Решение № 190 от 11.12.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Кърджали, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И.а

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20235100500269 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 290 от 12.07.2023 г., постановено по гр.д. № 47/2023 г., Районен съд - Кърджали е осъдил община К. да заплати на Ю. К. И. сумата от 6000 (шест хиляди) лева - обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 49,72 ( четиридесет и девет лева и 72 ст. ) лева – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от увреждане на здравето, вследствие на това, че на 26.12.2022 год. около 12.00-12.30 часа, докато ищецът правел обичайната си разходка, преминавайки през градинката в кв. „С.“, намираща се между ул.

„М.“ и ул. „Я.“, бил нападнат и ухапан от безстопанствено куче, ведно със законната лихва, считано от 26.12.2022 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил предявения от Ю. К. И. иск по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, от ухапване от безстопанствено куче, осъществено на 26.12.2022г. в гр. К., за разликата над присъдената сума от 6000 лева до пълния му предявен размер от 10 000 лева.

К.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Ю.

И., който го обжалва чрез своя процесуален представител в 1 отхвърлителната му част.

Счита, че решението в частта му относно размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца е неправилно, тъй като не са спазени критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Излага съображения, че по делото е безспорно установено, че в следствие на ухапването от куче е получил наранявания по предната и задна част на подбедрицата на левия крак, които са му причинили силни болки и страдания за значителен период от време. Понастоящем той продължавал да изпитва болки при ходене и да приема болкоуспокояващи лекарства. Психичните травми също не били заличени. Въпреки изминалите 7 месеца от ухапването, ищецът продължавал да има тревожност, неспокоен сън, подтиснато настроени и развил фобия от кучета. Моли съда да се отмени атакуваното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като предявената искова претенция се уважи изцяло. Претендират се разноски.

С определение № 339/01.09.2023г., постановено по първоначално образуваното в. ч. гр. д. № 234/2023 г., настоящият съд намери, че сезиращата го частна жалба с вх. № 7633/17.08.2023 г. /по описа на КРС/, подадена от Ю.

К. И. от гр.К., чрез пълномощник, против Определение № 946 от 10.08.2023 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр.д. № 47/2022 г. по описа на Районен съд — Кърджали, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото Решение № 290 от 12.07.2023 г., в частта за разноските, следва да се разгледа едновременно с процесната въззивна жалба с вх. № 6757/21.07.2023г.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна, чрез процесуален представител, е подала писмен отговор, с който се излагат доводи за неоснователността й. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и се иска на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК то да бъде намалено до минимума предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание въззивникът Ю. К. И., чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба, както и частната въззивна жалба.

В съдебно заседание въззиваемата страна Община К., чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба, по изложените в 2 писмения отговор съображения. Оспорва и частната въззивна жалба по изложените в отговор на частната въззивна жалба съображения.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени във въззивната жалба, приема следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок от надлежно легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява допустима, поради което и следва да бъде разгледана по същество. Предмет на разглеждане на спора пред тази инстанция са и двете цитирани по-горе жалби, а именно - въззивна жалба с вх. № 6757/21.07.2023г. /по описа на КРС/, подадена от Ю. К. И. - ищец в първоинстанционното производство чрез процесуален представител, против Решение № 290/12.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 47/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, в отхвърлителната му част, и частна жалба с вх. № 7633/17.08.2023 г. /по описа на КРС/, подадена от Ю. К. И. от гр.К., чрез пълномощник, против Определение № 946 от 10.08.2023 г., постановено по гр.д. № 47/2022 г. по описа на Районен съд - Кърджали, по реда на чл. 248 от ГПК.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорност на ответника при условията на чл. 49 от ЗЗД, като в тази му част спор по делото няма. Няма спор по фактите. Спори се само досежно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Пред първонстанционния съд от Ю. К. И. е бил предявен иск против Община К. с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника Община К. да заплати сумата в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, като обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на гр.К., както и на 49.72 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на същото ухапване, ведно с законната лихва, считано от датата на увреждането - 26.12.2022 год. до окончателно изплащане на сумите, както и направените деловодни разноски.

От показанията на св. В., работещ в бистро, намиращо в непосредствена близост до мястото на инцидента, както и от показанията на свидетелите М. и И.а, безспорно установено е по делото, че на 26.12.2022 год. около 12.00-12.30 часа, докато ищецът правел обичайната си разходка, 3 преминавайки през градинката в кв. „С.“, намираща се между ул. „М.“ и ул.

„Я.“, бил нападнат и ухапан от безстопанствено куче. Бил много уплашен.

Наложило се да посети Бърза помощ, поради силните болки, а впоследствие и да потърси услугите на лекар-психиатър, тъй като развил страх; не можел да спи; станал тревожен. Били му изписани лекарства за преодоляване на това състояние. Установява се също, че в градинката, в която станал инцидентът, живеели безстопанствени кучета – без ушна марка и некастрирани, които се спускали към минувачите тогава, когато имали малки кученца.

От заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза се установява, че на Ю. К. И. е било причинено: разкъсно-контузна рана и охлузвания на кожата на лявата подбедрица. Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо- ръбест предмет и е възможно по време и начин да са възникнали така, както съобщава освидетелствуваният - при ухапване от куче. Разкъсноконтузната рана на лявата подбедрица е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани увреждания са причинили болка и страдание. При прегледа на Ю. К. И. се установил сивкаво-розов белег от зараснала рана по вътрешната повърхност на лявата подбедрица, в долната й трета, с размери 1,2/0,4 см., разположен на нивото на околната кожа. Закупените от Ю. И. медикаменти и консумативи са относими към лечението на получените от него увреждания на 26.12.2022 г.

Заключението не е оспорено от страните и се кредитира от съда изцяло. От него се установява също и че проведеното лечение със съответните медикаменти, чиято стойност се претендира с иска за присъждане на неимуществени вреди, е съответно на увреждането на здравето.

Установено е също така от приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза на вещото лице П., че ищецът развил страх от кучетата, който все още не е преодолян. Непосредствено след инцидента се почувствал зле, вдигнал кръвно, треперел и не можел да се движи. Почувствал се страхово напрегнат, тревожен изплашен. Дълго време не можел да се съсредоточава, бил с подтиснато настроение. Отслабнал на тегло. Вещото лице заключава, че вследствие на инцидента ищецът е развил посттравматично стресово разстройство. В месеците след ухапването емоционалното му състояние било 4 променливо, продължавал да бъде тревожен, променило се качеството на съня, събуждал се няколкократно вечер, започнал да сънува кошмари свързани с психотравмата. Престанал да посещава паркове, оглеждал се за кучета. Стоял си у дома, като непрекъснато интерпретирал случилото се.

Въпреки отдалечеността на инцидента във времето, ищецът продължавал да има тревожност, неспокоен сън, лошо настроение, дори развил фобия към кучета.

Заключението на вещото лице относно характера и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, напълно се подкрепя и допълва от показанията на разпитаните по делото свидетели.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

І. В депозираната въззивна жалба въззивникът релевира доводи единствено за това, че в противоречие с чл. 52 от ЗЗД с атакуваното решение размерът на обезщетението за неимуществени вреди е неправилно занижен и не съответства на принципите за справедливост, поради това моли то да бъде увеличено до пълния претендиран размер.

На първо място, макар да не се спори относно отговорността на ответника, следва са се посочи, че съобразно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да намери проявление предвидената в чл.49 от ЗЗД гаранционно – обезпечителна отговорност на ответника, която е безвиновна по своя характер, следва да се установи, че вредите са причинени от лица, на които последният е възложил определена работа, при или по повод нейното изпълнение. Същевременно трябва да са налице и общите предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност, съгласно чл.45 от ЗЗД, а именно: действие или бездействие на съответното физическо лице, натоварено с извършването на определена работа; вреда; противоправност на извършените действия; причинна връзка между деянието и настъпилото увреждане. Съгласно Решение № 643/24.08.2009год., постановено по гр.д. № 5

2005/2008год. на ВКС, при защита по реда на чл.49 от ЗЗД вината на преките извършители се презюмира и в тежест на ответника е да установи, че липсва такава. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.

В случая, ответникът Община К. не доказа изпълнение на нормативно предвидените му задължения за ограничаване и контрол над безстопанствените кучета. Съгласно приложимият в случая Закон за защита на животните, обн. ДВ, от 8.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г., за общините, вкл. чрез техните кметове, са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като целта на закона е подобни кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. В изпълнение на тези разпоредби законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор безстопанствените кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ ). Съгласно § 5 от ПЗР на ЗЗЖ в 3 - годишен срок от влизането в сила на закона (който е бил продължен с § 17 от ЗИДЗЗЖ - ДВ, бр. 92/2011 г. до 31.12.2015 г., и отменен Дв, бр.34/2016 г.), общинските съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на безстопанствените животни в приютите по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ .