Решение № 95 от 30.06.2026, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Г.О. 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О. IX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо П. Попов при участието на секретаря Цветомира В. Николова като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно наказателно дело № 20264120200232 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С. Л. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

П., ул. *** обжалва чрез своя защитник адв. М. Д. от АК – Я. издадения срещу него електронен фиш Серия К № 12411182 на ОД на МВР – В.Т., с който за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 25,56 евро. Счита същия за незаконосъобразен. Посочва, че за същото нарушение със същото полуремарке е издаден още един електронен фиш, но докато в единия е посочен час на нарушение – 21,27 часа, то в другия е посочен час на нарушение 21.26 часа. Освен това посочената превишена скорост в двата електронни фиша била различна. Според него това говори за неизправност на техническото средство за измерване или за дефект в електронната система за издаване на електронни фишове. В жалбата е посочено също, че разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приложима само в случаите на нарушения, извършени с моторни превозни средства, а превозното средство, за което се отнася обжалваният електронен фиш, е полуремарке марка „Шмитц Каргобул“ и същото не е моторно превозно средство. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш. Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозира молба с вх. № 8462/01.06.2026 г. чрез своя защитник адв. М. Д. от АК – Я., в която моли на делото да се даде ход в негово и на защитника отсъствие. Развива доводи по същество относно издаването на два електронни фиша за едно и също нарушение, което според адв. Д. е недопустимо от една страна, а от друга – показва грешка в електронната система за отчитане на нарушенията. Отново претендира разноски на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОД на МВР – В.Т., редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – Г.О. редовно призована, не изпраща процесуален представител и взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоначално с електронен фиш Серия К № 12278830 на ОД на МВР – В.Т., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на Г.С.В., ЕГН: **********, в качеството му на законен представител на фирма „Евротраспорт 2000“ ЕООД, е наложена глоба в размер на 25,56 евро за това, че на 29.12.2025 г., в 21,26 часа, в обл. В.Т., общ. Лясковец, на ПП І-4 (С. – Варна), км 153+343, в посока към гр. Варна, при ограничение на скоростта 60 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В-26, е извършено нарушение за скорост с МПС „Шмитц СЦБ С3Б” – полуремарке, с рег. № СВ1346ЕА, установено и заснето с автоматизирано техническо средство тип „MultaRadar SD 580”, при отчетен толеранс в полза на водача, в нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Установената стойност на скоростта е 80 км/ч, тоест с 20 км/ч над разрешената максимална скорост от 60 км/ч.

Същият е издаден след като е установено чрез справка за собственост и промяната на регистрацията на полуремарке „Шмитц СЦБ С3Б” с рег. № СВ1346ЕА, че ползвател на същото е именно дружеството „Евротраспорт 2000“ ЕООД, чийто законен представител е Ваклиев.

След подаване на декларация по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с предоставяне на данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, първоначалният електронен фиш е 2 анулиран и е издаден процесният електронен фиш серия К № 12411182 на ОД на МВР – В.Т., с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на С. Л. Б., ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на 25,56 евро за гореописаното нарушение.

Няма данни кога електронният фиш е връчен на жалбоподателя. В приложената по делото справка „Преглед фиш“ е отразена дата на връчване 31.03.2026 г. На 14.04.2026 г. е депозирана жалба срещу него чрез наказващия орган до съда.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Съдът констатира, че при издаването на елекронния фиш са спазени давностните срокове по ЗАНН. Към настоящият момент не е изтекла и абсолютната давност за административнонаказателно преследване, която съгласно чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е четири години и шест месеца.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя и неговия защитник за наличието на неизправност на техническото средство или дефект в електронната система за издаване на електронни фишове. Скоростта на движение на процесния лек автомобил е фиксирана с видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „MultaRadar SD 580” с № 00209D33F1A0, която е одобрена в съответствие с изискванията на раздел ІІ, глава четвърта от Закона за измерванията от БИМ и е вписана в регистъра за одобрените типове средства за измерване. Видно от представения по делото протокол от проверка № 004-СГ- ИСИС/23.01.2025 г., издаден от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” към Български институт по метрология, системата е преминала успешно проверка на 23.01.2025 г., като е установено съответствие с метрологичните изисквания. Отчетен е предвидения за техническото средство максимален толеранс на допустимата грешка при измерване на скоростта от 3 км/ч.

Въпреки гореизложените съображения съдът приема, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен по следните съображения:

От приложената по делото справка е видно, че под ДК № СВ1346ЕА не е регистрирано МПС, а полуремарке, собственост на дружеството „Сюжелис България“ ЕООД, а като ползвател на същото е вписано дружеството 3

„Евротранспорт 2000“ ЕООД.

Този факт се потвърждава по един категоричен начин и от приобщената по делото като веществено доказателство снимка, с разпечатка от използваното средство за измерване. От нея е видно, че посоченият номер е поставен върху заснето полуремарке, теглено от МПС с неустановен регистрационен номер.

Съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, един от задължителните реквизити на електронния фиш е регистрационният номер на моторното превозно средство, при управлението на което е извършено нарушението. Волята на законодателя е насочена към това да се санкционират нарушения, при които са установени и заснети моторни превозни, а не - пътни превозни средства. Според § 6 т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП – „моторно превозно средство” е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства”, а според т. 17, „ремарке” е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство; посочено е, че към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата. В т. 18 е посочено, че „Полуремарке“ е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство.

В настоящия случай, както е видно и от съдържанието на обжалвания електронен фиш, и от приложените към делото доказателства и доказателствени средства, касае се за заснето полуремарке, ползвано от дружеството „Евротранспорт 2000“ ЕООД, в което работи жалбоподателя, а не за индивидуализирано посредством регистрационния си номер моторно превозно средство, чийто собственик или ползвател подлежи на административно наказание. Следователно липсва задължителен законов реквизит на ЕФ и е приложен санкционен ред извън предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП случаи, като при това съществено са нарушени процесуалните правила. Следва да се отбележи, че е напълно възможно МПС, с което е извършено нарушението да е регистрирано на собственик, различен от този, на който е регистрирано ремаркето/полуремаркето, което естествено поражда и въпроса за подлежащото на санкциониране лице.

Гореизложените съображения обуславят

4 незаконосъобразност на обжалваният електронен фиш и като такъв същият следва да бъде отменен.

При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на обезщетение за разноските, направени в съдебното производството пред районния съд има жалбоподателят. Такава претенция за присъждане на разноски е заявена от неговия защитник, който претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. По делото е приложено пълномощно от 09.04.2026 г. със страни:

С. Л. Б., ЕГН ********** и адв. М. Ц. Д. с личен № 1200018886, вписана в АК – Я.. В него изрично е посочено, че то се издава при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (правна помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист) като оказаната правна помощ и съдействие се осъществяват безплатно.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, а като израз на социална дейност той може да предостави безплатно адвокатски услуги на материално затруднени лица – чл. 38, ал. 1, т.2 или на роднини, близки или на друг юрист – чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, какъвто е настоящият случай.

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа ако административното наказание е под формата на глоба или имуществена санкция, то възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.

Наложеното административно наказание в обжалваното НП е „глоба“ в размер на 25,56 евро или 50,00 лв., което попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата. От тук следва, че размерът на дължимото адвокатското възнаграждение в разглеждания от нас случай съгласно Наредбата е 400,00 лв. или 204,52 евро. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание. Защитникът се е ограничил само до депозиране на жалба и последваща молба по хода на делото и по съществото на спора, поради което съдът намира този размер за справедлив съобразно икономическата ситуация в страната и нарастващата инфлация. В тази връзка възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 12411182 на ОД на МВР – В.Т., с който на С. Л. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. ***, за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 25,56 EUR (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента), КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА ОД на МВР – В.Т., код по БУЛСТАТ 129009767, с адрес на управление гр. В.Т., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. Ц. Д. с личен номер ***, вписана в Адвокатска колегия – Я., със съдебен адрес: гр. С. 1510, ***, сумата от 204,52 EUR (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента), представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата на С. Л. Б., ЕГН: **********, в производството по АНД № 232/2026 г. по описа на Районен съд – Г.О..

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – В.Т. в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________ 6