Решение № 1455 от 01.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1455 гр. София, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000500952 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Л. Х. К., И. К. К. и Е. К. К. срещу решение № 260114/10.01.2022г. на СГС, ГО, 28 състав, постановено по гр.д. № 2704/20г., с което са отхвърлени исковете им с правно основание чл.403, ал.2 от ГПК.

Жалбоподателите сочат, че обжалваното от тях решение е неправилно и незаконосъобразно. Неправилен е изводът на съда, че не са въвели изрични твърдения, че са собственици и че спорният въвод във владение на процесния имот е препятствал упражняването на правото им на собственост.

Некоректно е позоваването на ТР № 3/12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС, регламентиращо договорната отговорност по чл.82 от ЗЗД, според което трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която не се предполага. Този извод е погрешен, както и че се претендират вреди във формата на пропуснати ползи. Те претендират имуществени вреди, които се обезщетяват и при деликтна отговорност и се изразяват в претърпени загуби и по- конкретно в невъзможност да ползват имота. Въззивниците сочат, че с исковата молба са се легитимирали като собственици на спорния имот като са приложили констативен нотариален акт, 1 който не е оборен и отменен. Предмет на делото не е правото на собственост.

В определението на съда от 21.10.2020г. изрично е записано, че правото на собственост или фактическата власт върху имота са без правно значение. В противоречие с това в решението съдът е изследвал въпроса за правото на собственост. Съдът не е коментирал, че в тяхна полза е издаден обратен изпълнителен лист от 12.07.2011г. по гр.д. № 7071/96г. на СРС, 41 състав срещу ответниците, по силата на който те е трябвало да опразнят и предадат владението на имота. Спирането на въвода е препятствие да упражняват правото на ползване. Неверен е изводът за липса на причинна връзка между невъзможността им да ползват имота и наложената обезпечителна мярка, тъй като решението, с което искът е отхвърлен е влязло в сила на 16.04.2018г.

След тази дата ответниците са депозирали частна жалба срещу разпореждането за издаване на обратния изпълнителен лист. Те са били препятствани поради процесуалните действия на ответниците, а не поради тяхно бездействие. Неправилен е извод, че представения констативен нотариален акт за право на собственост не ги легитимира като собственици.

Жалбоподателите считат, че са се осъществели предпоставките на чл.403 от ГПК и исковете им са основателни.

Затова молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.

В депозиран писмен отговор М. А. М. и Д. А. М. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорват жалбата като я считат за неоснователна. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Ищците черпят права от решение на САС по гр.д. № 3512/16г., с който е отхвърлен иска, по който е допуснато обезпечение в тяхна полза. Правилен е изводът, че вредата се изразява в пропусната полза, а не с намаляване на имуществото им.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.403, ал.2 от ГПК. В исковата молба ищците К.и твърдят, че са наследници на К./К./ М. К., починал на 18.05.2016г. На 12.07.2011г. е издаден обратен изпълнителен лист в полза на 2 него и ищецът Л. К. срещу настоящите ответници, въз основа на който те трябва да опразнят и да предадат владението на апартамент, находящ се в гр.

***, ул. „ ***“ № **, вх. *, ет.*, състоящ се от дневна, вестибюл, две спални, кухня и сервизни помещения с площ от 133, 53 кв.м., заедно с мазе № 3 и 50% ид.ч. от таванско подпокривно пространство, заедно с 25% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо имот с пл. № 24, стар парцел XXI от кв. 133, м. „ГГЦЗона Г-14“ цялото с площ от 632, 75 кв.м. От този имот ищецът Л. К. има 4/6 ид.ч., а останалите двама ищци по 1/6 ид.ч. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20111110410155 на ДСИ при СРС, 2отд., 12 участък. Ответниците са предявили срещу тях през 2012г. положителни установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК и е образувано гр.д. №6348/12г.

Заедно с това е поискано и отмяна на нотариален акт за право на собственост № 6 по нот. д. № 0382/09г. В това производство е допуснато обезпечение на исковете чрез спиране на изпълнението с определение от 17.05.2012г.

Издадена е обезпечителна заповед на 07.06.2012г. за спиране на изпълнението по горното изпълнително дело. С решение № 470/28.02.2017г., постановено по гр.д. № 3512/16г. на САС, 8 състав, влязло в сила на 16.04.2018г., предявените искове по чл.124, ал.1 от ГПК са отхвърлени. С молба от 11.04.2019г. М.и са поискали възстановяване на внесената гаранция, а на тях им е дадена възможност да предявят иск по чл.403 от ГПК. Твърдят, че и към момента са възпрепятствани да ползват процесния имот, което обуславя правният им интерес да предявят искове по чл.403, ал.1 от ГПК.

Причинените им имуществени вреди са 469,33лв. месечна наемна цена за имота за периода 02.03.2015г. до 02.03.2020г. Твърдят солидарна отговорност на ответниците на основание чл.53 от ЗЗД. Затова молят съда да ги осъди да им заплатят солидарно сумата от 42 240 лв., представляващи обезщетение за лишаване от ползването на описания в исковата молба имот за периода 02.03.2015г. до 02.03.2020г. или на Л. К. 28 159, 80 лв. за исковия период, за И. К. и Е. К. по 7 039, 80 лв. за исковия период, в едно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

При условията на евентуалност и при условията на разделност претендират М. М. и Д. М. да заплатят на Л. К. по 14 159, 80 лв. всеки един от тях за исковия период, на И. К. и Е. К. по 3 520 лв. всеки един от тях за исковия период, в едно със законната лихва, считано от датата на предявяване на 3 исковата молба. Претендират разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответниците М.и оспорват исковете по основание и размер. Твърдят, че са собственици на процесния имот и не дължат обезщетение. Твърдят, че ищците нямат правен интерес от предявяването на исковете. През 1995г. наследниците на Л. В. К. са придобили имота на основание съдебна делба. Оспорват на основание чл.193 от ГПК констативен нотариален акт № 6/09г. и искат от съда да задължи ищците да представят неговия оригинал. Считат, че този нотариален акт не може да им се противопостави, както и че той не може да породи целените от ищците правни последици. Между страните по настоящото дело е имало друго, което се е водило от 2001г. до 2018г. и през този период давност не е текла в полза на К.и. От 16.04.2016г. е започнала да тече нова давност. От 2001г. ищците не се намират в имота. През 2005г. Л. К. и К./К./ К.и са предявил иск срещу тях и Столична община за собственост на процесния апартамент, придобит от тях чрез договор за покупко- продажба от СО. С решение от 13.07.2007г. на СРС по гр.д. № 8780/05г. потвърдено от СГС с решение от 28.12.2011г. по гр.д. № 50031/08г., влязло в сила на 07.04.2012г., той е отхвърлен. К.и не са могли да владеят спокойно десет години и не са имали достъп до този апартамент към датата на подаване на искането за издаване на констативен нотариален акт. Издаденият обратен изпълнителен лист представлява правен нонсенс. Недопустимо е на бивши наематели, каквито са били ищците, да се издаде изпълнителен титул за въвод във владение. Съдилищата последователно приемат, че упражняването на законното право да се иска спиране на изпълнението по чл.397, ал.1, т.3 от ГПК не може да се квалифицира като противоправно поведение.

Ищците черпят права от нот. акт № 6/10.06.2009г., с който К. К. е признат за собственик на апартамент, находящ се в гр. ***, ул. „ ***“ № **, вх. *, ет.*, състоящ се от дневна, вестибюл, две спални, кухня и сервизни помещения с площ от 133, 53 кв.м., заедно с мазе № 3 и 50% ид.ч. от таванско подпокривно пространство, заедно с 25% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо имот с пл. № 24, стар парцел XXI от кв. 133, м. „ГГЦ-Зона Г-14“ цялото с площ от 632, 75 кв.м. на основание давностно владение.

Не се оспорва, че в полза на Л. К. и К./К./ К.и е издаден обратен 4 изпълнителен лист срещу ответниците М.и и още две лица за предаване на владението на описаното по- горе жилище. Разпореждането за издаването му е обжалвано с частна жалба от Д. М., по която е образувано ч.гр.д. № 14776/18г. на СГС, IVв състав, по което е постановено определение, с което тя е оставена без разглеждане. Срещу този съдебен акт е подадена частна жалба пред ВКС, която е оставена без уважение.

Не се спори, че имената К. М. К. и К. М. К. са на едно и също лицеудостоверение за идентичност на имената от 20.05.2016г.

Не се спори, че ищците са наследници на К./К./ К..

От приложеното гр.д. № 6348/12г. се установява, че М. М. и Д. М. са предявили срещу К. К. и Л. К. положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, който е уважен от СГС. С решение от 28.02.2017г. по гр.д. № 3512/16г. първоинстанционното решение е отменено и искът е отхвърлен. С определение № 192/16.04.2018г., постановено по гр.д.

№ 2763/17г. на ВКС въззивното решение не е допуснато до касация и то е влязло в сила на 16.04.2018г.

Не е спорно, че с определение № 8269/17.05.2012г., постановено по гр.д.

№ 6348/12г. е допуснато обезпечение на предявения иск от М.и срещу К.и чрез спиране на изпълнението по изп.д. № № 20111110410155 на ДСИ при СРС, 2отд., 12 участък при внасяне на гаранция от 4000лв.

С молба от 11.04.2019г. М. и Д. М.и са поискали връщане на внесената гаранция от 4000лв.

С молба от 02.10.2019г. Л. К. е възразила срещу връщане на гаранцията. Съобщението до нея, с което й е указано, че в едномесечен срок може да предяви иск й е връчено на 25.09.2019г.

Съобщението до Е. К. К. с указанията по чл.403, ал.2 от ГПК й е връчено на 04.11.2019г.

Съобщението до И. К. с указанията по чл.403, ал.2 от ГПК му е връчено на 31.01.2020г.

Ответниците черпят права от съдебна делба, завършила със спогодба по гр.д. № 2452/1994г. на СРС. Въз основа на нея в общ дял на Л. В., Т. М., М. М. и Д. М. е поставен апартамента на ул. „***“ № ** с площ от 133, 53 кв.м.

5

Не се спори, че с договор за дарение, материализиран в нот. акт № 102/28.10.2004г. съделителите Л. В. и Т. М. са дарили своите идеални части от деления имот на М. и Д. М.и.

Не се спори, че ответниците по настоящото дело са законни наследници на Л. В. К.- удостоверение № 3873/01.10.2007г. на СО, район „Оборище“.

По делото е прието съдебно удостоверение от СРС за предмета и страните на гр.д. № 8780/2005г.

Видно от удостоверение от 18.12.2020г. на СИС към СРС е, че изп.д. № 20111110410155 е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 3452/06г. на СРС, 41 състав. Посочени са страните по неговзискатели и длъжници, както и че е спряно въз основа на обезпечителна заповед от 07.06.2012г., издадена от СГС по гр.д. № 6348/12г. и принудително изпълнение не е извършвано и делото продължава да е спряно.

По делото е приета оценителна експертиза, която е дала заключение за пазарната стойност на наема за исковия период и тя е 42 233лв. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключението като компетентно, обективно и обосновано.

При тези доказателства СГС е отхвърлил исковете- главни и предявени при условията на разделност.

Пред въззивния съд са представени две определения- на СГС и ВКС, във връзка с обжалването на разпореждането за издаване на обратния изпълнителен лист, обсъдени по - горе.