Определение № 785 от 11.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 785 гр. София, 11.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно търговско дело № 20251001000917 по описа за 2025 година

Производството е по чл.278 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от М. З. З., ЕГН ********** против Определение №3291/15.08.23г., пост, по търг, дело № 1977/24г. по описа на СГС, ТО, VI-6 с- в,с което съдът е прекратил производството по делото.В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното определение.Иска се същото да бъде отменено,а делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

От насрещната страна по частната жалба е постъпил отговор,с който се оспорва същата.Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по подадената частна жалба съдът взе предвид следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба от М. З. З., ЕГН **********,в която се твърди, че има качество на съдружник в ответното дружество „АЙ ПИ АКТ“ ООД, ЕИК130559893, в чийто капитал има 10%-тно участие. Твърди, че на 26.10.2017г. е проведено общо събрание на съдружниците, на което другият съдружник Б. Н. Б., с участие в капитала на дружеството – 90% е изключен, на основание чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ и е освободен като управител на дружеството. Твърди, че като резултат от тази решения настоящият ищец става едноличен собственик на капитала и поради това е приел нов дружествен акт. Твърди, че тези решения не са били обжалвани в срока по чл.74 ТЗ и са обективирани в посочените документи. Въпреки това, ищецът твърди, че на 30.09.2024година, Б. Б. е подал заявление пред ТР под вх.№ 220240930194028, образец Г2, за обявяване по партидата на дружеството на финансовия отчет на дружеството за 2023 1 година, както и обявяване на годишен доклад за дейността на дружеството, както е подадена и декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. Въз основа на тази декларация ищецът твърди, че е направил извод, че е проведено общо събрание на съдружниците, с което финансовият отчет е приет, но без да е ясно на коя дата е проведено събранието. Ищецът твърди, че такова събрание не е провеждано; не е взето решение за приемане на ГФО за 2023г., респ. доклад за дейността на ответника. Такова събрание не е свикано и настоящият ищец не е получавал покана за него, не е участва в него, не е гласувал за приемане на такова решение. Ето защо твърди, че решението за приемане на ГФО за 2023г. е нищожно. Твърди също наличие на материална и процесуална незаконосъобразност и иска отмяната на това решение.

Ответникът „ АЙ ПИ АКТ“ ООД, ЕИК 130559893 е представил оттговор,с който е оспорил предявения иск.

За да постанови обжалваното определение съдът е приел,че за да се обоснове интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожност на решение, което е липсващо, следва да се установи, че това решение е обективирано в дружествен документ – било протокол, който отразява решението, било друга дружествена книга, а ако това решение касае обстоятелства, които подлежат на вписване, от самото вписване в ТР. В настоящия случай ищецът е приел, че подаване на заявлението за обявяване на финансовия отчет се явява достатъчна причина да се приеме, че е налице хипотеза на липсващо, невзето решение по чл.137, т.3 ТЗ, но по виждане на състава това не може да бъде възприето като достатъчно основание, което да породи легитимен интерес, който да ангажира съдебна намеса. Съдът се е позовал на мотивите на решение № 38 от 24.04.2012 г. по т.д. № 8/2011 г., Т. К., първо т.о. на ВКС, че:

“Обстоятелствата по провеждането на ОС и взетите от него решения биват материализирани чрез съставянето на писмен протокол, представляващ частен документ, който в различните си части може да има правната характеристика на частен свидетелстващ или частен диспозитивен такъв“ Ето защо способът за защита при предявен отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК, с който ищецът се домогва да установи, че е налице хипотеза на липсващи/невзети решения от органа на дружеството, е да установи, че тези решения са обективирани в някакъв документ и чрез оспорване на истиността на този документ да установи твърдението си.Съдът е приел,че в случая не се установява по никакъв начин да е налице обективирано в някакъв документ решение на общото събрание на съдружниците /ОСС/ за приемане на ГФО за 2023г., за да възникне интерес от провеждане на иска по чл.124 ГПК. Самото подаване на заявление за обявяване на ГФО не се явява достатъчно основание за провеждане на този иск, тъй като интерес би бил от наличието на решение на ОСС, защото само то би породило правни последици за съдружниците и за самото дружество. Според съда независимо, че се касае за конститутивен иск, за който се предполага наличие на правен интерес у съдружника, респ. акционера, то в случая такъв не е налице,тъй като не се установява да е взето решение за приемане на ГФО. След като решение не е взето, то не е налице обект на съдебна проверка за неговата законосъобразност,поради което тази претенция се явява недопустима, поради липса на правен интерес, който се явява абсолютна положителна процесуална предпоставка за 2 правото на иск, за която съдът следи служебно по време на целия процес.

Софийският апелативен съд счита,че обжалваното определение е незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено.СГС е достигнал до извод,че производството по делото следва да бъде прекратено, като е приел, че ищецът като съдружник няма правен интерес и няма право да атакува процесното решение на ОСС на ответното дружество, аргументирайки се с обстоятелството, че в хода на съдебното производство не са били ангажирани доказателства за съществуването на така взетите решения, респ. не бил представен документ, от който да е видно, че са взети така атакуваните решения. Съдът е приел, че след като няма документ в този смисъл, то и няма проведено такова събрание, респ. не е налице правен интерес от предявяване на исковете.

Тези изводи са неправилни.Видно от исковата молба и допълнителната такава ищецът твърди, че е разбрал за провеждане на процесното ОСС при справка по партидата на дружеството в ТР, по която е заявено за вписване приемане на ГФО за 2023г.От своя страна, ответникът оспорва исковете, но никъде не е заявил, че не е провеждано общо събрание на съдружниците, на което да е приет ГФО за 2023 година.Дори напротив-видно от отговора на исковата молба /стр. 5, абзац 3 отдолу на горе/ ответникът е оспорил исковете с твърдението,че доводите на ищеца за нищожност на взетото решение на общото събрание на съдружниците на дружеството,с което е приет отчета на 2023г. са неоснователни. Отделно от това, видно от находящата се на стр.104 от кориците на делото молба на ищеца с вх.№ 47337/15.04.25г. се установява, че същият е направил доказателствени искания и е поискал от съда да задължи ответника да представи съответното решение.

След като съда е приел,че правния интерес на ищеца от предявените искове се основава на претендираното за налично и взето решение на общото събрание на съдружниците на дружеството,с което е приет ГФО за 2023г. то съда е следвало да приеме,че е налице нередовност на исковата молба и да укаже на ищеца да представи същото.В случай,че ищеца твърди,че не разполага с въпросното решение,както е в настоящия случай,то за ищеца съществува възможността да поиска по реда на чл.190 от ГПК,съдът да задължи насрещната страна да представи същото.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде отменено ,а делото следва да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение №3291/15.08.23г. по търговско дело № 1977/24г. по описа на СГС, ТО, VI-6 с- в.

Определението не подлежи на обжалване.

Делото да се върне на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 785 гр. София, 11.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно търговско дело № 20251001000917 по описа за 2025 година

Производството е по чл.278 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от М. З. З., ЕГН ********** против Определение №3291/15.08.23г., пост, по търг, дело № 1977/24г. по описа на СГС, ТО, VI-6 с- в,с което съдът е прекратил производството по делото.В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното определение.Иска се същото да бъде отменено,а делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

От насрещната страна по частната жалба е постъпил отговор,с който се оспорва същата.Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по подадената частна жалба съдът взе предвид следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба от М. З. З., ЕГН **********,в която се твърди, че има качество на съдружник в ответното дружество „АЙ ПИ АКТ“ ООД, ЕИК130559893, в чийто капитал има 10%-тно участие. Твърди, че на 26.10.2017г. е проведено общо събрание на съдружниците, на което другият съдружник Б. Н. Б., с участие в капитала на дружеството – 90% е изключен, на основание чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ и е освободен като управител на дружеството. Твърди, че като резултат от тази решения настоящият ищец става едноличен собственик на капитала и поради това е приел нов дружествен акт. Твърди, че тези решения не са били обжалвани в срока по чл.74 ТЗ и са обективирани в посочените документи. Въпреки това, ищецът твърди, че на 30.09.2024година, Б. Б. е подал заявление пред ТР под вх.№ 220240930194028, образец Г2, за обявяване по партидата на дружеството на финансовия отчет на дружеството за 2023 1 година, както и обявяване на годишен доклад за дейността на дружеството, както е подадена и декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. Въз основа на тази декларация ищецът твърди, че е направил извод, че е проведено общо събрание на съдружниците, с което финансовият отчет е приет, но без да е ясно на коя дата е проведено събранието. Ищецът твърди, че такова събрание не е провеждано; не е взето решение за приемане на ГФО за 2023г., респ. доклад за дейността на ответника. Такова събрание не е свикано и настоящият ищец не е получавал покана за него, не е участва в него, не е гласувал за приемане на такова решение. Ето защо твърди, че решението за приемане на ГФО за 2023г. е нищожно. Твърди също наличие на материална и процесуална незаконосъобразност и иска отмяната на това решение.

Ответникът „ АЙ ПИ АКТ“ ООД, ЕИК 130559893 е представил оттговор,с който е оспорил предявения иск.

За да постанови обжалваното определение съдът е приел,че за да се обоснове интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожност на решение, което е липсващо, следва да се установи, че това решение е обективирано в дружествен документ – било протокол, който отразява решението, било друга дружествена книга, а ако това решение касае обстоятелства, които подлежат на вписване, от самото вписване в ТР. В настоящия случай ищецът е приел, че подаване на заявлението за обявяване на финансовия отчет се явява достатъчна причина да се приеме, че е налице хипотеза на липсващо, невзето решение по чл.137, т.3 ТЗ, но по виждане на състава това не може да бъде възприето като достатъчно основание, което да породи легитимен интерес, който да ангажира съдебна намеса. Съдът се е позовал на мотивите на решение № 38 от 24.04.2012 г. по т.д. № 8/2011 г., Т. К., първо т.о. на ВКС, че: