Решение № 5438 от 13.08.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 6236/2015
- Вид
- Решение № 5438
- Подписан
- 13.08.2018
- В сила
- 19.06.2020
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЯНЕВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.171 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 3 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 3, т. 1 и 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 3, т. 1 и 2 · Закон за защита на потребителите
- чл.145, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.307 · Търговски закон
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …. гр. София, ………………2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 6236 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Ю.Б.” АД против Г.Д.А. и С.Й.А. иск с правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр чл.99 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 30.10.2017г. сключил с ответниците договор за кредит за покупко - продажба на недвижим имот. Съгласно чл.1, ал.1 от договора, банката предоставила на ответниците кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 70 000 евро по курс “купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, а ответнициите поели задължение солидарно да върнат кредита при условията на договора. Съобразно договорения механизъм на усвояване на кредита, на 09.11.2007г. кредитополучателите усвоили първоначално по своя банкова сметка ***. С договор за цесия от 06.12.2007г. банката прехвърлила своите вземания по процесния договор на
„Б.р.с.“ АД. С последващ договор за цесия от 25.03.2014г. „Б.р.с.“ АД прехвърлило обратно на ищеца вземанията по процесния договор за банков кредит. Ответниците били уведомени за цедирането на вземанията. С допълнително споразумение от 22.01.2010г. дългът бил преструктуриран, като главницата била преоформена от 118 185 швейцарски франка на 118 272.22 швейцарски франка. При извършена проверка в счетоводството банката установила, че ответниците преустановили плащанията по дълга на 09.09.2012г.
На основание чл.18, ал.1 от договора, банката обявила кредита за предсрочно изискуем. Ответниците били уведомени за предсрочната изискуемост на 04.12.2014г. с нотариални покани. С оглед на настъпилата предсрочна изискуемост, ответниците дължали 109 455.46 швейцарски франка/главница/, 21 483.70 швейцарски франка/договорна лихва за периода 09.09.2012г.-27.04.2015г./ и 1 556.11 швейцарски франка /такси за периода 11.09.2012г.-27.04.2015г./. Поради изложените доводи, ищецът моли съда да осъди ответниците да заплатят солидарно сумата от 109 455.46 швейцарски франка/главница/, 21 483.70 швейцарски франка/договорна лихва за периода 09.09.2012г.-27.04.2015г./ и 1 556.11 швейцарски франка /такси за периода 11.09.2012г.-27.04.2015г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2015г. до окончателното изплащане.
Ответниците оспорват иска. Твърдят, че ищецът нямал качеството на кредитор спрямо тях, тъй като не били уведомени по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД за договора за цесия от 25.03.2014г. Уведомленията били подписани от адв.Светлозар Иванов, за който липсвали доказателства да е упълномощен от „Б.Р.с.“АД да изпраща уведомления по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
В този смисъл уведомленията не изхождали от цедента, поради което прехвърлянето на вземанията нямало действие спрямо ответниците. На следващо място твърдят, че не били уведомени за прехвърлянето на вземането на „Б.Р.с.“АД по реда на чл.27 от от договора. В имотния регистър към Агенция по вписванията нямало данни за вписване на прехвърлено ипотечно вземане в полза на „Б.Р.с.“АД, съгласно чл.171 от ЗЗД, поради което кредитополучателите не могли да узнаят за цесията и от справка в регистъра.
Поддържат становището, че кредитът не бил усвоен в швейцарски франкове, а в български левове. Оспорват погасителния план от 24.01.2013г., твърдят, че не били поемали задължение да погасяват кредита по този погасителен план, той не представлявал приложение към договора за кредит, нито към допълнителното споразуминие от 22.01.2010г. и не бил подписан от ответницитe.
Твърдят, че не била настъпила предсрочна изискуемост по договора за кредит на 04.12.2014г., тъй като падежът на задължението не бил определен в договора. В чл.18, ал.2 от договора било предвидено, че при неиздължаване на три последователни месечни вноски изцяло или частичто, целият остатък от кредита се превръщал в предсрочно и изцяло изискуем , считано от датата на падежа на последната вноска. Падежът на вноските не можело да бъде определен, тъй като не бил посочен в договора. Вместо да бъде посочен падеж в чл.7, ал.1 от договора било поставено многоточие. Наред с това твърдят, че кредитът бил заплащан в левове, а не в швейцарски франкове. Банката служебно превалутирала плащанията от левове в швейцарски франкове по обменния курс на швейцарския франк към еврото, като прилагала своя действащ курс „продава“. Така по кредита, който реално предоставила в лева, банката фиктивно използвала курса на швейцарския франк, за да преизчислява и увеличава паричното задължение на кредитополучателите. Оспорва размера на лихвата и таксите. Никъде в договора не било описано как се образува, по каква медотика, банката определя БЛП, поради което кредитополучателите не били наясно как става това. На основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, поддържа възражение за нищожност на клаузите на чл.3, ал.1, чл.3, ал.5 и чл.12, ал.1 от договора за кредит и т. V, изр. второ от допълнителното споразумение от 22.01.2010г., тъй като противоречали на чл.134, т.3, т.10, т.11, т.12 от ЗЗП и чл.3 от Директива 93/13 ЕИО. Посочените клаузи от договора не били индивидуално уговорени, тъй като били изготвени предварително и потребителите нямали възможност да влияят върху съдържанието им. Неравноправните клаузи не се дерогирали от чл.144, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от ЗЗП, тъй като договорът не предвиждал възможност за прекратяването му от потребителя, без съответна санкция за него. Макар да се касаело за финансова услуга, не била налице хипотеза, в която измененията в нейната цена /лихвата/ да са свързани само и единствено с колебанията и измененията на борсовия курс или индекс, или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които да са извън контрола на банката, като доставчик на финансовата услуга. С решение по протокол № 44/14.09.2010г. Комисията за защита на потребителите обявила за неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП отделни клаузи от общите условия за отпускане на кпедити за физически лица на „Ю.Б.“АД, които по съдържание били сходни с оспорените, като неравноправни договорни клаузи. Банката определяла размера на годишната такса за управление на кредита на база невярно определен размер на непогасена главница. Това довело до увеличаване размера на таксата за управление. През периода, през който вземането преминало към цесионера „Б.Р.с.“АД, били начислявани недължими такси за управление на кредита.
Банката претендирала, като такси и суми, които според приложената справка – извлечение представлявали застрахователни премии. Поддържат възражение за неточно и недобросъвестно изпълнение от ищеца на клаузите на чл.6, ал.1 и чл.4, т.2 от договора. Неточното и недобросъвестно изпълнение на чл.6, ал.1 от договора се отнасяло до начина на отчитане на изпълнението на длъжниците. Вместо да съобразява приетия от страните погасителен план, банката прилагала друг план при друго съотношение на главница и лихва. В резултат на прилагане на нищожни клаузи относно лихвата и едностранно изменение от банката на размера на погасителните вноски се стигнало до погасяване на по-малка част от главницата и до завишаване на лихвата, което се отразило и на размера на таксата за управление. Така ищецът получил недължими суми, с които се обогатил.
На основание чл.307 от ТЗ ответниците правят възражение за стопанска непоносимост. Стопанската непоносимост се дължала на промяна на обменния валутен курс на швейцарския франк. Това обстоятелство било извън контрола на страните и те не можели да го предвидят при сключване на договора. Страните не можели да предвидят, че още през първите шест години от изпълнението, курсът на швейцарския франк спрямо еврото ще достигне такава разлика, че ще доведе до плащане на вноски с по-висока стойност около 40 % от дължимата. Така едната страна по кредита понасяла неоправдано вреди, а другата несправедливо се обогатявала, а това нарушавало еквивалентния характер на договорените престации. Отправят искане за изменение на чл.6, ал.2 от договора за кредит за покупка на недвижим имот, както следва: погасяването на кредита да се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове по курс “купува“ за швейцарския франк на банката в деня на усвояване на кредита. Молят съда да отхвърли иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна следното:
По предявените искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр чл.99 от ЗЗД:
За да бъдат уважени предявените искове следва да бъдат установени следните предпоставки: валидно сключен договор за банков кредит, предоставяне на заема, наличие на договори за цесия, чрез които вземанията на кредитора по договора за кредит да са прехвърлени на ищеца; уведомяване на ответниците за цесията; настъпила изискуемост на вземанията; да е установен размерът на задълженията.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Видно от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 28392/30.10.2007г. ищецът е поел задължение да предостави на ответниците кредит в швейцарски франкове. Размерът на кредита е определен по следния начин: равностойността на 70 000 евро в швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския франк спрямо еврото на самата банка в деня на усвояване на кредита. Посочено е, че част от кредита в размер на 17 965 евро по курс „ купува“ за швейцарски франк към евро в деня на усвояване на кредита се предоставят за закупуване на недвижими имот: апартамент № 24, находящ се в гр.София, жк.“Красна поляна“ на ул. „****в блок 4 в сградата на ЖСК „****етаж с площ от 85.29 кв.м., ведно с прилежащо мазе № 52 с площ от 4.46 кв.м., а останалата част от кредита от 52 035 евро по курс „купува“ за швейцарския франк спрямо еврото в деня на усвояване на кредита е предоставен за други разплащания. Страните са договорили срок за връщане на кредита от 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Датата на усвояване на кредита се удостоверява чрез подписване на приложение №1 към договора. Кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план, представляващ приложение № 2 от договора. Погасителните вноски се заплащат ежемесечно. Ответниците са се задължили да заплащат годишна лихва, равняваща се на сбора на базовия лихвен процент/БЛП/ за жилищни кредити в швейцарски франкове +1.15% надбавка. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е определен на 4.5%.
Уговорена е еднократна такса за управление, представляваща 1.5 % върху размера на кредита и ежегодна такса за управление в размер на 0.3% върху размера на непогасената главница.
Представени са нот.акт № 191/01.11.2007г., том 10, рег. № 24 226, дело № 1826/2007г. на нотариус Б.и нот.акт № 192/01.11.2007г., том десети, рег. № 24 227, дело № 1827/2007г. на нотариус Б.с рег. № 302 на НК с район на действие - районът на СРС, от които се установява, че ищците са закупили недвижимия имот, за който е отпуснат кредита и са учредили договорна ипотека върху него в полза на банката.
С договор за прехвърляне на вземания от 06.12.2007г. банката е прехвърлила свои вземания по договори за потребителски и жилищни кредити на трето за спора лице – „Б.Р.с.“ АД, съобразно приложение към договора, от което се установява, че е прехвърлила и вземането по процесния кредит.
С последващ договор за цесия от 25.03.2014г. „Б.Р.с.“ АД е прехвърлил обратно на „Ю.Б.“ АД вземанията по процесния договор за кредит за покупка на недвижим имот.
От допълнително споразумение от 22.01.2010г. се установява, че между „Б.Р.с.“ АД и ответниците е сключено споразумение към основния договор, съгласно което е договорен 6 месечен период на облекчено погасяване при фиксиран ГЛП от 6.23%, а след него олихвяване с ГЛП, който е равен на БЛП плюс 0.01% надбавка. Със споразумението страните са се съгласили общия сбор на натрупаната до датата на споразумението дължимата редовна главница и редовна лихва да бъдат преоформени чрез натрупване към редовна главница. След изтичане на периода на облекчено погасяване на общия дълг кредитополучателят се задължава да продължи да погасява общия дълг на равни месечни анюитетни вноски, като размерът им се определя с двустранно подписан погасителен план.
Разпечатката съдържа 27 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0441744-7864-463c-b11a-33ae0a322936