Решение № 160 от 14.10.2021, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Ямбол, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Ив. Кирков при участието на секретаря М.М. П. като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно наказателно дело № 20212330200781 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на „***“ ООД гр.Я* ЕИК :****, против Наказателно постановление № ***г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Б* към ЦУ на НАП , с което за нарушение на чл118,ал.10 от ЗДДС ,вр. чл.59а,ал.1 от Наредба Н-18/2006г., на основание чл.185,ал.2,вр.ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

С жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление.Според жалбоподателя при съставяне на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.42,т.5 от ЗАНН, тъй като в него са описани множество административни нарушения, което водело до неяснота за какво и колко административни нарушения е съставен.Жалбоподателя намира , че АУАН е съставен след изтичане на преклузивния срок по чл.34,ал.1 от ЗАНН . Излагат се и твърдения ,че данните са подадени със закъснение поради технически проблем.

В с. з. жалбата се подържа от процесуалния представител на жалбоподателя ,който моли съда да отмени наказателното постановление и присъди направените по делото разноски.

Въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата .Счита, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършеното нарушение, а в процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказанието не 1 са допуснати нарушения, имащи характера на съществени такива и представляващи основание за отмяна на НП.Пледира

НП да бъде потвърдено и да се присъди юрисконсулстко възнаграждание.

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:

С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.118,ал.10 от ЗДДС ,вр. чл.59а,ал.1 от Наредба Н18/2006г., изразяващо се в това ,че на 07.01.2021г. е извършена проверка от органите на приходите в състав М*а К* и Х.Г. в търговски обект-****, находяща се в с.Р* ,обл.Я*** стопанисван от „****“.В обекта е въведено в експлоатация и се използва фискално устройство , с изградена и работеща дистанционна връзка с НАП- електронна система с фискална памет/ЕСФП/ тип I****5,номер на фискална памет **** регистрирано в НАП с № ****.след извършена проверка в информационните масиви на НАП- програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“, относно получени количества горива в обект и след извършен анализ на представените на 15.01.2021г. документи за доставка на гориво , се установи ,че ЗЛ „***“ ООД в качеството си на данъчно задължено лице- получател по доставки на течни горива, съгласно чл.118,ал.10 от ЗДДС не е изпратило съобщение за доставка на гориво на датата на получаването и в обекта по следния акцизен данъчен документ/АДД с уникален контролен номер /УКН/ ****г.- доставка на 1977,00 л. дизел.

В НП е посочено ,че ЗЛ не е изпълнило задължението си да подаде данни в НАП за горепосочената доставка на гориво на датата на получаването в обекта по изградената дистанционна връзка с НАП ,чрез наличната в обекта ЕСФП с клавиатура и баркот четец.

Горната фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Съдът счита ,че при съставянето на АУАН не е спазен срока по чл.34,ал.1 от ЗАНН.Съгласно тази норма не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриването на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.То се счита за открито когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на 2 нарушителя, респ. когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на административно нарушение.

В конкретния случай нарушението е извършено на 06.07.2020г.,когато е получено горивото и, на която дата жалбоподателят е бил длъжен да подаде по електронен път в НАП данни за доставката.От доказателствата по делото се установява ,че от жалбоподателя не е подаден ЕДП на датата на данъчното събитие , а два дни по късно на 08.07.2020г.,на която дата органите по приходите са узнали за бездействието му, предвид съдържанието на ЕДП ,/чиито реквизити са изчерпателно посочени в приложение № 22 и 23 към чл. 59а, ал. 1 от Наредба –Н-18.В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели които заявяват,че с подаването на данните по електронен път към информационната система на НАП администратицията е узнала за закъснението на жалбоподателя.Поради това следва да се приеме ,че именно от тази дата е започнал да тече и посочения по –горе давностен срок по чл.34 ,ал.1 от ЗАНН, а не от 15.01.2021г. когато е извършена проверка на изисканите и представените от жалбоподателя документи, касаещи същите доставки на гориво, за които вече е било установено ,че са осъществени от дружеството.

При това положение ,след като АУАН е съставен на 15.01.2021г./повече от три месеца ,след изтичане на въпросния срок/ е допуснато нарушение на процесуалните правила, което нарушение опорочава цялата образувана преписка и издаденото НП се явява незаконосъбразно.

При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно .

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт ,както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа издал отменения акт.

За това съдът като съобрази чл..18,ал.4 от Наредбата № 1 от 09. 07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и вписаната и платена в брой сума от 100 лв. в договора за правна помощ прие , че същата следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, съдът 3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ –Б*, към ЦУ на НАП , с което на „***“ ООД гр.Я*, ЕИК :128556993 ,за нарушение на чл118,ал.10 от ЗДДС ,вр. чл.59а,ал.1 от Наредба Н-18/2006г., на основание чл.185,ал.2,вр.ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА НАП-София да заплати на „***“ ООД гр.Я* ЕИК :*** сумата от 100 лв.

,представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4