Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 643 от 22.07.2025, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 2881/2023
Вид
Решение № 643
Подписан
22.07.2025
В сила
15.08.2025
Състав
Мирослава Неделчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. Добрич, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20233230102881 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /със старо наименование „Теленор България” ЕАД/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Д. К. К. и от члена на Съвета на директорите М. С., чрез упълномощения адвокат В. Г. от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ** срещу С. Д. М., ЕГН **********, гр.Добрич, *** Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, определени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, №733/10.07.2023г. по ч. гр. д. №1382/2023г. по описа на ДРС, а именно:

- 54.36 лв. (петдесет и четири лв. и 36 ст.), която сума представлява сбор от дължимите и незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на мобилни услуги по Допълнително споразумение от дата 15.03.2021г., сключено към Договор за мобилни услуги от дата 13.04.2018г., за ползване на мобилен номер *************, за отчетен период от 15.06.2021г до 14.07.2021г.;

- 145.72 лева (сто четиридесет и пет лв. и 72 ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 15.03.2021 г. за мобилен номер *************, формирана от сбора на три стандартни месечни абонаментни такси, взети без ДДС, ведно със законната лихва върху горепосочените суми от датата на подаване на заявлението в съда 01.06.2023г. до окончателното плащане;

1

- 25,00 лева - заплатена държавна такса;

- 240,00 лева - адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че С. М. е сключила с Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), договор за мобилни услуги от дата 13.04.2018г., за ползване на мобилен номер ************* и Допълнително споразумение от дата 15.03.2021г. по горецитирания договор, съгласно което избрал за абонаментен план Тотал + 57.99 лв., с месечна такса промо 52.99 лв. и е уговорен първоначален срок на действие – 24 месеца, до 15.03.2023г.

С. М. е ползвала предоставените и мобилни услуги от мобилния оператор, като потреблението и е било фактурирано под клиентски номер №006136766.

За потребление на услугата за отчетен период от 15.06.2021г. до 14.07.2021г., ищецът издал фактура №7322592968/15.07.2021г. на стойност 54.36 лв. за месечни абонаментни такси за потребление от абоната по договора за услуги, която сума е следвало да се плати до 30.07.2021г., към фактура е било приложено извлечение за потреблението на ползвания мобилен номер.

Длъжникът бил неизправна страна по горецитираните договори и не е заплащал задълженията си към ищеца. Договорът е бил едностранно прекратен от ищеца на 05.08.2021г. на осн. чл.11 от договора във вр. чл.75 във вр. чл.19б от ОУ на мобл. Оператор.

На абоната е начислена и неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора в размер на 145.72 лв., включена в издадената крайна фактура №**********/15.08.2021г. в общ размер на 200.08 лв.

„Теленор България“ ЕАД претендира от ответника, главница в общ размер на 200.08 лв., от която: 54.36 лв. - неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и неустойка в размер на 145.72 лв. /сформирана от сбора на 3 мес. аб. такси, всяка по 48.32 лв. без ДДС/ по издадена крайна фактура №**********/15.08.2021г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Поради неплащане от страна на С. М. за процесните и задължения, ищецът е подал заявление пред ДРС по чл.410 от ГПК срещу абоната, по което е било образувано ч. гр. д. №1382/2023г., като съдът е издал заповед за изпълнение №733/10.07.2023г. срещу длъжника за горепосочените суми и основания.

Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът на осн. чл.415 от ГПК е указал на заявителя да предяви искове срещу М. в едномесечен срок от получаване на разпореждането.

В дадения му месечен срок, заявителят-ищец е подал настоящата искова молба с пр. осн. чл.422 от ГПК срещу ответника.

2

Ищцовото дружество моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува изискуемо и неудовлетворено притезание спрямо С. М. в горепосочените размери и на горепосочените основания и за процесните периоди, за което е издадена Заповед №№733/10.07.2023г по ч. гр. д. №1382/2023г. по описа на ДРС.

Ищцовото дружество претендира и сторените съдебни разноски, както в настоящото установително производство, така и в заповедното.

ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от назначения му особен представил – адв. М. Ж. на 05.03.2024г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва се, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, че договорът е бил едностранно прекратени от ищеца, тъй-като ответникът не е уведомен писмено за това по надлежния ред, следователно, М. не дължала търсената неустойка от заявителя, отделно от това, клаузата за неустойка по чл.2 от раздел 3 на допълнителното Споразумение от 15.03.2021г., била нищожна, защото е неравноправна и противоречала на добрите нрави, необосновано висока и не изпълнявала присъщите и обезщетителна и обезпечителна функции. Всичко това, създавало предпоставки за неоснователно обогатяване на ищеца.

Ответникът оспорва съдържанието на процесните фактури, изд. на 15.07.2021г. и на 15.08.2021г.

Ответникът моли, съдът да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

По делото е приложените за послужване ч. гр. д. №1382/2023г. по описа на ДРС.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разгледани предявените искове, са процесуално допустими и частично основателни.

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

По исковете за неплатени мобилни услуги, с правно основание по чл.

422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, е в тежест на ищеца да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение по договорите за мобилни услуги между страните; изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на мобилни услуги на претендираната стойност; изискуемост на вземането.

Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав, се установява от приложените писмени доказателствени средства, от които е 3 видно, че са налице облигационни правоотношения по договор за мобилни услуги от дата 13.04.2018г. за ползване на мобилен номер ************* и Допълнително споразумение от дата 15.03.2021г. по горецитирания договор, съгласно което избрал за абонаментен план Тотал + 57.99 лв., с месечна такса промо 52.99 лв. и е уговорен първоначален срок на действие – 24 месеца, до 15.03.2023г.

Ответникът с отговора по исковата молба е оспорил изрично и категорично, че между него и ищеца са налице валидно сключени облигационни правоотношения по повод на горецитирания договор, като отделно от това излага съображения, че липсват доказателства, че потребителят е бил надлежно уведомен за едностранното му прекратяване от мобилния оператор.

Във връзка със своевременното оспорване от страна на ответника, че между ищеца и С. М. са сключени процесните договор за моб. услуги от 13.04.2018г и доп. Споразумение към него от 15.03.2021г., съдът е задължил „Йеттел България“ ЕАД, да представи в оригинал цялата преписка по договора /л.96-106/. В определения му срок, ищцовото дружество е заявило, че ще се ползва от приложените писмени доказателства и е депозирало по делото оригиналите на договора и на доп. Споразумение към него. По искане на ответника, съдът е допуснал и назначил СГЕ, досежно установяване, дали подписите и ръкописно изписания текст в договор за мобилни услуги от 13.04.2018г., декларация-съгласие от същата дата, допълнително споразумение от 15.03.2021г и заявление за активиране на услуга, са положени от С. М..

Видно от заключението по СГЕ /л.124/, вещото лице е категорично, че подписите и ръкописните текстове под документите са на ответницата.

Съдът кредитира заключението по СГЕ, като пълно, обективно и неоспорено от страните.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че между страните по делото са възникнали валидни облигационни правоотношения по повод сключени на 13.04.2018г. договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ************* и допълнително споразумение към него от 15.03.2021г.

По делото е спорно, дължат ли се от ответника претендираните от ищеца суми. Исковете са оспорени своевременно от ответната страна по основание и по размери. Поради гореизложеното, съдът е допуснал и назначил ССЧе по искане на ищцовото дружество. Видно от изготвеното заключение

/приложено на л.160-162/, се установява, че са налице неплатени фактури за процесния период от ответницата в размер на 200.08 лв., от които: 39.54 лв.главница сбор на месечни такси използвани за ел. съобщителни услуги в това число: 54.36 лв по фактура №7322592968/15.07.2021г. и 14.82 лв. в отрицателен размер по кредитно известие с №********** от 15.08.2021г и 160.54 лв – неустойка за предсрочно прекратяване на договор, начислена в кредитно известие с №********** от 15.08.2021г., т.е. претендираната неустойка е 145.72 лв. /160.54 лв. – 14.82 лв.=145.72 лв./ 4

Съдът кредитора заключението по ССчЕ като пълно, обективно и неоспорено от страните.

Въз основа на съглашението по процесния договор, ищецът се е задължил да предоставя на ответника, част от услугите по раздел II от ОУ.

Операторът осигурявал достъп до услугите, а абонатът чрез действията си, ги ползвал. Следователно, ползването на услугите, е било обвързано от активността на абоната.

Въз основа на събраните доказателства по делото, съдът приема, че ищецът е изпълнявал задълженията си по договорите и е изправна страна по тях.

Съгласно чл. 71 от „Общите условия на Йеттел България ЕАД, за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги“, приложими към процесния договор за мобилни услуги, потребителят е длъжен да заплаща определените от Йеттел /с предишно наименование „Теленор“/ цени, по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от ОУ.

В т. 27 от ОУ, ясно е посочено, че плащането на посочената във фактурата сума, се извършва в указания в счетоводния документ срок, но не по-късно от 15 дни от издаването и.

Ответникът е неизправна страна по горепосочения договор и допълнително споразумение към него, като е преустановил плащанията на задълженията си по тях. Договорите са едностранно прекратени от мобилния оператор на 05.08.2021г. по вина на потребителя на осн. чл.11 от договора във вр. чл.75 във вр. чл.19б от ОУ на мобилния оператор. За потребление на мобилната услуга за периода от 15.06.2021г. до 14.07.2021г., ищецът е издал фактура №7322592968/15.07.2021г. на стойност 54.36 лв. за месечни абонаментни такси за потребление от абоната по договора за услуги, която сума е следвало да се плати до 30.07.2021г., към фактура е било приложено извлечение за потреблението на ползвания мобилен номер.

След като е минал падежа на горецитираната фактура /30.07.2021г./ и не е последвало плащане от сстрана на М., ищецът е издал на 15.08.2021г, крайна фактура №********** на обща стойност 200.08 лв., платима до 15.08.2021г.

Видно от фактурата, приложена на л.27 по делото, е начислена неустойка в размер на 145.72 лв. и е включена сумата от 54.36 лв. – неплатени месечни абонаментни такси и оптребление на мобилни услуги.

С. М., от своя страна, не ангажира доказателства, от които да се установи, че е погасила дължимата сума в размер на 54.36 лева, представляваща сбора от месечните абонаментни такси по договора за мобилни услуги за предпочетен номер +************* за процесния период.