Решение № 973 от 23.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. Пазарджик, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20245220100151 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Ищецът „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ №1, твърди да е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника К. Й. Б. с ЕГН: ********** от с. с. С, общ. С., об. П, ул.******* № *, произтичащо от договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане №505717579 от 02.06.2020г. и Приложение №1 към него, по който е предоставял на ответника далекосъобщителни услуги посредством мобилен номер ********** при абонаментен план „А1 ONE Unlimited 2XL“ с месечна абонаментна такса в размер на 30.99 лв. Към него ответникът закупил устройство на изплащане антена „Huawei Y5 2019 Bla+MCard 32 GB“ срещу задължението да заплати на ищеца първоначална вноска в размер на 3.50 лв. и още 23 месечни вноски в същия размер.

Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил цената на предоставените мобилни услуги за периода 19.06.2020г. – 04.12.2020г. в общ размер на 202.13 лв., както и цената на закупеното устройство на изплащане в размер на 80.50 1 лв. Твърди, че поради неизпълнението договорите с ответника са прекратени едностранно от оператора. Прекратяването се претендира поради незаплащане в срок на цената за далекосъобщителните услуги от страна на ответника.

Ищецът поддържа, че поради предсрочното прекратяване на договора по вина на ответника същият дължи неустойка в размер на абонаментните такси според стандартния абонаментен план до крайния срок на договора, но не повече от техния трикратен, а когато на абоната е предоставено мобилно устройство на преференциални цени, дължимата неустойка включва и частта от разликата между стандартната и преференциалната цена на устройството, съответстваща на оставащия срок от договора. Твърди, че неустойката е в размер на 317.93 лв. Освен това, претендира от ответника обезщетение за забава в размер на 159.46 лв., дължимо за периода 05.07.2020 г. – 26.06.2023 г.

Ищецът твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №2330/2023г. на РС – Пазарджик, която е връчена на длъжникът по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Затова иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение.

Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът е редовно уведомен за инициираното съдебно производство с надлежно връчено съобщение по чл.131 ГПК, както и чрез призовка за явяване в съдебно заседание. Същият не е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, не се е явил в съда и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

Ищецът, чрез своя процесуален представител, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като установи, че на ответника са указани последиците от неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно заседание и предвид вероятната основателност на иска с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си за него.

С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на съдебни разноски. Същият е представил доказателства за направени разноски в размер на 605 лв., от които 125 лв. внесена държавна такса за 2 производството и 480 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат.

На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на 505 лв.

Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 и чл.238, ал.1 ГПК съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът К. Й. Б. с ЕГН: ********** от с. с. С, общ. С., об. П, ул.******* № *, дължи на ищеца „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ №1, сумата от 600.56 лв. - главница, включваща: 202.13 лв. – цена за предоставени мобилни услуги за периода 19.06.2020г. – 04.12.2020г.; 80.50 лв. – цената на закупеното устройство на изплащане и 317.93 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 26.06.2023г., до плащането, както и сумата от 159.46 лв. – обезщетение за забава за периода 04.07.2020 г. – 25.06.2023 г., за което вземане е издадена заповед №1156 от 28.06.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. д.

№2330/2023г., по описа на РС-Пазарджик.

ОСЪЖДА ответника К. Й. Б. да заплати на ищеца „А1 България“ ЕАД сумата от 605 лв. - съдебни разноски за това дело и сумата от 505 лв. съдебни разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №2330/2023г. на РСПазарджик РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.

Указва на ответника, че може в едномесечен срок от връчването да поиска отмяната на решението пред Окръжен съд - Пазарджик на основанията, посочени в чл.240 ГПК.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 3