Решение № 63 от 09.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Ловеч, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря В.А ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д., Ц. М. П. и Р. Ив. П. като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244300600454 по описа за 2024 година

С присъда № 6/14.02.2023 г. по НОХД № 20 по описа за 2022 г. Районен съд **** е признал подсъдимата Ц. К. Т., родена на ****, с ЕГН **********, за виновна, в това, че на 24.08.2017г., около 16.00 часа, в гр. ****, област Ловеч, на пешеходна пътека на ул. „Момчилец" № 16, обозначена с предупредителен знак А18 съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 ППЗДвП, при управлението на собственото си моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат", модел „Пунто", с рег. № ****, нарушила правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие", като в зоната на пешеходната пътека и ограничената видимост към нея от спряло моторно превозно средство неустановено по делото, движейки се със скорост от 11.2012.24 км./ч. преди навлизане в пешеходната пътека, по непредпазливост причинила средна телесна повреда на управлявалия велосипеда си по пешеходната пътека Д. М. Л., с ЕГН **********, от гр. ****, изразяваща се във фрактура на лявата ключица, с последвала мека имобилизация, довела до затрудняване движенията на лява ръка за срок от около 40 дни - престъпление по чл. 343, ал. 3, хип. 8-ма, буква „а", вр. с ал. 1, б. „б", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 42 ал. 1 и ал. 2, пр. 18 от ППЗДвП, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й наложил наказание лишаване от 1 свобода за срок от 3 /три/ месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК e отложил изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от 3 /три/ години.

Съдът на основание чл. 343г във връзка с чл. 343 от НК е наложил на подсъдимата Ц. К. Т., с ЕГН **********, наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ месеца.

Съдът е осъдил подсъдимата Ц. К. Т. да заплати по сметка на по сметка на ОД МВР - Ловеч сумата от 3 759.06 (три хиляди седемстотин петдесет и девет лева и 06 ст.) лева, представляващи разноски по досъдебното производство, а по сметка на Районен съд - **** сумата 2 491.70 (две хиляди четиристотин деветдесет и един лева и 70 ст.) лева, представляваща разноски в съдебното производство.

По делото е постъпила въззивна жалба от адв. Р. М., защитник на подсъдимата Ц. К. Т., против Присъда от 14.02.2023 г. по НОХД № 20/2024 г. по описа на Районен съд ****, с която моли да се отмени присъдата и да се постанови нова, с която Ц. К. Т. да бъде призната за невиновна и оправдана по предявеното й обвинение. Направено е алтернативно искане от защитата - да се отмени присъдата и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

Излага, че първоинстанционният съд не е съобразил поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност данните по делото, тъй като ако е сторил това, е щял да стигне до единствено правилния извод, че не са налице никакви данни, съобразно които подзащитната му да бъде признат за виновна по така повдигнатото й обвинение. Счита, че присъдата е постановена при противоречива и неизяснена фактическа обстановка.

Моли на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да се постанови оправдателна присъда спрямо Ц. К. Т..

В допълнението към въззивната жалба посочва, че по отношение на подзащитната му е повдигнато обвинение, че на 24.08.2017 г. около 16.00 часа в град **** на пешеходна пътека на ул. Момчилец № 16- обозначена със знак А 18, при управление на собственото си МПС- лек автомобил марка Фиат, модел Пунто, с ДК№****, нарушила правилата за движение по пътищата чл.

20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие", като в зоната на зоната на пешеходна пътека и ограничената видимост към нея от спряло превозно средство, неустановено по делото, се движела със скорост 20,66 км/ч, при явяваща се съобразена с тези условия- 13,34 км/ч и по непредпазливост по непредпазливост причинила средна телесна повреда на управлявалия велосипеда си по пешеходната пътека, като с Присъда от 14.02.2023 г. по НОХД 20/2022 г. по описа на 2

Районен съд **** е била призната за „виновна, в това, че на 24.08.2017г., около 16.00 часа, в гр. ****, област Ловеч, на пешеходна пътека на ул. „Момчилец" № 16, обозначена с предупредителен знак А18 съгласно разпоредбата на чл.

42, ал. 1 и ал. 2 ППЗДвП, при управлението на собственото си моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат", модел „Пунто", с per. № ****, нарушила правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие", като в зоната на пешеходната пътека и ограничената видимост към нея от спряло моторно превозно средство неустановено по делото, движейки се със скорост от 11.20-12.24 км./ч. преди навлизане в пешеходната пътека, по непредпазливост причинила средна телесна повреда на управлявалия велосипеда си по пешеходната пътека. Налага довод, че подзащитната му не е оправдавана за първоначалното обвинение и не е съобразено, че скоростта й на движение е била под посочената като съобразена.

Адв. М. застъпва тезата, че от събраните по делото доказателства може да се стигне до безспорен извод, че подсъдимата е управлявала лекия автомобил в дясната част на пътя, предназначена за движение в нейната посока, а скоростта е била съобразена с видимостта в конкретните пътни условия, респективно с възможността за спиране на превозното средство при възникване в тези предели на опасност за движението му по пътя, доколкото тази скорост е прието, че е 13,34 км/ч, а с обжалвания съдебен акт е прието, че се е движела със скорост от 11.20-12.24 км./ч. преди навлизане в пешеходната пътека. Счита, че от приетата по делото допълнителна експертиза, се установява, че доверителката му е управлявала автомобила си със съобразена скорост, която й е позволявала да спре пред всяко предвидимо и видими препятствие. В случая след като е премивала по пешеходната пътека с автомобила си, в него се блъска велосипедист и се реализира ПТП. Сочи, че пострадалият не е пешеходец, доколкото е управлявал превозно средство и заради скоростта и начина на придвижване законодателят не ги приема за идентични и както заявява майка му, св. Л. Л.а, е навлезнал в платното за движение.

Позовава се на заключението на вещите лица, от което е установено, че удара е страничен, т.е. подсъдимата е преминала и движещото се, вече набрало скорост, дете се удря странично в автомобила. Излага, че в досъдебното производство е прието, че съобразената скорост следва да бъде 13,34 км./ч. Сочи, че от настоящото заключение се установява, че подзащитната му се е движела максимално с 12. 24км./ч., т.е. нейната скорост е била съобразена със всички условия, но не и с внезапното и противоправно появяване на водачите на велосипеди. Видно и от схемата по настоящото заключение се приема, че двете лица са се намирали най - малко на три метра от границата на лентата за движение на моторните превозни средства от 3

Плевен за София. Отделно от това може да се изведе извод, че те са били на паркинга, т.е. извън платното за движение и въобще не са били в близост до самото платно за движение, от позиционирането на този бус или товарен автомобил, който самата майка на пострадалия заявява, че им е дал път.

Приема, че подсъдимата е обективно невъзможно да наруши и разпоредбата на чл. 42, ал. 2, пр. 18 от ППЗДвП, доколкото последната не й вменява задължения, като следва да се отбележи, че пътен знак А18 е предупредител, а самото обозначение на пешеходна пътека за начало е със знак Д17. Наред с това, въпреки че е правен въпрос, счита, че по никакъв начин знак А 18 не обозначава пешеходна пътека, както е прието в диспозитива на обвинителния акт, доколкото съгласно чл. 43, ал. 2 ППЗДвП, пътен знак А 18 единствено предупреждава за обозначена с пътен знак Д 17 пешеходна пътека. Твърди, че именно знак Д 17 обозначава пешеходната пътека и не е възможно да се наруши знака А 18, доколкото и в чл. 55, ал. 7 ППЗДвП е разяснено значението на пътен знак Д 17 и къде е неговото местоположение, а именно, че се обозначава с него пешеходната пътека.

Счита правната квалификация за противоречива и налага довод, че е нарушено правото на защита на подсъдимата, като това са били възраженията му в разпоредителното заседание. Сочи, че съгласно справка от ОПУ Ловеч /на л. 42 и 43 от досъдебното производство/ се установява, че пътен знак Д17 се намира непосредствено в кръстовището на ул. Момчилец и ул. Оряховска, като е установено, че именно от улица Оряховска се включва в движеното по ул. Момчилец, бял бус, който след това спира извън платното за движение преди пешеходната пътека. Посочва, че процесният бус е спрял извън платното за движение, на импровизирания паркинг, доколкото видно от процесната справка цялото платно за движение е с ширина 7 метра, което обхваща двете посоки за движение или по 3, 5 метра за всяка една от посоките, доколкото в последствие при измерванията на вещите лице, те приемат, явно поради промяна в ширината, че тя е 11, 4 метра. Налага довод, че в случая бусът е бил извън платното за движение, доколкото е безспорно от събраните по делото доказателства, че подсъдимата не е напускала своето платно за движение. Посочва, че се установява, че майката и детето са били тръгнали, но следва да се приеме, че те не са били на самото начало на платното за движение, а много по навътре на паркинга, като явно не са се огледали, а детето е набрало скорост и се е ударило в преминаващия вече автомобил.

Посочва, че от схемата по настоящото заключение се приема, че двете лица са се намирали най - малко на три метра от границата на лентата за движение на моторните превозни средства от Плевен за София. Прави извод, че те са били на паркинга, т.е. извън платното за движение и въобще не са били в близост до самото платно за движение, където следва да е и началото на пешеходната пътека. Посочва, че съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от Наредба №2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътна маркировка е прието, че напречната пътна маркировка се разполага напречно на оста на платното за движение през цялата му ширина на платното за движение, т.е. дължината на 4 една пешеходна пътека се покрива с ширината на платното за движение, като общата ширина на платното за движение съгласно справката на ОПУ Ловеч към процесния момент е 7 метра. Твърди, че внезапната появя на детето, което е управлявало колело, т.е. движело се е по-бързо от един пешеходец е и единствената причина за настъпилото ПТП. Посочва, че заради появилият се бус, подзащитната ми е била спряла дори след знак Д17, който е обозначавал началото на пешеходната пътека и е тръгнала от спряло положение, каквито разсъждения се вменяват и от първоинстанционния съд, че следва да се направят от водача преди пешеходната пътека, но той приема, че не е осъществено от нея, като се е движела на първа предавка с много ниска скорост около 11-12 км/ч преди самия удар, като за нея появяването на друг участник в движението, различен от пешеходец е непредвидимо препятствие, което с оглед на неговото поведение не е могла да избегне, а отделно от това тя е била и с предимство, доколкото този участник не е пешеходец, тъй като управлява велосипед.