Определение № 20094 от 17.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20094 гр. София, 17.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100508796 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 от ГПК Образувано е по частна въззивна жалба на заявителя

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, срещу определение от 07.09.2023г., постановено по гр.дело № 15676/2022 год. по описа на СРС, ГО, 119 състав, в частта, в която е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за вземането за разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на постановеното определение с доводи, че длъжникът с поведението си е станал повод за завеждане на съдебното производство. Сочи, че претендираните от дружеството суми, представляващи главници и начислените върху същите мораторни лихви и сторените съдебни разноски за държавна такса, са изплатени, но след образуване на заповедното производство. Счита, че длъжникът, плащайки в хода на вече образувано заповедно производство, е станал повод за образуване на същото с поведението си и следва да понесе и неблагоприятните последици и да заплати претендираното юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК. В частната жалба се излага становище, че в случай че длъжникът е имал възражение относно размера на претендираните съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, то е 1 имал възможност да обжалва издадената заповед за изпълнение в тази част, което не е било сторено. Напротив, цялостното процесуално поведение на длъжника сочи към това, че той е признал задължението си, като е заплатил същото, с изключение на присъденото юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения счита, че съдът неправилно е обезсилил издадената заповед за изпълнение в посочената част. С оглед изложеното е направено искане за ревизиране на акта в обжалваната му част и за издаване на изпълнителен лист за сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Насрещната страна в производството ЕТ „С.С.“ оспорва частната въззивна жалба като неоснователна. Твърди, че всички дължими суми към „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД са изплатени изцяло, включително и претенцията за юрисконсултско възнаграждение.

Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Макар заявителят да е посочил, че сезира съда с молба по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските, то волеизявлението в същата има характер на частна жалба. С нея се оспорва правилността на изводите на първоинстанционния съд, че длъжникът не е станал повод за завеждане на делото и не дължи разноски за заповедното производство. В сезиращата молба, както и в уточнителната молба от 17.10.2024г., дружеството-заявител изрично се е позовал на дадените разяснения в т. 10в от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал, като в тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Доколкото това искане е било отхвърлено от първоинстанционния съд и като последица от произнасянето е била обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение в цялост, 2 включително и относно претендираното юрисконсултско възнаграждение, се налага извод, че защитата на заявителя е по реда на инстанционния контрол пред въззивния съд.

Производството пред СРС е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, подадено о т "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу ЕТ „С.С.“ за сумата от 33, 50 лева – представляваща цена на извършената услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 25.03.2022г. до изплащане на вземането; за сумата от 6, 03 лева – мораторна лихва за периода от 31.03.2019г. до 21.03.2022г., както и за направените по делото разноски за държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. На 21.06.2022г. в полза на заявителя била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за претендираните със заявлението суми, включително и за сторените по делото разноски.

В срока по чл. 412, т. 8 ГПК е постъпило възражение от длъжника, в което е посочено, че претендираното от заявителя парично вземане е погасено изцяло чрез плащане. С разпореждане от 31.07.2023 г. на заявителя са дадени указания по чл. 415 ГПК за предявяване на искове за установяване на вземанията по заповедта. В срока по чл. 415 ГПК с молба от 31.08.2023г. заявителят „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е посочил, че е получил плащане на вземанията по заповедта, като незаплатено останало единствено присъденото му юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева и е направил искане за издаване на изпълнителен лист за тази сума.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение изцяло, в това число за присъденото със заповедта юрисконсултско възнаграждение. В мотивите на акта е посочено, че длъжникът не е бил поставен в забава по отношение на процесните вземания преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. По тези съображения е направен извод, че същият не е дал повод за завеждане на делото и не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността му за сторените от заявителя разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав счита подадената частна жалба за 3 основателна по следните съображения:

В случая подаденото от длъжника възражение съдържа твърдение за извършено плащане на претендираните вземания за главница, мораторна лихва и държавна такса. Към възражението не са представени доказателства за изпълнение на задължението. Такива не са представени и към отговора на частната жалба, в който се поддържа длъжникът да е заплатил и присъдените със заповедта за изпълнение разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заявителят е признал плащане, извършено на 25.07.2022г., т.е. след издаване на заповедта за изпълнение. Насрещната страна не е оспорила това твърдение.

С оглед изложеното се налага извод, че подаденото възражение има характер на възражение по чл. 414 а от ГПК.

Съгласно чл. 414а, ал. 1 от ГПК, длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя. Според разпоредбата на чл. 414а, ал. 3 от ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството. В конкретния случай длъжникът не е упражнил предоставеното му по чл. 414а, ал. 3 от ГПК право в срока за подаване на възражение и не е възразил за недължимост на претендираните разноски на соченото в цитираната разпоредба основание. В нарушение на диспозитивното начало първоинстанционният съд служебно е извършил преценка за наличието на предпоставки по чл. 78, ал. 2 от ГПК /сочената разпоредба, предвид липсата на въведено изключение, следва да се прилага и в заповедното производство/ и е обезсилил заповедта за изпълнение в частта относно претендираното от заявителя юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав счита, че при липса на оспорване на основанието и размера на присъдените разноски, заповедният съд няма правомощието да ревизира заповедта за изпълнение в посочената част. В тази хипотеза, вместо да обезсили издадената заповед за изпълнение в цялост, първоинстанционният съд е бил длъжен да съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г., ОСГТК. В мотивите на т. 10в от същото 4 тълкувателно решение е посочено, че ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Последица от липсата на оспорване на претенцията на заявителя за съдебни разноски в производството е влизането в сила на заповедта за изпълнение в посочената част.

По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че определението в обжалваната му част е неправилно, същото следва да се отмени и да се разпореди издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение в посочената част.

Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение от 07.09.2023г., постановено по гр.д. № 15676/2022г. по описа на СРС, ГО, 1 19 състав, в частта, в която е обезсилена издадената по посоченото дело заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта за присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 416 от ГПК въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение изпълнителен лист в полза на заявителя-кредитор „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу длъжника ЕТ „С.С.“, с ЕИК 831113477, за заплащане на сумата от 50 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

5

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 119 състав, за изготвяне на изпълнителен лист и продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6