Решение № 11702 от 14.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11702 гр. С., 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110160150 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ФИРМА“ ООД, чрез адв. М., срещу „Д.Л.“ АГ, чрез „Д.Л.“ – търговско представителство в България, вписано в търговския регистър при БТПП, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 7, т. 1, б. “в“, чл. 9, т. 1, б. „б“ и „в“, чл. 12, т. 1 от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. вр. чл. 79, ал.

1, предл. второ ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 600,00 евро, представляваща главница за обезщетение за отмяна на полет С. - Ню Йорк (през Франкфурт) от 02.09.2022 г., за който Ю.И.Й. е трябвало да отпътува на организирана от "ФИРМА" ООД групова екскурзия, за което е закупен самолетен билет **********, като впоследствие Ю.И.Й. е прехвърлил вземането си към "Д.Л." АГ на "ФИРМА" ООД с договор за цесия, ведно със законната лихва за период от 22.06.2023 г. до изплащане на вземането; 1521,00 лв., представляваща стойност на самолетен билет за заместващ полет; 42,68 евро, представляваща стойност на хотелско настаняване в гр. Белград; 119,33 лв., представляваща стойност на наземен транспорт от Франкфурт до Белград; 235,00 лв., представляваща лихва за забава за период от 03.09.2022 г. до 21.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.07.2023 г. по ч.гр.д. № 34873/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че на 02.09.2022 г. Ю.И.Й. е трябвало да отпътува на организирана от агенция „ФИРМА“ ООД групова екскурзия до САЩ с полет С. – Ню Йорк през Франкфурт с авиокомпания Л., за което е бил закупен билет **********. Поддържа, че поради стачка на пилотите на Л., която била предварително известна на авиокомпанията, полетът бил отменен, а съдействие от авиокомпанията не било оказано. За да не се провали дългоочакваната екскурзия, за която туристите платили голяма сума пари, агенцията трябвало спешно да закупи нови самолетни билети с друга авиокомпания, тъй като съдействие от Л. не бил оказано. Поради малкото количество полети, изпълнявани от летище С., както и поради факта, че много пътници от отменените полети на Л. се пренасочили към други полети, не е имало възможност да се осигурят места за цялата група на друг полет от С.. Наложило се организирането на 1 автобусен транспорт до Белград, от където пътниците да продължат със самолет през Стокхолм за Ню Йорк. От Л. не бил предложен алтернативен маршрут от същата или друга авиокомпания – каквото задължение имал авиопревозвачът съгласно правилата на Регламент (ЕО) № 261/2004. Поддържа още, че в съответния ден на полета не били налице никакви причини, оневиняващи превозвача, който не положил усилия, за да предотврати анулирането на полета. Твърди, че наземният превоз от С. до Белград бил осъществен от фирма „Елит 94М“ с чартърен превоз, който бил осигурен по спешност от туристическата агенция, като стойността на целия превоз била в размер на 1790 лв., която сума била разделена между всички пътници и припадащата се на Ю.Й. част била в размер на 119,33 лв.

На следващо място, тъй като се наложила нощувка в Белград, била заплатена сума за хотелско настаняване в общ размер на 309,44 евро, от която припадащата се част на Ю.Й. била в размер на 42,68 евро, а новозакупеният билет № 1********* бил на стойност от 1521 лв., което била най-ниската цена за алтернативен полет, достъпен за продажба на този ден, като видно от извършена справка, разстоянието между летище С. и съответното летище в Ню Йорк било 7600 км., т.е. повече от 1500 км. Впоследствие Ю.И.Й. прехвърлил вземането си към ответника на „ФИРМА“ ООД с договор за цесия от 21.10.2022 г. До ответника били отправени искания за заплащане на обезщетение от името на всички пътници, като за някои от тях било изплатено частично обезщетение, но за по – голямата чат от пътниците отговор не постъпил. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 600 евро, представляваща дължимо обезщетение по чл. 7, т. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на полет с разстояние над 1500 км; 1521,00 лв., представляваща стойност на самолетен билет за заместващ полет; 42,68 евро, представляваща стойност на хотелско настаняване в гр. Белград; 119,33 лв., представляваща стойност на наземен транспорт от Франкфурт до Белград; 235,00 лв., представляваща лихва за забава за период от 03.09.2022 г. до 21.06.2023 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. П., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално неоснователни и недоказани. Поддържа, че с оглед предмета на договора за цесия, ищецът имал право да предяви иск по реда на чл. 7, т. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 породено от обстоятелствата покрай полети № LН 1429 и LН 400, но такива полети не съществували, поради което ищецът нямал правото да предяви настоящите искове, тъй като с договора за цесия не били прехвърлени реално съществуващи в патримониума на Ю.Й. права. Отделно от това поддържа, че не бил редовно уведомен за цесията, като не били изпълнени предписанията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В допълнение поддържа, че исковата претенция се основава на несъществуващи обстоятелства, за което излага подробни съображения и поддържа, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес на ищеца.

В условията на евентуалност признава обстоятелствата, че Ю.Й. е притежавал билети за пътуване с „Д.Л.“ АГ по маршрута международно летище С. – летище „Джон Ф. Кенеди“ Ню Йорк, който следвало да се осъществи с два полета, а именно – LН 1429/02.09.2022 г. (от летище С. до летище Франкфурт) и LН 400/02.09.2022 г. (от летище Франкфурт до летище „Джон Ф. Кенеди“ Ню Йорк). Оспорва твърденията, че: от ответника не било оказано съдействие на г-н Ю.Й.; ответникът имал вина относно отмяната на процесните полети; се наложило г-н Й. да заплати допълнителни 1521 лв. за нови самолетни билети; не било заплатено обезщетение от ответника за отмяната на процесните полети; не били предложени други алтернативни полети на г-н Й., след отмяната на LН 1429/02.09.2022 г. и LН 400/02.09.2022 г., за което излага подробни доводи. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 7, т. 1, б. “в“, чл. 9, т. 1, б. „б“ и „в“, чл. 12, т. 1 от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. вр. чл. 79, ал.

1, предл. второ ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 7, т. 1, б. “в“, чл. 9, т. 1, б. „б“ и „в“, чл. 12, т. 1 от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. вр. чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се обуславя от установяването на следните елементи от сложен фактически състав, както следва: 1/ наличието на облигационна връзка - двустранна правна сделка, от която да възниква задължение за изпълнение; 2/ виновно неизпълнение (пълно или частично) на договорното задължение; 3/ вреди, настъпили от неизпълнението и техният размер, т.ч., че: наземният превоз от С. до Белград бил осъществен от фирма „Елит 94М“ с чартърен превоз, като стойността на целия превоз била в размер на 1790 лв., от която припадащата се на Ю.Й. част била в размер на 119,33 лв.; се наложила нощувка в Белград, за което била заплатена сума за хотелско настаняване в общ размер на 309,44 евро, от която припадащата се част на Ю.Й. била в размер на 42,68 евро; новозакупеният билет № ******** бил на стойност от 1521 лв., което била най-ниската цена за алтернативен полет, достъпен за продажба на този ден; 4/ причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди; 5/ валидно сключен договор за цесия от 21.10.2022 г., по силата на който процесните вземания на Ю.И.Й. са били прехвърлени на ищеца.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг (доколкото се твърди главното задължение да е срочно). В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

При доказване на горните обстоятелства ответникът следва да докаже, че е погасил процесните вземания.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б. “в“, вр. чл. 5, т. 1, б. “в“ от Регламент № 261/2004 г.:

Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно планираното разписание. Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим горепосоченият Регламент, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и превозът, осъществен от ответника. Няма спор между страните, че „Д.Л.“ АГ е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

Предвиденото обезщетение в твърд фиксиран размер в чл. 7 от Регламент № 261/2004 г. презумптивно обхваща обичайно търпените вреди, вкл. такива, свързани с нарушение на първоначално предвидения план, но отговорността на въздушния превозвач не е лимитирана до размера на обезщетенията, посочени в чл. 7, като всеки пътник, който е претърпял вреди над този размер има право да получи допълнително обезщетение по общия ред.

С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 5953 от 07.02.2024г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание 3 на 21.03.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че Ю.И.Й. е сключил с ответното дружество договор за въздушен превоз на пътници, по силата на който ответникът се е задължил да изпълни полети LH1429/02.09.2022 г. от летище С. до летище Франкфурт и LH400/02.09.2022 г. от летище Франкфурт до летище „Джон Ф. Кенеди“ – Ню Йорк, с разстояние над 3500 км., както и обстоятелството, че процесните полети са били отменени. Не се установяват по делото освобождаващи отговорността на превозвача обстоятелства или извънредни обстоятелства.

От представения по делото договор за цесия от 10.10.2022 г. се установява, че Ю.И.Й. е цедирал в полза на „ФИРМА“ООД вземането си във връзка с правото му да получи от ответното дружество обезщетение за отменените полети LН 1429/02.09.2022 г. и LН 400/02.09.2022 г., за които разполагал със самолетен билет № **********, както и вземането за обезщетение за направени разходи за допълнително закупени билети в размер 1500 лв.

Представено е пълномощно, с което цедентът Ю.Й. упълномощава ищеца да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне. По делото не са ангажирани доказателства, че ищецът, в рамките на пълномощията си, е уведомил ответното дружество, че вземането на Ю.И.Й. му е било прехвърлено. Задължението на кредитора, да уведоми длъжника си, че вземането е прехвърлено на трето на договора лице, не е лично, незаместимо действие, и същото може да се прехвърли на цесионера, както е станало в настоящото дело, като при липса на представени доказателства, че преди предявяване на иска ответникът е уведомен за прехвърленото вземане, следва да се приеме, че с връчване на препис от исковата молба, ответното дружество е уведомено за цесията, доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението. Предвид гореизложеното, налице е и валидно правоприемство по договор за цесия на процесното вземане между пътника Ю.И.Й. и ищцовото дружество, като ответникът е надлежно уведомен за цесията.