Решение № 64 от 17.02.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Нови пазар, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20253620100759 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба по чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, съдържаща общо седем кумулативно обективно съединени иска – отрицателни установителни искове, за признаване спрямо ответника, че за вземанията, за които е издаден Изпълнителен лист от ***г. на РС Н. по ч.т.д. № ***г., по описа на РС Н. и за които е образувано изпълнително дело № ***г., по описа на ЧСИ Р.Р., рег. №***, РД ШОС – не съществуват, поради погасяване на вземанията по давност.

Исковете са следните:

1500 лева – главница;

2514,65 лева – законна лихва върху главницата за периода от 10.08.2009г.(постъпване на заявлението в съда) до 15.04.2025г.;

288,55 лева – лихва за периода от 07.04.2008г. до 10.08.2009г.;

35,77 лева – заплатена от заявителя ДТ, при завеждане на делото, по зап. производство;

100 лева – адв. възнаграждение, по зап. производство;

230 лева – разноски по изпълнителното производство

666,23 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Ищцата е освободена от заплащане на дължими държавни такси и разноски по делото, с Определение ***г., постановено по настоящото дело.

Исковите претенции са първоначално предявени срещу ответника „НАП“ – Централно управление.

1

В последствие, съдът е допуснал изменение на предявените от В. С. М., срещу общ.

„НАП“ – Централно управление, искове с правно основание чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, чрез замяна на страна, а именно ДФ „Земеделие“ – РА, ЕИК 121100421, гр.

София, 1618, бул. "Цар Борис III" № 136, представляван от ИД И.И., на основание чл. 228, ал. 2, вр. с чл. 228, ал. 1 от ГПК.

Прекратено е производството по гражданско дело № ***г., по описа на Районен съд гр.

Н. срещу ответника „НАП“ – Централно управление, поради отказ от предявените срещу него искове на основание чл. 228, ал. 2, вр. с чл. 233 от ГПК.

Конституиран е като ответник в производството ДФ „Земеделие“ – РА, ЕИК 121100421, гр. София, 1618, бул. "Цар Борис III" № 136, представляван от ИД И.И..

Ищцата твърди, че е наследник на С. М. Х., починал на ***г., сочи, че е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Р.Р. рег.№***, Район на действие ШОС – срещу нея, в качеството й на наследник на С. М. Х.. Ищцата признава, че е приела наследството, оставено от нейния баща, чрез конклудентни действия.

Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на ***г., от Районен съд гр. Н.,на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, с №***/***г., по ч. тьрг. дело №*** от 2009г., по описа на Районен съд гр. Н., наследодателят й е осъден да заплати суми, в полза на взискателя НАП-ЦУ гр. София. Сочи, че задължението по изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Р.Р., рег.№***, Район на действие ШОС възлиза на 5335,20лв, от които главница в размер на 1500,00лв. със законна лихва в размер 2514,65лв за периода от 10.08.2009г. до 15.04.2025г.,288,55лв. - неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения т.н.), 135,77лв.-присъдени разноски,230,00лв. разноски по изпълнителното дело,666,23лв. такси по тарифата към ЗЧСИ, дължима към 15.04.2025г. По горецитираното изп.дело й е била връчена ПДИ, сочи също, че е бил наложен запор на банкови сметки при „Търговска банка Д“ АД и „Банка ДСК“ АД.

Ищцата сочи, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на ***г., от Районен съд гр.

Н.,на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, с №***/***г., по ч. тьрг. дело №*** от ***г., по описа на Районен съд гр. Н., срещу нейния наследодател – първоначално, е било образувано изпълнително дело № ***г., по описа на СИС при РС Н..

По това изп. дело му била връчена покана за доброволно изпълнение на ***г., и бил наложен запор на банкови сметки, което се явява последното извършено изпълнително действие по делото. След ***г., в продължение на повече от 2 години от страна на взискателя по изпълнителното дело не е правено искане за предприемане на никакви изпълнителни действия, поради което същото е било прекратено от ДСИ, при PC-Н. на ***г., предвид настъпила перемпция по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Ищцата твърди, че от датата на последното извършено изпълнително действие по делото е започнал да тече петгодишен давностен срок, който е изтекъл на *** г. С Постановление от ***г. ДСИ, при PC-Н. е прогласил вече настъпилото прекратяване и е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. По молба на взискателя изпълнителният лист му е бил върнат.

Ищцата сочи, че на ***г., след изтичане на давностния срок, въз основа на същия изпълнителен лист, е било образувано ИД № *** по описа на ЧСИ Р.Р. рег.№***, за което на ***г. й е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. №***/***г.

Ищцата сочи, че вземанията по горепосочения изпълнителен лист на ответника са погасени по давност, поради следното:

Процесиите вземания не са признати със съдебно решение, а изпълнителният лист за същите е издаден на въз основа на заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение няма последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането на кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което срокът на новата давност по чл.

117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това 2 производство. Приложим за процесиите вземания за главница по договор за кредит и разноски вземания е общият 5-годишният срок на погасителна давност, а за вземането за обезщетение за забава на основание чл. 111, б. "б" ЗЗД давностният срок е З-годишен.

Твърди, че съгласно ТР № 2 от *** г. на ЗКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 14, давността се прекъсва с предприемането на валидно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, но не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Ищцата твърди, че вземанията на ответника са погасени, поради изтичане на законопредвидения давностен срок, започнал да тече от прекъсването на давността с предприемане на последното извършено изпълнително действие по изпълнително дело № ***г., по описа на СИС при РС Н. (***г.), който е изтекъл преди образуване на изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Р.Р. per.№***, РД ШОС.

Сочи, че образуваното ИД №***г. по описа на СИС при PC-Н. прекъсва давността на основание чл. 116, б. "в ЗЗД – до момента на неговото прекратяване, конкретно в случая по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което е станало на ***г. Считано от ***г. била започнала да тече новата давност, съгл. чл. 117 ЗЗД. Сочи, че съгласно посоченото в ал. 2 на чл. 117 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, следователно, новата петгодишна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД изтича на 26.06.2023г.

Ищцата твърди, че новообразуваното ИД №*** по описа на ЧСИ Р.Р., е стартирано от ***г., по молба подадена на ***г. Към датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Р.Р., рег. №***, Район на действие ШОС, е била изтекла погасителната давност за реализиране на принудителното събиране на вземането, присъдено по издадената заповед за изпълнение. Така образуваното изпълнително дело било след изтичането на давността по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и предприетите по него изпълнителни действия са недопустими.

Предвид изложеното, ищцата счита, че не дължи на ответника претендираните по изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Р.Р., рег.№***,Район на действие ШОС суми, въз основа на изпълнителен лист, издаден на ***г. по ч. т. д. № *** г. на НПРС.

Предвид на горното, ищцата, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че не дължи сумите по изпълнително дело №***, по описа на ЧСИ Р.Р., рег. №*** на КЧСИ, Район на действие ШОС, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на ***г. от Районен съд гр.Н.,на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК,№395/***г. по Ч.търг.дело №587 от 2009г. по описа на Районен съд гр.Н., както следва: 1500,00 лв. – главница; 2514,65 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 10.08.2009г.(постъпване на заявлението в съда) до 15.04.2025г.;

288,55лв. – лихва за периода от 07.04.2008г. до 10.08.2009г.; 35,77лева – заплатена от заявителя ДТ,при завеждане на делото; 100,00лева – за адвокатско възнаграждение;

230,00лв. – разноски по изпълнителното производство; 666,23лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ,дължима към 15.04.2025г., поради изтекла погасителна давност.

Претендира разноски, по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В законоустановения срок, по чл. 131, ал. 1 от ГПК – писмен отговор е депозиран. С него новоконституирания ответник – дава изричното си съгласие да встъпи в делото, счита, че подадената искова молба е допустима, но неоснователна.

3

Ответникът не оспорва твърденията на ищцата – В. С. М., че същата е законна наследница на С. М. Х., починал на ***г. Не спори, че Изпълнителен лист от ***г., издаден от Районен съд Н., по ч.т.д. № ***г., срещу С. М. Х., е издаден в полза на ДФ „Земеделие“.

Ответникът сочи, че процесния ИЛ е издаден във връзка със сключен Договор № *** от ***г. за предоставяне на помощ „de minimis“ за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление, по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20.12.2007г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към помощите „de minimis“ в сектора на производството на селскостопански продукти, сключен между ДФ „Земеделие“ и С. М. Х.. Съгласно т.1.1 .„Предмет на договора“ „ДФ „Земеделие“ предоставя държавна помощ за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление на земеделски производители, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители до 26.03.2007г. По договора са платени 1800 лева за 6 броя крави.

Ответникът твърди, че земеделският производител, получил помощта – С. М. Х. не е изпълнил задълженията си по Договора и поради тази причина, на ***г., до същия, е изпратено писмо с изх. № 01-271/140 от ***г. за връщане на получената сума по договора.

Преди изпращане на поканата част от сумата в размер на 300 лева е върната на ДФ „Земеделие“, като това обстоятелство е отбелязано в поканата. Поради тези обстоятелства, Фондът е предявил заявление за изпълнение на парично задължение, пред Районен съд Н., в следствие на което е издаден Изпълнителен лист от ***г., по ч.т. д. № *** г. срещу С. М. Х., в полза на ДФ „Земеделие“.

Ответникът твърди, че предявения отрицателен установителен иск срещу ДФ „Земеделие”, е неоснователен и недоказан.

Сочи, че изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане. Твърди, че вземането продължавало да съществува като естествено и длъжникът продължавал да дължи - чл. 118 ЗЗД. От това следвало, че иск за признаване за установено несъществуването на вземането на кредитора е неоснователен. Ответникът твърди, че искът бил неоснователен и на самите твърдения, при които е предявен. Сочи, че предмет на отрицателния установителен иск може да бъде несъществуването на едно право, но не и фактът, че длъжникът „не дължи”.

Ответникът твърди, че представените писмени доказателства от ищеца по никакъв начин не доказват, че получената сума по гореописания договор е погасена. Посочва, че по отношение на погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД – след изтичането й кредиторът губи правото да иска сумата да бъде събрана по реда на част пета „Изпълнително производство“ от ГПК, но не и да не приеме сумата от длъжника при доброволно плащане от негова страна, дори да не е знаел, че давността вече е изтекла.