съда и заявява, че предявеният граждански иск в наказателното производство е пречка за него да предяви насрещен иск по настоящото дело, но ако наказателният съд отхвърли предявения граждански иск, ще има основание за насрещен иск. В самия отговор обаче не се съдържа изявление, че се предявява насрещен иск, и настоящият състав е изразил становище по искането за спиране в определението си по чл. 140 от ГПК от 26 януари 2024 г., като е оставил без уважение искането за спиране (станало междувременно безпредметно, доколкото произнасянето по НЧХД 401/2022 г. вече е било налице към този момент).

В хода на делото страните се представляват от упълномощени адвокати и поддържат становищата си, като претендират и разноски; ответникът представя писмена защита.

Ответникът е обжалвал определение на съда от открито заседание, с което е изрично оставено без уважение искането му за разглеждане на възражение за прихващане и за разпит на свидентели във връзка с това възражение. Частната жалба е оставена без разглеждане, тъй като подобно определение не подлежи на обжалване.

С писмената му защита отново се иска прихващане, като се излагат доводи, че такова възражение е допустимо дори ако е направено във въззивната инстанция, стига вземането, с което се прихваща, да е ликвидно - установено с решение или заповед за изпълнение.

Вземането, с което ответникът счита, че има право да прихване вземането на ищците, което е 2 предмет на иска, се описва от него като вземането за обезщетение от граждански деликт, изразяващ се в същото деяние, за което е отменената присъда. Излага доводи за това, че бил насочен към гражданскопроцесуален ред да предяви вземането си от наказателния съд, който отклонил искането му за произнасяне по гражданския иск след отмяната на присъдата, но давността за това била изтекла; в същото време изтичането и не е пречка за прихващане.

От писмените доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:

С присъда от 30.01.2015 г. по НЧХ дело № 365/2015 г. Пазарджишкият районен съд признал като подсъдими ищците В. М. И. и С. В. И. за виновни за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК (обида, нанесена публично), освободил ги от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК и ги осъдил да заплатят всеки по 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на ответника В. М. И. като пострадал от престъплението, заедно със законната лихва, считано от 03.09.2013 г. Присъдата била потвърдена от Пазарджишкия окръжен съд и влязла в сила.

Като обезщетение, лихва и разноски по делото били заплатени посочените в исковата молба общи суми от съответно 1871,46 лв. и 1696,69 лв., което не се оспорва от ответника.

По-късно обаче производството било възобновено от ВКС на основание чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК поради това, че свидетел по него е признат за виновен за престъпление по чл. 290 от НК - потвърждаване на неистина като свидетел. Присъдата, включително в гражданската и част, била отменена заедно с потвърждаващото я въззивно решение и делото било върнато на районния съд за ново разглеждане. Било образувано НЧХД 401/2022 г. на Пазарджишкия районен съд.

След връщането, със заявление от 11.05.2022 г., В. И. заявил, че оттегля частната си тъжба, тъй като абсолютната давност за наказателно преследване междувременно е изтекла, и производството било прекратено.

И. е направил изрично искане производството по НЧХД 401/2022 г. да продължи след оттеглянето на тъжбата само по предявените с нея граждански искове, които според него не са оттеглени. Наказателният съд е оставил това негово искане без разглеждане с разпореждане от 26.11.2023 г. (три дни след подаването на отговора по настоящото дело) с мотиви, че съдбата на гражданските искове споделя съдбата на обвинението, тъй като за да ги разгледа, съдът следва да установи дали е извършено противоправно и виновно деяние, каквато възможност едно прекратено наказателно производство не предоставя. В мотивите си той е посочил също, че гражданските си искове тъжителят по прекратеното производство може да предяви в отделен процес по реда на ГПК.

Както към момента на оттеглянето на частната тъжба, така и в хода на настоящото производство ответникът изразява становище, че независимо от отмяната на присъдата деянията са извършени от И.и и обезщетенията се дължат като такива за граждански деликт.

С тях той счита, че може да извърши прихващане по настоящото дело.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

След като присъдата, с която ищците са осъдени да заплатят обезщетенията, е отменена, 3 включително в гражданската си част, и нова присъда или решение на граждански съд само по деликта не е постановена, нито пък ищците признават самия деликт, основанието за заплащането на сумите е отпаднало и те подлежат на връщане.

Колкото до доводите на ответната страна за наличие на задължение, с което може да се прихване това вземане, съдът намира по тях следното:

Както беше посочено и в мотивите на определението, постановено в съдебно заседание, според този състав на съда изобщо не става дума за две отделни насрещни вземания.

Ответникът по същество твърди, че деянието, за което е било заплатено обезщетението, е все пак извършено и поради това обезщетението е дължимо независимо от отмяната на първоначалната присъда. Това според настоящия състав на съда не е възражение за прихващане, а възражение за неоснователност на иска поради наличие на извършено деяние, пораждащо материалноправното задължение, за което се е отнасяла присъдата в гражданската и част. Става дума, казано по друг начин, за едно и също вземане, което ищците считат, че не съществува, а ответникът - че въпреки отмяната на присъдата съществува като материалноправно вземане.

Независимо обаче дали възражението ще се квалифицира като такова за изначална неоснователност на иска, или като възражение за прихващане, за каквото го смята ответникът, срокът за предявяването му е един и същ - срокът за отговор на исковата молба.

Този срок е пропуснат. С отговора ответникът твърди, че искът е неоснователен не просто защото деянието е извършено, но поради отмяната на присъдата не е установено с обвързващо страните решение на съд, а само защото според него наказателното дело не е приключило в частта за гражданския иск. Самото деяние не се описва в отговора.

Последвалото писмено възражение за прихващане, представено в първото заседание, също не съдържа конкретни твърдения за характеристиките на деянието, извършено от И.и, но дори да съдържаше такива, те биха били нови за делото именно като фактически твърдения, а не само като доказателствени искания, и възможността за предявяването им би била преклудирана с изтичането за срока за отговор. С отговора не е предявен насрещен иск, а само е заявено, че такъв е щял да бъде предявен, ако не било висящото искане по НЧХД 401/2022 г. за продължаването на производството относно гражданския иск; няма дори изявление, че извършването на деянието на И.и като граждански деликт следва да се установи на общо основание в настоящия процес, нито се излагат твърдения какво представлява това деяние, а се сочат само процесуалноправни съображения за висящност на наказателното производство в частта за гражданския иск, които се оказват неоснователни.

Освен да предяви с отговора насрещен иск за установяване на вземането за обезщетение за деликта (или за осъждане да се заплати обезщетение, ако се приеме, че става дума за две различни насрещни вземания), което не е направил, ответникът е можел да предяви и самостоятелен иск с предмет това обезщетение във всеки момент преди или след постановяването на разпореждането от ноември 2023 г., с което по наказателното дело се оставя без разглеждане искането му за произнасяне по гражданските искове. Евентуално е можел да поиска и спиране на настоящото дело като обусловено от иска с предмет деликтна 4 отговорност. Не е направил и това.

Вярно е, че възражение за прихващане може според приетото в ТР 1/2013 г. да се направи и в по-късен момент на делото, вкл. пред въззивната инстанция, но става дума за ликвидно вземане - безспорно между страните или установено със сила на пресъдено нещо, каквото вземане тук липсва.

Налице е следователно сума, дадена като обезщетение по отменено съдебно решение, за която не се установяват по надлежния ред към момента основания да бъде задържана от ответника, и искът е изцяло основателен заедно с искането за присъждане на разноски, поради което съдът