Решение № 126 от 17.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Плевен, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20244430201797 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на О. В. П., с ЕГН ********** от град *******, обл. Плевен, ул. “Г. Д.” № *, ет. *, ап. * против Наказателно постановление № 23-0938-003050 от 05.10.2023 г. на Н. Група в ОД на МВР Плевен, С-Р “Пътна Полиция” – Плевен, с което на основание 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвПи чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на О. В. П. глоба в размер на 200 лв., глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за извършено нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал.1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, явява се лично и с адв. Л. Ч. от АК – гр. Плевен.

1

Молят съда да отмени издаденото наказателно постановление, като неправилно и законосъобразно.

За ответната страна по жалбата Н. Група в ОД на МВР – Плевен, С-Р „Пътна полиция“ – Плевен - редовно и своевременно призована, не се явява представител и не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна само на процесуално основание без да се разглежда спора по същество.

Атакуваното наказателно постановление № 23-0938-003050 от 05.10.2023 г. е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 973417 от 13.09.2023 г. , в който е отразено, че на 13.09.2023 г. около 11:20 часа в гр. Плевен, на кръстовището на ул. „Княз Александър I Батенберг“ и ул. „Кичево“, като водач на лек автомобил „Опел Зафира“, с регистрационен номер ********/собственост на Б.Б.М./, извършва следните нарушения:

-При навлизане в горепосоченото кръстовище не пропуска правилно движещият се по пътя с предимство велосипед марка Eleglide M1+, с водач С.Т., като го удря и реализира ПТП с материални щети по автомобила, велосипеда и леко пострадало лице;

-След настъпило ПТП не остава на място автомобила, перемства го и не остава на място до пристигането на представителите на МВР Нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП – не пропуска ППС движещи се по път с предимство на крътовище;

Нарушение 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП – не остава на мястото на ПТП 2 до пристигане на представители на МВР или следствието;

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от актосъставителя Л. Н. Л. на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Плевен – Пътна полиция.

Въз основа на посочената по–горе констатация на жалбоподателя е издадено наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвПи чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказващият орган е наложил на О. В. П. глоба в размер на 200 лв., глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следните правни изводи:

СЪДИЯ КРАСИМИР ДИМИТРОВ категорично счита, че

Наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено !!!

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила.

Това е и позицията категорично застъпнена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год., която е задължителна за съдилищата .

В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение или не .

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания дадени непосредствено и устно в съдебната зала не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен също не ангажира никакви допълнителни доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.

В настоящето производство съдът е длъжен да извърши служебно проверка за законосъобразност на съставеният АУАН и издаденото НП, респективно спазени ли са всички правила и изисквания на материалния и 3 процесуалния закон при ангажиране отговорността на нарушителя.

Съдът намира, че НП е издадено при изключително неизяснена фактическата обстановка на извършеното ПТП и конкретно относно вината на жалбоподателя.

По пункт първи - нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДвП;

Наказанието е наложено за нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба:

„На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“.

Съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление, в което дословно е възпроизведено съдържанието на АУАН-а, са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят неговата отмяна.

На първо място, за да е налице нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДвП следва в наказателното постановление да е вписано, че нарушителят е бил длъжен да пропусне пътното превозно средство движещо се с предимство. Видно от съдържанието на НП, такова отразяване не е налице и в този смисъл е налице непълнота на административното обвинение, която се отнася до съставомерните признаци на нарушението.

На следващо място, за наличие на чл.179 ал.2 от ЗДвП е необходимо на първо място да е налице настъпило ПТП.

Съгласно §6 т.30 от ПР на ЗДвП - "Пътнотранспортно произшествие" /ПТП/ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”.

Минималните материални щети като охлузвания по регистрационни табели и брони и пр. не изпълняват изискванията на посочената разпоредба за събитие, представляващо пътно транспортно произшествие.

В случая в наказателното постановление декларативно е посочено, че се 4 касае за ПТП с настъпили материални щети.

Последните, съставляват съставомерен елемент и поради това следва да намерят обективен израз в обстоятелствената част на наказателното постановление, което в случая не е сторено. Това предполага всякога, когато на едно лице е вменена отговорност по по-тежко квалифицирания състав на чл.179, ал.2 от ЗДвП, в НП-то и в АУАН-а да се съдържа изложение на обстоятелства, които да обосновават извода, че субектът на административно наказателна отговорност е причинил ПТП и че същото е в резултат на друго нарушение на правилата за движение.

Не е посочено, нито в АУАН-а, нито в НП-то, автомобилът на жалбоподателя с коя точно част е ударил велосипед с водач С.Т..

В атакуваното НП наказващият орган бланкетно е посочил, че е настъпило ПТП с материални щети по автомобила, велосипеда и леко пострадало лице.

От това описание не става ясно, какво всъщност е събитието и до какво е довело – до повреда на пътно превозно средство, на път, на пътно съоръжение, на товар или други материални щети, като следва изрично да се опише какви.

В тази връзка следва да се отбележи, че съдът счита за недопустимо при описание на обстоятелствата, свързани с нарушението, да не се прави подробно и ясно описание на тези факти.

Записването, направено в НП-то в случая, не е достатъчно, за да бъде запълнена подобна празнина.

В тази връзка следва да се отбележи, че съдът счита за недопустимо при описание на обстоятелствата, свързани с нарушението, да се разчита на това съдът да прави препратка към други писмени документи, каквито са протоколите за ПТП.

Още повече, че в конкретния случай, нито в АУАН-а, нито в НП-то са посочени като доказателства такива протоколи.

В този смисъл в наказателното постановление не са изрично посочени доказателствата съобразно чл.57 ал.1 т.5, предложение последно от ЗАНН, като такива, които потвърждават нарушението.

5

Съдът е обвързан от изложената в наказателното постановление квалификация и при контрола за законосъобразност следва да извърши проверка дали тя е приложена правилно, а не да установява други факти и да дава друга правна квалификация.

По пункт втори – нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП .

По отношение на втора точка от НП, а именно, вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗДвП и наложената му санкция по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП , съдът при извършената служебна проверка също констатира, че са налице съществени нарушения на водения административно - наказателен процес, които обуславят неговата незаконосъобразност.

В настоящият случай е било установено възникването на ПТП, но следва да се има предвид, че както в АУАН, така също и в наказателното постановление е посочено изрично, че в резултат на навлизане в кръстовище на ул. „Княз Александър I Батенберг“ и ул. „Кичево“, не пропуска правилно движещият се по пътя с предимство велосипед марка Eleglide M1+, с водач С.Т., като го удря и реализира ПТП с материални щети по автомобила, велосипеда и леко пострадало лице.

Никъде, нито в АУАН или НП не е описана степента на увреда, както на автомобила, така и на велосипедиста или на леко пострадалото лице. Т.е. в конкретният случай съдът приема, че не са описани конкретно настъпилите имуществени вреди, получените телесни увреждания, ако е имало такива по велосипедиста, които са от съществено значение за определяне на конкретните задължения на водачите по чл. 123, ал. 3 от ЗДвП .

Посочената разпоредба предвижда водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие когато са причинени само имуществени вреди, да има определено поведение, съгласно т.3, б. „а“ и „б“ от посочения по-горе член.

В конкретният случай е вмененото на жалбоподателя, че същият не е останал на място на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието, с което виновно бил нарушил чл. 123 ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.

Съгласно тази норма, водачът на ППС, който е участник в ПТП е длъжен когато при произшествието са пострадали хора, да остане на място и 6 да изчака пристигането на компетентните органи.

В конкретния случай, безспорно липсва един от признаците, а именно, наличието на пострадали хора, за да може деянието да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.